Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Варна, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т..
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№9/21г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от
„Биптан“ЕООД, гр.Севлиево, представлявано от управителя Б.И.
П., чрез процесуалния му представител адв.Б.Г., против решение
№260506/03.09.2020г., постановено по гр.д.№1869/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от
„Биптан“ЕООД срещу „Електроразпределение Север“АД искове с пр. осн. чл.59, ал.1
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 17 610лв. до 27 000лв./сумата от
9 390лв./, представляваща обезщетение за неосно -вателно обогатяване от
ползването на собствения на ищеца ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него, находящи
се с.Ряховците, общ.Севлиево, за доставка на ел. енергия за периода от м. юли
2014г. до м. юни 2019г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователни; 2/ „Биптан“ЕООД е осъдено да заплати на „Електроразпределение
Север“АД сумата, представляваща разликата над
1 374, 89лв. до 2 108лв., представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски/съразмерни на сумата от 9 390лв./, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 20.11.2020г. се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизвод
-ствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД бъде уважен до размера от
9 390лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
„Електроразпределение Север“АД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си пред -ставител адв.Н.Г.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващите
такива към нея от 04.11.2019г. и 02.02. 2021г., последната депозирана пред
настоящата инстанция, ищецът „Биптан”ЕООД, гр.Севлиево излага, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№55/02. 12.1997г., Б. И. П. в качеството му
на ЕТ „Биптан-Б.П.“ е придобил от „Буря“АД собствеността върху трафопост-ТП Цех
„Буря“ и съоръженията в него, находящ се в с.Ряховците, община Севлиево, а посредством
сключения между ЕТ „Биптан-Б.П.“ и „Биптан“ЕООД договор от 18.12.2006г. за
продажба цялото търговско предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения собствеността върху ТП Цех „Буря“ е придобил ищецът.Трафопостът
е бил изграден със средства на и само за задоволяване енергийните нужди на
държавното тогава предприятие „Буря“ и до приватизирането на последното е
изпълнявал само такива цели.По повод жалби на „Биптан”ЕООД до КЕВР против
„Електроразпределение Север“АД по повод начисляване цена за пренос през
разпределителната мрежа ниско напрежение, която не е собственост на
електроразпределителното дружество, в свое писмо от 01.03.2018г. същото изрично
е посочило, че не е собственик на ТП Цех „Буря“, от който се захранват 36
абоната. Същите констатации е направила и КЕВР в решението си от 09.11.2018г. и
на „Електроразпределение Север“АД са дадени съответни предписания.В периода от
01.07.2014г. до 30.06.2019г. ответникът „Електроразпределение Север“АД/ответник
след допусната замяна по реда на чл.228 от ГПК с протоколно определение от 23.
01.2020г. от първоинстанционния съд/ е използвал процесния трафопост, собственост
на ищеца, и така се е обогатил неоснователно, спестявайки заплащане на наемната
цена, която, според допуснато от първоинстанционния съд изменение на иска по
реда на чл.214 от ГПК с протоколно определение от 18.06.2020г./а по същество не
представляващо изменение на иска, доколкото не се променят нито основанието,
нито петитума на същия/, следва да се изчисли по реда на Методика за определяне
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.Предвид изложеното претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за ползване на ТП Цех
„Буря“ в размер на 450лв. месечно за всеки от месеците в периода от
01.07.2014г. до 30.06.2019г. вкл. общо в размер на 27 000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Ответникът „Електроразпределение
Север”АД в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявения иск.Твърди, че ищецът не е лицензиран да
получава приходи от процесното съоръжение, т.к. то представлява енергиен обект
по см. на §1, т.23 от ЗЕ, а „Биптан“ЕООД, съответно и праводателят му, не са
лицензирано енергийно предприятие по см. на §1, т.24 от ЗЕ, поради което и не
би могъл да се обедни, т.к. за него съществува императивна забрана, до
придобиването на съответната лицензия, да използва енергиен обект като
процесния.Твърди и, че на осн. чл.67, ал.3 от ЗЕ има право да използва безвъз-
мездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия, поради
което и ползването/ако се приеме, че е налице такова/ е с предвидено в
специалния закон правно основание, вкл. и произтичащо от задължението му да
присъедини всички потребители на ел.енергия и да разпределя до техните обекти
ел.енергия.Твърди и, че поставянето под напрежение на ел.съоръжения и достъпа
до същите /напр. за монтиране на СТИ/ не могат да се приравнят на ползване по
см. на чл.59 от ЗЗД. Поддържа, че ищецът, съответно неговият праводател, не са
могли да придобият собственост върху процесния обект.Така предвид нормите на
чл.2 и чл.8 от Закон за електростопанството/обн.1976г., отм.1999г./, предвиждащи,
че енергийни съоръжения са държавна собственост, като чл.2, ал.2 от същия закон
е неприложим за конкретния случай, т.к. търговските дружества не попадат в
кръга на кооперативните и обществените организации.Енергийните обекти, когато с
тях се осъществява ел.снабдяване на повече от един потребител, са изключени от
приватизационните продажби.Поддържа и, че договорът за продажба на търговско
предприятие е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, т.к. продажната цена за
цялото предприятие е само 1000лв., явяваща се много по-малка от претендираното
обезщетение.Извън горното и към договора не е представен финансов отчет, сметка
на активите и пасивите или документ, от който да е видно какви активи и пасиви
са преминали към купувача „Биптан“ЕООД и на каква стойност са те.Искът е
неоснователен и защото между страните не е бил сключван договор по реда на
чл.117, ал.8 от ЗЕ. Заплащането на цена за ползването на ел.съоръжения следва
да се осъществи само въз основа на сключен договор за достът, а не по реда на
неоснователното обогатяване.Неоснователен е и защото към момента на изграждане
на трафопоста сервитутното право по отношение на енергийните обекти възниква по
силата на закона, като при наличието на такова ищецът ползва обекта с правно
основание. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по
чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, т.к. ищецът основава исканията си на еднородни и
ежемесечни претенции, както и защото претендира обезщетение.
Решението на първоинстанционния съд в
частта му, с която искът е отхвърлен в частта му за сумата от 17 610лв.,
ведно със съответните й разноски от 1 374, 89лв., като необжалвано е
влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№55/02.12.1997г., „Буря“АД, гр.Габрово, е продало на Б. И. П.
в качеството му на ЕТ „Биптан-Б.П.“ 1/20 ид.ч. от дворно място, цялото с площ
от 7 132 кв.м., представ -ляващо парцел I,
кв.68 по плана на с.Ряховците, при граници на целия парцел: път, път, дере,
наследници на Ю.Ч., ведно с построените в парцела сгради: 1/
цех „Конфекция“ на два етажа, със застроена площ от 514 кв.м.; 2/ цех „Кроячно“
на един етаж със застроена площ от 234 кв.м.; 3/ цех „Бубинажен“ на един етаж
със застро -ена площ от 536 кв.м.; 4/ столова на един етаж със застроена площ
от 88 кв.м.; 5/ котелно на един етаж със застроена площ от 182 кв.м.; 6/
портиерна на един етаж със застроена площ от 25 кв.м.; 7/ трафопост на един
етаж със застроена площ от 27 кв.м.; 8/ склад на един етаж със застроена площ
от 288 кв.м.; 9/ склад на един етаж със застроена площ от 288 кв.м., за сумата
от 2 440 000 неденом.лв.Съставен е и
приемно-предавателен протокол от 02.12.1997г. на всички ДМА, неделима
част от продадените с н.а.№55/97г. недвижими имоти, включващи и трансформатор
180/04.
С договор за продажба на търговско
предприятие от 18.12.2006г. с нотариално заверени подписи/според изискванията
на чл.15, ал.1 от ТЗ в действащата му към тази дата редакция-ДВ, бр.58/03г./ с
рег.№13683/18.12.2006г. на нотариус с рег.№ 300 и район на действие
РС-Севлиево, Б. И. П. в качеството му на ЕТ „Биптан-Б.П.“ е прехвърлил
търговското си предприятие като съвкуп -ност от права, задължения и фактически
отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност,
заедно с фирмата, на „Биптан“ЕООД за сумата от 1000лв., като съгласно договора
с прехвърляне на търговското предприятие се осъществява пълно правоприемство,
прехвърлят се всички активи и пасиви, които се поемат от купувача, а с
подписване на договора продавачът прекратява изцяло търговската си дейност по
отношение правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи в състава на
търговското предприятие, предмет на договора. Договорът е вписан в СВ-Севлиево
на 05.04.2007г. с №185, том I, вх.рег. №814/05.
04.2007г. съгласно поставения печат върху лицевата му част, в изпълнение
изискванията на чл.16, ал.4 от ТЗ според действащата му редакция към 2006г. и
2007г.-ДВ, бр.80/06г., сегашна ал.5.Видно от договора, негов предмет е
търговското предприятие на ЕТ „Биптан-Б.П.“ в неговата съвкупност/всички права,
задължения и фактически отношения/, предвид което и ако процесният трафопост е
бил придобит от ЕТ чрез цитирания договор, обективиран в н.а.№55/97г., то
същият би преминал в патримониума на дружеството със сключване на договора за
прехвърляне на търговското предприятие.Твърдения за разпореждане от ЕТ с
недвижимите имоти, предмет на н.а., в периода след 02.12.1997г. до 18.12.2006г.
не са навеждани, съответно установявани.Възражението за нищожност на договора
по чл.15 от ТЗ на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, т.к. продажната цена била само
1000лв. съдът приема за неоснователно.Договорът има цена, не е налице
изключителна нееквивалентност на престациите, така щото насрещната да е
практически равна на нула.За действител -ността на този договор и за настъпване
на вещно-транслативният му ефект не е необходимо при сключването му да се
съставя финансов отчет, сметка на активите и пасивите или документ, от който да
е видно какви активи и пасиви са преминали към купувача и на каква стойност са
те.Факт е, че съгласно изслушаните по делото СТЕ всички сгради, предмет на
н.а.№55/97г., са заприходени като ДМА на „Биптан“ ЕООД по сметка 203-сгради.
При съставяне на н.а.№55/97г.,
съгласно отбелязването от нотариуса в същия, за удостоверяване правото на
собственост на прехвърлителя, е бил представен и АДС №19/09.05.1994г.Актът е съставен на осн.
чл.81 от НДИ, като съгласно ал.3 и ал.3 от цитираната норма, когато при
изготвяне на правни анализи по реда на чл.4
от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, се
установи, че предоставените на държавните предприятия недвижими имоти, които се
водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните
организации или са им зачислени според разделителни протоколи, не са вписани в
актовите книги или вписванията не са актуализирани, съответният орган по ал.1
уведомява служба "Държавни имоти", която е длъжна да извърши
актуването.Всички сгради и дворното място, предмет на н.а., са предмет и на
посочения АДС, вкл. трафопост с площ от 27 кв.м. и година на построяване
1981г.Останалите сгради са с година на построяване от 1969г. до 1983г.Според
акта, имотите, предмет на същия, всички находящи се в с.Ряховците, община
Севлиево - Цех „Буря“, са предоставени за оперативно управ -ление на „Буря“ЕАД
гр.Габрово.“Буря“ЕАД е било еднолично търговско дружество с държавно имущество,
образувано по реда на ЗОЕТДДИ, вписано с решение №3080/23.09.1991г. по
ф.д.№2353/91г. по описа на ГОС, ф.о., поемащо съответната част от активите и
пасивите на ДФ „Рила“-София по баланс към 31.03.1991г. съгласно разделителен
протокол/с Разпореждане №590 на Комитета за стопанска координация към
Министерския съвет от 16.12.1970г. /ДВ, бр.8/71г./ във връзка със създаването
на нови държавни стопански обединения се утвърждават клоновете на държавните
стопански обединения съгласно приложение №3, публикувано в ДВ, бр. 8, 9, 10 и
11 от 1971г., като е отразено, че в състава на ДСО "Рила"
София като самостоятелен клон под №2 е завод "Буря" гр.Габрово.С
решение № 206 на МС от 14.03.1996г. по чл.3 от ЗППДОП/отм./ за одобряване на
предложение за решение на Агенцията за приватизация, е одобрено предложението на Агенцията за
привати -зация за приемане на решение за приватизация на обект
"Цехове" - с. Ряховците, община Севлиево, обособена част от "Буря" ЕАД - Габрово.Приватизацията е
извършена през 1997г.
Съгласно разрешенията в т.2Г на ТР № 4/2014 от
14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./,
респ. в чл. 1 от ПМС №201 от
25.10.1993г., за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на дър -жавни предприятия,
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държав -ното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изклю -чено
от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество.
В настоящия случай към момента на
преобразуване на държавното предприятие в ЕАД държавата е била собственик на стопанисваното
от държавното предприятие имущество, заведено по баланса му съгласно съставения
АДС/доказателственото значение на АДС в хипотеза на преобразуване на държавно
предприятие по реда на чл. 17а ЗППДОП/отм./ относно
извършените отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и
стопанисване, се предопределя от това, че се касае до отбелязвания, извършени
от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, съответно АДС като официален
документ се ползва с доказателствена сила/.
Процесният обект ТП Цех „Буря“,
с.Ряховците съставлява, съгласно заключения -та на всички изслушани по делото
СТЕ, трансформаторен пост 20/0, 4 kV -съоръжение
за понижаване на трифазно линейно напрежение от 20 kV на 0, 4 kV.
Техническото съоръжение, чрез което се осъществява достъпът до СрН, е кабелна
линия /КЛ/ 20 kV, разположена подземно.Състои се от три килии
- килия СрН, трансформаторна килия и килия НН.Консумираната ел.енергия от
присъединените абонати се измерва на ниво НН.ТП цех „Буря“ е присъединен към
извод СрН на ТП „Центъра“.Като такова съоръжение ТП е вещ със статут на
енергиен обект.Сградата е вид съоръжение, което осигурява нормалното
функциониране на електрическата уредба, а съвкупността от сградата и
инсталираното в нея съоръжение се определя като трафопост, който е вид енергиен
обект от вида на площадковите енергийни обект съгласно дефиницията, дадена в
§1, т.41 от ДР на ЗЕ, а именно сгради и трайно прикрепените към тях или към ПИ
енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на
дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа
енергия.Същият е част и от електроразпредели -телната мрежа на страната по
смисъла съответно на §1, т.22 от ДР на ЗЕ.Поради
тези му характеристики по отношение на него е приложима
регламентацията, съдържаща се в специалния закон - Закон за енергетиката,
съответно действащите преди него и уреждащи аналогичната материя нормативни
актове.
Съгласно
чл.2, ал.1 от Закон за електростопанството/обн.1975г., отм.1999г./, електрическите
централи за производство на електрическа енергия и електричес -ките уредби и
мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна
собственост, но според ал.2 - кооперативни и други обществени органи -зации с
разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават
отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия.Като държавно предприятие завод
„Буря“ /съответно ДСО, в чийто състав е бил включено/ не попада в хипотезите на
ал.2, предвид което и не би могло да придобива собственост като самостоятелен
правен субект върху трафопоста.В чл.8, ал.1 и ал.2 от този закон са диференцирани ел.централи,
уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешно -ведомствено
предназначение - за първите е посочено,
че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация "Енергетика",
а вторите - от самите потребители. Съгласно заключение на комплексната СТЕ от
18.03.2021г., изслушана пред настоя -щата инстанция, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, както и като
непротиворечащо на останалия събран по делото доказателствен материал, и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.04.2021г., процесният ТП е построен и е бил
използван само от държавното производствено предприятие - цех „Буря“,
с.Ряховци, намира се в стопанския двор на предприятието /трикотажна фабрика/ и
е служел за задоволяване енергийните нужди на производ -ствените сгради в
същия.
С
построяването му от държавното предприятие/така поради вътрешно ведомс -твеното
му предназначение/ върху държавен терен собственост е придобита от дър- жавата
и съответно ТП е бил държавна собственост, предоставен за стопанисване и
управление на предприятието.Няма твърдения и съответно няма доказателства
трафопостът при въвеждането му в експлоатация или впоследствие да е бил
заприходен в активите на съответното електростопанско предприятие - Предприятие
„Електроснабдяване“-Габрово, последното към Стопански енергоснабдителен ком
-бинат Горна Оряховица, същото преобразувано с РМС №46/07.11.1991г. заедно с
множество други в „НЕК“ ЕАД /според молба от 22.07.2020г. от процесуалния пред-
ставител на „Електроразпределение Север”АД при отправено запитване от дружес
-твото му било отговорено, че трафопост „Буря“ е чужд и е строен през 80-те
години, не притежава никакви документи за него/.
Режимът
на енергийните обекти, конкретно трафопостове, били държавна соб -ственост при
действието на Закон за електростопанството/обн.1975г., отм.1999г./, а и по
предходния Закон за електростопанството/обн.1948г., отм.1976г./, и предоста
-вени за стопанисване и управление на държавни предприятия/извън електростопан
-ските такива/ като изградени за техните нужди и цели, е диференциран от
законода -теля /спрямо останалите вещи, предоставени за стопанисване и
управление на държавни предприятия, които впоследствие са преобразувани и приватизирани/
с нормата на §67, ал.9 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ/обн.2001г., отм./ и съответната й
такава от последващия закон - §4, т.11 от ПЗР на ЗЕ, първата гласяща, че при
приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти,
последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с
енергия повече от един потребител, като тези обекти се прехвърлят на
енергийното предприятие по предвидения за това ред, а втората, че при
приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, те
не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия или
природен газ повече от един потребител, като тези обекти се прехвърлят на
съответното енергийно предприятие по реда на предходните алинеи.Следваният законодателен
принцип е тези енергийни обекти, държавна собственост, които са били за общо
ползване, да останат държавна собственост, като е изрично изключена
възможността за придоби- ване на собственост върху тях по реда на чл.17а от ЗППДОП/отм./,
независимо от формалното изпълнение на предпоставките на този способ.Те
продължават да бъдат държавна собственост и държавата ще ги прехвърли в
предвидените в закона срокове на съответното лицензирано енергийно предприятие
/така са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти,
установена още с чл.2, ал.1 от ЗЕ, обн. 1948г. и чл.2, ал. 1 от ЗЕ, обн. 1975г. да премине в собственост на
енергийните предприятия, за да се спази принципът енергийните обекти да бъдат
собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта
на енергетиката/.Тези енергийни обекти обаче,
които са имали предназначението да задоволяват енергийните нужди само на един
потребител /вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/, т.е такива,
които не са били за общо ползване, а само на потребителя, за чийто нужди
първоначално са изградени, и при наличието на останалите предпоставки за
придобиване на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОП/отм./
могат да преминат в собственост от държавата към преобразуваното дружество с
държавно имущество, което впоследствие се приватизира, а за съответното
енергийно предприятие възниква задължението да изкупи обекта в предвидените
първоначално в ЗЕЕЕ /отм./, а сега в ЗЕ срокове.
Съгласно
цитираното заключение на комплексната СТЕ от 18.03.2021г. и обясне- нията на
в.л. в о.с.з., процесният трафопост до приватизацията на държавното предприятие
през 1997г. се е използвал само за задоволяване на неговите енерги -йни
нужди/капацитетът му е бил достатъчен да захрани пълната инсталирана мощ -ност
в предприятието/ и не е имал присъединени други абонати.След приватиза -цията,
т.к. вече не се е използвал с пълната си мощност, това е позволило част от
капацитета му да се използва за захранване с ел.енергия и на други абонати,
извън цех „Буря“, като конкретно в периода 2014г.-2019г. са били присъединени
38 абоната /така според представено становище от ЕРП-Север от 14.01.2020г./.
След като процесният трафопост е бил
изграден за целите на държавното пред - приятие и е бил използван за
задоволяване енергийните нужди само на един потре -бител - цех „Буря“,
с.Ряховците /обособена част от завод Буря,а после "Буря" ЕАД - Габрово/, а не за общо ползване, при
наличието на останалите предпоставки по чл.17а от ЗППДОП/отм./, съдът приема,
че собственост върху същия е могла да бъде прехвърлена при приватизационната
сделка, поради което и „Буря“ЕАД се е легитимирало като собственик на процесния
ТП, съответно така и приобретателите по последващите сделки.
Следва да бъде посочено, че до преди
предявяване на исковата претенция, въззиваемият извънсъдебно не е твърдял право
на собствеността върху процесния ТП, съответно оспорвал това на ищеца.Напротив
в развило се през 2018г. адм. производство пред КЕВР по подадени жалби от
„Биптан”ЕООД до КЕВР против ЕРП Север по повод начисляване цена за пренос през
разпределителната мрежа ниско напрежение, която не е собственост на
електроразпределителното дружество, в свое писмо от 01.03.2018г. до КЕВР и до
„Биптан“ЕООД ЕРП Север е посочило, че обектът „Трикотажна фабрика“ с
аб.№1410061 се захранва от ТП Цех „Буря“ Ряхов - ците, който не е собственост
на „Електроразпределение Север“АД, потреблението се измерва на ниво НН с
монтирано в трафопоста СТИ, като се електрозахранват общо 36 клиента на ЕРП
Север.В свое решение №Ж-825/09.11.2018г. КЕВР е прие -ла, че, т.к. ТП Цех
„Буря“ Ряховците е собственост на „Биптан”ЕООД, като същевре -менно е енергиен обект
и е част от електроразпределителната мрежа, защото чрез него се извършва
транспортиране и преобразуване на ел.енергия до 36 абоната, на осн. §4, ал.1 от
ПЗР на ЗЕ за ЕРП Север е възникнало задължение да изкупи енер -гийния обект.На
осн. чл.147, ал.2 от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в
енергетиката му е дала задължителни указания в едноседмичен срок да предприеме
действия относно захранването на снабдяваните с ел.енергия клиенти на ЕРП Север
от ТП Цех “Буря“ Ряховците чрез енергийни съоръжения, собственост на ЕРП Север,
както и да извърши необходимите действия за сключ -ване на договор по чл.117,
ал.8 от ЗЕ.
Приема се в съдебната практика - напр.
решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/ 10г., ВКС, ІІ т.о., решение
№6/02.02.2015г. по т.д.№184/14г., ВКС, ІІ т.о., решение №291/27.02.2015г. по
гр.д.№4016/14г., ВКС, І гр.о. и др., че при
ползване на енергий -ни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице,
за целите на преобразу -ването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп
по чл. 117, ал.8 от ЗЕ/предишна
ал.7/ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да
заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, което
обезщетение следва да се определи на база приетата от КЕВР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.Така и, че когато едно
лице предоставя соб -ственото си помещение или сграда на енергийното
предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на
ел.енергия, помещението има характер на материален ресурс по см. на §1, т.32 от
ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост, то за предоставения
достъп енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл.117, ал.8 от ЗЕ,
определено по цитираната методика на КЕВР.
Следва да бъде посочено, че въведеният
принцип на безвъзмездно ползване от енергийните предприятия на сгради или части
от сгради, собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и
други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и
природен газ и обслужващи потребителите в сградата - чл.67,
ал.3 от ЗЕ, касае само монтирането на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ и не е идентично с предоставянето на достъп през собствени уредби и
съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потреби
-тели, различни от собственика, като последното, според дадената законодателна
уредбата в чл.117, ал.8 от ЗЕ, не е безвъзмездно.
Пред първоинстанционния съд са
изслушани две СТЕ, даващи заключение какъв би бил размерът на обезщетението,
определено по цитираната методика на КЕВР. За определянето му се използва
формулата, посочена в т.3.1 от методиката, включ -ваща компоненти като стойност
на ДМА, разходи на лицето, предоставящо достъп за обслужване на съоръженията,
коефициент на обслужване в сектора, индекс за съответния сектор.Тъй като
първото заключение е определило стойност на ДМА на база извлечение от
счетоводния амортизационен план на ищеца, където обаче трафопостът е заведен
заедно с производствена сграда цех и стойността е общо за двете, т.е. не само
за трафопоста, съдът приема, че следва да се възприеме второ -то заключение,
където стойността е изчислена само за трафопоста.Възприето е, че ТП е изграден
1968г. и т.к. амортизационният период на сградата е 25 години и годишната
амортизационна норма е 4% е прието, че същата е напълно амортизира -на 1993г.,
след която година би следвало да се заведе задбалансово и да не се начисляват
амортизации/балансовата стойност става 0/.Според цитирания АДС тра- фопостът е
изграден 1981г., като в този случай 25 годишният период изтича 2006г. и отново
/спрямо процесния период 2014г.-2019г./ би следвало да е заведен задбалан- сово
и да не му се начисляват амортизации.Същото се отнася и за трафомашината, произведена 1970г.В.л.
сочат обаче, че трафопостът/сграда и съоръжение/ са в много добро състояние,
поддържани и чрез тях продължава да се пренася ел. енергия.Според нормата на
т.3.3, пр.2 от методиката в случай, че не се разполага с информация за
балансовата стойност на ДМА/както в настоящия случай не може да се установи
точната балансова стойност по счетоводния амортизационен план на ищеца/, то за
стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност.Така и по втората СТЕ
в.л. са установили пазарната стойност към 2019г. на сградата-3 321лв. и
тази на трафомащината-5 400лв. или общо 8721лв.В тази връзка и съдът
приема за неоснователно оплакването на въззиваемия, че е използвана от в.л.
пазарната стойност на вещите.Макар и да са взели тази стойност /както позволява
цитираната норма от методиката/, в.л. са съобразили актуалното състояние на
сградата и на трафомашината, вкл. тяхното физическо и икономическо
обезценяване.Следва да бъде посочено и, че дадената от в.л. стойност на сградата
реално би била по -висока, т.к. същите са заложили при изчисленията си година
на изграждане 1968г., т.е. даденият от в.л. процент на обезценяване е доста
по-висок от реалния такъв, ако се вземе предвид действителната година на
изграждане - 1981г.За трафома -шината са взети предвид стойности на аналогични
машини като производство, втора употреба, с идентични мощности като процесната.
СТЕ от 29.07.2020г. обаче дава
заключение само за периода 01.02.2015г.-30.06.
2019г. съответно за сумата от 9 390лв., вкл., т.е. за процесният период
01.07.2014г.-30.06.2019г. размерът на обезщетението ще бъде по-висок от
посоченият от СТЕ. Няма оплаквания в тази насока обаче от въззивника, като
същевременно пред нас -тоящата инстанция се претендира само сумата от 9 390лв.Доколкото
няма промяна в процесния период 01.07.2014г.-30.06.2019г., като същевременно
предявеният иск е е за равни суми във всеки от месеците в него общо 60, по
450лв. за всеки месец, съдът приема, че така се претендира и сумата от
9 390лв., т.е. на равни суми за всеки от 60-те месеца или сумата от 156,
50лв. месечно.Според СТЕ за всеки от дадените в нея месеци обезщетението е
по-високо от 156, 50лв./варира от 159лв. до 227лв./за 2015г./.Ако и да се
приеме, че за 2014г. месечната сума е най-малката възможна-159лв./а тя би била
реално по-висока според методиката на изчисление/ то отново се надвишава
исковата претенция.Предвид горното и съдът приема, че обезщетение в размер на
9 390лв. за целия исков период е било дължимо.В срок от насрещната страна е
направено възражение за изтекла погасителна давност.В настоящия случай по
предявеният иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД давностният срок е 5 годишен/т.7 от ППВС
№1/79г./.Исковата молба е подадена на 10.07.2019г., т.е за периода
01.07.2014г.-09.07.2014г., вкл. давността е изтекла.От месечната сума от 156,
50лв. за м.07.2014г., за този период размерът възлиза на 45, 43лв., за която
сума и искът следва да се отхвърли като погасен по давност.За разликата над 45,
43лв. до 9 390лв./сумата от 9 344, 57лв./ искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинс -танционния съд, решението следва да
бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над
17 655, 43лв. до 27 000лв./сумата от 9 344, 57лв./ и за тази част
искът следва да бъде уважен.За сумата, представляваща разликата над
17 610лв. до 17 655, 43лв./сумата от 45, 43лв./ решението следва да
бъде потвърдено поради погасяване по давност на претенцията в тази й
част.Следва да се отмени и в частта, с която на ответника са присъдени разноски
за разликата над 1378, 43 лв. до 2 108лв. и съответно потвърди за разликата над
1 374, 89лв. до 1378, 43 лв.
Въззивникът претендира присъждане на
разноските, сторени пред първа и въззивна инстанция, включващи пред първа
инстанция внесена д.т. в размер на 1 080лв., възнаграждение за в.л. в
размер на 500лв. и адв.възнаграждение в размер на 1300лв./внесено по б. път
съгласно платежно нареждане от 09.07.2019г./ или общо сумата от
2 880лв.Съразмерно на сумата от 9 344, 57лв. е сумата от 996, 75лв.
за първа инстанция.За въззивна инстанция се претендира внесена д.т. в размер на
187лв. и 500лв. възнаграждение за в.л. или общо сумата от 687лв.Съразмерно на
уважената част от настоящата инстанция - 9 344, 57лв. и материалния
интерес пред същата - 9 390лв., се следва сумата от 683, 67лв. или общо за
двете инстанции сумата от 1 680, 42лв.Въззиваемата страна претендира
присъждане на сторените пред настоящата инстанции разноски, включващи
адв.възнаграждение в размер на 1 608лв., изплатено по б. път съгласно
платежно нареждане от 11.12.2020г. Съразмерно на неоснователната част от
претенцията пред настоящата инстанция-45, 43лв. и материалния интерес пред
същата - 9 390лв., се следва сумата от 7, 78 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260506/03.09.2020г., постановено по гр.д.№1869/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от „Биптан“ ЕООД срещу
„Електроразпределение Север“АД иск с пр. осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата разликата над 17 655,
43лв. до 27 000лв./сумата от 9 344, 57лв./, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването на собствения на ищеца ТП Цех „Буря“ и
съоръженията в него, находящи се с.Ряховците, общ.Севлиево, за доставка на
ел.енергия за периода от 10.07.2014г.
до 30.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда -
10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ „Биптан“ЕООД е осъдено да заплати на „Електроразпределение
Север“АД сумата, представляваща разликата над
1 378,
43лв. до 2
108лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“АД, ЕИК *********, да заплати на „Биптан“ЕООД, ЕИК *********, сумата, представляваща разликата над 17 655,
43лв. до 27 000лв./сумата от 9 344, 57лв./, представляваща обезщетение за
неос -нователно
обогатяване от ползването на ТП Цех „Буря“, с.Ряховците, общ.Севлиево, за
доставка на ел.енергия,
за периода от 10.07.2014г.
до 30.06.2019г.,
вкл., ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда -
10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260506/03.09.2020г.,
постановено по гр.д.№1869/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен
предявеният
от „Биптан“ЕООД срещу „Електроразпределение Север“АД иск с пр. осн. чл.59, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща
разликата над 17 610лв. до 17 655, 43лв./сумата от 45, 43лв./,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на собствения
на ищеца ТП Цех „Буря“ и съоръженията в него, находящи се с. Ряховците, общ.Севлиево, за
доставка на ел.енергия за периода от 01.07.2014г.-09.07.2014г., вкл., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; 2/ „Биптан“ЕООД
е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“АД сумата, представляваща
разликата над 1 374, 89лв. до 1378, 43лв., представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД,
ЕИК104518621, да заплати на „Биптан“ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 680,
42лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, съразмерно на основателната част от претенцията, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА
„Биптан“ЕООД, ЕИК *********, да заплати на„Електроразпределение
Север“АД, ЕИК104518621, сумата от 7, 78лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно на неоснователната част
от претенцията, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: