Р Е Ш Е Н
И Е №
255
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 292 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата
П.Г.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез
адв. Д.Б., е предявила срещу
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на общо 45 000 лв., ведно със законните последици.
Твърди, че на 30.04.2016 г. в
***на кръстовището на ***и ***пътувала с поставен предпазен колан заедно със
сина си, който управлявал лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ РВ 6987 РР. Колата
се движила направо в посока от юг на север при зелен за тях сигнал на светофара.
На кръстовището ги изчаквал насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№ РВ 9438 МС, управляван от К. Н.Б., ЕГН **********, за да направи
маневра завой на ляво. Непосредствено преди лекият автомобил „Нисан Микра“, в
който пътувала ищцата, да премине кръстовището, насрещният лек автомобил рязко
потеглил и тъй като бил само на 10-тина метра от тях, между двете коли настъпил
удар.
Ищцата усетила силна болка в гърдите и
камшичен удар на главата в облегалката на седалката, като започнало да ѝ
се вие свят. Пристигнали екипи на КАТ и на Спешна помощ, като ищцата била
откарана в ***, където престояла 3 дни без да ѝ поставят гипс. В резултат
на ПТП на ищцата било причинено счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребро вляво, като
целият ѝ гръден кош бил почернял от кръвонасядания; имала болки във врата
от камшичния удар, както и болки в коляното, което ударила в жабката на колата,
получила посттравматичен шок, като и досега се страхува да се качи в лек
автомобил. Била на силни обезболяващи и ѝ поставяли инжекции, като в
продължение на 2 месеца изпитвала силни болки, които макар и намалели,
продължават и в момента.
По случая е образувано ДП № 900/2016 г.
по описа на 1-во РПУ на МВР – Пловдив, като е установена вината на водача К.Б.,
но наказателното производство е прекратено на 03.10.2017 г., тъй като тя вече е
била наказана по административен ред с влязло в сила Постановление №
16-1030-001431 на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив.
За управлявания от виновния водач К.Б.
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ РВ 9438 МС, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника “Лев
Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/116001057262. На 24.11.2017 г. ищцата поканила
ответника да ѝ заплати доброволно претендираното обезщетение, но до
момента не е получила отговор или плащане.
Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника в качеството му на
застраховател по цит. застрахователна полица да ѝ заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 45 000 лв. – физически и душевни
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, от които 35 000 лв. за
претърпяната средна телесна повреди – счупване на 3 ребра; както и по
5 000 лв. за две леки телесни повреди – контузия на главата и контузия на корема, ведно със законната
лихва от датата на увреждането на 30.04.2016 г. до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „Лев Инс” АД – София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., е подал отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но го оспорва изцяло по основание и по размер.
Твърди, че претендираните от ищцата неимуществени вреди са недоказани и
завишени по размер, като посочените суми не отговарят на икономическата
обстановка в страната и на принципа на справедливостта.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата ищца по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е
спазвала лекарските предписания при оздравителния процес и не е била с поставен
предпазен колан при настъпване на удара.
Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло, ведно със законните
последици, като прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адв.
възнаграждение, заплатено от ищцата.
Съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
В законоустановените 2-седмичен срок по чл. 372, ал. 1 и по чл. 373, ал. 1
от ГПК страните не са представили допълнителни становища
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
приложената пр.пр.№ 8917/2016 г. на РП – Пловдив (ДП № 900/2016 г. на I РУ на МВР – Пловдив) се установява, че на 30.04.2016 г.
около 15 часа в ***на кръстовището между ***и ***водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ РВ 9438 МС – К.Н.Б., ЕГН **********, извършва маневра
завой на ляво от б***към ***, без да пропусне насрещно движещия се направо лек
автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ РВ 6987 РР, и му отнема предимството, с което виновно
е нарушил чл. 25 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и е предизвикал ПТП с материални щети,
за което на водача К.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв., като са съставени Констативен протокол за ПТП от 30.04.2016 г., АУАН №
16-1030-001431/30.04.2016 г. и НП № 16-1030-001431/25.05.2016 г. на ОД на МВР – Пловдив.
С Постановление от 03.10.2017 г. по
пр.пр.№ 8917/2016 г. РП – Пловдив е прекратила ДП № 900/2016 г. на I РУ на МВР – Пловдив, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като в хода на разследването е установено, че на виновния за ПТП от 30.04.2016
г. водач - К.Б. е бил съставен АУАН и издадено НП, което е влязло в сила, а
наложеното ѝ наказание „глоба“ е било заплатено. Съгласно ТР № 3/2015 г.
на ВКС, НК, извършителят не може да бъде наказван два пъти за едно и също нещо,
дори да се касае за различни по вид наказателни процедури – административна и
наказателна.
Няма спор също, че за управлявания от виновния водач К.Н.Б., ЕГН **********, лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ РВ 9438 МС, към датата на ПТП - 30.04.2016 г., е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника “Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица
№ BG/22/116001057262, издадена на
06.04.2016 г., видно от приложената полица.
Ищцата е отправила на 24.11.2017 г. искане до ЗК „Лев Инс“ АД за
обезщетяване на причинените ѝ при процесното ПТП неимуществени вреди,
изпратено с обратна разписка и получено от дружеството на 18.12.2017 г.
От приложената епикриза ИЗ № 26839/1168 на ***, ***, се установява, че след
процесното ПТП ищцата е пролежала в клиниката от 30.04.2016 г. до 03.05.2016 г.
с диагноза „Контузио капитис. Контузио торацис ет абдоминалис. Фрактура косте IV, V и VI син.“, като е провела консервативно
лечение.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Б.М.,
което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и
оспорено от ответника, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебното заседание на 17.10.2018 г., се установява, че след ПТП на 30.04.2016
г. ищцата П.П. е получила политравматизация – контузия на гръдно-коремната
област с фрактура на 4-5-6 ребро в ляво; контузия на главата; контузия на
дясното коляно. Наличието на травми на различни места по тялото на ищцата
отговаря напълно на механизма на процесното ПТП - при челен удар със завъртане
на колата, като травмите в областта на гръдно-коремната област и гръдния кош –
контузия и фрактура на ребрата по хода на лявата аксиларна линия (подмишнична)
и минимализиране на останалите травми – контузия на главата и на дясното
коляно, сочат, че най-вероятно ищцата е била с поставен предпазен колан. При
липса на такъв колан травмите щяха да бъдат много по-тежки. Според вещото лице,
ако ищцата е била без поставен предпазен колан, би излетяла при удара на двете
МПС през предното обзорно стъкло и би получила много по-сериозни травми. Счупването
на ребрата е по индиректен механизъм – огъвачен. При рязко притискане на тялото
към колана се получава огъване на ребрените дъги с деформиране на гръдния кош и
счупване на ребрата на най-слабото място – аксиларната линия.
Травмите на дясно коляно и на главата са по директен механизъм от удар или
притискане от или върху твърд, тъп предмет, като в случая това са предното
табло и страничното стъкло на колата, тъй като преди удара шофьорът рязко е
завъртял волана на ляво и тялото на ищцата е политнало напред и на дясно.
Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и установените
травматични увреждания на ищцата. В резултат на тях ѝ е причинено
затрудняване движението на снагата за период от 2 месеца, който е обичаен. Единственото
лечение при този вид фрактури е покой и болкоуспокояващи.
Травмата е довела до силни болка и страдания, предвид политравматизацията,
които са намалявали бавно с времето. Към момента на прегледа на ищцата от
вещото лице д-р М. – 08.09.2018 г., същата е напълно възстановена, с изключение
на оплакванията от болки в гръдната кост при продължително натоварване и промяна
на времето.
Във връзка с оспорването на първата СМЕ е прието и заключението на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице доц. д-р С.С.С. – *** на *** при ***,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните. От него, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното
заседание на 23.01.2019 г., напълно се потвърждават констатациите и изводите на
първата СМЕ, извършена от д-р М., поради което съдът намира оспорването ѝ
от страна на ответника за недоказано.
От представените от *** циклограма от
30.04.2016 г. и схема на процесното кръстовище, както и от заключението на САТЕ
с вещо лице инж. В.Г.С., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че най-вероятен от техническа страна е следният
механизъм на процесното ПТП: водачът П.П.управлявал лекия автомобил „Нисан
Микра“ по лявата лента на платното за движение на ***в посока от юг на север,
като в този момент ищцата П.П. пътувала като пътник на предната дясна седалка
на автомобила. По същото време водачът К.Б. управлявал лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 9438 МС, по лявата лента на платното за движение на
б***в посока от север на юг за предприемане на маневра “завой на ляво“ към ***,
като преди навлизане в кръстовището спрял. Когато лекият автомобил „Нисан
Микра“ е бил на около 95-96 м от създаващата се конфликтна точка, водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е потеглил, като е продължил маневрата „завой
на ляво“ към ***. Така след около 6,4 секунди в резултат на скорости и
пресичане на траектории е настъпил удар между двете МПС. Ударът е настъпил в
предната част на лекия автомобил „Нисан Микра“ и в дясната страна на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“. Към момента на удара скоростта на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ е била окол 43,72 км./час, а на лекия автомобил „Нисан Микра“
– около 53,75 км./час.
От анализа на спектрограмата вещото
лице е установило, че разликата от момент край на жълт сигнал за лекия
автомобил „Нисан Микра“ до край на жълт сигнал за лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ е 12 секунди. След удара лекият автомобил „Нисан Микра“ се е придвижил на
североизток, завъртял се е в посока, обратна на часовниковата стрелка, след
което е спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за ПТП.
От оборудването на лекия автомобил
„Нисан Микра“ се установява, че при производството му са били монтирани
подробно описаните в заключението 5 бр. предпазни колани и 4 бр. предпазни
въздушни възглавници.
По делото са разпитани свидетелите К.Н.Б.,
Ж.П.Ж., С.П.П.и П.С.П., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по
отношение на последните двама, предвид близката им родствена връзка с ищцата и
възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора.
От гласните доказателства се установява, че на 30.04.2016 г. свид. Б.
управлявала лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 9438 МС, като на процесното кръстовище трябвало да
направи завой на ляво по ***– „Светофарът
беше на зелен за мен сигнал, имаше 3 секунди още на брояча и аз се изнесох през
кръстовището. … Аз бях втора кола, преди мен имаше друга кола, която се изнесе
от кръстовището, а аз бях спряла зад нея. …Тръгнах на първа, за да правя ляв
завой и видях, че в насрещното платно имаше друг автомобил, който изчакваше да
се изнесем, но този автомобил не беше в най-лява лента в неговата посока, а по
средата на платното. Видях, че най-лявото платно беше свободно и изведнъж се
появи колата, която ме удари. …Насрещно движещата се кола се движеше с
превишена скорост. …Тя се появи изведнъж, блъсна ме, колата ми се завъртя и ме
изхвърли на тротоара. …Предницата на другия автомобил беше поломена, видях, че
автовозът го качи. Моят автомобил беше изпочупен от страната на удара, целият
таван беше сгънат, двете врати бяха изцяло хлътнали и не можеха да извадят
детето ми. …
…В насрещно движещата се кола „Нисан Микра“ освен водача, с него на
предната седалка пътуваше и неговата майка. …Майката на другия водач я видях,
когато беше изкарана от колата и лежеше между двете платна долу на земята.
Даваха ѝ вода.“
От показанията на другия участник в процесното ПТП – свидетеля П.П., който
е управлявал лекия автомобил „Нисан Микра“, се установява, че преди да навлезе
в кръстовището „имаше около 6-7 секунди
от зеления сигнал на светофарната уредба за мен. Когато аз навлязох в кръстовището,
жената, която управляваше „Голф“-а, беше вече вътре в него и изчакваше за ляв
завой. Бях на около 10 м от нейния автомобил, когато тя реши да направи левия
завой и тръгна, след което аз я ударих странично. …Бяхме само аз и „Голф“-а –
пред мен, зад мен, отсреща нямаше други МПС.“
Според свид. Ж., който е бил дежурен патрул в деня на ПТП, но не си спомня
подробности, освен че „имаше големи щети
и по двата автомобила. Видимо ударът беше доста силен и по двете коли имаше
доста щети. …На место говорихме с водачите, изчакахме резултатите от болницата
и въз основа на тях съставихме акт на водача, който е отнел предимството.“
От показанията на свидетеля С..П.се
установява, че след процесното ПТП ищцата е била със „счупени три ребра, имаше от колана натъртвания по гърдите, по гръдната
кост. Около 4 месеца тя се чувстваше много зле, не беше способна да ходи на
работа, тъй като работеше при мен, наложи се аз да ангажирам други хора, за да
я заместват. Съпругата ми не можеше да спи около два месеца и половина,
непрекъснато вземаше обезболяващи, тъй като много я болеше. Трудно говореше,
само шепнешком, пак около 4 месеца, тъй като от натъртванията от колана я
болеше гръдната кост при разговор. …В къщи естествено трябваше нейните
задължения да ги поема аз….Още веднага след катастрофата при нея стана трудно
да пътува с автомобил, винаги се притесняваше, че нещо може да ѝ се случи,
което продължава и до сега. От време на време пак ѝ се появяват тези болки
в гърдите. През тези 4 месеца след катастрофата получаваше и световъртеж.
…Съпругата ми е била с колан, затова и от колана имаше кръвонасядания по
гърдите. След катастрофата видях, че въздушните възглавници на колата бяха
отворени.“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалата и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и на 18.03.2018 г. е изтекъл
3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Макар изложените в Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.10.2017
г. по пр.пр.№ 8917/2016 г. РП – Пловдив, ДП № 900/2016 г. на I РУ на МВР – Пловдив, фактически обстоятелства да не се
ползват с доказателствена сила в гражданското производство, каквато по аргумент
от разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само влязлата в
сила присъда на наказателния съд или решението по чл. 78-а от НПК, от събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП от 30.04.2016 г., АУАН №
16-1030-001431/30.04.2016 г. и НП № 16-1030-001431/25.05.2016 г. на ОД на МВР – Пловдив, които са официални
свидетелстващи документи, както и от кредитираните свидетелски
показания, от САТЕ и от двете СМЕ, се установява, че по повод на процесното ПТП на 30.04.2016 г. в ***е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В
резултат на противоправното поведение на прекия причинител на
деликта - водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№ РВ 9438 МС – К.Н.Б., ЕГН **********, която на 30.04.2016 г. в ***при
извършване на маневра завой на ляво от ***към ***е отнела предимството на
насрещно движещия се направо лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ РВ 6987 РР, с което е нарушила правилата за движение по чл. 25 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, на ищцата П.П. като пътник на предната дясна седалка на последното МПС, са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея умерено силни
психически болки и страдания в резултат на получената политравматизация –
контузия на гръдно-коремната област с фрактура на 4-5-6 ребро в ляво, контузия
на главата и контузия на дясното коляно, като законовата презумпция за
виновността на дееца по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при условията на
пълно и главно доказване от страна на ответника.
Според двете СМЕ, налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищцата неимуществени вреди –
психически и физически болки и страдания, вследствие на причинените ѝ
средна телесна повреда – счупване на 3 ребра, както и на две леки телесни
повреди – контузия на главата и контузия
на корема.
Тъй като
за управлявания от виновния водач К.Н.Б., ЕГН **********, лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ РВ 9438 МС, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК
“Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/116001057262 със срок на валидност 06.04.2016 г. –
05.04.2017 г., е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице
/ищцата/, спрямо което
застрахованият причинител на вредата е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на 3-месечния рекламационен срок
в полза на ищцата като увредено лице е възникнало правото ѝ на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на понесените от ищцата П.П. умерено силни психически и физически болки и страдания в продължение на 2-3
месеца в резултат на политравма – контузия на гръдно-коремната област с
фрактура на 4-5-6 ребро в ляво, контузия на главата и контузия на дясното
коляно, причинени при процесното ПТП на 30.04.2016 г., и съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 19 000 лв. би
репарирала претърпените от нея неимуществени вреди, от
които 15 000 лв. за средната телесна повреда (фрактура на 4-5-6 ребро в ляво) и
по 2 000 лв. за двете леки телесни повреди (контузия на главата и контузия
на дясното коляно), като до пълния предявен размер от общо 45 000 лв. искът се
явява прекомерно завишен и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелствата, че на пострадалата ищца е било причинено затрудняване движението на снагата за
период от около 2 месеца, който е обичаен; провежданото лечение в случая е било
единствено покой и прием на болкоуспокояващи; ищцата е напълно възстановена от
причинените при ПТП травми, с изключение на оплакванията ѝ от болки в
гръдната кост при продължително натоварване и промяна на времето.
Недоказано и неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като и от двете СМЕ
безпротиворечиво се установи, че тя е пътувала при процесното ПТП с поставен
предпазен колан, благодарение на което травмите ѝ са минимизирани.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан, макар и частично, то и акцесорната
претенция за лихви се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди
обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането - 30.04.2016 г., до окончателното плащане.
Ищцата е направила разноски по съдебното производство в размер на общо 5
022 лв., от които 2 800 лв. – платено адв. възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК,
като на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да ѝ заплати съразмерно с уважената част
от иска общо сумата 2 120 лв.
Възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищцата адв. възнаграждение съдът
намира за неоснователно, тъй като същото не е прекомерно по размер с оглед
цената на иска, а също така и предвид обстоятелството, че за страната не
съществува задължение да договаря възнаграждението на пълномощника си само в
минимален размер.
Ищцата следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК направените от него разноски по
съдебното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 300
лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс” АД – София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати на
П.Г.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез
адв. Д.Б., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД общо сумата
19 000 лв. (деветнадесет хиляди лв.), от които 15 000 лв. – за фрактура на
4-5-6 ребро вляво, 2 000 лв. за контузия на главата и 2 000 лв. за
контузия на дясното коляно, която обща сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в умерено силни психически и физически болки
и страдания, причинени при ПТП на 30.04.2016 г. в ***от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
рег.№ РВ 9438 МС – К.Н.Б., ЕГН **********, която при извършване на маневра
завой на ляво от ***към ***е отнела предимството на насрещно движещия се
направо лек автомобил „Нисан Микра“, рег.№ РВ 6987 РР, с което е нарушила правилата за движение по чл. 25 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2016 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати
сумата 2 120 лв.(две
хиляди сто и двадесет лв.) – такси и разноски по съдебното производство,
съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен
размер от 45 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди
като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.Б., да
заплати на ЗД „Лев Инс” АД – София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 300 лв.
(триста лв.) – съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – ***в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/