Р Е Ш
Е Н И Е
№ 134/29.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №737/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №322 от 15.09.2023г.,
постановено по АНД №20231320200728/2023г., Районен съд Видин е потвърдил
Електронен фиш серия К №5690960 на ОД на МВР - Видин, с който на М.В.П. *** е
наложено административно наказание глоба в размер 400 (четиристотин) лева на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДвП. С Определение №234/12.10.2023г., касатора е
осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото в размер на 100
(сто).
Недоволен от така постановеното
решение и определение, касатора ги обжалва и моли да
бъдат отменени, като поддържа, че са неправилни. В съдебно заседание касатора не се явява.
Ответникът по касацията не
изпраща представител, като в постъпило по делото писмено становище от
процесуални му представител юрисконсулт Тошев оспорва жалбата и моли присъждане
на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата
обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, което е
приел за безспорно установено. Така мотивиран въззивния
съд е потвърдил наложената глоба, като е изложил доводи, че разписания административнопроцесуален ред за налагане на глобата с ел.
фиш е спазен. С обжалваното определение,
което е постановено след постъпила надлежна молба от ответника, касатора е осъден да заплати разноски по делото пред
първата инстанция.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за
правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане, като в случая законосъобразно въззивния съд е приел, че минималните изисквания на закона досежно съдържанието на електронния фиш са спазени, като в
него е отразена достатъчно информация за налагане на административното
наказание. Налице е достатъчно точно описание, както на самото нарушение, така
и на мястото на извършването му, така че настоящият съдебен състав не счита, че
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на установяването и
налагането на административното наказание. Не са налице съществени нарушения и при
определяне на размера на наложената глоба, тъй като наложеното административно
наказание изцяло съответства на извършеното нарушение, което е безспорно
установено, както обосновано приема в мотивите си въззивния
съд.
Не
могат да бъдат споделени доводите на касатора, че е
лишен от право да защити правата си в пълен обем, тъй като в хода на съдебното
дирене пред районния съд е имал възможност да обори установеното нарушение с
надлежни доказателства, което не е сторено. Обстоятелствата свързани с
установяването на нарушението са безспорни установени с надлежно техническо
средство, което видно от приетите по делото доказателства е надлежно
индивидуализирано. Въззивния съд е попълнил делото с
необходимите доказателства, които да мотивират съдебния акт. Представения по
делото Протокол от проверка №1-11-21 /17.06.2021г. удостоверява годността на
техническото средство, което е надлежно индивидуализирано, тоест този факт е
установен с официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
Районен съд Видин е дал в мотивите си подробен отговор на релевантните
за спора въпроси, които настоящият съдебен състав не счита за необходимо да ги
излага повторно, като на основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като
мотиви към настоящето решение.
След
като законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, каква е
формата на електронния фиш и след като в случая минималните изисквания, досежно изискванията за валидност на електронния фиш са
спазени, следва да се приеме, че не са налице съществени нарушения, тоест
законосъобразно при безспорно установено административно нарушение е наложена и
глоба по реда на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, както правилно е приел и въззивния съд.
Неоснователна
се явява и подадената частна жалба с която се иска отмяна на определението с
което на ответника са присъдени разноски по делото. Съгласно разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.63д, ал.3
от ЗАНН е посочено, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, а в ал.4 е посочено, че
в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ,
тоест в случая въззивният съд, който е бил сезиран с
надлежно искане за присъждане на разноски, се е произнесъл правилно и е
присъдил разноски в полза на ответника в предвидения размер.
Предвид
заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото и с оглед неговия изход, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №322 от 15.09.2023г., постановено по АНД №20231320200728/2023г.,
по описа на Районен съд Видин.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №234/12.10.2023г. постановено по
АНД №20231320200728/2023г., по описа на Районен съд Видин
ОСЪЖДА М.В.П. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД
на МВР-Видин разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: