№ 173
гр. Ямбол, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.а
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500318 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КИТ“ ЕООД- гр. София, с ЕИК *********,
представлявано от управителя И.П.Б., подадена чрез процесуален представител- адв. Р. А. от
АК- Ямбол, против Решение № 71 от 26.07.2024 г. на Елховския районен съд, постановено
по гр. д. № 473/2023 г. по описа на този съд, с което предявеният от „КИТ“ ЕООД, против
ответника В. Я. В. от с.***, обл.**, иск с правно основание чл.50, ал.1, във вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане от ответника в качеството му на собственик на говеда с ушни марки №
37007167, № 34043263, № 34097965 и други, на сумата от 3 250.00 лева, представляваща
причинените на дружеството- ищец имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
унищожената селскостопанска продукция- сено от обработваните от него земеделски земи:
поземлени имоти с идентификатор № 17097.40.634 № 17097.40.651 и № 17097.40.149, засети
с тревна смеска, в резултат на многократните навлизания на животните на В. в земеделските
земи, стопанисвани от „КИТ" ЕООД в землището на с.Горска поляна, общ.Болярово,
обл.Ямбол през стопанската 2022/2023 година, в едно със законната лихва върху
претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда–
30.10.2023 г. до окончателното изплащане, е отхвърлен като несонователен и недоказан и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивното дружество е осъдено да заплати на В. Я. В.
направените по делото разноски в размер на 1 150.00 лева.
Оплакванията в жалбата са за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Въззивникът поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, а
именно такъв за репариране на вреди под формата на пропуснати ползи, поради което
постановеното от ЕРС решение се счита за недопустимо и се настоява за неговото
обезсилване. Сочи се, че предявеният иск по чл. 50 от ЗЗД е за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за причинените от животните му при многократните
1
навлизания в земеделски земи, стопанисвани от ищеца в землището на с. Горска поляна
вреди, представляващи унищожена селскостопанска продукция за стопанската 2022/2023 г.–
сено, в какъвто смисъл е бил и доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК. В
случай, че съдът не възприеме изложените доводи за недопустимост на постановеното
решение, въззивникът счита, че същото е неправилно, тъй като в нарушение на
разпоредбите на ГПК съдът не е обсъдил всички наведени от него доводи и възражения; при
обсъждане на доказателствата по делото съдът избирателно е кредитирал една част от тях, а
е игнорирал други, без да ги обсъди в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо
кредитира една част от доказателствата, а други не. Твърди се, че ЕРС не е обсъдил
възраженията на ищеца във връзка с изготвената по делото допълнителна експертиза; приел
е в нарушение на чл. 172 от ГПК и константната съдебна практика, че св. Ч. е заинтересован
от изхода на делото и не е кредитирал показанията му, без да изложи мотиви за това, като не
е съобразил, че показанията на този свидетел кореспондират с показанията на други
разпитани свидетели, както и с писмените доказателства по делото; не е обсъдил гласните
доказателства и писмените такива в тяхната взаимна връзка, в резултат на което
необосновано и неправилно е приел, че показанията на свидетелите на ищеца се отнасят за
друг период, а не за процесния, посочен и в съставения протокол от община Болярово, приет
като доказателства по делото. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно
и необосновано не е кредитирал представените от ищеца писмени доказателства- договор за
услуга и протоколи към същия, като е приел, че не са представени касови бележки за
закупуване на посевен материал, без да обсъди тези писмени доказателства в съвкупност с
останалите приети по делото доказателства, които кореспондират с фактите, удостоверени в
договора за услуга. Поддържа се, че е неправилен изведеният от ЕРС извод, че поради
недоказаност на твърдението на ищеца за закупувани семена за подсяване, недоказан се
явява и факта на извършено от ищеца подсяване, който извод на съда се твърди, че
противоречи и на събраните по делото гласни доказателства. По тези съображения
въззивното дружество настоява за отмяна на обжалваното решение на ЕРС и постановяване
на решение, с което предявения от него против ответника иск да бъде уважен изцяло.
Претендират се сторените от тази страна разноски по делото.
Въззиваемият В. Я. В. в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв.
Д.Д., оспорва въззивната жалба, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Счита, че
обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, а правните
изводи на съда са изградени в резултат на подробен анализ на събраните по делото
доказателства, като съдът е изложил мотиви за всички констатирани несъответствия и
противоречия между тях. По изложените в отговора съображения, въззиваемият настоява
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЕРС като правилно, законосъобразно и
обосновано, да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В о.с.з. въззивникът се представлява от пълномощника адв. А., който пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на оспореното решение на ЕРС като неправилно. В
представени по делото писмени бележки, в които поддържа становище за недопустимост на
постановеното по спора решение, неправилност и необоснованост на същото по
съображения, идентични с тези, изложени във въззивната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемия– адв. Д. в с.з. оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. В представена по делото писмена
защита се акцентира на това, че ищецът не е доказал наличие на основния елемент от
фактическия състав на чл.50, ал.1 от ЗЗД-вреди, които да подлежат на обезщетяване.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
2
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на „КИТ“
ЕООД, представлявано от И.П.Б., с която против ответника В. Я. В. от с.***, обл.**, е
предявен иск по чл.50 ЗЗД– за заплащане на ищеца на сума в размер на 3250.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени от животни на ответника имуществени вреди-
унищожена селскостопанска продукция за стопанската 2022/2023 г.- сено, в три поземлени
имота, стопанисвани и обработвани от ищеца, находящи се в землището на с.***, обл.**,
индивидуализирани в исковата молба, ведно с лихва за забава върху исковата претенция,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Според изложените твърдения в исковата молба, ищецът ползва ПИ с
идентификатори № 17097.40.634, № 17097.40.651 и № 17097.40.149, на основание договор за
наем, за което заплаща годишна наемна цена. Ответникът В. В. е земеделски производител,
който отглежда крави, като се сочат многократни навлизания на животните на ответника в
земеделските земи, обработвани от ищеца, по повод на което са подавани сигнали. През м.
май 2023 г. в имотите на ищцовото дружество били установени около 50 бр. крави на
ответника, които пашуват и в резултат на това била унищожена реколтата на пасища с площ
над 80 дка, засети с тревна смеска. За случая бил подаден сигнал до полицията, била
извършена проверка, при която се установило, че кравите, пашуващи в имотите на ищеца са
собственост на ответника. Дружеството подало жалба и до кмета на община Болярово, във
връзка с която била извършена проверка от назначена комисия, установила нанесените
щетите в имотите, ползвани от дружеството.
Ответникът В. В. е оспорил предявения иск с възражения, че за част от имотите
ищецът не е представил доказателства да ги стопанисва на правно основание, а в
представените с исковата молба протоколи за извършени проверки, са посочени имоти,
различни от процесните, оспорил е и констатациите в протокола от извършената проверка от
комисията, назначена от кмета на община Болярово, с доводи, че при проверката в
посочените в протокола имоти не са установени животни на ответника, а посочените ушни
марки на животни са по данни от полицейски протокол.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено
следната фактическа обстановка:
По делото и е установено, че на основание договор за наем на земеделска земя от
общински поземлен фонд от 29.07.2021 г., сключен между ищецът „КИТ“ ЕООД и община
Болярово за срок от пет стопански години /от 01.10.2021 г. до 30.09.2026 г./, ищецът
стопанисва пасища, находящи се в землището на с. Горска поляна, общ.Болярово,
обл.Ямбол, в т.ч. и ПИ с идентификатор №17097.40.651, представляващ пасище с площ от
30 950 кв.м., 5-та категория, находящо се в м. „Инжели баир“ и ПИ с идентификатор №
17097.40.634 по КК, представляващ пасище с площ от 30 365 кв.м., 5-та категория, находящо
се в м. „Огледало“. На основание сключен на 13.07.2016 г. договор между Сдружение
„Българско дружество за защита на птиците“ като наемодател и ищеца „КИТ“ ООД като
наемател, ищецът ползва ПИ с идентификатор №17097.40.149 по КК, представляващ нива с
площ от 24 196 кв.м., 5-та категория, находяща се в м. “Огледало“ за пасищно
животновъдство или косене за сено за срок от 01.10.2016 г. до 30.09.2023 г. срещу поето
задължение на наемателя да извършва мероприятия по поддържането на затревените площи
за паша или косене, вместо да заплаща наемна цена за ползването. Т.е. по делото е
установено, че ищецът на правно основание- договори за наем, е ползвал трите поземлени
имота през стопанската 2022/2023 г.
По делото е установено, че ответникът В. Я. В. е собственик на животни- говеда,
които отглежда в с.Горска поляна, общ.Болярово, обл.Ямбол. В този смисъл са
представените по делото справки от БАБХ, от които се установява, че на името на ответника
е регистриран животновъден обект в с.Горска поляна, общ.Болярово, в който към 01.05.2023
г. са регистрирани 73 броя говеда, а към 18.07.2023 г. са регистрирани 72 броя говеда. В
3
представените справки от БАБХ отглежданите от В. в животновъдния обект животните са
идентифицирани по вид, порода, пол, цвят, възраст, брой и по ушни марки.
От изисканата и приобщена по делото прокурорска преписка №3225/2023 г. по
описа на РП-Ямбол /преписка №261000-2608/2023 г. по описа на РУ-Елхово/, се установява,
че е образувана по заявление на разпитания по делото свидетел С.Б.Ч. от 25.05.2023 г. до
РУ- Елхово, с което същият в качеството си на представител /пълномощник/ на ищцовото
дружество е подал оплакване за това, че на 18.05.2023 г. към 14.30 часа в имоти на
дружеството- 17097-000-651 и 17097-634, които са заградени с електропастир с цел пашуване
на собствените на дружеството животни, са навлезли чужди крави с ушни марки:
BG37007167, BG34043263 и BG34097964, както и около 10 телета без ушни марки. В
заявлението е посочено, че в присъствието на полицейски патрул, който се отзовал на
подадения сигнал чуждите животни били изведени и прибрани в стопанския двор на В.. От
изисканата в хода на извършената полицейска проверка справка от Директора на ОДБХ-
гр.Ямбол е установено, че посочените в заявлението животни с ушни марки, са собственост
на В. Я. В.. Прокурорската преписка е приключила с Постановление на прокурор при РП-
Ямбол от 26.07.2023г., с което на основание чл.213, ал.1 вр.с чл.191 и чл.199 от НПК е
постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на достатъчно
данни, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено
престъпление от общ характер.
С жалба от 04.07.2023 г. св. С.Ч. уведомил кмета на община Болярово за това, че
от края на м. май 2023 г. ответникът В. редовно започнал да въвежда собственото си стадо
животни в парцели с номера 17097-040-651; 17097-040-634; 17097-000-641; 17097-000-645;
17097-000384; 17097-040-149, заградени с електро-пастир, находящи се в землището на
с.Горска поляна, като е настоял за назначаване на комисия за установяване на щетите по
пасищата и лозята, посочени в жалбата. По жалбата до кмета на община Болярово, със
Заповед № РД-5- 484 от 05.07.2023 година на кмета е била назначена комисия по реда на
ЗОСИ, която на 18.07.2023 г. е извършила проверка на място и съставила протокол от
същата дата, представен по делото. От същия е видно, че след обхождане на имотите,
находащи се в землището на с. Горска поляна- ПИ №040-651 с площ от 30.950 дка, ПИ
№040-634 с площ от 30.365 дка, ПИ №040-149 с площ 24.196 дка и ПИ №000-334 с площ
3.292 дка, комисията е установила, че същите представляват пасища и са заградени с
електро-пастир с цел пашуване на говеда и добив на сено. Комисията е отразила в протокола
констатациите си, че в резултат на пашуването на животните на ответника в имотите, добива
на сено от площта ще бъде намален с 20% при очакван добив от 60 кг. сухо сено от декар и
цена от 200 лева на тон, при което щетата се равнява на 1 065 лева, като е посочила, че при
паша на говеда се отстранява тревостоя на пасището и не се дава възможност тревата в
пасището да стане годна за паша на говеда и коситба. В два от имотите, посочени в жалбата
на Ч. с №000-641 с площ от 1.602 дка и №000-645 с площ от 1.526 дка, представляващи лозя,
насажденията в които не се поддържат, изоставени са и се ползват за паша на животни,
комисията не е отчела щети по лозовите насаждения. Комисията се е позовала на съставен
протокол от органите на МВР, в който са посочени номера на ушни марки на 3 бр. животни,
собственост на В., както и на установените на място следи от животни и изпражнения от
такива.
Видно от представения по делото Договор за услуга, сключен на 15.02.2023 г.
между ищцовото дружество като възложител е възложило на „Агрофийлд“ ЕООД като
изпълнител, да извърши следните дейности: пролетно и есенно подсяване в зависимост от
метеорологичните условия на семена „ежова главица“ в процесните три поземлени имоти на
възложителя, находящи се в с.Горска поляна, общ.Болярово, срещу възнаграждение в размер
на 1400.00 лв. без ДДС, платимо по банкова сметка на изпълнителя след окончателното
приемане на възложената работа, но не по- късно от 31.12.2023 г. Договорено е, че услугата
ще се изпълни със закупени от изпълнителя семена, отговарящи и в съответствие с
4
изискванията за качество, количество и други, съгласно спецификата на възложената работа.
Във връзка със сключения договор за услуга, по делото от ищеца са представени
констативни протоколи от 26.04.2023 г. и от 21.06.2023 г. В първия от тях от
представляващите двете дружества е удостоверено, че след посещение на място на
процесните три имота, е установено, че подсяването е извършено, като са изпълнени всички
необходими дейности за осигуряване на добро вкореняване и поникване на семената. При
извършения на 21.06.2023 г. втори оглед представляващите двете дружества по договора за
услуга, са констатирани, че тревостоя на посетите площи е незадоволителен, като са
насрочили следваща среща за края на м.11.2023 г. за установяване необходимостта от
извършване на ранна пролетна сеитба следващата година, поради наличие на лятно-
есенното засушаване. По делото не са налице данни за извършен през м. ноември 2023 г.
оглед на имотите. На 22.12.2023 г. от представляващите двете дружества е подписан
окончателен приемо- предавателен протокол от 22.12.2023 г., представен по делото, в който е
посочено, че услугата, възложена на изпълнителя с договора от 15.02.2023 г. е изпълнена в
пълен обем, с необходимото качество и количество, при спазване на изискванията и добрите
практики, съгласно естеството на възложената работа. С подписването на този протокол
възложителят по договора е удостоверил приемането на възложената услуга без забележки и
претенции. На 26.12.2024 г. от изпълнителя е издадена фактура за заплащане на
договорената цена- 1 680.00 лв. с ДДС, която сума е заплатена от възложителя на
изпълнителя на 10.01.2024 г.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез показанията
на трима свидетели, осигурени от ищеца- П.Т.С С.Ж.Ж. и С.Б.Ч..
В показанията си св. П. С. сочи, че работи като „тракторист“ в „Агрофийл“
ЕООД, чийто управител е св. Ч.. През пролетта на 2023 г. е засял с тревна смеска за косене
на сено 2-3 парцела, стопанисвани от дружеството, в което работи и които имоти са
заградени с електропастир, като свидетелят не уточнява вида на тревната смеска. Според
свидетеля имотът на ответника В. В., в който той отглежда около 100 броя крави и говеда, се
намира на около 300 метра от заградените с електропастир имоти на дружеството. Св. С.
поддържа в показанията си, че е виждал през 2023 г., почти всеки ден, животните на
ответника В. пуснати на паша в заградените с електропастир площи, уточнява, че познава
животните на ответника, че в селото освен животните на ответника и на ищеца няма други
животни. Посочва, че животните на ищеца и на ответника са различни породи, като
животните на ищеца са бели– порода „Гаскони“ и червени– порода „Лимузин“. Животните
на ответника са смесени, шарени крави. Според показанията на св. С., комисията от община
Болярово е извършила проверката в имотите на ищеца през пролетта на 2023 г., когато
посева от засятата от него тревна смеска е бил достигнал височина около 30 см.
В показанията си св. С.Ж. сочи, че работи като „животновъд“ в ищцовото
дружество. Поддържа, че страните по делото имат животновъдни обекти, които се намират в
съседство и са оградени, като и двата обекта се намират в бившия стопански двор на с.
Горска поляна. За ищцовото дружество свидетелката сочи, че се занимава с отглеждането на
животни– крави и говеда от породите „Гаскони“, „Лимузин“, „Ангуси“ и др. Ответникът и
брат му също отглеждат крави и говеда, но от породите „Ангуси“ и „Лимузин“. В съседство
с имота на ответника, са земеделските имоти на ищеца, които са заградени с електропастир и
са засети с тревна смеска, вида на която не се уточнява от свидетелката. В показанията си
свидетелката поддържа, че животните на ответника пашуват без пастир, пускат се от
ответника В. на свободна паша почти всеки ден през 2023 г. в заградените с електро-пастир
имоти на ищеца. Във връзка с това са били провеждани многократно разговори с ответника,
викана е била полиция, както и комисия от община Болярово през м.05.2023 г.
Третият ангажиран от ищеца свидетел С.Б.Ч.– управител на „Агрофийлд“ ЕООД
и пълномощник на ищцовото дружество по силата на пълномощно от 28.06.2023 г.,
5
представено по делото, в показанията си сочи, че ищецът притежава животновъдна ферма в
с.Горска поляна, изградена в бившия Стопански двор в селото, в която се отглеждат около
150 броя крави и говеда от породата „Абердин ангус“. Ищецът е наел пасища от общината и
от държавата за отглеждане на животните си. В показанията си свидетелят сочи, че поради
това, че процесните три имота попадат в „Натура 2000“, в същите е забранено разораването
им и извършването на първична обработка, т.е. земите се обработват чрез подсяване, което
се извършва със специална сеялка. Уточнява, че подсяването е дейност, при която е налице
внасяне на култивирани семена без първична обработка, т.е. върху съществуващата тревна
повърхност със специална сеялка се внасят допълнително култивирани семена, за да се
постигне подобрение на добивите, за повишаване на протеиновото съдържание на сухо
вещество. Сочи, че храстите и дърветата в имотите на „КИТ“ ЕООД са по синорите, т.е.
извън границите на имота. В процесните три парцела св. Ч. поддържа, че е било извършено
подсяване само с „ежова главица“ за пасище за косене. Сочи, че семената „ежова главица“
като пълномощник на ищеца, е закупувал от „Сортови семена“ за сметка на ищеца. Според
св.Ч. предвид щетите, нанесени от кравите на ответника В. целеното косене не е било
извършено, тъй като тревостоя е бил изпасан. Във връзка с многократното навлизане на
животни на ответника в процесните имоти през 2022 г. и през 2023 г. свидетелят е
сигнализирал институциите. През 2023 г. поне три пъти е викал полиция във връзка с
навлизането на животните на ответника в процесните имоти. Свидетелят поддържа, че през
м.май и юни 2023 г. животните на ответника са пашували почти ежедневно в процесните три
имота, макар и същите да са заградени с електропастир, като сочи, че ответникът и неговия
брат са отваряли вратата на заграждението и са пускали животните си свободно да пашуват
в имотите. Поддържа, че се е обърнал за съдействие и към общината, като е подавал жалба,
във връзка с която на място и в негово присъствие била извършена проверка от нарочно
назначена комисия, която е съставила протокол, в който е отразила констатациите си.
По искане на страните по делото са назначени и изслушани първоначална и
допълнителна съдебно- агротехническа експертиза, изготвени от вещо лице- агроном А.Н..
Заключението по първоначалната експертиза е изготвено от вещото лице въз
основа на писмените и гласните доказателвства по делото, без да е извършен оглед на място
на процесните имоти. Съобразявайки се и прилагайки относимата към случая нормативна
уредба, вещото лице е дало заключение, съгласно което средният добив на селскостопанска
продукция– сено през стопанската 2022/2023 г. е бил 142.10 кг/дка, а за процесните
поземлени имоти с идентификатор №17097.40.634, №17097.40.651 и №17097.40.149, с обща
площ от 85.511 дка, засети с тревна смеска, възлиза общо на 12 151.11 кг. Средната пазарна
цена на килограм сено за косене през стопанска 2022/2023 г. е в размер на 0.20 лв/кг, при
което нанесената щета на ищеца възлиза на сумата от общо 2 430.22 лв. От поясненията на
вещото лице, дадени при разпита му в с.з., е видно, че направените изчисления за средния
добив на селскостопанската продукция, са въз основа на посоченото от ищеца, а именно, че
подсяването е извършено с културата „ежова главица“. Според становището на вещото лице,
при подсяване практиката е да се използват тревни смески, при които се комплектуват поне
3-4 вида моноколтури, а не една, както е в случая, тъй като това не е продуктивно и не е в
полза на земеделския стопанин. При подсяване с тревни смески, тревата е по-равномерна,
по-гъста, по-устойчива и има по-голяма продължителност на живот, а когато се използва
монокултура, в случая „ежова главица“, тя се запазва за по-кратко време и се завзема от
други треви. По отношение на количеството тревна смеска, което се ползва при подсяване,
експертът е посочил, че се ползват в норма от 30 до 40 грама на кв.м., което означава че с 1
кг. семена ще затреви от 25 до 33 кв.м. Позовавайки се на изявленията в Констативния
протокол от 26.04.2023 г. и на втория Констативен протокол от 21.06.2023 г., подписани от
„Кит“ ЕООД и „Агрофийлд“ ЕООД, вещото лице пояснява, че от страните по тези протоколи
е консаттирано, че тревостоя на подсетите площи е незадоволителен, дори и след като са
правили подсяване. Становището на експерта е че „ежовата главица“ не понася сухи и
6
кисели почви и уточнява, че при подсяването с тази монокултура, не е възможно след 1
година да има продукция, тъй като тя едва на третата година става пълноценна и то ако се
поддържа както трябва.
За да даде отговор на въпросите, поставени към допълнителната съдебно-
агрономическа експертиза, в.лице Н. е извършила оглед на процесните имоти на 03.05.2024
г., при който е установила, че в границите на имотите съществува дървесна растителност с
височина от 1.5 до 3.5 метра и храстовидна растителност с височина от 0.5 до 2 м.. При
извършения оглед вещото лице не е установило подсяване с „ежова главица“ или друг вид
трева/тревна смеска и въобще някакво засяване с някаква трева, респективно тревна смеска.
Процесните три имота, според начина им на ползване за стопанската 2022/2023 г., заявен от
ищеца с исковата молба, са ливади за косене по смисъла на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№2/26.03.2018г. За терена, в който са разположени процесните имоти, експертът е
констатирал и отразил в допълнителното си заключение, че същият е хълмист, планински
район, неравен- стръмен, с дълбоки ями, скални участъци, с висока храстовидна и дървесна
растителност, а почвата е планинско-ливадна, поради което процесните имоти могат да
бъдат засети със сеялка и да бъдат косени със съответната техника, но след като се извършат
необходимите агротехнически мероприятия, тъй като според Н. и трите процесни имота не
са поддържани. От поясненията на вещото лице при разпита му в с.з. се установява, че
констатираната на място дървесна и храстовидна растителност и в трите имота е над 10 броя
на декар и в парцелите не е установило подсяване с „ежова главица“, а предвид състоянието
на имотите вещото лице е дало становище, че не е възможно да се произведе сено. Вещото
лице е установило, че се касае за ливади за косене, които не са допустими за подпомагане,
предвид състоянието им.
При така устновената фактическа обстановка, която е непроменена пред
въззивния съд, районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.50 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка е прието за установено от
доказателствата по делото, че на 18.05.2023 г. животни на ответника са навлезли в
процесните три имота на ищеца, като са кредитирани материалите по пр. преписка №
3225/2023 г. по описа на ЯРП, както и показанията на свидетелите на ищеца, които при
разпита им пред съда са изложили преките си и непосредствени възприятия от навлизане на
животни на ответника в имотите, стопанисвани от ищеца. ЕРС е приел за установено и
доказано въз основа на доказателствената съвкупност- справките от БАБХ и гласните
доказателства, че ответникът В. е собственик на животните, навлезли в имотите на ищеца,
като същите са били оставени без контрол. Районният съд е приел, че ищецът не е доказал,
че в резултат на навлизането на животните на ответника в имотите на ищеца, на последния
са причинени твърдените по вид и размер вреди. Анализирайки събраните по делото
доказателства- писмените доказателства, представени от ищеца във връзка със сключения
договор за услуга от 15.02.2023 г., свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели и заключенията на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не
е доказал твърдението си, че процесните 85.511 дка са били подсети с „ежова главица“, която
към датата на навлизане на животните на ответника да е била поникнала и унищожена от
животните на ответника, а като последица от това е отхвърлил предявения иск по чл. 50 от
ЗЗД, както и акцесорното искане присъждане на лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимомо.
7
Направеното оплакване във въззивната жалба за недопустимост на решението на
ЕРС, като постановено по непредявен иск, въззивният съд преценя за неоснователно. Според
задължителната съдебна практика /ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, неправилната правна
квалификация на спорното право няма за правна последица обезсилване на
първоинстанционното решение. Въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора.
В случаите, когато първоинстанционния съд не е приложил правилно материалния закон и
като правна последица е дал неправилна правна квалификация на спора, въззивната
инстанция е длъжна да определи правилната правна квалификация на спорното право, след
което да разреши спора по същество. Това би могло да доведе като последица до отмяна на
решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да се постанови ново решение по
съществото на спора от въззивната инстанция, но само при положение, че крайните изводи
на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решението на
районния съд може да бъде обезсилено при хипотезата на чл. 270, ал. 3, изречение последно
от ГПК, само когато в резултат на неправилна правна квалификация на спорното право се е
стигнало до произнасяне по непредявен иск. В случаите, когато поради неправилна правна
квалификация първоинстанционния съд е разпределил неправилно доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти, процесуалните действия на въззивната инстанция се
свеждат до това да определи правилната правна квалификация на спорното право; да
разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като
даде възможност на страните да сочат и представят доказателства във връзка с новото
разпределение на доказателствената тежест. Според трайната практика на ВКС, задължение
на съда е да даде правната квалификация на иска, като същата се определя въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на предявения иск,
така и заявения петитум. Съобразявайки горното, въззивният съд преценя, че не е налице
соченият от въззивника порок на обжалваното решение- недопустимост на същото поради
произнасянето от съда по непредявен иск.
В процесния случай районният съд правилно е определил правната квалификация
на предявения иск- чл.50 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение в размер на 3 500.00 лв.,
представляваща причинени на ищеца имуществени вреди изразяващ се в стойността на
унищожената селскостопанска продукция- сено. Това е правната квалификация на иска,
дадена от съда в доклада по чл. 146, ал.1 от ГПК, възприета и в постановеното по спора
решение. Вярно е, че в обжалваното решение съдът е конкретизирал исковата претенция,
като е посочил, че в случая претендираните от ищеца вреди са под формата на пропуснати
ползи, което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, предвид обстоятелствата на
които ищецът основава исковата си претенция. Имуществените вреди са два вида-
претърпяна загуба и пропусната полза, като в теорията и съдебната практика се приема, че
пропуснатата полза е неосъщественото увеличение на имуществото на кредитора, респ. на
третото лице, увредено от деликта. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД деликвентът
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. При така очертания обем на отговорността не съществува съмнение както в
теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и
пропуснатата полза. Унищожаването на засяти земеделски култури причинява вреда на този,
който има право да получи добивите от насажденията, като вредата в случая е съизмерима с
очаквания добив на сено /изсушена трева/, който ищецът не е получил в резултат на
унищожената селскостопанска продукция в имотите му, засети с тревна смеска. С оглед на
горното, правилно от ЕРС е прието, че претендираната от ищеца вреда е под формата на
пропусната полза и с въведената конкретизация в постановеното по спора решение то този
въпрос не се е произнесъл по непредявен иск. При допуснатото от съда уточнение на
претендираните от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи не се налага ново
разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и
ангажиране на нови доказателства от страните. Районният съд е разпределил правилно
8
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, а в решението е изложил
мотиви, съобразно заявените в исковата молба и отговора доводи на страните.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и като взе
предвид приложимите разпоредби на закона, ЯОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя крайните правни изводи на районния съд и счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка се установява такава, каквото е изложена от районния
съд в обжалваното решение и делото е напълно изяснено от фактическа страна.
Първоинстанционният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като ЯОС я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на ЕРС
за неоснователност на предявения иск по чл. 50 от ЗЗД, поради недоказване в
производството от страна на ищеца на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за възмездяване на нанесените върху посевите на ищеца вреди от животни,
собственост на ответника. Изводите на районния съд са формирани въз основа на
установената фактическа обстановка и въззивния съд ги намира за правилни и съответни със
закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272
от ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
Районният съд е дал правилна правна квалификация на исковата претенция по чл.
50 от ЗЗД. Съгласно посочената норма, за вредите, произлезли от каквито и да е вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на
повишен риск, който се създава при притежанието и отглеждането на животни, а поемането
на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена от животните
вреда. Отговорността на собственика и надзираващия животното е безвиновна за разлика от
тази при общия деликт по чл.45 ЗЗД.
Уважаването на иска предполага доказване от ищеца осъществяването на
следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди в патримониума му, същите вреди да
са в резултат на действия на животни, да е налице причинна връзка между вредата и
вредоносното действие на животните, както и обстоятелството, че надзор по отношение на
тези животни се упражнява от ответника в процеса.
Правилно и обосновано, след прецизен и обстоен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка- справка от
БАБХ, материалите съдържащи се в изисканата и приложена по делото пр. преписка
№3225/2023 г. на РП- Ямбол във връзка с подадената от св. Ч. жалба на 25.05.2023 г., както и
показанията на свидетелите Ч., С. и Ж., районният съд е приел, че именно животни на
ответника на 18.05.2023 г. /а и на предходни дати/, разпознати от свидетелите както по
наличните ушни марки на три от животните, така и по цвят и порода, са навлезли в
процесните имоти, стопанисвани от ищеца на правно основание- договори за наем.
Разпитаните по делото свидетели възпроизвеждат възприетото пряко от тях навлизане на
животни на ответника в процесните три имота, включително и отварянето на вратата на
заграждението с електропастир от ответника В. и неговия брат, а от представената по делото
справка от БАБХ се установява че три от посочените от св. Ч. ушни марки на навлезли в
9
имотите животни, са такива, регистрирани в животновъдния обект на ответника. При
положение, че по делото липсват данни и твърдения около и в близост до навлезлите в
имотите на ищеца крави да е имало пастир, за съда се налага извода, че същите са били
оставени без надзор от техния собственик.
Въззивният съд споделя изцяло извода на ЕРС, че претендираните от ищеца
вреди не са настъпили в резултат на установеното навлизане на животни на ответника в
имотите му. Определящи за този извод са събраните по делото доказателства– заключенията
на вещото лице по назначените и изслушани пред първоинстанциониня съд основна и
допълнителна съдебно- агротехнически експертизи. В закона за опазване на
селскостопанското имущество е предвидена специална административна процедура по
установяване вида и размера на щетата от нарочна комисия, назначена от кмета на
съответната община. Протоколът на комисията по чл.20, ал.2 от ЗОСИ, с оглед нормата на
чл.179, ал.1 от ГПК е официален свидетелстващ документ и има обвързваща
доказателствена сила относно изявленията, направени пред органа, който го е съставил и
пряко възприетите или извършени от него действия. Правнорелевантните по делото факти,
които попадат в тези три категории са единствено възприетите на място от проверяващите
следи от копита и изпражнения на животни в процесните три имота, стопанисвани от ищеца
и тяхното предназначение- пасища, заградени с електропастир. Всички други твърдения на
комисията, отразени в протокола, включително и тези, че в площите са пашували говеда,
собственост на ответника В., в т.ч. и такива с посочените ушни марки, не обвързват съда. В
тази част съдържанието на документа не е противопоставимо на ответника, неучаствал в
съставянето му и оспорил същото с отговора на исковата молба. В процесния протокол
липсват констатации относно това имотите, обект на огледа, извършен от комисията-
пасища, да са били подсети с културата „ежова главица“, липсват констатации и относно
унищожената площ от посевите, като тези обстоятелства не са изяснени в хода на
производството чрез разпит на участвалите в комисията лица. Доказателствената сила на
протокола е разколебана и оборена от заключението на вещото лице по назначените
агротехнически експертизи. Както правилно е приел и районния съд, от заключенията не се
установява твърдението на ищцовото дружество, че посевите от подсятите с „ежова
главица“ процесни имоти са били в добро състояние преди навлизането на животните на
ответника през м.май 2023г. Вярно е, както се твърди от въззивника, че вещото лице е
извършило оглед и обход на имотите на 03.05.2024 г., т.е. почти една година след
установеното навлизане на животните на ответника в тях, при който оглед на е констатирало
подсяване с „ежова главица“ или с каквато и да е друга тревна смеска. В същото време
обаче, при съобразяване с факта, че „ежовата главица“ е многогодишна култура, а
становището на експерта е, че продукцията от засяването с тази монокултура се развива най-
пълноценно след 1-та година при добро отглеждане, правилно и обосновано е възприетото
от районния съд, че при огледа на 03.05.2024 г. е логично да се констатират следи от
подсяване с такава култура. В процесните три имота вещото лице е установило, че цялата
площ е заета с други едногодишни и многогодишни треви и имотите не представляват
пасища- ливади, тъй като не са били поддържани като ливади за косене, съгласно
изискванията на чл.8 , ал.2 от Наредба №2/26.03.2018 г., като вещото лице не е констатирало
да са били извършвани каквито и да е агротехнически мероприятия. В подкрепа на
заключението на вещото лице и на крайния извод на съда са и представените от самия ищец
писмени доказателства във връзка със сключеният между него и трето за спора лице договор
за услуга от 18.02.2023 г. По делото не са налице категорични данни относно това на коя
дата е извършено подсяването в имотите със семена „ежова главица“. Съгласно констативен
протокол от 26.04.2023 г. към тази дата подсяването е било извършено. Видно обаче от
констативен протокол от 21.06.2023 г., представляващите страните по договора са
установили на място, че тревостоят на подсетите площи е незадоволителен, а не намален
или отстранен. Назначената от кмета на община Болярово комисия по чл. 20, ал.2 от ЗОСИ,
10
извършила оглед и обход на терен, в изготвения от нея протокол, е посочила единствен това,
че при паша на животни се отстранява тревостоя на пасището.
В обобщение ЯОС споделя изводите на първоинстнционния съд, че не може да
бъде прието за доказано по категоричен начин, че вредите по вид и размер, посочени в
исковата молба и заявени от ищеца за обезщетяване, са били причинени от животните на
ответника, за който е установено, че не е осъществил необходимия надзор и не е положил
достатъчно грижи, така че животните му да навлизат в имотите на ищеца, но не е
установено поведението му да не се намира в пряка причинна връзка с вредите, които
ищецът, сега въззвник твърди да е претърпял. При отговорността за вреди от вещи по чл.50
от ЗЗД е необходимо вредата да е причинена от вещта- тя трябва да бъде единствената
причина за увреждането и да възникне въз основа на свойството на вещта, а такова
доказване в производството от ищеца не е проведено.
Неоснователно е оплакването на въззивника относно годността на заключението
на вещото лице по назначената допълнителна експетиза и възраженията по същата. Именно
специалните знания на агорнома позволяват след извършен оглед на място да формира извод
относно състоянието на процесните имоти, липсата на обективни данни за подсяването им с
„ежова главица“ или друг вид тревна смеска, а от там и извод за невъзможността от тези
имоти да се добие сено.
Поради неоснователността на исковата претенция, правилно районният съд е
отхвърли и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид всичко изложеното, ЯОС счита, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и при съвпадане
фактическите констатации и решаващите изводи на въззивния съд с тези на районния съд,
решението на ЕРС е правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция има
въззиваемия– ответник. Същият е доказал разноски за заплатено адвокатска възнаграждение
в размер на 800.00 лв., която сума следва да се присъди като разноски на въззиваемия,
направени в хода на въззивното производство.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71 от 26.07.2024 г. на Елховския районен съд,
постановено по гр. д. № 473/2023 г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА „КИТ“ ЕООД- гр. София, с ЕИК *********, представлявано от
управителя И.П.Б., да заплати на В. Я. В. с ЕГН **********, от с.***, общ.**, обл.***,
сумата 800.00 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12