Р Е Ш Е Н И Е № 156
гр. Сливен, 17.11.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
при секретаря Ваня
Костова и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Жекова КАНД № 154 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение на Районен съд Сливен,
постановено по АНД № 472/2020 г.
С Решение № 260010/19.08.2020
г., постановено по АНД № 472/2020 г. на Районен съд Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № F 506853/07.10.2019
г. на Директор Офис Сливен при ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П.2 – С.М.“
ЕООД, Булстат ………………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „К.“ №
… вх. …. ап. …, пр. от С.Й.М., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т.
1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от
така постановеното решение, касационният жалбоподател „П.2 – С.М.“ ЕООД го
обжалва в срок. В касационната жалба са изложени съображения, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
събраните доказателства. Твърди се, че допуснатото нарушение съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което не било възприето от
решаващия съдебен състав. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение и потвърденото с
него наказателно постановление.
В о.с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен адв. Ст. К. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи.
В о.с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован,
се представлява от надлежно упълномощен ст. юрк. Ст. Д.,
който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила атакувания първоинстанционен съдебен акт.
В о.с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че изводите
на Районен съд Сливен са правилни и решението следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена
в срок, процесуално допустима и
по същество – основателна.
В жалбата
са наведени оплаквания за незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт. За
да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно,
че:
Главен инспектор по приходите
в Офис за обслужване Сливен при ТД на НАП – гр.
Бургас констатирал, че в качеството си на осигурител по чл. 5 ал. 1 от
КСО, „П.2 – С.М.“ ЕООД не е подало в ТД на НАП Бургас, офис Сливен декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“, отнасящи се за 3 лица,
подлежащи на осигуряване в законоустановения срок по
чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ изр. първо от Наредба № Н-18/29.12.2005 г., а именно:
до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Декларациите за
м. 05.2019 г. били подадени на 26.07.2019 г. по електронен път с КЕП, като били
отхвърлени поради грешка и не бил спазен срокът за подаването им - до
25.06.2019 г. Данните били подадени коректно на 01.09.2019 г. Така установеното
от фактическа страна било прието от орган по приходите като административно
нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3
ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-18/29.12.2005 г. на МФ в съставен на
02.09.2019 г. Акт за установяване на административно нарушение № F506853. Въз
основа на съставения акт, на 07.10.2019 г. Директор на офис Сливен при ТД на
НАП – Бургас издал Наказателно постановление № F 506853/07.10.2019 г., с което
на „П.2 – С.М.“ ЕООД, Булстат …………, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, кв. „К.“ № … вх. …. ап. …, пр. от С.Й.М., за нарушение на чл. 5 ал. 4
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание
чл. 355 ал. 1 от КСО наложил имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин)
лева
За да потвърди наказателното постановление решаващият съд
приел, че нарушението е установено и доказано по безспорен начин, а при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на
процесуални правила.
Настоящата инстанция не споделя изводите
на първоинстанционния съд, при следните
съображения:
Видно от събраните по
делото доказателства, безспорно се касае
за нарушение, което може да
се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла
на чл. 28 от
ЗАНН: с извършеното нарушение
липсва реално нанесена щета за
фискалната система, нарушението е извършено за пръв път,
допуснатото нарушение е с минимално закъснение и за същото са
доказани обективни пречки – заболяване на обслужващия дружеството счетоводител
в процесния период, както и е сторен опит за подаване
на данните с КЕП. С визираната по – горе разпоредба
на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия
орган да освободи от административна
отговорност извършителя в случаите на малозначителностст на
нарушението. Прилагането на
тази разпоредба, респ. освобождаването
от административнонаказателна
отговорност не може да се
базира на преценка по целесъобразност.
В този смисъл,
при маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента
и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за
нарушение, което може да се
квалифицира като маловажен случай: липсва реално нанесена
щета на бюджета,
нарушението е извършено за пръв път,
а закъснението е минимално като срок. От
доказателствата се установява и по безспорен начин, а е отчетено и от
наказващия орган, че изискуемите документи са били подадени през м. юли 2019 г.
с КЕП, но отхвърлени поради грешка. Т.е. дружеството – осигурител е положило
усилия да изпълни законовото си задължение за подаване на нормативно
изискуемата информация. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство. Същите са
били налице от фактическа страна
и при издаване на процесното наказателно
постановление, но административнонаказващият орган,
като не ги
е съобразил, респ. не е изпълнил
задължението си по чл. 27 ал. 2 от
ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен
акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са
налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на
наказателното постановление,
поради противоречието му със закона.
В т.см. е
Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на
НК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като не е сторил това, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. Ето защо са основателни изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност
на първоинстанционното решение. В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на
събраните по делото доказателства и относимите норми, е направил необоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № F 506853/07.10.2019 г.на Директор Офис Сливен
при ТД на
НАП гр. Бургас. Както се отбеляза по – горе, наказващият орган е следвало да отчете
наличните смекчаващи вината обстоятелства и да приеме, че допуснатото
административно нарушение е малозначително по своя
характер. Изводите на органа и Районния съд в противната насока се
явяват незаконосъобразни, което налага отмяна на първоинстанционното
решение и отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото, основателна се явява
претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото
разноски. Извършените такива за двете съдебни инстанции възлизат на 600,00
(шестстотин) лева и следва да бъдат възложени на ответната по жалбата страна ТД
на НАП – Бургас, офис – Сливен.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260010/19.08.2020 г. на
Районен съд Сливен, постановено по АНД № 472/2020 г. по
описа на същия съд.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F 506853/07.10.2019 г.
на Директор Офис Сливен при ТД на НАП гр. Бургас, с което на „П.2 – С.М.“ ЕООД,
Булстат …………….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „К.“ № …
вх. ….. ап. …, пр. от С.Й.М., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т.
1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, офис Сливен да заплати на „П.2
– С.М.“ ЕООД, Булстат …………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
„К.“ № … вх. …. ап. …., пр. от С.Й.М. разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.