Определение по дело №21/2019 на Окръжен съд - Силистра

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№136

гр. Силистра, 17.04.2019 год.

            Силистренски окръжен съд, търговски състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

       Добринка Стоева

        Кремена Краева

като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно частно търговско дело № 21/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по възражение с правно основание чл. 423, от ГПК, подадено от Р.Х.И. чрез процесуален представител със служебен адрес – гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“, № 10, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 498 по описа на ТРС за 2011г.

Р.Х.И. заявява, че процесната Заповед за изпълнение не му е връчвана, същият от 2007г. живее извън пределите на страната поради което местопребиваването му е в чужбина, а в условията на алтернативност твърди, че заповедта не му е била връчена надлежно.

В тази връзка Р.Х.И. възразява срещу издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли изпълнението по издадената срещу него заповед за изпълнение да бъде спряно, а на заявителя да се укаже да предяви установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, за установяване на твърдяното вземане. Прави доказателствени искания за установяване на тезата си.

Ответната страна – „Банка ДСК“ ЕАД, редовно уведомена в законовия срок изразява становище за недопустимост и неоснователност на възражението, като в тази връзка моли съда да го остави без разглеждане, респективно да го отхвърли. Изтъква аргументи в подкрепа на становището си.

Съдът след като обсъди възражението и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

от фактическа страна

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, подадено чрез представител от „Банка ДСК“ АД, на 11.10.2011г. срещу Р.Х.И. и Нелин Р.Х. – длъжници по договор за кредит за текущо потребление сключен на 11.08.2008г.

Така сезиран състав на РС – Тутракан на 12.11.2011г. издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, от ГПК, и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 498/2011г. Снабден с изпълнителен лист взискателя „Банка ДСК“ АД, инициирал изпълнително производство, по което било образувано и.д. № 20137670400616 на ЧСИ Г. Георгиев. Видно от приложената към делото покана за доброволно изпълнение връчена по пощата същата е връчена срещу подпис на Р.Х.И.. От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ се установява, че подписът положен за получател на обратната разписка за доставката на коментираната покана за доброволно изпълнение не е на Р.Х.И.. На основание същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело под № 20187670401327 на същия ЧСИ, а ПДИ по него е връчена на Р.Х.И. на 07.12.2018г. заедно с препис по изпълнителния лист, но не и препис от заповедта за изпълнение. От събрание писмени и гласни доказателства може да се установи, че Р.Х.И. от 2007г. работи и живее в Германия заедно със семейството си.

От правна страна

Съдът намира възражението за допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ, се установява, че поканата за доброволно изпълнение по и.д. № 20137670400616 на ЧСИ Г. Г., към която е била приложена и процесната заповед за изпълнение е била връчена на друго - неизвестно лице. В проведеното на 19.03.2019г. открито съдебно заседание, когато бе разпитан експерта и бе установено, че ПДИ и приложенията по  и.д. № 20137670400616 на ЧСИ Г. Г., са връчени не на длъжника а на друго лице съда указа на ответника, че следва да докаже редовността на коментираното връчване и бе дадена възможност за нови доказателствени искания, от която процесуалния представител не се възползва. По тези съображения съдът намира, че преклузивния срок за подаване на възражението по чл. 423 от ГПК, в случая не е изтекъл и същото е допустимо.

След, като прецени установените по делото факти и обстоятелства съпътствали връчването на коментираната заповед за изпълнение съдът намира, че е на лице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, която обуславя основателност на подаденото възражение. Това е така защото заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, има правната възможност да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. В случая, с оглед събраните по делото доказателства, е установено, че издадената заповед за изпълнение не е връчена лично, тъй като подписът за получател на ПДИ е изпълнен от друго лице и не бе направено доказателствено искане за установяване на самоличността му. Ето защо следва да се изследва въпроса за наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.423, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно – в деня на връчването длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“ се съдържа в разпоредбата на чл. 48, ал. 7  от КМЧП, съгласно която това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Наличието на коментираните обстоятелства бе установено от събраните писмени и гласни доказателства. От заверения превод на Удостоверение издадено от административна служба „Население“ в гр. Хамбург, и показанията на свидетелите се установи, че от 2007г. и по настоящем Р.Х.И. е трайно установен в Р. Германия и там е неговото „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.48, ал. 7 от КМЧП. Ето защо съдът приема, че са на лице и двете кумулативни предпоставки обуславящи наличието на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК,

Предвид гореизложеното ОС намира възражението за основателно, което го мотивира да го приеме по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК, и да обезсили заповедта за изпълнение и издадения възоснова на нея изпълнителен лист, тъй като при издаването им не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК.

Предвид изхода на спора съдът намира направеното искане за разноски за основателно поради, което следва да присъди такива в полза на Р.Х.И. в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева представляващи 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса и 150 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 423 от ГПК, Силистренския окръжен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА възражението на Р.Х.И. , срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 498 по описа на ТРС за 2011г., за основателно.

ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.дело № 498 по описа на ТРС за 2011г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, да заплати на Р.Х.И. , сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева деловодни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

        1:                                                                                                  2: