№ 30589
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110139217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от Р. С. Г. и Д. Г. Д. – Л., чрез адв. Г. Ч., срещу Столична
община установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищците в качеството им на наследници на . /първата като преживяла съпруга,
а втората като негова дъщеря/ са собственици на недвижим имот, находящ се на адрес: .,
който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София съставлява
поземлен имот с идентификатор 68134.1982.74 с площ от 710 кв.м., при съседни поземлени
имоти със следните идентификатори: 68134.1982.1017, 68134.1979.225, 68134.1982.73,
68134.1982.1512, 68134.1982.1509 при равни квоти – всяка ищца на ½ идеална част от
същия.
Ищците твърдят, че са наследници на ., починал на 03.12.1997 г. Поддържат, че през 1966 г.
в полза на общия им наследодател с удостоверение № 1181/18.12.1966 г., СГНС –
Изпълнителен комитет на основание т. 9 и т. 11 от ПМС № 21/1963 г. е било предоставено
правото на безвъзмездно вечно ползване върху 630 кв.м. пустееща земя в землището на с.
Драгалевци в местността „Под лифта“ – Миленкова кория при съседи: от изток – . запад – .,
север – блок на ТКЗС, юг – улица. Излагат твърдения, че през 1977 г. имотът е бил заснет с
пл. № 74 и е бил нанесен на кадастрален лист 734, като в тази връзка се позовават на скица
от копие на неодобрен кадастрален план, издадена от СОФГЕО при Столична голяма
община на 17.02.1994 г. По графични данни към посочения момент имотът е бил с площ от
700 кв.м. По искане на наследодателя им от страна на ответника е било издадено
удостоверение, изх. № ДИ 160036/26.02.1996 г., съгласно което към посочения момент
имотът е бил извън регулация, като не са били налице данни същият да е с държавен или
общински характер. По реда на § 4, ал. 1 и § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, § 30 от ЗИДЗСПЗЗ е поискано
извършване на оценка на имота, като е бил съставен оценителен протокол № 153/22.08.1995
1
г., в който е било отразено, че имотът е с площ от 600 кв.м. на стойност 70 980 лева, като
площта на сградата, построена в имота е 27,50 кв.м. на стойност 70 980 лева. С нотариален
акт № 61 от 30.12.1996 г. на нотариус Д. К., наследодателят им е бил признат за собственик
на 630/700 ид.ч. от неурегулирано дворно място, цялото с площ от 700 кв.м. по графични
данни, находящо се в гр. София, кв. „Драгалевци – II част“, в местността „Под лифта“,
представляващо имот с пл. № 74, кад. л. 734. Поддържат, че през 1997 г. са били съставени
нотариални актове за поправка на нотариален акт № 61, като с н.а. №
119/101.04.1997.02.1997 г. са били коригирани посочените като съседни имоти, а с н.а. №
136/11.04.1997 г. имената на собственика на имота.
На следващо място ищците поддържат, че към 24.09.2009 г. имотът вече е бил в регулация –
УПИ с пл. № 74, кад.л. № 734, с графична площ 710 кв.м. Към 29.04.2011 г. имотът вече е
бил отразен на кадастралната карта с идентификатор 68134.1982.74 с площ 710 кв.м., като и
към момента на депозиране на исковата молба тези данни са актуални. Обобщават, че по
надлежен ред в полза на общия им наследодател е било учредено право на ползване, като
след развитие на процедурата по § 4 и 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е придобил правото на
собственост върху имота, с оглед което е бил съставен и нотариалният акт, с който е
признат за собственик. Поддържат, че наследодателят им до смъртта си е бил
добросъвестен, ползвал е и е стопанисвал предоставения му имот, като упражняваната
фактическа власт върху имота не е била смущавана от съседи, от ответника, нито е имало
спор относно границите на имота. В нотариалния акт обаче е било отразено, че площта на
имота е 630/700 идеални части /от 700 кв.м./, а съгласно скицата, издадена от Службата по
геодезия, картография и кадастър, общата площ на имота е 710 кв.м. Поддържат, че към
1966 г. техниката не е била прецизна и площта не е била измерена точно. Считат, че
наследодателят им е получил за ползване имот с реална площ от 710 кв.м., но до края на
живота си е смятал, че владее и ползва 630 кв.м. С направените впоследствие измервания
всъщност се е установило, че площта на имота е била 710 кв.м. Наследодателят им обаче до
смъртта си, а след нея и те като негови наследници са упражнявали владението върху целия
имот непрекъснато и несмущавано, вкл. и по отношение на 80-те кв.м., явяващи се разликата
между посочената в нотариалния акт площ и площта по скица. Считат, че още при съставяне
на нотариалния акт в същия е следвало да се впише реалната част на имота – 710 кв.м. Искат
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на целия
имот при равни квоти.
С уточнителна молба, подадена на 19.10.2021 г., ищците са заявили, че предявяват срещу
ответника и самостоятелен иск за признаване за установено, че предоставената на общия им
наследодател през 1966 г. пустееща земя с площ 630 кв.м., след което е бил съставен
нотариален акт за собственост № 61/13.12.1996 г., с който е бил признат за собственик на
630 кв.м. от имот с площ от 700 кв.м. и който имот през 2009 г. е бил урбанизиран, находящ
се в гр. София, район Витоша, ., представляващ ПИ с идентификатор 68134.1982.74 с площ
от 710 кв.м., е един и същ имот.
С уточнителната молба ищците сочат, че основанието, на което правото на собственост
2
върху имота е било придобито от наследодателя им и с оглед което е бил съставен
нотариалният акт по обстоятелствена проверка, е придобивна давност.
Представят писмени доказателства, които искат да се приемат от съда.
С срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Столична
община, район „Витоша“, заявява, че не оспорва правото на собственост на ищците върху
придобитите от общия им наследодател 630 кв.м. от имота. С оглед установената разлика до
710 кв.м./от 80 кв.м./ изразява становище, че между страните е налице съсобственост, която
предлага да бъде ликвидирана по реда на ЗОС и Наредбата за цените при сделки с
недвижими имоти на СО на база пазарни оценки от оценители, сключили Рамков договор с
общината. Същевременно обобщава, че искът е основателен. Релевира възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Представя документи, които иска да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът коснтатира, че на страните следва да се дадат указания за уточняване на
правнорелевантните за спора факти, в т.ч. и относно заявените основания за придобиване на
правото на собственост, които да бъдат изследвани в настоящото производство, с цел
отстраняване на съдържащите се както в подадената искова молба, така и в отговора,
противоречия. Последното е необходимо за изготвянето на доклад на делото съобразно
изискванията на чл. 146 ГПК.
Съдът приема, че на ищците следва да се укаже да прецизират основанията, на които
твърдят да са собственици на имота. От една страна в исковата молба подробно са изложени
съображения, че правото на собственост върху 630/700 ид.ч. от имот с площ от 700 кв.м. по
графични данни, а по скица 710 кв.м., който имот е бил предоставен на Гаджов през 1966 г.
за ползване, е било придобито след приключила процедура по § 4 и 5 ПЗР ЗСПЗЗ, след като
е била извършена оценка на имота и от страна на наследодателя им е била заплатена
определената с тази оценка цена. Поддържа се, че констативният нотариален акт е съставен
именно на това основание. Съдът съобразява също така, че наред с горното, ищците изрично
се позовават, че след приключване на производството по ЗСПЗЗ и съставянето на
констативния нотариален акт, наследодателят им е продължил да владее целия имот, а след
неговата смърт това владение е било продължено от ищците, не е било изгубвано и
смущавано. Същевременно с уточнителната молба се сочи, че констативният нотариален акт
е съставен след обстоятелствена проверка и въз основа на изтекла за наследодателя на
ищците придобивна давност. Касае се за различни придобивни основания, като на ищците
следва да се предостави възможност най-късно в насроченото открито съдебно заседание да
уточнят основанията за придобиване на правото на собственост, като посочат дали освен
главно заявеното основание /придобиване на имота по реда на § 4 и 5 ПЗР ЗСПЗЗ/, твърдят
и евентуално такова, а именно придобивна давност.
На следващо място на ищците следва да се дадат указания да уточнят правния си интерес от
предявяване на самостоятелен иск за установяване на идентичност на имот, като имат
предвид, че с оглед формулирания петитум се касае за иск за установяване на факт с правно
значение, а тези искове са допустими само в изрично предвидените от закона случаи.
3
На ответника следва да се предостави възможност в срок до откритото съдебно заседание да
заяви дали оспорва предявените искове за разликата над 630 кв.м. до 710 кв.м., с оглед
изложените твърдения за възникнала между ищците и СО съсобственост, като в случай че
оспорва исковете в тази част, да изложи твърдения на каква част от имота твърди да е
собственик общината и на какво основание.
За процесуална икономия и като приема, че е сезиран с допустим за разглеждане иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на имот с идентификатор 68134.1982.74 с площ по кадастрални данни 710
кв.м., съдът следва да укаже как се разпределя доказателствената тежест между страните по
същия.
В тежест на ищците е докажат, че са собственици на процесния имот на наведените с
исковата молба основания, като в случай че като евентуално основание се поддържа да е
изтекла придобивна давност, в тяхна тежест е да докажат, че са упражнявали явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за
период в продължение на десет години с намерението да го своят.
В тежест на ответника и в случай че поддържа между страните да е възникнала
съсобственост е да установи, че е собственик на съответната част, която твърди да
притежава, както и основанието, на което се легитимира като собственик на тази част от
имота.
С оглед становищата на страните съдът приема, че следва да отдели като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците са наследници на ., комуто през
1966 г. е била предоставена пустееща земя в землището на с. Драгалевци, м. „Под лифта“ с
посочена площ от 630 кв.м., че през 1996 г. на основание § 4 и 5 ПЗР ЗСПЗЗ наследодателят
на ищците е придобил правото на собственост върху 630/700 ид.ч. от имот с площ по
графични данни 700 кв.м., като след приключване на процедурата по ЗСПЗЗ е бил съставен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 61/1996 г. на нотариус при Софийски
районен съд.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
След уточняване на исковата молба и отговора съдът ще допълни проекта за доклад по
отношение на уточнените правнорелевантни за спора факти.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или доброволно уреждане на
спора.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2022 г. от 11.00
ч., за които дата и час страните да бъдат призовани.
4
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба или друг вид доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на ищците в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание да уточнят
основанията за придобиване на правото на собственост, като посочат дали освен главното
заявено основание /придобиване на имота по реда на § 4 и 5 ПЗР ЗСПЗЗ/, твърдят и
евентуално такова, а именно придобивна давност.
УКАЗВА на ищците в същия срок да уточнят правния си интерес от предявяване на
самостоятелен иск за установяване на идентичност на имот, като имат предвид, че с оглед
формулирания петитум се касае за иск за установяване на факт с правно значение.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на указанията за уточняване на правния им
интерес от предявяване на такъв иск, съдът ще върне исковата молба в тази част на
основание чл. 130 ГПК.
УКАЗВА на ответника в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание да заяви
дали оспорва предявените искове за разликата над 630 кв.м. до 710 кв.м., като в случай че
оспорва исковете в тази част да изложи твърдения на каква част от имота твърди да е
собственик и на какво основание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищците да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5