РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200361 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК . против Наказателно
постановление № 23-003935/16.06.2021 г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1
КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на
работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500
лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения досежно
основателността й.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
оспорва жалбата при подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на
въззивно обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът споделя фактическите изводи, установени от АНО.
1
От фактическа страна:
При проверка по спазване на трудовото законодателство в обект хотел и
ресторант „Долна баня“, находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“ № 2,
стопанисван от въззивника „СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК ............... осъществена на
27.04.2021 г. от свидетелките В.П., Г.Г. и Д. Й., в качеството им на служители
в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, било установено, че
лицето СЛ. Й. Г. почиства градината в обекта. Свид. Й., като част от
проверяващия екип от трудовата инспекция, предоставила декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ на С.Г..
В своята декларация свид. С. Г. попълнила, че от два месеца работи в
„СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК ........ като „градинарства“, с работно време от 09:00
часа до 15:00 часа, с почивни дни събота и неделя. Почивки в работния ден 30
минути, при трудово възнаграждение от 20 лв. на ден и че не е получен
екземпляр от сключен между страните трудов договор. Декларацията била
попълнена на 27.04.2021 г. в 11:30 часа.
На 17.05.2021 г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на законния представител на дружеството -С. С. –
управител, като на основание представените документи и проверката па място
бил съставен и Протокол за извършена проверка от 17.05.2021 г. При
извършената проверка представителят на жалбоподателя представил
Граждански договор № 01/19.03.2021 г., сключен между „СИЛВЕКС“ ООД в
качеството на възложител и С.Г. в качеството на изпълнител, констативен
протокол – приложение 1, идентификационна карта, разчетно-платежна
ведомост.
На 17.05.2021 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. В.П. на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.
Г.Г. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на Стилиян Спасов –
управител на дружеството, Акт № 23-003935 за установяване на
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ за това, че „СИЛВЕКС“ ООД,
в качеството си на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на
работна сила като трудови правоотношение, като не е сключило трудов
договор в писмена форма с лицето СЛ. Й. Г., ЕГН **********.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 92
от 1969 г.) ЗАНН е постъпило писмено възражение, което не е било уважено.
Въз основа на горепосочения акт от директора на дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 23-003935/16.06.2021 г., с което
за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите В.П., Г.Г. и Д. Й.,
от писмените доказателства – протокол за извършена проверка, граждански
договор, декларация от С.Г., идентификационна форма, констативен протокол
– приложение 1, идентификационна карта, разчетно-платежна ведомост и
2
длъжностна характеристика.
От показанията на свидетелките П., Г. и Й. се установяват
непротиворечиво обстоятелствата около процесната проверка – време, място,
начин на извършване, включително, че С.Г. е почиствала градината на
27.04.2021 г. в обекта, стопанисван от въззивника. Те намират подкрепа в
протокола за извършена проверка и АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1
КТ има доказателствена сила, която не е оборена, тъй като съдържанието му
хармонира с останалите доказателствени източници. От показанията на
разпитаните свидетели следва несъмнен извод, че С.Г. собственоръчно е
попълнила декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като никой измежду
проверяващите не й е указвал, какво съдържание да бъде попълвано.
Твърденията на процесуалния представител на въззивника, че проверяващият
екип е указал естеството на попълнената информация, е недоказано.
Действително декларацията е по предварително утвърден образец, но има
възможност в същата да се декларира действителното фактическо положение,
а дали правоотношенията са по предоставяне на работна сила е правен извод,
който се прави въз основа на всички доказателства по делото, не само въз
основа на декларираното. В конкретния случай съдържанието на декларация
не е оборено с други доказателства, добре хармонира с останалите и липсва
причина същата да не бъде кредитирана, доколкото е попълнена
собственоръчно от свид. С.Г., без да й е указвано въздействие.
От представения граждански договор може да се направи извод, че
страните уредили правоотношението си, като договор за граждански договор
за изработка в разновидността му за услуга с предмет резидба на храсти,
намиращи се на територията на обекта за срок от 22.03.2021 г. до 28.04.2021 г.
срещу възнаграждение от 400 лв.
От декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че между тях
имало допълнителни уговорки, които не били обективирани в гражданския
договор, а именно работното време на Г. да бъде от 09:00 часа до 15:00 часа, с
почивни дни събота и неделя. Почивки в работния ден 30 минути, при
трудово възнаграждение от 20 лв. на ден. За пълнота е необходимо да се
посочи, че предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към
съдопроизводствените правила на НПК по неуредените въпроси,
административнонаказателният процес (АНП) по съществото си е
наказателен, когато не са предвидени изрични изключения. С оглед
разпоредбата чл. 13, ал. 2 НПК съдът е длъжен да разкрие обективната истина
с всички допуснати относими доказателствени средства. В този смисъл на
АНП е чужда формалната доказателствена сила на доказателствените
източници, каквато е установена например в чл. 164 ГПК, поради което няма
пречка факти от обективната действителност, каквито са постигнатите между
страните уговорки по писмен договор, да се установяват посредством
едностранно подписани частни документи, като декларацията по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ.
Представените граждански договор, разчетно-платежна ведомост,
справка от информационната система на ИАГИТ и справка за актуално
състояние на трудовите договори водят до несъмнен извод, че
правоотношението, възникнало между „СИЛВЕКС“ ООД и С.Г., не е уредено
като трудово между двете страни.
3
Доколкото изброените доказателствени източници са логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 317
вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не е необходимо да бъдат предмет на по-
подробен доказателствен анализ.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
от приложените заповеди, издадени на осн. чл. 416, ал. 5 КТ. При съставянето
на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа
страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото
не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Не се приемат доводите, че като в АУАН и НП е посочено, че
нарушението е извършено на 27.04.2021 г., е допуснато съществено
процесуално нарушение. Нарушението не е съществено, доколкото не се е
отразило върху правата на наказаното лице с оглед цялото развитие на
производството. Няма съмнение, че както от извършване на деянието, така и
от установяването му, не са изтекли давностните срокове за осъществяване на
административнонаказателно преследване, следователно няма значение за
законосъобразността на производството дали посочената дата е на
извършване или на установяване. В случая за прецизност АНО е следвало да
посочи, че нарушението е установено на 27.04.2021 г. поради липса на точна
дата на извършване. Още повече, че то е формално продължено нарушение и
с осъществяването му е създава едно трайно състояние на административно
нарушение, което съществува от възникване на правоотношението до
сключване на трудов договор в съответната форма или прекратяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията по
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, а по силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ
трудовият договор за сключва в писмена форма.
От доказателствата е безспорно доказано, че при проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект хотел и ресторант „Долна баня“,
находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“ № 2, стопанисван от въззивника
„СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК .........., осъществена на 27.04.2021 г. било
установено, че лицето СЛ. Й. Г. почиствала градината в обекта. Страните
оформили правоотношението си като договор за граждански договор за
4
изработка в разновидността му за услуга с предмет резидба на храсти,
намиращи се на територията на обекта за срок от 22.03.2021 г. до 28.04.2021 г.
срещу възнаграждение от 400 лв., но част от съдържанието правоотношението
включвало работно време от 09:00 часа до 15:00 часа, с почивни дни събота и
неделя. Почивки в работния ден 30 минути, при трудово възнаграждение от
20 лв. на ден.
При тези факти АНО е приложил материалния закон правилно, като е
заключил, че правоотношението между страните е трудово, но не е уредено в
изискуемата от чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма.
В правната доктрина и съдебната практика е трайно и непротиворечиво
са откроени различията между трудовия договор и гражданския договор (вж.
например Решение № 139/21.09.2017 г. по ТД № 555/2017 г. на ВКС, II т.о.).
За целите на настоящото производство не е необходимо те да бъдат детайлно
посочвани. Най-значимите отлики са, че трудовият договор представлява
постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната
страна – работник или служител се задължава да предоставя работната си
сила за ползването й от другата страна – работодател като изпълнява
определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и
условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите
нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които
страните са договорили извършване на определена работа и постигане на
определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника
на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, оформени като граждански договори за
изработка, поръчка или услуга и други.
Трайно е разбирането, че правоотношението между страните по един
договор са квалифицира в зависимост от неговото действително съдържание
като насрещни права и задължения, а не според наименованието му или
цитирането на разпоредби от действащото законодателство (вж. например
Решение № 705 от 16.07.2020 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
125/2020 г.).
Доколкото е установено, че С.Г. е постъпила на работа в обекта,
стопанисван от дружеството жалбоподател около 2 месеца преди 27.04.2020
г., част от елементите на правоотношението са били работно време от 09:00
часа до 15:00 часа, с почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден 30
минути, при трудово възнаграждение от 20 лв. на ден, правилно е направен
извод, че е налице прикрито трудово правоотношение а не твърдения от
въззивника граждански договор за услуга. Изброените елементи са част от
задължителното съдържание на трудовия договор, установено в чл. 66, ал. 1,
т. 7 и т. 8 КТ. Характерни са за правоотношението по предоставяне на
работна сила, тъй като в рамките на гражданско правоотношение
изпълнителят сам, в избрано от него време, и при предварително определено
възнаграждение, осъществява дължимия резултат. В процесното
правоотношение С.Г. не е имала възможност да избира време за изпълнението
на услугата, то е било от 09:00 часа до 15:00 часа с почивка от 30 минути и
почивни дни. Имала е определено възнаграждение от 20 лв. на ден, без то да е
обвързано с конкретен резултат, а с общото задължение за „градинарстване“.
5
Всичко това сочи на задължение за престиране на работна сила и наличието
на трудово правоотношение между страните по договора, което не е
сключено в установената от чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма, а не задължение
за постигане на определен резултат. В случай, че дружеството жалбоподател е
имало нужда от работник за определен период от време, какъвто смисъл
прозира от депозираното по чл. 44, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 92 от 1969 г.) ЗАНН
възражение, то правоотношението е следвало да бъде уредено като срочен
договор по реда на чл. 68, ал. 2, т. 2 или т. 1 вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ, но не и
посредством граждански договор за услуга да се прикрива наличието на
трудов.
Дружеството жалбоподател има качеството работодател, предвид
разпоредбата на § 1, т. 1. КТ, тъй като е юридическо лице, което е наело
работници по трудово правоотношение за извършване на работа.
При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Не е налице маловежен случай. Съществува законодателно ограничение
деяние, осъществяващо признаците на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, да бъде
преценявано, като маловажен случай. Без значение е дали настоящият състав
възприема подобен законодателен подход като удачен, тъй като според
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради което не се извършва такава
преценка. Специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим
в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.
414, ал. 3 от същия кодекс (виж още и съдебната практика: Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., Решение №
1471 от 6.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1308/2019 г.,
Решение № 1493 от 9.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
1196/2019 г., Решение № 1172 от 11.11.2020 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 691/2020 г.).
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 КТ – имуществена санкция.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно законовия
минимум от 1 500 лв. доколкото не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Поради изложеното наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител на АНО следва да бъде присъдено
6
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003935/16.06.2021
г. на директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“.
ОСЪЖДА „СИЛВЕКС“ ООД, ЕИК ............. ДА ЗАПЛАТИ на
дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7