№ 442
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110128066 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на ЕК. Д. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *****, против С.О., с адрес гр. *****, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2000 лева, представляваща неприсъдената разлика от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за което е бил предявен и изцяло уважен частичен иск за
сумата от 2000 лева, част от вземане в общ размер от 4000 лева, по гр.д. № 72436/2018 г. по
описа на СРС, 32 състав, както и на сумата от 1899.20 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди от противоправно бездействие на служител на ответника, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че вследствие на противоправно бездействие от страна на служител
при ответника (неизпълнение на задължение за поддържане на тротоарите по общинските
пътища) се е спънала в необозначена и необезопасена неравност на тротоара в близост до
сладкарница „Ф.“ в гр. *****, като е претърпяла счупване на долния край на лъчевата кост
на дясната ръка, наложило гипсова имобилизация, а впоследствие и оперативно лечение.
Поддържа, че е претърпяла болки и страдания, свързани с причинените от счупването силна
болка, оток и силно ограничаване на движението в засегнатата област, временна
невъзможност да се грижи сама за себе си, тревожност и психически стрес от
невъзможността й да осъществява служебните и личните си ангажименти. Претендира
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сумата от 4000 лв., за която е
предявила частичен иск за 2000 лв. по гр.д. № 72436/2018 г. по описа на СРС, 32 състав,
приключило с влязло в сила решение, с което частичната претенция е била изцяло уважена.
Поради това в настоящия процес претендира разликата от 2000 лв. до пълния размер на
дължимото й обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1899,20 лева,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински
прегледи, медикаменти, имплант за става на пръст и други медицински интервенции,
изрично посочени в исковата молба. Претендира разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания за допускане на един свидетел и назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
1
В съдебно заседание ЕК. Д. Ч., чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете, като възразява, че причината за падане на ищцата не е
необозначена и необезопасена неравност на тротоара. Счита, че по делото липсват
доказателства за настъпване на инцидента в причинна връзка с противоправно поведение на
служител на общината. Навежда бланкетно възражение за съпричиняване, евентуално за
наличие на случайно събитие. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез юрисконсулт Х., оспорва предявените искове и
поддържа възраженията, направени в отговора. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяла твърдените
имуществени и неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на тротоарите по общинските
пътища). В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
Отвеникът е направил възражение за съпричиняване. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, респ., че се
дължат на случайно събитие.
Ответникът не е представил и посочил доказателства за твърденията си, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по
Тълкувателно дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. На основание задължителните указания, дадени с горецитираното тълкувателно
решение, съдът приема за установени фактите, по отношение на които е формирана сила на
пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 72436/2018 г. по описа на СРС, 32
състав – че на 21.04.2018 г. в гр. *****, а именно, че ищцата е претърпяла счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка вследствие на падане, причинено от трудно
забележима неравност на тротоара, в причинна връзка с противоправно бездействие от
страна на служител при ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължение за
поддържане на тротоарите по общинските пътища, а не поради невнимание на ищцата.
По делото е прието заключение и повторно заключение към съдебно-медицинска
експертиза, които съдът кредитира като верни, обективни и компетентно изготвени. От
писмените констатации на вещото лице по допълнителното заключение се установява, че
процесната травма е причинила усложнение на вече съществуващите артрозо-артритни
изменения в областта на дясната ръка. Възстановяването на ищцата протича с усложнения и
към датата на извършване на личен преглед от вещото лице на ишцата- 24.11.2021 г., все
още продължава. Също така, съгласно заключението получените усложнения са се породили
едновременно вследствие на два фактора: възрастта на ищцата и голямата склонност към
остеопоротични и остеоартрозни изменения на ставите след подобни на процесната травми,
като тези посттравматични изменения изискват продължителен двигателен режим,
балнеосанаториално лечение и мендикаментозно такова.
2
На основание чл. 52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, като счита предявеният такъв от 4 000 лв. (в
настоящето производство заявен частично за сумата от 2 000 лв.) за изцяло основателен. При
определянето на размера на обезщетението, съдът взема предвид продължителния период на
възстановяване на ищцата и усложнения от процесната травма, за които вещото лице –
медик дава заключение, че не биха настъпили при липса на фрактурата, независимо от
относително напредналата възраст на ищцата и остеоартрозата, от която тя е страдала и
преди инцидента.
Относно претенциите за имуществени вреди, съдът намира следното. При така
установената фактическа обстановка и с оглед приетите по делото писмени доказателства
съдът приема за установено, че приемът на ищцата на 31.10.2018 г. за болнично и
оперативно лечение чрез поставяне на имплант поради настъпили посттравматични
изменения- „остеоартроза на първа карпометакарпална става на дясна ръка- III степен по
Eaton“, е вследствие на фрактура на дясна ръка от процесния деликт, поради което
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 1500 лева следва да бъде
уважена. Също така с оглед приложените по делото пет броя фактури от 23.07.2018 г, от
30.07.2018 г., от 09.08.2018 г., 31.08.2018 г. и от 11.09.2018 г., претенциите на ищцата за
заплащане на проведени процедури по лечебна физкултура съдът счита, че трябва да бъдат
уважени в пълен размер, тъй като същите представляват неизменна част от
възстановителния процес. Останалите разходи относно извършен медицински преглед,
покупка на медикаменти и медицински изделия (лонгета, сваляне на конци, дренажи и
сонди, скоба на палец, кобан кохезиев бинт, комплекс с желе и аптечно стъкло с гутатор), са
извършени във връзка лечението и следоперативното възстановяване на ищцата от
причинената травма и усложнения от нея. Следователно спрямо тях също трябва да бъде
уважена претенцията за обезщетяване на имуществени вреди.
Предвид гореизложеното, искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер от 2000 (две хиляди) лева, с което ще се
удовлетвори изцяло вземането за обезщетение за неимуществени вреди, общо в размер на
4000 лева, за което има влязло в сила решение по гр.д. № 72436/2018 г. по описа на СРС, 32
състав, по предявен частичен иск за 2000 лева. Искът за обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважен също в пълен размер, а именно за сумата от 1899,20 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляващи стойност на
заплатени медицински и закупени медицински изделия за шиниране, превързване и др., и за
медицински медикаменти и процедури за следоперативно лечение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявените
осъдителни претенции, ответникът дължи и заплащането на направените от ищцата
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, държавна такса и
възнаграждение на експерт. Съдът счита направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателно с оглед
материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност – по делото са
проведени само две открити съдебни заседания, не е събран голям по обем доказателствен
материал, а с оглед постановено предходно решение по предявен частичен иск, делото не се
отличава и с висока правна сложност. Ето защо, съдът намира за основателно ответниковото
възражение, основано на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до нормативноустановения минимум от 505,94 лв.
Като взе предвид представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
направени от ищцата съдебни и деловодни разноски (договор за правна защита и
съдействие, платежни документи, удостоверяващи внасянето на държавна такса и
възнаграждение за вещо лице), съдът възлага на ответника заплащането на разноски общо в
3
размер на 1 161,91 лева (хиляда сто шестдесет и един лева и деветдесет и една стотинки), от
които сумата от 505,94 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, сумата от 155,97
лева, представляваща държавна такса, и сумата от 500 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. *****, представлявана от К.Й.Ф. да заплати на ЕК. Д. Ч.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*****, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
2000 лева (две хиляда лева), остатък от сума в общ размер 4000 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
причинена фрактура в долния край на лъчевата кост на дясната китка и контузия на двете
колена, настъпили на 21.04.2018 г. в гр. *****, и сумата от 1899,20 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 19.05.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
медицински изделия за шиниране, превързване и др., и на медицински медикаменти и
процедури за следоперативно лечение.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. *****, представлявана от К.Й.Ф. да заплати на ЕК. Д. Ч.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1 161,91 лева (хиляда сто шестдесет и един лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4