№ 358
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202315 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *,
представлявано от *, против Наказателно постановление № 548642-F575926 от 09.04.2021 г.,
издадено от * – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл.
118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че
фактическата обстановка не е била изследвана в цялост. Застъпва се, че по време на
проверката обектът не е работил, както и че дружеството стриктно е спазвало данъчното
законодателство. Твърди се, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 7 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, както и че фактите не разкриват твърдяното нарушение. Под евентуалност се
пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
В писмена защита от представляващия доводите за незаконосъобразност се обобщават
и подържат, като се иска отмяна на НП. Допълва се, че обектът е работил само два месеца
1
през цялата година, а наложената максимална санкция е несправедлива.
Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Чолакова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно
доказано, а в хода на производството не са допуснати твърдените пороци, поради което и
пледира за потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л. 7) - НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 18.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.04.2021 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Не се спори, че към 10.10.2020 г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – бързо хранене-дюнер, находящ се в
гр. Бургас, *
На 10.10.2020 г. в 15.50 часа св. В.В. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
съвместно с колегата си – *, осъществила контрол за спазване на данъчното законодателство
в посочения търговски обект. Проверката започнал с контролна покупка на два броя дюнери
и една минерална вода (обща стойност 8,70 лева). Плащането било извършено от * и било
прието от управителя *, който предал стоката, но не била издадена фискална касова
бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Самият обект бил отворен
и обслужвал клиенти.
След консумиране на покупката инспекторите по приходите се легитимирали и
пристъпили към проверка в самия обект, като констатирала, че там е инсталирано и
функционира фискално устройство за отчитане на продажбите – „Compact M 02” с ИН на
ФУ № DY504225, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се
установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена (фискализирана) в устройството.
За извършената проверка и констатациите от нея св. В. съставила Протокол за
извършена проверка Серия АА и бланков № 0050662 от 10.10.2019 г. копие, от който
връчила на представител на дружеството. Изрично в протокола управителят записал, че
няма възражения по направените констатации.
На 18.10.2020 г. управителят на дружеството се явил в ТД на НАП-Бургас, като в
негово присъствие бил съставен АУАН с № F575926. Актосъставителят описал в акта
констатираното при проверката на 10.10.2020 г. нарушение, квалифицирайки горните факти
2
като нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1
ЗДДС. Препис от акта бил връчен на представителя на жалбоподателя, който го подписал и
по посочил, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не
били депозирани.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 09.04.2021 г.
НП, като АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с
действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 1
ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло жалбоподателят не оспорва, че действително не е бил издаден фискален бон, но счита
че това се е дължало на това, че обектът не е работил.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН
(с изключение на индивидуализирането на санкцията), а при издаването на акта е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следното.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
3
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
закупуването на стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите
е извършена покупка на стойност 8.70 лева и след извършеното плащане в брой, фискална
касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран
и технически изправен ЕКАФП. Не се спори, че управителят е приел плащането и е предал
стоката. При това положение за него е възникнало задължение едновременно с предаването
на стоката да издаде и фискален документ, но не го е сторил, поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този
смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от
8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.
Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното
действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в
нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на
търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да
съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за
отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител (или самият управител)
не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон.
Съдът не възприема тезата, че обектът не е работил. Това е така доколкото не се
4
спори, че при контролната проверка са били приготвени два дюнера и една минерална вода,
за които е получено плащане – т.е. реално е била осъществявана търговска дейност по
продажба на стоки. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че житейски
няма как да се сподели, че едва ли не инцидентно се е стигнало до обслужване на клиентите.
Реално приготвянето на дюнер изисква технологично време за изпичане на месото,
подготвяне на заготовки и т.н. – т.е. за да може да може да приготви и продаде два дюнера
на проверяващите при всички положения обектът е бил отворен и функциониращ.
Само за пълнота следва да се отбележи, че нито в протокола от проверката, нито в
АУАН управителят не е вписал възражение, че обектът не е работил.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му
като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която
се обезпечава защитата на фиска, която с оглед горните факти не може да бъде заобикаляна
посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се
отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било
необосновано. Дали обектът е работил само два месеца през годината или не е ирелевантно,
доколкото изпълнението на задълженията на търговците не е обвързано с някакъв срок,
преди който те да са осъществявали дейност.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният максимален размер на
санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на
търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на
търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния
предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в
този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в
практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът,
важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема
се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
5
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по следните съображения. В
административнонаказателното производство пред районния съд по аналогия приложение
намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не е случайно, предвид сходството
между двете производства. Общото правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът
е признат за виновен – то той дължи сторените в производството разноски, без значение
какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в
случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление
по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина
за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна на
съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се
наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на
разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение).
Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение №
3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС , където се приема, че ако НП бъде
изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя,
а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 548642-F575926 от 09.04.2021 г., издадено от
* – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на
500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7