№2
гр.Силистра, 17.01.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Данаила Георгиева като изслуша докладваното от съдия Великова ВНЧХ дело № 243 по описа за 2019 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 14 от 17.09.2019 г. постановена по НЧХД № 108/18 г. Дуловски районен съд е признал подсъдимия В.П.М. за виновен в това, че на 16.06.2018 г. в гр.Дулово,обл. Силистра е извършил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК , като на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда подс. М. е бил осъден да заплати на Г.Н.:
- сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателно ѝ изплащането. Гр. иск в останалата част за разликата до 3000 лв. е бил отхвърлен като недоказан и неоснователен;
- сумата от 1 000лв. , направени разноски по делото.
Подсъдимият бил осъден да заплати и съответна ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. М., чрез неговия защитник. Без да са изложени каквито и да било съображения присъдата се обжалва като незаконосъобразна, неоснователна, а наложеното наказание – явно несправедливо. Иска се ревизирания съдебен акт да бъде отменен изцяло с постановяване на нова присъда, с която подс. М. да бъде оправдан.
Депозирани са възражения, срещу въззивната жалба, от процесуалния представител на т. Г. Н. с излагане на доводи за обоснованост на присъда. С оглед установената и правилно възприета фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, се твърди да се е стигнало и до правилно изградени правни изводи за довършеност на деяние по чл. 130, ал.1 от НК. Изтъкват се аргументи и относно справедливост на наложеното наказание, определено в минимален размер , визиран в чл. 78а от НК. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично.
Въззивната жалба се поддържа, без излагане на основания за отмяна на присъдата. Такива се развиват едва в хода по същество като се твърди предимно необоснованост на присъдата, липса на анализ на противоречиви свидетелски показания и неясноти защо едни доказателства са ценени с преимущество пред други.
Жалбата се оспорва изцяло, от ответната страна с аргументите, вписани в депозираното възражение.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното от защитата, в хода по същество и становището на тъжителя, и неговия процесуален представител прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционния съд при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата е приел за установена фактическа обстановка, която и пред въззивната инстанция остава непроменена.
На кратко: На 16.06.2018 г. в заведението „Максима“ в гр. Дулово се провеждало празненство по повод пенсионирането на св. Д. Димова, която до скоро работела в „В.М.“ ЕООД, собственост на подс. М..
В заведението имало много гости, в това число и подсъдимият с неговата съпруга. Всички са консумирали алкохол.
Около 18.00 ч. тържеството приключило, подс. М. и съпругата му си тръгнали, а останалите гости се преместили в двора на къщата на св. Стоянов.
Постр. Г. Н., който е музикант, от време на време ставал да свири. При едно от изпълненията, на неговата маса седнал подс. М. и съпругата му, които дошли малко по-късно в двора на къщата. Това подразнило тъжителя, тъй като столът му бил зает и той започнал да настоява да си седне на мястото. Отправил и обидни думи към М.. Семейството на подсъдимия се изместило на друга маса, но упреците от страна на пострадалия не спрели.
Не след дълго, подс. М. излязъл извън двора на къщата, последван от т. Н., с идеята да поговорят. Вместо това, подсъдимият нанесъл удари в лицето на Н., който паднал между намиращите се там две улични саксии за цветя.
В резултат на нанесените удари, пострадалият получил множество телесни увреди, подробно описани в СМЕ, водещи до временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Тази фактическа обстановка е била установена, при спазване на процесуалния ред за събиране на доказателства и при анализ на същите.
Почти всички разпитани по делото свидетели дават ясното за развитието на тържеството в заведението и в двора на къщата, но не и за физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалия. Безспорно е било установено, че заради заети места т. Н. е обиждал подс. М., напрежението е ескалирало. Двамата са излезли извън двора на къщата и после са се прибрали поединично, като първи е влязъл подсъдимия, а малко по-късно пострадалият, който видимо не е бил добре. Обидните думи, каквито и да са били, колкото и да са ядосали подс. М., не са основание за предприемане на физическа саморазправа.
Като преки очевидци са участвали двама свидетели по делото – св. Неделчева и св. Расим. Техните показания, обаче са диаметрални и това е задължавало ПИС да изложи адекватни съображения, въз основа на кои от тези доказателства възприема изложената фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че това свое задължение РС Дулово е изпълнил като е анализирал свидетелските показания и през призмата на заключението по назначената СМЕ. /СМЕ не е доказателство, а още по-малко писмено такова, както е посочил решаващият съд./
Отчел е незаинтересованост от страна на св. Неделчева и липса на такава за св. Расим. Неговите показания не са били кредитирани в частта, в която се твърди да не е имало физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, тъй като този свидетел е в служебна зависимост от подс. М.. Нещо повече, показанията на св. Неделчева са в унисон с твърденията на тъжителя. В експертното си заключение съдебния лекар описва механизъм идентичен със сочения от свидетелката. Експертът е категоричен, че получените увреди в областта на лицето не биха се получили по начинът, описан от св. Расим, а именно да са в резултат от самонараняване при падане от собствен ръст, тъй като в такъв случай би имало охлузвания по кожата от бетонните саксии, каквито находки не са били констатирани.
Липсва необходимост от подробен анализ на св. показания на св. Расим, след като същите не са били кредитирани и са изложени мотиви в тази насока, колкото и това да не се харесва на защитата.
Действително, ДРС не е бил многословен при анализа на доказателствения материал, но изложените съображения са достатъчни. При липса на други преки очевидци на инцидента между подсъдимия и пострадалия, липсва и необходимост от обширен анализ на показания, които на практика не са относими към предмета на доказване. Какво се е случило, с подробности, преди и след инцидента е неотносимо към делото. Всеки един от останалите свидетели е възприел единични моменти, които като цяло не дават яснота по основния факт. Нещо повече, голяма част от гостите на празненството и свидетелстващи за отделни етапи от него са в служебна зависимост именно от подс. М..
Досежно възраженията на защитата – какво е правила св. Неделчева на терасата си в късните часове на нощта; защо и дали е пиела кафе по това време; до колко усещането ѝ за времеви интервали отговаря на действително изминало време,; защо не е видяла, дали ударите са били с юмруци или шамари; че имало много саксии, пък пострадалия паднал между две; защо не е разпознала другия музикант – все аргументи, които по никакъв начин не променят виктимизацията на т. Н.. Описаният от свидетелката механизъм на нанасяне на телесните увреждания съвпада с посочения и от вещото лице по делото и с твърденията на пострадалия.
Наличните по делото доказателства говорят само и единствено за довършено от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл. 130, ал.1 от НК, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Подс. Менев, чрез нанасяне на удари в областта на лицето умишлено е причинил физически увреждания на постр. Н., обуславящи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
При определяне на вида и наказанието, ДРС правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ .
Не може да бъде споделено голословното твърдение на подс. М. и защитника му, че при индивидуализиране на наказанието се е стигнало до явна несправедливост на същото.
На подсъдимия е било наложено наказание, при отчитане само на смекчаващи вината обстоятелства, в минимален размер, с предвиден от законодателя такъв от 1000 лв. до 5 000 лв., като е било отчетено и непристойното поведение на самия пострадал, който е използвал обидни думи преди инцидента. Следва да се подчертае, че липсват други смекчаващи вината обстоятелства. Отчетеното като такова „чисто съдебно минала“ е предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност и не подлежи на повторно зачитане.
Уваженият размер на предявения гр. иск е правилно съобразен с претърпените неимуществени вреди - 600 лв, като е отхвърлен в частта за разликата до 3000 лв. като недоказан.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав не намери основания за отмяна или изменение на присъдата.
Предвид изложено и на основание чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №№ 14 от 17.09.2019
г. постановена по НЧХД № 108/18 г. по описа на Дуловски
районен съд, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.