Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №18 по описа на съда за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 169/19.01.2021 г. подадена от „Витекс-Троян" АД, ЕИК *********, гр.Троян, ул. „Генерал Карцов" № 87 гр.Троян, представлявано от  И.С.Д., чрез адв. И.М. от САК, срещу Ревизионен акт /PA/ № Р-04001120001770-091-001/08.10.2020 г., издаден от В.Г.П.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията, и В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 197/22.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите /Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП/.

С Ревизионния акт са установени допълнително задължения на жалбоподателя за:

По ЗДДС в общ размер на 68330,61 лв. /след прихващане на ДДС за възстановяване за м.06.2019 г./ и лихва в размер на 21742,47 лв., за периодите от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г., от 01.08.2017 г. до 31.03.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит както следва:

-        в размер на 68400,00 лв. по 58 броя фактури и 1 кредитно известие (конкретно посочени в РД и РА), издадени от доставчик „ВИТЕКС-ФИНАНС ХОЛДИНГ" АД с ЕИК *********,

-        в размер на 316,67 лв. по фактура № **********/06.02.2017 г., издадена от „ИНВЕСТ- СТИЛ" ЕООД с ЕИК ********* и

-        в размер на 1,06 лв. по фактура № **********/28.08.2018 г., издадена от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД с ЕИК *********.

Корпоративен данък като следва:

-        за 2014 г. и 2015 г. е определен допълнително корпоративен данък общо в размер на 10898,70 лв. и са начислени лихви по ЗКПО в размер на 5490,72 лв.,

-        за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО, но са извършени увеличения на декларирания от ревизираното дружество финансов резултат, съответно със сумите в размер на 72000,00 лв., 66000,00 лв. и 72446,60 лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА в ЧАСТТА относно:

- отказаното право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периодите м 01.2015 г.- м.12.2015 г., м.01.2016 г.- м.12.2016 г., м.01.2017 г.- м.06.2017г., м.08.2017 г.- м.12.2017 г., м.01.2018 г. – м.12.2018 г., м.01.2019 г. – м.03.2019 г. и м.05.2019 г. – м.12.2019 г. по фактури, издадени от „Витекс – Финанс Холдинг“  АД в размер общо на 68400 лв.;

- определен ДДС за внасяне в размер на 68330,61 лв. и лихви в размер на 21742,47 лв., в резултат на отказаното право на приспадане на данъчен кредит;

- увеличен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2014 г, 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. със стойността на отчетения разход по фактурите, издаден от „Витекс – Финанс Холдинг“ АД и определен поради това допълнителен корпоративен данък в размер общо на 10898,70 лв. и лихви в размер на 5490,72 лв.

Моли да бъде отменен РА в оспорената част.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. М.. Поддържа предявената жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуален представител ю.к. Н., оспорва жалбата. Депозира писмени бележки по съществото на спора. Претендира възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

РА е връчен на жалбоподателя на 12.10.2020 г. /л. 53/, жалбата е депозирана пред административния орган на 23.10.2020 г. /л. 26 /. Решение № 197/22.12.2020 г., с което РА е потвърден в обжалваната част, е връчено на 04.01.2021 г. /лист 25/, а жалбата до АдмСЛ е подадена на 11.01.2021 г. чрез административния орган /лист 5/.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Процесният Ревизионен акт № Р-04001120001770-091-001 от 08.102020 г. е издаден от Началник на сектор, възложил ревизията, при ТД на НАП Велико Търново и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

Издаден е в резултат на ревизия, извършена на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001120001770-020-001/26.03.2020 г., връчена на 01.04.2020 г. /лист 110-111/, изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04001120001770-020-002 /26.06.2020 г., връчена на 29.06.2020 г. /лист 113-114/, с обхват задълженията за корпоративен данък на дружеството за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2018 г. и задълженията за ДДС на дружеството за периода 01.12.2014 г. – 29.02.2020 г., и е определен срок за завършване на ревизията 01.09.2020 г. и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001120001770-092-001/11.09.2020 г. /лист 58 и сл./, връчен на дружеството на 14.09.2020 г. /лист 109/

Срещу съставения РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК от страна на дружеството жалбоподател /лист 56/.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства.

В ревизионното производство е извършен преглед на първичните и вторичните счетоводни документи на дружеството, извършени са насрещни проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията /Приложения в три тома по делото/.

В хода на проверката са представени 6 броя Договори за консултантско обслужване с възложител „Витекс-Троян" АД, ЕИК *********, и изпълнител „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193, съответно за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г.

Представени са копия от издадени 58 броя фактури от периода 31.10.2014 г. – 20.12.2019 г. и едно кредитно известие, описани подробно по номер и дата в РД, издадени от „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК по Булстат *********.

На задълженото лице е връчено по електронен път на 06.04.2020 г. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04001120001770-040-001/ 03.04.2020 г., с което са изискани документи, справки по приложени образци и декларации.

В отговор от задълженото лице са представени документи – оборотни ведомости, главни книги, справки, декларации и писмени обяснения с вх. № 6052/ 07.05.2020 г. /лист 8 от приложение 3 към делото/.

Извършени са насрещни проверки на „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК по Булстат *********, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П-04001120090619-141-001/19.06.2020 г.

Извършено е посещение в офиса на дружеството в гр. Троян, документирано с Протокол Кд-73 № 1327445/ 23.06.2020 г. При посещението от счетоводството на дружеството са изискани справки относно начина на калкулиране на получените услуги.

Представени са и писмени обяснения от двете дружества.

Съдът, след анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено по делото следното:

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Съгласно чл. 26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

За законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по ЗДДС основно условие е реалността на доставките - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от закона. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи, доказващи реалното предаване на стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Не е достатъчно само издаването на фактури и тяхното отразяване в счетоводството на двете дружества. Налице е разлика между сделка в гражданско-правния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. При сделката, в гражданско-правния ѝ аспект, е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката, по смисъла вложен от законодателя в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или резултата от извършването на услугата. Предаването на стоките или услугите следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено право върху определена стока или услуга. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Това означава, че при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО, се изисква да се установи реалното предаване на стоките или резултата от услугата. Съобразно нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11).

Между „Витекс-Троян" АД, ЕИК *********, като възложител, и „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193, като изпълнител, са сключвани в шест последователни години договори за извършване на текущо консултантско обслужване на дейността на възложителя, което включвало: устни и/или писмени финансови /счетоводни/, правни, търговски, технологични и др. консултации със срок от една година. Договор е сключван за всяка една година в периода от 2014 г. до 2019 г. включително. Договореното възнаграждение по договорите е както следва:

за 2014 г. – годишно 48 000 лв.,

за 2015 г. – месечно 4000 лв., с анекс от 01.07.2015 г. се изменя на месечно в размер на 6000 лв. ,

за 2016 г. – месечно 6000 лв.,

за 2017 г. – месечно 6000 лв.,

за 2018 г. – месечно 6000 лв. и

за 2019 г. – месечно 6000 лв.

В изпълнение на договора „Витекс-Троян" АД, ЕИК ********* е заплащал договорените възнаграждения, за което „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193 е издавал съответни фактури, надлежно осчетоводявани и от двете търговски дружества по съответните сметки, и декларирани от „Витекс-Троян" АД, ЕИК ********* по реда на ЗДДС и отразявани във финансовия резултат на дружеството за всяка година.

При извършване на ревизията и направените насрещни проверки, органите по приходите не са установили и не са им били представени други документи, удостоверяващи реално извършване и предоставяне на услугите по сключените договори от 2014 г. до 2019 г., освен издадените фактури и извършените отразявания в счетоводството на двете дружества – за нито един период няма представени приемателно-предавателни протоколи за резултат от услугите, никакви документи в писмен вид от каквито и да е финансови, счетоводни, правни и технологични консултации, никакви входящи или изходящи писма от двете дружества, нито едно запитване или писмено предоставяне на информация по запитване и консултация или каквато и да е друга материална следа от предоставените в продължение на шест години устни и/или писмени консултации. Във фактурите също по никакъв начин не е описано конкретно съдържание на предоставяните услуги – проучване на пазара, проучване на законодателството, счетоводни консултации или каквато и да е конкретна дейност от предмета на договорите.

На следващо място по т.18 от ИПДПОЗД № Р-04001120001770-040-001/03.04.2020 г. дружеството е представило пояснение, от което се установява, че двама служители на „Витекс-Троян" АД, ЕИК ********* са единствените двама служители на „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193 за целия период от 2014 г. до момента на ревизията /лист 209 от приложение 3 към делото/. Това се потвърждава и от приобщените справки за сключени трудови договори и осигурените лица. Тези двама служители – Б.Х. и Т.М. са посочени от „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193 като лица, извършители на услугата по сключените договори – текущо консултантско обслужване на дейността, включващо устни или писмени финансови /счетоводни/, търговски, технологични консултации. Лицето Т.Х.В.М. е и служителят на „Витекс-Троян" АД, подавал ГДД по ЗКПО на дружеството през годините /лист 241, 246, 257 от приложение 4 към делото/. Същата информация е посочена и в писмо 10392/10.08.2020 г. с приложени трудови и граждански договори и длъжностни характеристики /лист 173 – 188 от приложение 4 към делото/.

Нито към възражението по РД, нито към жалбата по административен ред против РА или предявената пред съда,  „Витекс-Троян" АД, ЕИК ********* не е представило писмени доказателства за действително извършване на някакви реални действия по консултантско обслужване и получаване на услуги според предмета на сключените договори за всяка от годините.

Налице са единствено издадени фактури от „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193, същите са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила и не доказват настъпването на данъчното събитие. Следва към същите да се представят допълнителни доказателства за реално извършване на услугите и предаване на резултата, за да се приеме за целите и на ЗКПО, и на ЗДДС, че е налице доставка – приемо-предавателни протоколи, информация за вида на извършените услуги и др., каквито изрични указания са дадени в т.18 от ИПДПОЗД № Р-04001120001770-040-001/03.04.2020 г. /лист 3 от приложение 3 към делото/. В противен случай би се стигнало до хипотезата единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.

В случая относно доставчика „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК110007193 липсват доказателства за реално извършване и предоставяне на услугите, предмет на договорите. Освен, че във фактурите няма никакви конкретни данни за вида и съдържанието на услугите, които са предоставяни, не са представени никакви други документи във връзка с извършването на услугите и предаване и приемане на резултата.

С оглед изложеното правилен е изводът на органа по приходите, че няма доказани реално извършени доставки на услуги по сключените договори за консултантско обслужване, че неправилно е бил ползван данъчен кредит по представените фактури за получените доставки в процесните периоди, поради което и с РА е отказан данъчен кредит за периодите и е определен ДДС за внасяне, в размерите подробно описани в РД и РА.

По направеното преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО в посока увеличение със стойността на отчетения разход на услуги по процесните 58 бр. фактури съдът счита за установено следното:

Съгласно установените факти, изложени по-горе, и извода, че услугите по сключените договори с „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК ********* реално не са извършвани, съдът счита, че са били налице основания по чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителен корпоративен данък за внасяне.

Увеличението на финансовия резултат на дружеството за процесните периоди с непризнати разходи в общ размер на 318 000 лв. е правилно. Приходните органи са се позовали на чл. 26, т. 2 ЗКПО - „разходи, които не са документално обосновани“ по смисъла на този закон, за да мотивират конкретното преобразуване. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на доставката на услуги по сключените с „Витекс - Финанс Холдинг" АД с ЕИК ********* договори, не е налице документална обоснованост на разходите, тъй като, макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурата не отразяват вярно стопанската операция.

Предвид събраните доказателства по делото, направените от органа констатации в частта на РА относно задълженията на дружеството по ЗКПО във връзка с непризнаването на разхода по процесните 58 бр. фактури на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, са доказани и финансовият резултат на дружеството правилно е преобразуван в посока увеличение със стойността на отчетения разход на услуги по представените 58 броя фактури, и е определен корпоративен данък за внасяне за периода в общ в размер на 10898,70 лв.

По делото е извършена съдебно - счетоводна експертиза, заключението от която съдът кредитира. Вещото лице е посочило, че ако не бъдат признати разходите по процесните фактури, данъчните задължения по ЗКПО, по ЗДДС и за лихви върху тях на дружеството ще бъдат в размерите, посочени в РА, т.е. правилно са определени от органа.

Вещото лице, при извършената проверка на счетоводна и търговска документация, представена от дружеството, също не е установило други съставени документи за извършени услуги, освен представените по делото фактури и договори.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен в обжалваната част, в която не е бил отменен при обжалването по административен ред. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК в полза на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3594,61 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено върху материалния интерес по ревизионния акт ДДС за внасяне  68330,61 и лихва в размер на 21742,47 лв., корпоративен данък в размер на 10898,70 лв. и лихва в размер на 5490,72 лв., общо главници и лихви 106 462,50 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 169/19.01.2021 г. подадена от „Витекс-Троян" АД, ЕИК *********, гр.Троян, ул. „Генерал Карцов" № 87 гр.Троян, представлявано от  И.С.Д., чрез адв. И.М. от САК, срещу Ревизионен акт /PA/ № Р-04001120001770-091-001/08.10.2020 г., издаден от В.Г.П.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията, и В.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 197/22.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите /Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП/, в ЧАСТТА с която:

- е отказаното на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периодите м.01.2015 г.- м.12.2015 г., м.01.2016 г.- м.12.2016 г., м.01.2017 г.- м.06.2017 г., м.08.2017 г.- м.12.2017 г., м.01.2018 г. – м.12.2018 г., м.01.2019 г. – м.03.2019 г. и м.05.2019 г. – м.12.2019 г. по 58 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие, издадени от „Витекс – Финанс Холдинг“ АД, в размер общо на 68400 лв. (шестдесет и осем хиляди и четиристотин лева);

- определен е ДДС за внасяне от дружеството в размер общо на 68330,61 лв. (шестдесет и осем хиляди триста и тридесет лв. 61 ст.) и лихви в размер общо на 21742,47 лв. (двадесет и една хиляди седемстотин четиридесет и два лв. 47 ст.), в резултат на отказаното право на приспадане на данъчен кредит;

- увеличен е счетоводният финансов резултат на дружеството за 2014 г, 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. със стойността на отчетения разход по фактурите, издаден от „Витекс – Финанс Холдинг“ АД, и е определен поради това допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер общо на 10898,70 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и осем лв. 70 ст.) и лихви в размер общо на 5490,72 лв.(пет хиляди четиристотин и деветдесет лв. 72 ст.).

ОСЪЖДА „Витекс-Троян" АД, ЕИК *********, гр.Троян, ул. „Генерал Карцов" № 87 гр.Троян, представлявано от  И.С.Д. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 3594,61 лв. (три хиляди петстотин деветдесет и четири лв. 61 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Административен съдия: