№ 1619
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510727 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 7765/08.07.2022 г. по гр.д. № 15426/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344,
ал.1, т. 1 от КТ уволнението на Н. И. И., извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ със Заповед № 83/15.12.2021 г. на изпълнителния директор на
Държавна консолидационна компания, на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
Н. И. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист
сигурност“ в „Държавна консолидационна компания“ ЕАД и „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. И. И. на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ сумата от 7813,28
лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
15.12.2021 г. до 18.04.2022 г. вследствие на незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022г.
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата
от 7813,28 лева до пълния предявен размер от 11593,60 лева и за периода от
19.04.2022 до 15.06.2022 г.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
1
постъпила въззивна жалба вх. № 153625/22.07.2022 г., подадена от „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, в която се поддържат възражения за
неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че Заповед № 83/15.12.2021 г. на
изпълнителния директор не била мотивирана. В заповедта се съдържали
подробни мотиви относно това, че липсата на качества се изразява в това, че
служителят не притежава разрешително за носене, употреба и съхранение на
оръжие с оглед изпълнение на трудовите функции. Поддържа, че липсата на
разрешение за оръжие се приравнява на липса на умения за боравене с
оръжие. Неправилен бил изводът, че в конкретния случай се касаело за
образователна процедура, а не за качество за изпълнение на трудовите
задължения. Налице било и посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1,
т. 5 от КТ. Не се спорело, че Н. И. е бил в трудово правоотношение с
въззивника, както и че в длъжностната характеристика за длъжността, която е
заемал е имало изискване да притежава разрешение за носене на оръжие.
Неправилен бил изводът, че това не е попречило на ищеца да изпълнява
трудовите си задължения, тъй като боравенето с оръжие било в основата на
заеманата длъжност. Освен това, по делото се установявало, че ищецът не бил
изпълнявал вменените му задължения, а е изпълнявал по-скоро шофьорски и
куриерски функции. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 202147/28.09.2022 г., подаден от въззиваемия Н. И. И., с която
поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 7010/2022 г. по описа на СРС, 168 състав е
образувано по искова молба, подадена от Н. И. И., с която са предявени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда против „Държавна консолидационна
2
компания“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор№ 88/15.10.2021 г. е
заемал длъжността „Специалист сигурност“ при ответника, като в деня на
постъпване на работа 18.10.2021 г. му била връчена длъжностна
характеристика. В длъжностната характеристика в раздел „профил на
длъжността – личностни изисквания“, наред с другите изисквания – валидна
шофьорска книжка, умение за поемане на лична отговорност и т.н.
присъствало и изискването да притежава разрешение за носене, употреба и
съхранение на оръжие. Твърди, че два месеца след подписване на трудовия
договор и един месец след изтичане на уговорения срок за изпитване
работодателят издал Заповед № 83/15.12.2021 г., с която на основание чл. 328,
ал.1, т. 5 от Кодекса на труда – липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата, е прекратен едностранно трудовия
договор. Поддържа, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не били
посочени качествата, които липсват за изпълнение на работата. Моли
оспорената заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение за
оставане без работа за периода от 15.12.2021-15.06.2022 г. в размер на
12243,60 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, с който оспорва предявените искове.
Заявява, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение като ищецът е заемал длъжността „Специалист Сигурност“,
както и че то е прекратено на посоченото в оспорената заповед основание.
Поддържа, че след сключване на договора ищецът работил изключително и
само като персонален шофьор на бивш изпълнителен директор, а
назначаването му на тази длъжност било само и единствено, за да получава
по-високо възнаграждение. Посочва, че за заемане на длъжността е
необходимо притежаване на оръжие, което следва като изискване при
постъпване на работа, а ищецът не притежавал разрешение за това,
включително към момента на сключване на договора. Поддържа, че в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изрично било
посочено в какво се изразява липсата на качества. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
3
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените
искове са основателни, тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение не е мотивирана, че не е налице посоченото в нея основание,
както и че изискването за притежаване на оръжие е съществувало към
момента на сключване на трудовия договор.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ актът, с който се
прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма.
Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона
права на работниците или служителите.
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието
на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие
отправено до работника или служителя. В т. 5 е предвидено, че трудовото
правоотношение може да бъде прекратено поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата. По правило, освен в предвидените от
закона случаи (например чл. 195, ал.1 от КТ) не е необходимо работодателят
да излага мотиви в акта, с който прекратява трудовото правоотношение.
Независимо от това, когато прекратителното основание е свързано с преценка
на личните качества на работника или служителя в заповедта следва да се
съдържат конкретни мотиви, а не са се възпроизвежда съдържанието на
законовия текст. Доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обща
следва да се посочи конкретно в какво се изразява липсата на качества и как
това се отразява на ефективното изпълнение на работата. Фактическият
състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната
4
наличност на три елемента – липса на качества на съответния работник или
служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.
При това не е необходимо да е налице вина от страна на служителя.
Основанието има обективен характер, поради което константната съдебна
практика изисква заповедта за уволнение да бъде мотивирана, т. е. в нея да се
излагат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията
на работата, за която е сключен трудовия договор. В настоящия случай в
атакуваната заповед е мотивирана като е посочено, че работникът Н. И. не
изпълнява задълженията си поради липса на качества, тъй като в
длъжностната му характеристика било посочено , че следва да притежава
разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие с оглед
изпълнение на трудовите му функция.
Законосъобразността на уволнението е поставена в зависимост от това
работодателят да е извършил обективна оценка на качествата на служителя,
както и отражението върху изпълняваната работа. Съдебният контрол се
ограничава до това да се прецени дали заповедта отразява тази обективна
оценка. Това означава по делото да се установи каква е възложената работа,
какви качества изисква изпълнението й и дали служителят не ги притежава,
както и да се установи, че реално липсата на тези качества се е отразила на
работата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е
извършил обективна оценка на качествата на служителя за изпълнение на
възложената му работа като „служител сигурност“, а липсата на разрешение
за носене, употреба и съхранение на оръжие не означава, че служителят не
притежава качества за изпълнение на работата. Правилен е и изводът на съда,
че получаването на разрешение за носене и употреба на оръжие представлява
допълнителна професионална квалификация на служителя и липсата му може
да бъде основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал.1, т. 6 от Кодекса на труда, а не може да се разглежда
като основание – липса на качества. В процесната заповед е обсъждано също
така, че преди сключване на трудовия договор не е имал професионален опит
в областта на сигурността, но не е посочено кои професионални и лични
качества липсват на служителя при изпълнение на възложените му трудови
функции, но не е посочено дали това се е отразило на ефективността на
работата и в каква степен. Следователно заповедта за прекратяване на
5
трудовото правоотношение е немотивирана и правилно първоинстанционният
съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 710 лева, представляващи направени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7765/08.07.2022 г. по гр.д. №
15426/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. „******* да заплати на Н. И. И.,
ЕГН-**********, гр. София, ул. *******, ******* сумата от 710 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6