№ 62
гр. Плевен, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20244400900113 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. Д. С., ЕГН ********** от гр. П, ул. „А.
К.“ № * чрез пълномощника му адв. П. П. от ПлАК и адв. А. К. – З. от ПлАК
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за сумата от 65 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023 г. около 19,05 часа в гр. П.,
ж.к. „Д." бл.* на кръстовището, образувано от улица от междублоковото
пространство на блок *и блок * и улица от ж.к. „Д." * към бул. „Б.", П. П. К.,
като водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кадди", с рег. № ***,
нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала ПТП, като
блъснала правомерно движещия се, намиращ се около средата на пешеходна
пътека С. Д. С. причинявайки му множество телесни увреждания. Във връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно
1
производство № ЗМ267/2023 г. по описа на ОД на МВР - Плевен, пр.пр. №
7487/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен.
Ищецът твърди, че е бил транспортиран от пристигналия на място екип
на ЦСМП - гр. Плевен до спешно приемно отделение при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски" ЕАД, където е постъпил в безсъзнание и без спомен за
случилото се, поради което е бил приет по спешност и настанен в ЦСМП - гр.
Плевен към УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД. На 15.11.2023 г. е настанен
за лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски"
ЕАД, където са му били назначени множество рентгенографски, ехографски,
лабораторни и КТ изследвания, както и консултации със съответните лекари
специалисти. След проведено оперативно лечение, на 18.11.2023 г. ищецът е
бил изписан от лечебното заведение с препоръка към общопрактикуващия
лекар да следи общото му и неврологично състояние. Нa 07.12.2023 г. е
постъпил отново за лечение в Клиника по хирургия - Отделение по
колопроктология и гнойно-септична хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" ЕАД, тъй като здравословното му състояние рязко се е влошило.
Отново са били назначени множество изследвания, както и консултации със
съответните лекари специалисти. След повторно проведено оперативно
лечение, ищецът е бил изписан от лечебното заведение на 15.12.2023 г.
Ищецът твърди, че е изживял силен стрес, както от самия удар, така и от
получените телесни увреждания и множеството проведени лечения.
Ограничил е социалните си контакти, бил е поставен в невъзможност да се
обслужва сам и да извършва обикновени ежедневни дейности, поради силните
болки и ограничени движения, които е можел да извършва. Твърди, че поради
нарушения в съня и повишена тревожност, през месец януари 2024 г. е
прегледан от психиатър, като му е поставена диагноза органично тревожно
разстройство, за лечението на което са му изписани съответните медикаменти.
В исковата молба се твърди, че по образуваното досъдебно производство
е изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р П. Т. -
съдебен лекар, съгласно която вследствие от настъпилото ПТП, на ищеца С. Д.
С. са причинени следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на
главата, оперативно зашита; мозъчно сътресение без данни за пълна загуба на
съзнание; счупване на тазова кост - долен клон на лява срамна кост;
травмиране с рани на двата долни крайника и усложнение - развитие на
2
възпаление до флегмон, наложило оперативно лечение. Според вещото лице
д-р П. Т. на С. С. е причинено трайно затруднено движение на снагата, поради
счупената тазова кост, както и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради усложненията на травматичните увреждания на долните
крайници, като лечението е продължително с изразени болки и страдания
- месеци наред и с психични преживявания, които сами по себе си са
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Ищецът твърди, че към месец март 2024 г. е прегледан от специалист -
съдов хирург, поради наличието все още на изразен оток и трудно
заздравяващи рани на подбедриците, като са му назначени изследвания и
предписана медикаментозна терапия.
В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на събитието,
виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Кадди", с рег. № *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите в "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК *********, полица №
BG/30/123000147573 със срок на валидност до 10.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 19.02.2024 г. е предявил претенцията си пред
ответното дружество, като е заведена щета № 0801-001279/2024-01, по която
липсва окончателно произнасяне от страна на застрахователя, след изтичане
на законоустановения тримесечен срок, поради което за същият е налице
правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, да му заплати сумата от 65 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 14.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3. предл.2 от
Закона за адвокатурата за осъществено безплатно процесуално
представителство и защита по делото.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Н. Л. от
3
САК. Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим, с оглед
обстоятелството, че не са изпълнени изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ, тъй
като ищецът не е посочил по надлежния ред своя банкова сметка, на която да
му бъде преведено определеното застрахователно обезщетение, както и в
извънсъдебната претенция, подадена пред ответното дружество също не
фигурира сметка на ищеца. Ответникът твърди, че не е спазена процедурата
пред застрахователя, уредена в КЗ, съгласно която непредставянето на банкова
сметка следва да се квалифицира като липса на валидно сезиране на
застрахователя, поради което моли, да бъде прекратено настоящото
производство.
Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, предвид разпоредбата
на чл.127 ал.4 от ГПК, тъй като не е посочен валиден начин на плащане от
страна на ищеца, поради което моли, да бъде задължен ищеца да предостави
пълни и точни данни за валидна банкова сметка, с титуляр С. Д. С. или за
банкова сметка на негов пълномощник в съответствие с изискванията на
чл.338 ал.1 от КЗ. Ответникът счита, че исковата молба е нередовна и с оглед
противоречие с разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, а именно липса пълно
изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск. Твърди,
че в конкретния случай единствено са наведени фактически твърдения от
ищцовата страна за мястото на удара между пешеходец и автомобил, но не са
направени каквито и да било твърдения, касаещи пътното поведение на
пешеходеца по време на въпросния пътен инцидент, което ограничава
процесуалните права на ответника при формулиране и обосноваване на
неговите възражения по съществото на спора, в т. ч. и тези, въведени като
евентуални.
Ответникът оспорва изцяло ищцовите претенции, както по основание,
така и по размер, както и изложените в исковата молба фактически твърдения,
касаещи правно релевантните факти и правни доводи.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете исковете за
основателни, ответникът прави искане да бъде намален размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като търсената
сума е прекомерно завишена и не съответства, както на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период, така и на критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52
4
ЗЗД. Твърди, че претендираното с исковата молба по размер обезщетение
категорично не съответства на характера и степента на евентуално
причинените от процесното застрахователно събитие телесни увреждания на
ищеца, респективно на интензитета и продължителността на търпените от
него болки и/или страдания, ако въобще се установи, че действително е
търпял такива, вследствие от събитието. В условията на евентуалност,
ответникът твърди, че претендираното обезщетение не е съобразено и с
наличието на принос в значителна степен от пешеходеца.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, считано към дата 14.11.2023 г. по
застраховка „Гражданска отговорност" по повод посоченото в исковата молба
МПС.
Ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и прекомерно завишени по размер.
Ответникът оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на
конкретното ПТП ищецът е получил описаните в исковата молба, като вид и
характер травми, като се противопоставя на всички твърдения за вида,
медико-биологичния характер и степента на уврежданията, както и
твърденията по отношение на проведеното лечение, здравния и психичния му
статус, след настъпване на произшествието и към настоящия момент. оспорва
в цялост механизма на процесното ПТП по начина, по който се твърди в
исковата молба, че то се е осъществило. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП,
съгласно описаните в исковата молба механизъм, участници и обстоятелства.
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и претендираните от ищцовата страна телесни
увреждания, съгласно даденото им описание в исковата молба.
Ответникът твърди, че на 14.11.2023 г., около 19:05 ч., в гр. П., ж.к. „.Д.",
бл. *, на кръстовището, образувано от улица от междублоковото пространство
на блок *и блок * и ул. от ж.к. „Д."' * към бул. „Б.", П. П. К. не е нарушила
императивните правила на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане,
съответно, не е причинила процесното ПТП. Според ответника, липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно –
противоправно поведение. Ответникът заявява, че застрахования при
застрахователното дружество водач не носи вина за настъпване на процесното
5
ПТП, като същото представлява за него случайно деяние. Посочва, че липсва
представен с исковата молба краен съдебен акт, ползващ се с обвързваща
гражданския съд юридическа сила по чл.300 от ГПК. Твърди, че всички
твърдения на ищцовата страна, наведени с исковата молба, касаещи процесния
случай са напълно неоснователни и необосновани, тъй като към настоящия
момент е висящо досъдебно производство, а именно - ЗМ № 267/2023 г. по
описа на ОД на МВР -Плевен, пр.пр. № 7487/2023 г. по описа на Районна
прокуратура -Плевен.
Ответникът оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба,
касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията за
неимуществени вреди. Оспорва вината на П. П. К., в качеството й на водач на
застрахования в ответното дружество автомобил. Твърди, че от представените
с исковата молба доказателства не се установява наличието на каквото и да
било основание за възникване на отговорност за непозволено увреждане,
произтичаща от настъпването на ПТП и/или вредите от него по вина на
горепосоченото лице. Твърди, че контакт между управлявания от
горепосоченото лице лек автомобил и ищецът не се е реализирал. Твърди, че
С. Д. С. не е претърпял травми в резултат от осъществило се събитие, каквото
е описано в исковата молба. Твърди, че съприкосновение между
управляваното от П. П. К. МПС и ищеца не се е осъществил, нито по някакъв
начин с пътното си поведение тя е обусловила евентуалното увреждане на С..
В условията на евентуалност, ако бъде установено, че е настъпил
контакт между управлявания от П. П. К. лек автомобил и ищеца, в резултат от
който последният е претърпял травми, респективно и вреди, ответникът
твърди, че е налице изключителна степен на принос от страна на пострадалия,
обуславяща неоснователност на предявения иск. Твърди, че с пътното си
поведение, рисковано, безотговорно и ирационално, С. сам е предизвикал
опасността на пътя и е обусловил собственото си увреждане.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва изключителната вина
на водача на лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Кадди", с peг. № **,
като прави възражение за съпричиняване и твърди, че принос в значителна
степен за настъпване на процесното ПТП, както и на вредоносните последици
от същото има и пострадалият пешеходец. Твърди, че ищецът е нарушил
правилата за пътно поведение на пешеходците, уредени в разпоредбите на
6
чл.108-114 от ЗДвП вкл.
Ответникът твърди, че ищецът се е движил, т.е. ходил е по пътното
платно, а не по тротоара, въпреки че са липсвали каквито и да било пречки да
се движи по тротоара. Заявява, че дори да се установи, че действително
пешеходецът се е движил „по средата на пешеходната пътека", както
бланкетно се заявява в исковата молба, последното по никакъв начин не
дерогира възможността за изключителен или значителен принос от негова
страна за настъпване на събитието. Твърди, че С. е взел сам решението да се
движи по пътното платно, което поначало е предназначено за движение на
пътни превозни средства, а не на пешеходци, както и че същият се е движил с
гръб към приближаващия към него автомобил или не е наблюдавал изобщо
движението на управляваното от К. МПС, но категорично не е пресичал.
Заявява, че в исковата молба изрично е посочено, че С. е бил движещ се, а не
пресичащ.
Ответникът твърди, че ищецът е предприел внезапно навлизане на
пътното платно по начин, по който е поставил в невъзможност водача на
застрахованото в ответното дружество МПС да реагира, за да предотврати
удара с пешеходеца /ако въобще е настъпил такъв/. Твърди, че ищецът е
престоявал на пътното платно без причина за това, като последното,
евентуално, е довело до удара с МПС. Твърди, че ищецът е пресичал пътното
платно без да се огледа, като въпреки че е имал възможността да възприеме
приближаващия към него автомобил, не е наблюдавал пътната обстановка,
макар да се е движил по пътното платно, предназначено за движението на
ППС, а не на пешеходци. Твърди, че ищецът е пресичал пътното платно на
място, където това е било забранено - не е имало пешеходна пътека, пътен
знак или каквато и да била маркировка, позволяваща пресичането на
пешеходци, като оспорва твърденията на ищцовата страна, че към момента на
удара между пешеходеца и автомобила, С. се е движил правомерно по
пешеходна пътека. Твърди, че ищецът е пресичал пътното платно или се е
движил по него, въпреки че е имало ограничена видимост към мястото, по
което същият е пресичал/се е движил спрямо мястото, от което се е движило
застрахованото в ответното дружество МПС, като именно ограничението във
видимостта е препятствало водача на лек автомобил, марка „Фолксваген" да
възприеме пешеходеца по начин и във време, позволяващи му да предотврати
удара с него. Твърди, че ищецът е пресичал пътното платно или се е движил
7
по него, като неоснователно е забавил своя ход. Ответникът заявява, че тези
нарушения на пострадалото лице се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП и евентуално причинените от него вреди,
респективно приносът му е значителен.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва твърденията, че в
резултат от процесното ПТП ищецът е търпял болки, физически страдания и
нарушения на психическото здраве, въз основа на които да е понесъл
неимуществени вреди в сочените в исковата молба обем, интензитет и
продължителност. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не съответства
на критерия „справедливост".
В условията на евентуалност, ответникът прави искане да бъде намален
размера на претендираното обезщетение, поради съпричиняване на вредите от
пострадалото лице. Счита, че С. С. не е оказал необходимата грижа за
възстановителния си процес, а напротив, неглижирал го е грубо. Счита, че ако
пострадалият е положил необходимата грижа за здравословното си състояние
и е предприел своевременно необходимото лечение, възстановителният
процес би приключил значително по-бързо, а евентуално търпените болки
биха били значително по-леки по интензитет. Твърди, че ищецът не е провел
каквато и да било рехабилитация или последващо лечение, а това пряко се е
отразило върху продължителността на възстановителния процес.
В условията на евентуалност, ответникът прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца за пораждането на вредоносните
последици от процесното събитие. Твърд, че той е страдал от предхождащи
и/или дегенеративни заболявания, преди процесното ПТП, които той не е
лекувал своевременно и които пряко са обусловили възникването на
усложнения от претърпените от пътния инцидент травми, както и по-голямата
продължителност на възстановителния процес.
Ответникът оспорва предявеният акцесорен иск за законна лихва върху
претендираната главница по аргумент от неоснователността на главния иск. В
условията на евентуалност, оспорва претенцията по отношение на началния
момент, от който се иска нейното начисляване, като счита, че най-ранния
момент, от който би могло да се начислява законна лихва за забава е от датата,
следваща тази на подаване на исковата молба. В условията на евентуалност,
8
ако бъде оставено без уважение горното, ответникът счита че най-ранния
момент, от който би могло да се породи вземането на ищеца за законна лихва
за забава върху обезщетенията е от датата на изтичането на 3-месечния срок
по КЗ. Твърди, че след като е депозирана извънсъдебна претенция, ответното
дружество изрично е уведомило ползвателя на застрахователни услуги за това,
че следва да представи допълнителни документи, касаещи произнасянето на
застрахователя по основателността на претенцията. От насрещната страна,
обаче, не са представени визираните документи в рамките на
законоустановения 3-месечен срок за произнасяне от застрахователя по
извънсъдебната претенция, предвиден в КЗ. Посочва, че след като ищецът е
депозирал застрахователна претенция до ответното застрахователно
дружество, от страна на същото е изпратено Уведомление, с което ползвателят
на застрахователни услуги е уведомен за документите, които допълнително
следва да представи, като същият не е предоставил нито един от изисканите от
застрахователя документи, имащи отношение към основателността на
неговата претенция, поради което в рамките на тримесечния срок за
произнасяне по КЗ, от ответника е постановен мотивиран отказ да бъде
определено обезщетение, за което ищцовата страна е уведомена надлежно.
Ответникът моли съда, да отхвърли в цялост така предявените искове,
като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност, да не
уважава същите в пълния претендиран размер, като съобрази размера на
обезщетението с направените от ответника възражения за съпричиняване и за
прекомерност. Претендира направените по делото съдебни разноски, вкл. за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца С. Д. С. чрез пълномощника му адв. П. П. от ПлАК, в която се оспорва
изцяло верността на твърденията, изложени в писмения отговор от ответника,
като неоснователни и недоказани. Ищецът счита за неоснователно
твърдението на процесуалния представител на ответното дружество за
недопустимост на предявената искова претенция, като твърди, че при
предявяване на писмената си застрахователна претенция по реда на чл.380 от
КЗ е приложил удостоверение за банковата си сметка. Отделно от това,
ищецът твърди, че съгласно константната практика на ВКС непосочването на
банковата сметка не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде
основание за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за
9
определяне на размера на застрахователното обезщетение.
Ищецът счита за неоснователно и становището на ответника, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен валиден начин на плащане
от страна на ищеца, като твърди, че противното се установява от
приложенията към подадената искова молба. Посочва, че при отсъствие на
изрично препращане в чл.129 ал.2 от ГПК към чл.127 ал.4 от ГПК, пропускът
на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да се
квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би
обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея
съдебно решение.
Приема за неоснователно и становището, че исковата молба е нередовна,
тъй като липсва пълно изложения на обстоятелствата, на които се основава
предявения иск. В тази връзка, посочва, че в подадената искова молба са
направени необходимите доказателствени искания, именно с цел установяване
наличието на подлежащите на доказване в тежест на ищеца факти и
обстоятелства.
Ищецът счита за абсурдно твърдението на процесуалния представил на
ответното дружество, че не е настъпило описаното в исковата молба ПТП,
като посочва, че съгласно безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително
посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите
на чл. 125 от ЗДвП вр. чл.6 и чл.7 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от
19.08.2014 г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като
спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила.
Ищецът оспорва изцяло наведените твърдения за съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като в тази връзка твърди, че не са представени
10
каквито и да било доказателства, а са изразени единствено бланкетни и
хипотетични предположения. За да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Наличието на нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо нарушението
да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор на
допълнителната искова молба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Н. Л. от САК, в който се поддържа
изцяло подадения отговор на исковата молба, като се оспорват в цялост
предявените от страна на С. Д. С. искове. Ответникът оспорва изцяло
депозираната допълнителна искова молба, като посочва, че с допълнителната
искова молба не са представени каквито и да било доказателства, подкрепящи
твърденията на ищеца, посочени в първоначалната искова молба, поради което
същите остават напълно неоснователни и необосновани.
Ответникът поддържа наведените с отговора на исковата молба
възражения, в т.ч. и тези, релевирани в условията на евентуалност, за
съпричиняване. Посочва, че с допълнителната искова молба не са ангажирани
каквито и да било доказателства в подкрепа на неоснователните и напълно
необосновани твърдения на ищцовата страна.
Ответникът поддържа всички направени с отговора на исковата молба
доказателствени искания. Счита, че направеното с допълнителната искова
молба оспорване от страна на ищеца на исканията за снабдяване с данни от
НЗОК, за назначаване на КСМЕ с посочените от ответника специалности на
вещите лица и за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза са
необходими, тъй като въз основа на същите застрахователят ще доказва
конкретните си твърдения и възражения, направени с отговора на исковата
11
молба. Счита, че направеното с допълнителната искова молба оспорване на
доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза е бланкетно, като не са наведени дори доводи
относно релевираната от страна на ищеца неотносимост на искането към
процесния правен спор.
С Определение № 491/14.10.2024 г., постановено по т.д. № 113/2024 г. по
описа на ПлОС е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК производството
по делото до приключване на наказателното производство по пр.пр. №
7478/2023 г. по описа на РП – Плевен.
С Определение № 576/12.12.2024 г., постановено по т.д. № 113/2024 г. по
описа на ПлОС е възобновено на основание чл.230 ал.1 от ГПК
производството по делото, с оглед постановено окончателно решение на
съдебната инстанция по наказателното производство.
С Определение № 54/05.02.2025 г., постановено по т.д. № 113/2024 г. по
описа на ПлОС, съдът е изготвил проекто-доклад по делото по реда на чл.374
ал.1 и ал.2 от ГПК вр. чл.377 от ГПК вр. чл.146 ал.1 от ГПК и е насочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищецът С. Д. С. не се явява. Процесуалните му
представители – адв. П. П. от ПлАК и адв. А. З. от ПлАК поддържа исковата
молба и молят, същата да бъде уважена. Претендират направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* не се представлява.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
По делото е прието за безспорно установено, че на 14.11.2023 г. около
19,05 часа в гр. П., ж.к. „Д." бл.* на кръстовището, образувано от улица от
междублоковото пространство на блок *и блок * и улица от ж.к. „Д." * към
бул. „Б.", П. П. К., като водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Кадди", с рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата и
реализирала ПТП, като блъснала движещия се на пешеходна пътека С. Д. С.,
12
причинявайки му множество телесни увреждания.
По делото е прието за безспорно установено, че към момента на
настъпване на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Кадди", с рег. № *** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК *********,
полица № BG/30/123000147573 със срок на валидност до 10.01.2024 г., с която
се покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
По предявена на 19.02.2024 г. претенция от ищеца пред ответното
дружество е заведена щета № 0801-001279/2024-01, по която липсва
окончателно произнасяне от страна на застрахователя и плащане, след
изтичане на законоустановения тримесечен срок.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Кадди", с рег.
№ ***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ
отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в
този смисъл, ищецът С. Д. С. има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.477 ал.3 от КЗ.
Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 316000-
47138/29.11.2023 г., ведно с план-схема, заверено копие от който е приложено
на л.8 от делото. Образувано е досъдебно производство № ЗМ267/2023 г. по
описа на ОД на МВР - Плевен, пр.пр. № 7487/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Плевен.
С протоколно определение № 418/06.11.2024 г., постановено по НОХД
№ 1961/2024 г. по описа на Плевенски районен съд е одобрено споразумение,
по силата на което обвиняемата П. П. К. е призната за виновна в това, че на
14.11.2023 г. в гр. П., ж.к. „Д.“ пред бл.*, при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № ***, нарушила правилата за движение по
пътищата, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.116 от
ЗДвП, като поради отклоняване на вниманието от страна на водача на МПС П.
П. К., не възприема пресичащия пешеходец и реализира удар в него, като по
непредпазливост причинила на С. Д. С. от гр. П. средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
13
вследствие настъпили усложнения на травматичните увреждания на долните
крайници, трайно затруднение на движението на снагата, вследствие фрактура
на тазова кост, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 от НК вр. чл.78а ал.1 от НК и чл.375а ал.2 от НПК й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 900,00 лв., както и е лишена
от право да управлява МПС за срок от една година.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, осъществен ли е деликтния фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС, налице ли е съпричиняване от страна на
пострадалия, наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищеца телесни увреждания, налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалия, вида и обема на претърпените
неимуществени вреди, както и досежно размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
психиатрична експертиза и съдебна автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани П. П. К., В. С. С. и Е. Д. С. – Т..
От показанията на свидетелката П. П. К., която е управлявала лекия
автомобил „Фолксваген Кади“ се установява, че същата е излизала между бл.
* и бл. *, за да се включи в движението. Свидетелката заявява, че не е видяла
пострадалия, че пресича в момента. Твърди, че там няма очертана пешеходна
14
пътека, но като е от тротоар към тротоар има мислена пешеходна пътека.
Твърди, че е видяла пострадалия в момента на блъскането, като го е блъснала
със странична лява част, направила е ляв завой и го е закачила с преден ляв
калник. В момента, в който е тръгвала, тогава е ударила пострадалия и той е
паднал на капака й. Когато е спряла пострадалият е паднал отстрани на колата.
Свидетелката заявява, че инцидентът се е случил около 17:50 часа, било е
тъмно, зимно време, ноември месец, пострадалият е бил облечен с
тъмнозелени дрехи, като не е видяла светлоотразители по него. Твърди, че е
била стресирана. Твърди, че е спряла на знака „Стоп“, като посочва, че
пострадалият е бил извън обсега на фаровете й. Носел е найлонова торбичка.
Посочва, че носи очила, когато шофира.
От показанията на свидетелката Е. Д. С. – Т., която е сестра на ищеца се
установява, че на процесната дата свидетелката го е очаквала в ж.к. „Д.“ бл.* и
тъй като до към 18,00 часа не е бил там, са тръгнали да го търсят, тъй като
телефонът му не е отговарял. На пресечката, където е станало събитието, са
видели, че има полиция, колата на жената, която го е бутнала в средата на
пътя, но не са се сетили за него и са продължили нататък. След това се е
обадила дъщерята на свидетелката, за да й каже, че ищецът е блъснат от кола и
е в Бърза помощ. В Бърза помощ свидетелката е видяла ищеца на количка,
като са го качили на скенер. След това са обработили раните на краката и са
зашили раната на главата, като са им съобщили, че на сутринта ще го закарат в
Неврохирургия да постъпи там за лечение, заради мозъчната травма, където е
започнало лечението, 3-4 дни е бил изключително объркан, в някои моменти е
говорел несвързано, не е помнел какво му се е случило. След това се е прибрал
вкъщи, където е бил на легло и са му правили превръзки. Краката му са били
подути и с рани. Свидетелката посочва, че ищецът е бил изпратен от личната
лекарката в Гнойно-септична хирургия за операция, тъй като едната рана е
имала некроза. Твърди, че операцията е била животоспасяваща. Месеци наред
краката са били отекли, ищецът е ходил при различни съдови хирурзи да
гледат раните, за консултации, но без напредък. Имал е болки, отоци, излизали
са плюски, течала е лимфа. Твърди, че във фирма „Физиоактив“ е започнало
истинското лечение на ищеца с мануален лимфодренаж и за две седмици
отоците са спаднали. След две седмици са започнали да ходят през ден в гр.
София още две седмици пак на лимфодренаж и компресиращи превръзки, след
което са продължили, тъй като раните са се били затворили малко, но не са
15
били минали напълно. Свидетелката твърди, че и до ден днешен правят
сутрин превръзки на краката, като почти е минала основната рана на
операцията. Твърди, че на ищеца са препоръчани компресиращи чорапи, които
трябва да носи непрекъснато, като вечер преди лягане се събуват и така се
поддържат краката в нормално състояние. Твърди, че след като са минали
процедурите, ищецът се е почувствал добре и краката са престанали да го
болят. Свидетелката твърди, че ищецът е имал и спукване на малкия таз, за
което са им казали, че ще зарасне от само себе си. Твърди, че след
изписването, ищецът е имал болки, всичко го е боляло, бил е много объркан.
Свидетелката посочва, че ищецът е бил с нормално психично състояние, но
след инцидента е започнал да прави малко неадекватни неща, имал е
халюцинации и поради това се е наложило да отиде при психиатър, но с
времето тези проявления са отшумяли и той се чувства сравнително добре.
Интелектуално е добре, но когато започне да прави или да отиде някъде, се
обърква малко, склонен е към объркване, към депресия, не може да си стъпи
на краката напълно и да стане съвсем самостоятелен и уверен в себе си, това
му се е отразило на волята. Твърди, че ищецът се страхува, особено, когато
пресича улицата много се страхува и когато излезе си избира къде да минава,
за да няма пресичане на улица. Посочва, че ищецът има сърдечно заболяване,
аритмия, предсърдно мъждене и исхемична болест на сърцето. Свидетелката
посочва, че при инцидента, ищецът е бил с тъмен панталон, дънки, отгоре с
жилетка, която отдолу е тъмносиня, а отгоре е светло сива и е носел
яркожълта пластмасова торбичка. Твърди, че там осветлението е
изключително, остреща е спирката на тролея и е светло. Уличката, която
пресича, на ъгъла има голям храст, от който няма абсолютно никаква
видимост, но даже и да го няма този храст, пак няма да има видимост, защото
пътят завива надясно, после завива наляво и има много голяма денивелация.
От показанията на свидетелката В. С. С., която е дъщеря на ищеца се
установява, че на 14.11.2023 г. е разбрала за инцидента с баща й. Когато е
пристигнала в гр. П. на следващата сутрин, ищецът е бил настанен в
Неврохирургия, бил е доста объркан, стресиран, травмиран от случилото се,
като, вероятно от травмата на главата не е бил на себе си. През този период
свидетелката и леля й са го посещавали всеки ден, като ищецът не е имал
спомен за тези посещения и е питал защо не са ходили, тъй като не ги е
виждал. След като е бил изписан от Неврохирургията, ищецът е трябвало да
16
лежи заради пукнатия таз, бил е объркан, дезориентиран, забравял е. След
изписването му са започнали грижи за раните по краката, като са започнали да
излизат големи плюски с лимфа. Свидетелката твърди, че са потърсили лекар,
който, като е видял раните е заявил, че нещата са сериозни и ще отнеме доста
време да се излекуват раните. След като ищецът вече е могъл да излиза от
вкъщи, са посетили личната лекарка, която е заявила, че нещата не изглеждат
много добре и е дала направление за Гнойно-септична хирургия, където на
ищеца е извършена операция, тъй като раните са били некротирали и трябвало
да се изреже некротиралата тъкан. След изписването от болницата са
продължили превръзките и почистването на раните по определен начин. Най-
голямата рана е била на левия крак, много дълбока. Раната на десния също е
била дълбока, но с по-малка площ. След това раните са започнали бавно да се
затварят, но всичко се е случвало много бавно. Свидетелката твърди, че през
цялата 2024 г. са правени превръзки, в различни периоди, от различни хирурзи
в гр. П. и извън гр. П.. След проведено лечение в студио „Физиоактив“ в гр.
София, където на ищеца са провеждани процедури, свързани със смяна на
превръзката, лимфен дренаж и бандажиране на краката, след около 10 дни
вече е имало добър резултат, отоците са били спаднали, за да могат да се
вземат мерки за индивидуален компресионен чорап, който са поръчали по
негова мярка от Германия. След като са пристигнали чорапите, ищецът е
започнал да ги носи всеки ден и оттогава нещата за започнали да се
подобряват значително. Свидетелката посочва, че към днешна дата раната
почти се е затворила. Твърди, че това е бил труден период за цялото семейство
и най-вече за ищеца, особено в първите месеци, когато е бил в шок. Тъй като в
началото ищецът е имал халюцинации, бил е объркан, забравял е, имал е
кошмари, свидетелката посочва, че в първите месеци са решили да се обърнат
към психиатър, защото са се притеснявали, дали е нормално това, което се
случва и дали ще продължи дълго време. Консултирали са се с лекар, който е
предписал нещо на билкова основа, но следващите 1-2 месеца ищецът е
започна да се успокоява постепенно и да идва на себе си. Посочва, че е отнело
дълго време да се движи нормално, като все още има леки ограничения,
ползвал е бастун, сега канадка, все още не е съвсем сигурен, има притеснения
да излиза по тъмно и някои неща вече не може да ги направи без
придружител. Свидетелката посочва, че преди произшествието, ищецът е бил
добре, активен, излизал е, пазарувал е, виждал се е с хора, бил е
17
самостоятелен, в нормално състояние. Свидетелката посочва, че ищецът има
болест на сърцето, предсърдно мъждене, заболяване на щитовидната жлеза,
имал е венозна недостатъчност, като при провеждане на лечението във връзка
с инцидента, всички лекари са били информирани. Посочва, също така, че до
някаква степен лекарите са свързвали появата на раните със съществуващите
заболявания на ищеца.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че в резултат на процесното
ПТП, на ищеца С. Д. С. са били причинени следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в лявата теменна част на главата, охлузвания по кожата на лицето и
лекостепенно мозъчно сътресение, без симптоми на реална опасност за
живота; Счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия пръстен;
Контузии (натъртвания на меките тъкани) с охлузвания и масивни подкожни
хематоми на подбедриците на двата крака и на лявото коляно. Според вещото
лице, описаните увреждания са резултат от тъпи травми. Механизмът на
тяхното причиняване може да бъде обяснен с обстановката на ПТП-то, за
която се съобщава в данните по делото: блъскане на пешеходец от лек
автомобил в областта на двете подбедрици на долните крайници (под центъра
на тежестта на тялото), политане на тялото назад върху предния капак на
автомобила с удар на главата върху него, последващо отхвърляне на тялото и
падане върху пътното платно. Вещото лице дава заключение, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между посочените травми и процесното
ПТП. Посочва, че при ищеца са настъпили усложнения, като в причинна
връзка с първоначално причинените травми в областта на двете подбедрици на
долните крайници са се развили некрози (умъртвяване, загниване, загиване) на
части от меките тъкани (кожа, подкожие, мускулатура) в областта на
контузените участъци и вторична бактериална инфекция. Развитието на тези
усложнения е благоприятствано от наличието на предшестващи хронични
болестни изменения в съдовете на долните крайници у ищеца (хронична
венозна недостатъчност на долни крайници, флебит и тромбофлебит), както и
от наличието на исхемичната болест на сърцето и напредналата възраст.
Вещото лице посочва, че в резултат на първоначалните травми и
18
усложненията, свързани с тях, ищецът е търпял болки и страдания в
продължение на около 5-6 месеца, като през първите два месеца те са били по-
силни. Посочва, че ищецът се е лекувал два пъти в болница (три дни в
Клиника по неврохирургия и 7 дни в Клиника по гнойно-септична хирургия) и
през останалото време амбулаторно. Лечението след хоспитализацията се
състои в честа смяна на превръзки, третиране с дезинфектанти и спрейове,
прием на антибиотици, витамини, общо укрепващи средства, както и стриктно
лечение на останалите предшестващи хронични заболявания (хроничната
венозна недостатъчност, исхемичната болест на сърцето, хипотиреоидизъма).
Вещото лице д-р Д. Д. е извършил и личен преглед на ищеца, при който
е установил, че същият може да ходи самостоятелно, но при по-дълго ходене
съобщава, че носи помощно средство. Носи специални „компресиращи
чорапи". Подбедриците на двата крака са леко оточни, а кожата е силно
пигментирана, суха лющеща се тъмна и кафеникава на цвят. Двете коленни
стави също са оточни, по-силно вляво. На горната повърхност на ходилото на
десен крак има два белега от зараснали рани с размери 3 и 2,5 см.
бледосивкави на цвят, леко хлътнали. По горната повърхност на палеца на ляв
крак, в областта на глезена и горната повърхност на стъпалото има общо 3
броя белеци (ръбци, цикатрикси) от зараснали рани с размери 2,5/1; 3/1 и
3,5/1,5 см. имат по блед цвят, сивкав и са леко хлътнали и слабо личащи. По
външна повърхност на долна трета на подбедрицата на ляв крак има белег от
рана с дължина 4 см., който в долния си край не е зараснал на площ 1/1 см. и
посипан с прахообразно лекарство и марля върху него. Вещото лице посочва,
че към момента ищецът има отоци по краката, пигментация (потъмняване) на
кожата, белези от зараснали рани и една все още незатворена (около 1-1,5 см.)
рана на левия крак. Според вещото лице, причината за бавното
зарастване на раните е наличието на сравнително тежки
предшестващи болестни и възрастови увреждания на кръвоносните и
лимфните съдове на долните крайници, както и исхемичната болест на
сърцето, създаващи условия за хроничен венозен и лимфен застой.
Заболяванията на сърцето, лимфните и венозните съдове на долните крайници
са хронични заболявания, които с напредване на възрастта ще се
задълбочават, но не поради травмите от ПТП-то. Вещото лице е установило,
че преди ПТП-то ищецът е страдал от хроничната венозна недостатъчност,
исхемичната болест на сърцето, предсърдно мъждене на сърцето, флебит и
19
тромбофлебит, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).
Предшестващата хронична венозна недостатъчност на долните крайници е
изиграла роля на силно благоприятстващ фактор за развитието на
усложненията на долните крайници (некроза и възпаление на меките тъкани),
развили се след първоначалните контузии от ПТН-то, а наличието на
исхемичната болест на сърцето, предсърдното мъждене и хипотиреоидизъм са
изиграли роля в „забавяне" на възстановителния процес.
Вещото лице счита, че шест месеца след инцидента, практически не е
възможно да се прецизира в каква степен състоянието на долните крайници се
дължи на травмите от ПТП и в каква степен от наличието на предшестващите
хронични заболявания, тъй като „трофични рани" (язви на долен крайник) при
тежки болестни състояния могат да се появят и без подобни външни
механични (травматични) увреждания. Вещото лице посочва, че отпреди
ПТП-то, ищецът е имал хипотриеоидизъм и хронична венозна
недостатъчност, които са диагностицирани и лекувани. Те са хронични и от
тях той ще страда цял живот, с периоди на изостряне и ремисия. Посочва, че
заради счупването на лявото рамо на срамната кост на тазовия пръстен, на
ищеца е бил препоръчан около три месеца постелен режим. Според вещото
лице рехабилитация и физиотерапия са необходими за възстановяване на
функцията при фрактури на горни или долни крайници. При фрактури на таза
подобно лечение не се прилага. Класическите рехабилитация и физиотерапия
(електролечение) са противопоказани при лечение на усложненията на
долните крайници у ищеца, както и при наличието на придружаващите
заболявания на сърцето, които той има (исхемична болест на сърцето и
предсърдно мъждене). Вещото лице е посочило, че в представените две
епикризи не е вписано дали и какви лекарства се препоръчва да приема
ищецът, след изписването от болницата, като медикаменти са вписани в
представения амбулаторен лист. В експертизата се посочва, че според
издадената епикриза от Клиника по неврохирургия при постъпването в
клиниката, ищецът е бил в ясно съзнание с „15 точки по Глазгоу", като не е
представен първичен медицински документ - Фиш за спешна помощ, от
попълването на който може да се направи извод за състоянието на ищеца,
непосредствено след ПТП-то по „Глазгоу скала". Вещото лице посочва, че в
наличните в делото медицински документи липсват обективни данни за
изпадане на ищеца в безсъзнателно състояние със симптоми на реална
20
опасност за живота, в резултат на процесното ПТП.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р И. В.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че преди инцидента, ищецът С.
Д. С. е бил самостоятелен при грижите за себе си и домакинството, имал е
интелектуални интереси и занимания и по никакъв повод не е търсил помощта
на психиатричните служби. На 15.11.2023 г. ищецът е постъпил в Клиника по
неврохирургия с мозъчно сътресение в резултат на черепномозъчна травма,
получена при процесното ПТП, като вещото лице посочва, че по време на
хоспитализацията, ищецът е разгърнал Делир, непредизвикан от алкохол и
психоактивни вещества, с прояви на конфлуираща обърканост, с ондулиращи
периоди на подобрение и влошаване. В резултат на прекараното мозъчно
сътресение, ищецът е развил Посткомоционен синдром, които възниква след
черепномозъчна травма. В резултат на ПТП-то, с последващи здравословни
проблеми, със загуба на автономност, поради невъзможност да се обслужва
сам и да извършва обичайни ежедневни дейности, поради силните болки и
ограничени движения, ищецът е развил Разстройство в адаптацията. То
възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към
последиците на стресогенно жизнено събитие в случая телесно заболяване То
е каузално свързано с психотравмиращото събитие и последиците за здравето
му, което надхвърля по сила възможностите му за справяне и води до
нарушение в социалната комуникация, емоционален срив, преживяване на
непълноценност. В заключението се посочва, че към настоящия момент, при
ищеца се отчита известно подобрение, но е налице избягващо поведение.
Персистират инхибирани интереси, понижена себеоценка, песимистични
нагласи, хипохондрични опасения, което по някакъв начин пречи на
ежедневното му функциониране. Вещото лице посочва, че следва да се има
предвид обстоятелството, че ищецът е на 77 години и на тази възраст много
болезнено се преживяват соматични неблагополучия и физически недъзи.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
удар между лекия автомобил "Фолксваген", модел "Кадди" с peг. № *** и
21
пешеходеца С. Д. С. на 14.11.2023 г. в гр. П., при който водачът на лекия
автомобил "Фолксваген", модел "Кадди" се е движил на пътното платно от
междублоково пространство на блокове 311 и 313 в посока към кръстовище с
бул. „Б.", като в същото време пешеходецът С. Д. С. е пресичал платното за
движение на улица от междублоково пространство на блокове 311 и 313
отляво надясно спрямо посоката на МПС. Последвал е удар между предната
лява част от автомобила в областта на предна лява ъглова част на облицовка
предна броня и преден ляв калник в челна част от торса и долните крайници
на пострадалия. С продължаващото закъснително движение на автомобила е
последвал контакт на тялото в областта на таза в предната част на преден
капак и преден ляв калник, като горната част от тялото на пешеходеца е
реализирала протриване и оставяне на следи по капака и калника и плъзгане
към челното стъкло. Последвало е отхвърляне и падане на пешеходеца върху
асфалтовата настилка и установяването в покой на автомобила и пешеходеца.
Според вещото лице, от техническа гледна точка причините за настъпването
на ПТП са комплексни. От една страна, те са свързани с действия
(бездействия) с органите за управление (лост на скорости, спирачен педал и
кормилен кръг на волана) от страна на водача на процесния автомобил
"Фолксваген", модел "Кадди", чрез които не е реализирано своевременно
спиране пред знак "Стоп", пропускане на пешеходеца и предотвратяване на
ПТП. Водачът на МПС се е забавил с действията си за спиране към момента, в
който е имал техническа възможност да възприеме знак "Стоп" и пешеходеца
като местоположение, посока и направление, да го пропусне и предотврати
ПТП. От друга страна, пешеходецът е имал техническата възможност да
възприеме процесния автомобил "Фолксваген", модел "Кадди" на достатъчно
разстояние от мястото на удара и траекторията му на движение, като
местонахождение и посока, движещ се към кръстовището, да преустанови
движението върху асфалтовата настилка, да го пропусне, а след това да
продължи постъпателното си движение, с което да предотврати ПТП. Вещото
лице е посочило, че скоростта на процесния лек автомобил "Фолксваген",
модел "Кадди" непосредствено преди и към момента на първоначален контакт
при удара с пешеходеца е 31,39 км/час, като скоростта е технически
съобразена с дължината на видимост на съответните фарове, но не е
съобразена с наличието на знак "Стоп" и спирането на МПС в областта на
този знак, преди навлизане в кръстовището. Водачът на лекия автомобил
22
"Фолксваген", модел "Кадди" е допуснал закъснение при използването на
спирачната система на МПС, към момента в който е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца като форма, посока и направление, като
не е възприел своевременно пешеходеца върху пътното платно и сам се е
поставил в невъзможност да предотврати ПТП-то, след като несвоевременно е
реализирал спиране пред знак "Стоп" и е допуснал закъснение при
използването на спирачната система, към момента, в който е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца върху пътното платно, като
местонахождение и посока на движение. От техническа гледна точка, водачът
на лекия автомобил марка "Фолксваген", модел "Кадди" е трябвало да
съобрази скоростта на движение на МПС с наличната вертикална маркировка
на пътното платно и да реализира своевременно спиране към момента на
възможното възприятие на пешеходеца, пресичащ асфалтовата настилка на
пътното платно. По посока на движение на процесния лек автомобил
"Фолксваген", модел "Кадди" съществува вертикална маркировка, изразяваща
се в пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", а на
кръстовището в ж.к. "Д.", образувано от улица от междублоковото
пространство на бл. * и * и улица от ж.к. "Д." 4 към бул. "България" няма
хоризонтална маркировка, изразяваща се като пешеходна пътека.
Произшествието е реализирано в тъмната част на денонощието при
ограничителни условия за водача на лекия автомобил от зоната на светлините
на фаровете. Водачът на процесния лек автомобил "Фолксваген", модел
"Кадди" е имал техническата възможност да предотврати ПТП, съобразявайки
скоростта на движение с наличната вертикална маркировка и своевременни
действия за спиране към момента на възможното възприятие на пешеходеца,
като пешеходецът е имал техническа възможност първи да възприеме
процесния лек автомобил и зоната на осветеност на фаровете, започвайки
пресичането на пътното платно на МПС. Пешеходецът е пресичал пътното
платно на МПС при отсъствие на пешеходна пътека и към момента на удара е
бил в движение.
По делото, като писмени доказателства са представени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-47138/29.11.2023 г. на сектор
„ПП" при ОД на МВР - Плевен, Застрахователна претенция от С. Д. С. по реда
на чл.380 от КЗ с приложена към нея медицинска документация, издадена на
ищеца по повод лечението и здравословното му състояние във връзка с
23
процесното ПТП, както и Протокол № 418/06.11.2024 г. по АНД № 1961/2024
г. по описа на ПлРС, приключило с одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с протоколно определение №
418/06.11.2024 г., постановено по НОХД № 1961/2024 г. по описа на
24
Плевенски районен съд е одобрено споразумение, по силата на което
обвиняемата П. П. К. е призната за виновна в това, че на 14.11.2023 г. в гр. П.,
ж.к. „Д.“ пред бл.*, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген“,
рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като поради
отклоняване на вниманието от страна на водача на МПС П. П. К., не
възприема пресичащия пешеходец и реализира удар в него, като по
непредпазливост причинила на С. Д. С. от гр. П. средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
вследствие настъпили усложнения на травматичните увреждания на долните
крайници, трайно затруднение на движението на снагата, вследствие фрактура
на тазова кост, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 от НК вр. чл.78а ал.1 от НК и чл.375а ал.2 от НПК й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 900,00 лв., както и е лишена
от право да управлява МПС за срок от една година.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лекия автомобил марка „Фолксваген",
модел „Кадди", с рег. № *** е била покрита от ответното дружество, по силата
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица № BG/30/123000147573 със срок на
валидност до 10.01.2024 г. Налице е и съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 316000-47138/29.11.2023 г. на сектор „ПП" при ОД на
МВР - Плевен. Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т.е.
събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
марка „Фолксваген", модел „Кадди", с рег. № *** осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
25
отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание
чл.432 ал.1 от КЗ.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, на ищеца С. Д. С. са били причинени следните
травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана в лявата теменна част на главата, охлузвания по кожата на
лицето и лекостепенно мозъчно сътресение, без симптоми на реална опасност
за живота; Счупване на долното рамо на лявата срамна кост на тазовия
пръстен; Контузии (натъртвания на меките тъкани) с охлузвания и масивни
подкожни хематоми на подбедриците на двата крака и на лявото коляно. При
ищеца са настъпили усложнения, като в причинна връзка с първоначално
причинените травми в областта на двете подбедрици на долните крайници са
се развили некрози на части от меките тъкани в областта на контузените
участъци и вторична бактериална инфекция. В резултат на първоначалните
травми и усложненията, свързани с тях, ищецът е търпял болки и страдания в
продължение на около 5-6 месеца, като през първите два месеца те са били по-
силни. Последвало е лечение в болница два пъти, както и амбулаторно
лечение, свързано с честа смяна на превръзки, третиране с дезинфектанти и
спрейове, прием на антибиотици, витамини, общо укрепващи средства. Към
настоящия момент, ищецът може да ходи самостоятелно, но при по-дълго
ходене носи помощно средство. Към момента ищецът има отоци по краката,
пигментация (потъмняване) на кожата, белези от зараснали рани и една все
още незатворена (около 1-1,5 см.) рана на левия крак. Съдът взе предвид и
данните за посткомоционен синдром при ищеца, с последващи здравословни
проблеми, със загуба на автономност, поради невъзможност да се обслужва
сам и да извършва обичайни ежедневни дейности, както и разстройство в
адаптацията, което води до нарушение в социалната комуникация,
емоционален срив, преживяване на непълноценност. Следва да се отчете,
обаче и обстоятелството, че към настоящия момент, при ищеца се отчита
известно подобрение, както и факта, че на възрастта, на която е ищеца много
болезнено се преживяват соматични неблагополучия и физически недъзи.
Съдът взе предвид и свидетелските показания, които кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, които установяват
26
провежданото болнично лечение, както и амбулаторното лечение на ищеца,
свързано с необходимост от ежедневни грижи във връзка с раните, по
отношение на които са получените усложнения, както и наличието на
психични проблеми. Следва да се отчете, обаче и заявеното от свидетелите, че
след проведеното лечение ищецът се подобрява значително и към днешна дата
най-голямата рана е почти затворена, като все още има леки ограничения,
което е отнело година и няколко месеца, както и че постепенно е започнал да
се успокоява.
От приложените по делото писмени доказателства се установяват
извършените медицински интервенции, изследвания и посещения при личен
лекар във връзка с провежданото лечение на ищеца С. Д. С. по повод
уврежданията, получени при процесното ПТП.
С молба от 14.02.2025 г. ищецът С. Д. С. е представил по делото справка
за банкова сметка, съгласно чл.127 ал.4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е на 77-годишна възраст, като следва да се вземат
предвид причинените телесни увреждания, а именно две средни и една лека
телесна повреда, както и че в резултат на първоначалните травми и
27
усложненията, свързани с тях, ищецът е търпял болки и страдания в
продължение на около 5-6 месеца, като през първите два месеца те са били по-
силни. При ищеца са настъпили усложнения, развитието на които е
благоприятствано от наличието на предшестващи хронични болестни
изменения, като причината за бавното зарастване на раните е наличието на
сравнително тежки предшестващи болестни и възрастови увреждания, които
са изиграли роля в забавяне на възстановителния процес, т.е. невъзможността
за излекуване към настоящия момент не се дължи на причинените травми, а
на предхождащите заболяванията, които ищецът има, които са довели до
развитие на усложнения на долните крайници и на забавяне на
възстановителния процес. Следва да се вземат предвид и настъпилите
здравословни проблеми, свързани с психичното състояние на ищеца, но от
друга страна, при същия се отчита известно подобрение, както и
обстоятелството, че на възрастта, на която е ищецът много болезнено се
преживяват соматични неблагополучия и физически недъзи.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца, свързано с нарушение на правилата за движение – чл.108-чл.114 от
ЗдВП. В тази връзка, ответникът твърди, че принос в значителна степен за
28
настъпване на процесното ПТП, както и на вредоносните последици от
същото има и пострадалият пешеходец. Твърди, че ищецът се е движил, т.е.
ходил е по пътното платно, а не по тротоара, въпреки че са липсвали каквито и
да било пречки да се движи по тротоара, предприел е внезапно навлизане на
пътното платно по начин, по който е поставил в невъзможност водача на
процесното МПС да реагира, за да предотврати удара с пешеходеца /ако
въобще е настъпил такъв/, престоявал е на пътното платно без причина за
това, пресичал е пътното платно без да се огледа, като въпреки че е имал
възможността да възприеме приближаващия към него автомобил, не е
наблюдавал пътната обстановка, пресичал е пътното платно на място, където
това е било забранено - не е имало пешеходна пътека, пътен знак или каквато
и да била маркировка, позволяваща пресичането на пешеходци.
Съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца за основателно. В тази връзка,
съдът взе предвид заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза. Според вещото лице, от техническа гледна точка,
причина за настъпването на процесното ПТП са, от една страна, действия
(бездействия) с органите за управление (лост на скорости, спирачен педал и
кормилен кръг на волана) от страна на водача на процесния автомобил
"Фолксваген", модел "Кадди", чрез които не е реализирано своевременно
спиране пред знак "Стоп", пропускане на пешеходеца и предотвратяване на
ПТП, но от друга страна, пешеходецът е имал техническата възможност да
възприеме процесния автомобил "Фолксваген", модел "Кадди" на достатъчно
разстояние от мястото на удара и траекторията му на движение, като
местонахождение и посока, движещ се към кръстовището, да преустанови
движението върху асфалтовата настилка, да го пропусне, а след това да
продължи постъпателното си движение, с което да предотврати ПТП.
Пешеходецът е пресичал пътното платно на МПС при отсъствие на маркирана
пешеходна пътека. В тази насока са и показанията на свидетелката П. П. К. –
водач на лекия автомобил "Фолксваген", модел "Кадди", която също
установява, че на мястото на удара няма очертана пешеходна пътека.
С оглед установеното от вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, че на мястото, където е настъпило процесното ПТП няма
пешеходна пътека, то е налице нарушение от страна на пострадалия, тъй като
29
съгласно чл.113 от ЗДвП, при пресичане на пътното платно пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на посочени
правила. Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за
движение и извън определените за целта места – чл.113 ал.2 от ЗДвП. На това
място, обаче, не съответства задължение на водачите на пътни превозни
средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да
пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите
ограничения и забрани по чл.113 ал.1 т.1 и т.2 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта
места, правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако
пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на посочените текстове от
ЗДвП /ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК/. В настоящия случай, както се посочи
по-горе, пострадалият е имал техническата възможност да възприеме
процесния автомобил "Фолксваген", модел "Кадди" на достатъчно разстояние
от мястото на удара и траекторията му на движение, като местонахождение и
посока, движещ се към кръстовището, да преустанови движението върху
асфалтовата настилка, да го пропусне, а след това да продължи
постъпателното си движение, с което да предотврати ПТП, с което е налице
нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Във връзка с твърдението, че ищецът е пресичал платното за движение в
рамките на мисленото продължение на тротоара, установено от
автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство,
съдът счита, че следва да бъдат взети предвид констатациите на вещото лице,
изготвило заключението по съдебната автотехническа експертиза в
настоящото производство, по отношение на което страните не са направили
възражения по приемането му. Както се посочи по-горе, в същото заключение
вещото лице е посочило, че на мястото на удара няма очертана пешеходна
пътека. И при разпита си в съдебно заседание, на въпрос, дали към момента на
ПТП-то пешеходецът се е намирал на мисленото продължение на тротоара,
вещото лице инж. В. И. е заявил, че няма визуално нарисувана пешеходна
пътека. Т.е. от автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство не се установява пешеходецът да се е движил по траектория,
представляваща мислено продължение на тротоара. Този факт е изключен и в
наказателното производство, като е видно от влязлата в сила присъда, че
липсва квалифициращия елемент – деянието да е осъществено на пешеходна
30
пътека.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 50 000,00 лв., която сума е съобразена със
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 14.11.2023 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 780,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
При определяне на процента на съпричиняване следва да се отчетат всички
установени факти и обстоятелства по делото, като в този конкретен случай
подходящ размер на съпричиняване е 30%. При съобразяване на изложеното
по-горе, съдът счита, че на ищеца С. Д. С. следва да бъде определено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 14.11.2023 г. в размер на 35 000,00 лв. Освен посочените
обстоятелствата, относими при определяне на справедливия размер на
неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в
РБ по аналогични случаи, като счита, че същата представлява справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
31
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
на 19.02.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 19.02.2024 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
С оглед горното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по отношение на началния момент на начисляване на лихва за
забава, който счита, че това е датата, следваща тази на подаване на исковата
молба. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на С. Д. С., ЕГН ********** от гр. П, ул.
„А. К.“ № * сумата от 35 000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 14.11.2023 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
32
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №
BG/30/123000147573, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираната сума от 65 000,00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на
1400,00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* да заплати на ищеца С. Д. С., ЕГН ********** направените
разноски в настоящото производство в размер на 287 лв. /внесени депозити за
вещи лица/, съобразно уважената част от предявения иск.
Що се касае до искането за присъждане на сумата от 60лв. за копие на
медицинска документация същите не следва да се присъждат, защото не са
разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 пр.2 ГПК във вр. с чл. 71, ал.1 ГПК и 75
ГПК, т.е не са разноски по производството, поради което не се дължат. Още
повече, че представените документи са от 21.02.2024г., а исковата молба е
заведена на 24.06.2024г., т.е. няколко месеца по-късно.
По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото са
представени два договора за правна защита и съдействие с двама отделни
адвокати – П. П. и А. К. - З.. И в двата договора е уговорена безплатна защита
и процесуално представителство за всички съдебни инстанции на осн. чл.38
ал.1 т.3 от ЗА.
В рамките на един съдебен процес ищецът е учредил мандат за
процесуално представителство на двама адвокати, всеки един от които се е
съгласил да предостави безплатна правна помощ в една конкретна хипотеза от
визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв – представителство на материално
затруднено лице. Съгласно приложимата по аналогия разпоредба на чл. 78, ал.
1 от ГПК, според която при уважаване на иска се дължат разноски на
насрещната страна за един адвокат, в случаите на безплатно процесуално
33
представителство съдът следва да присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв на един от адвокатите, съгласили се да осъществят процесуално
представителствно. В зависимост от множество конкретни обстоятелства,
адвокатът, който има право да му се присъди възнаграждение, би могъл да
бъде напр. първият упълномощен адвокат, (всеки следващ адвокат следва да е
наясно, че не му се дължи адвокатско възнаграждение), или на адвоката, който
е извършил съществената част от процесуалните действия (напр. ако първият
адвокат се е отказал от представителството в начална фаза на процеса) и т. н.
Независимо че при осъществено съвместно процесуално
представителство, какъвто е настоящия случай, поначало с въпроса на кого от
адвокатите, според вътрешните им отношения, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не би следвало да се
занимава съдът, той може да зачете уговорката между тези лица, когато такава
е обявена по делото.
В настоящия казус, единствената уговорка, доведена до знанието на
съда, е сключването с адвокатите на представените договори /сключени на
една и съща дата/, въз основа на които е образувано делото, и по силата на
които са извършвани в хода на процеса множество съвместни процесуални
действия. При това положение съдът счита, че следва да бъде определено
възнаграждение за един адвокат, което да бъде разделено между двамата
процесуални представители. Зачитайки Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд /задължително за съдилищата на осн.
чл.633 от ГПК/ и правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че в
случая възнаграждението за един адвокат следва да бъде определено в размер
3200лв. Същото следва да де раздели между двамата адвокати като им се
присъди по 1600лв. Ето защо следва да бъде осъден ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на
адв. П. П. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществил
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00
лв. и на адв. А. К. – З. – процесуален представител на ищеца, осъществил
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00
лв.
34
Следва да бъде осъден ищецът С. Д. С., ЕГН ********** да заплати на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* направените разноски
в настоящото производство в размер на 1010,77 лв. /депозит за вещи лица и
свидетел/. По делото са извършени множество действия от името на
ответника от адв.Л., но тъй като е приложено само пълномощно, няма
доказателства за договорено възнаграждение и платено такова, съдът не
присъжда адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. С., ЕГН ********** от гр. П, ул. „А. К.“ № * сумата от 35
000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/,
вследствие получени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
14.11.2023 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/30/123000147573, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната сума от
65 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса
върху уважената част от предявения иск в размер на 1400,00 лв., тъй като
ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. П. П. от ПлАК – процесуален
представител на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
35
възнаграждение в размер на 1600,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. А. К. – З. от ПлАК – процесуален
представител на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 1600,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.
Д. С., ЕГН ********** направените разноски в настоящото производство в
размер на 287 лв. /депозит за вещи лица/, съобразно уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* направените разноски в настоящото
производство в размер на 1010,77 лв. /депозит за вещи лица и свидетел/,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
36