№ 146
гр. гр.Несебър, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. П.
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Административно наказателно
дело № 20232150200234 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. В. Т., гражданин на *******, със статут на
продължително пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, с адрес: град
**********, срещу Наказателно постановление № 23-0304-000187 от 07.04.2023г., издадено
от И.Г.Т. на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
административни наказания „Глоба“ в размер на 1 000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно, като описва фактическа обстановка, според която на 24.03.2023г е бил
спрян за проверка при управление на лек автомобил с рег.№ А9221НВ, при която е бил
изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,97 промила, че
наред със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) му е
бил издаден и талон за изследване, връчени са му и стикери. На жалбоподателя обаче, като
водач на МПС, не са били разяснени възможностите му да даде кръв за анализ, къде и в
какъв срок може да направи това, в какво се състои процедурата, какви са последиците от
даването или недаването на кръвна проба. Жалбоподателят не е бил отведен и в сградата на
районното управление за да му бъдат разяснени тези негови права. Той не разбира български
език, което е налагало в случая да му бъде назначен преводач както за да му бъдат разяснени
предоставените му от закона права, така и съдържанието на съставените и връчени му
1
документи. След като такъв преводач не му е бил назначен от самото образуване на
административно наказателното производство, на жалбоподателя е нарушено правото на
защита. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и пояснява, че преди да бъде
спрян за проверка е употребявал алкохолна бира, и с упълномощен адвокат, който заявява,
че поддържа жалбата. Това, което е разбрал при проверката е, че тя включва и изпробването
му с техническо средство – дрегер, че той показал резултат, който налага да му бъдат взети
документите. Разпоредено му е било да подпише съставените от полицейските служители
документи, без да е питал какво подписва. Упълномощеният от жалбоподателя адвокат
заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на
постановлението. Подчертава, че ако на жалбоподателя е била разяснена възможността да
даде кръв за анализ, кръвната проба е щяла да даде друг резултат, въз основа на който
санкцията щяла да бъде по-ниска.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. С отделно писмено становище, подадено от юристконсулт, се изразява
становище за неоснователост на жалбата, както и че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин от събраните доказателства, а в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установени следните факти:
За времето от 19:30 часа на 24.03.2023г. до 07:30 часа на 25.03.2023г. свидетелите О.
М. И. и С. К. П., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, са
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ. Около 23:00 часа на
24.03.2023г. двамата са се намирали в к.к. Слънчев бряг, на бензиностанция „******“,
където спирали за проверка пътни превозни средства, движещи се по главната алея в двете
посоки на движение. Тогава свид. И. спрял за проверка лек автомобил „Рено Модус“ с рег.№
*****, движещ се в посока към град Свети Влас. При проверката на документите на
автомобила и на водача, установили, че автомобилът е собственост на „*********“ ЕООД, и
че той е управляван от В. Т., гражданин на *******. Той е бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARDN 0053, като след изпробването му с
техническото средство и в резултат на издишания в него въздух, апаратът отчел 0,97
промила алкохол. Показанията били показани на водача. Свид. С. К. П. е издал Талон за
изследване № 103243/24.03.2023г., в който е посочено, че водачът, на когото е издаден
талона – В. В. Т., има право да се яви до 50 минути във ФСМП-Несебър за да даде кръв за
анализ за медицинско и химическо изследване. Талонът за изследване е бил връчен на
водача срещу подпис в 23:10 часа на 24.03.2023г., но В. В. Т. не се е възползвал от правото
си като не се е явил за даване кръв за анализ.
2
Свидетелят О. М. И. е съставил АУАН Серия АД, бл.№ 483248/24.03.2023г. за това,
че на 24.03.2023г. около 23:04 часа в к.к. Слънчев бряг, срещу бензиностанция „******“, В.
В. Т., е управлявал лек автомобил „Рено Модус“ с рег.№ *****, собственост на *********“
ЕООД, град Несебър, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест
7510 с № ARDN-0053, който е отчел 0,97% алкохол. Водачът е запознат с показанията на
апарата; издаден е талон за медицинско изследване на кръв с № 103243. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставянето на акта е било иззето
Свидетелство за управление на МПС № **********, издадено в *******. След съставянето
на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от
жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Разпитани в качеството им на свидетели и актосъставителят – О. И., и свидетелят
по акта и нарушението – С. П., потвърждават констатациите в акта, включително и че
показанията от техническото средство, с което е изпробван водачът на МПС за употреба на
алкохол, са били показани на последния, той не е имал възражения срещу показанията, не е
направил оспорвания, като уточняват, че в автомобила се е возила и жена, която е
управлявала автомобила след приключване на проверката. С водача е разговарял основно
свид. И., като разговорът се е водил предимно на руски език, който свид. И. владее в
достатъчна степен, но и на български език доколкото и водачът В. Т. е говорил български
език и то сравнително добре и разбираемо. По тази причина по време на проверката не е
имало никакви проблеми в комуникацията, поради което по преценка на проверяващите и
предвид, че проверяваното лице не е заявявало, че не разбира нещо от разговора или нещо
не му е ясно, не се е наложило да бъде викан преводач. На водача е било разяснено по
разбираем за него начин и на разбираем от него език, че има право да се яви във ФСМП-
Несебър във времето, посочено в издадения талон за изследване, където да даде кръв за
медицинско и химическо лабораторно изследване, както и съдържанието на самия акт и за
какво конкретно нарушение му е съставен. Било му е обяснено също, че допустимата норма
на употреба на алкохол е 0,50 промила и че над тази стойност се касае за нарушение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта те са постъпвали.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността и не се е явил в медицинското
заведение в рамките на указания в талона за изследване час за даване на кръв за анализ.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкциите.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва Наказателното
постановление, в законния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 19.04.2023г., а жалбата срещу
него е подадена на 24.04.2023г.
В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът
3
провери редовността и на акта, въз основа на който то е издадено. По отношение на двата
административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното
производство, не се констатират нарушени на процесуалните правила. Описанието на
нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на
закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере
какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на
нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – управление на МПС след
употреба на алкохол, като е посочена и стойността на алкохолното опиянение на водача.
Правилно концентрацията на алкохол в кръвта е посочена съобразно показанията на
техническото средство по смисъла на чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози, предвид, че жалбоподателят, като водач на МПС, не е дал кръв за да бъде
извършено медицинско и химическо лабораторно изследване.
Предвид на това настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е
издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при
изяснена фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав не споделя заявените в жалбата възражения за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряване на преводач
от български на руски език при съставянето и връчването на АУАН. Задължение на
актосъставителя е да разясни на разбираем за лицето език съдържанието на АУАН и
неговите права и задължения. В случая от показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта и нарушението, а и от останалите доказателства, се установява, че това задължение е
изпълнено, като актосъставителят е разяснил на разбираемия от жалбоподателя руски език
съдържанието на акта и на талона за изследване относно времето и мястото, където може да
се яви за да даде кръв за анализ. Никакво задължение няма актосъставителят да разяснява на
водача на МПС хипотези и последствия, свързани с даването или с отказа от даване на кръв
за анализ. В случая е липсвала езикова бариера в комуникацията между полицейските
служители и жалбоподателя предвид, че В. Т. владее български език на необходимото за
случая ниво, което пък се потвърждава от обстоятелството, че е със статут на
продължително пребиваване в Република България и се е устроил със семейството си да
живее в страната от достатъчно дълго време, както и че проверяващите полицейски
служители, и конкретно свид. О. И., може да провежда нормално разговор на руски език.
Правилно актосъствителят и свидетелят по акта и нарушението са се убедили, че В. Т.
разбира и владее достатъчно добре български език, разбрал е съдържанието на предявения
му акт и го е подписал, поради това след като в хода на административно наказателното
производство не са му осигурили преводач, с това не е допуснато съществено процесуално
нарушение, и в частност чл.22, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН (Решение № 1141
от 26.06.2015г. по КНАХД № 859/2015г. на Административен съд – Бургас).
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не
4
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което В. Т. е извършил на 24.03.2023г. безспорно съставлява нарушение
по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размерите на
наложените му административни наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, както и глобата са с фиксирани от законодателя
размери и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН, поради
което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не се следват разноски, поради
което претенцията му за заплащане на такива следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 16 лева, представляваща направени
по делото разноски за заплатени пътни разходи на свидетел.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0304-000187 от 07.04.2023г.,
издадено от И.Г.Т. на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, на В. В. Т., гражданин на
*******, със статут на продължително пребиваване в Република България, ЛНЧ **********,
с адрес: град **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
1 000 лв. (хиляда лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет)
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. В. Т., гражданин на *******, със статут на
продължително пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, с адрес: град
**********, за осъждане на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, да му заплати сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. В. Т., гражданин на *******, със статут на продължително
пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, с адрес: град **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Несебърския районен съд сумата в размер на 16 лв. (шестнадесет
лева), представляваща направени по делото разноски за платени пътни разходи на свидетел.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
5
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6