РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично съдебно заседание на 30 юни
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА адм. дело № 237 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК,
във вр. с чл.206б, ал.2, във вр. с чл.211к, ал.1 и чл.211и, ал.5 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на „САОТАБАКОТРЕЙД” ООД, със седалище: гр. Пловдив, представлявано
от А.М.П. и М. А. П.против Постановление за налагане на обезпечителни мерки
(ПНОМ) № 4423/0043 от 20.02.2015 г. на С.Д. Началник на Митница Русе,
потвърдено с Решение № Р-178/30.04.2015 г. на Директор на Агенция „Митници”.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването
му. Претенцията е да се отмени оспореното Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 4423/0043 от 20.02.2015 г. на С.Д. Началник на Митница
Русе.
Ответната страна – Началникът на Митница Русе, чрез
процесуални представители, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от
надлежна страна, след изчерпване на административното обжалване по чл.211е от
ЗМ и в срока по чл.211и, ал.5 от ЗМ. Видно от известие за доставяне с бар код № ИД
PS 1040 02QTЕТ E Решение № Р-178/30.04.2015 г. на Директор на
Агенция „Митници” е съобщено на оспорващия на 05.05.2015 г. (л.10 от делото). Жалбата
против ПНОМ № 4423/0043 от 20.02.2015 г. на С.Д. Началник на Митница Русе е
входирана в деловодството на Митница Русе на 20.05.2015 г. Следователно същата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Обстоятелството, че жалбата е
депозирана в преклузивния срок се потвърждава и изрично е заявено, че не се
оспорва от ответника в проведеното открито съдебно заседание на 30.06.2015г.
(л.67 гръб от делото).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Решение за
смяна на тарифен код и възникнали държавни вземания № 4423/0028 от 18.05.2013
г. на Началник на Митница Русе е издадено срещу „САОТАБАКОТРЕЙД” ООД, със
седалище: гр. Пловдив за това, че на 17.01.2013 г. „Саотабакотрейд” ООД, със
седалище гр. Пловдив, е оформило режим допускане свободно обращение и крайна
употреба стока 11 880 кг., описана като „отпадъци от тютюн – скраб ФСВ
скраб – крол”, произход Сърбия с ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013
г. В административния документ (кл.33 на ЕАД) за стоката бил деклариран ТАРИК
код 240130 00 00, със съответстваща
ставка мито - 0% за представен сертификат за движение на стоките EUR.1 № А
4751292, която не подлежи на облагане с акциз, съгласно ЗАДС. В изпълнение на
чл.63 от Регламент № 2913/92 на ЕО, във вр. с чл.234, ал.1 от Регламент №
2454/93 на ЕО, ЕАД бил приет и незабавно регистриран, като изискуемите документи
по чл.218 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 били представени и декларирани в кл.44
на ЕАД. Към момента на деклариране, от стоката са взети проби за анализ.
Съгласно резултатите от експертиза № 20_17.1.2013/24.01.2013 г. декларираната с
цитираното ЕАД стока представлява насипна, суха растителна маса, съставена от
раздробени частици от различни области на тютюневия лист, с неправилна форма и
приблизителни размери, вариращи от 2*2 mm до 5*10 mm. Становището на
експертизата било, че изпитаната проба може да се охарактеризира като раздробен
тютюн, който е в съответствие с проведения експеримент за установяване на
пушателно-вкусовите свойства, би могъл да се използва за пушене, без да се
подлага на допълнителна индустриална обработка. С оглед на това стоката, декларирана
в ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г. следва да се класира в код по
КН 2403 19 90 и в код по ТАРИК 2403 19 90 00. Така с решението за смяна на
ТАРИК код и досъбиране на държавни вземания № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на
Началник на Митница Русе е определен за внесената стока тарифен код 2403 19 90
00 със съответстваща ставка акциз – 152 лв/кг., като за дружеството възниква
задължение за акциз и други държавни вземания, събирани от митническите органи,
както следва: акциз в размер на 1 805 760,00 лв. и ДДС в размер на 361 152,00
лв. (л.л.24 и 25 от делото).
Решение за смяна на тарифен код и възникнали
държавни вземания № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник на Митница Русе е
издадено срещу „САОТАБАКОТРЕЙД” ООД, със седалище: гр. Пловдив за това, че на
24.01.2013 г. „Саотабакотрейд” ООД, със седалище гр. Пловдив, е оформило режим
допускане свободно обращение и крайна употреба стока 11 880 кг., описана
като „отпадъци от тютюн – скраб ФСВ скраб – крол”, произход Сърбия с ЕАД № 13BG004000H0003256/24.01.2013
г. В административния документ (кл.33 на ЕАД) за стоката бил деклариран ТАРИК
код 240130 00 00, със съответстваща
ставка мито - 0% за представен сертификат за движение на стоките EUR.1 № А
4751274, която не подлежи на облагане с акциз, съгласно ЗАДС. В изпълнение на
чл.63 от Регламент № 2913/92 на ЕО, във вр. с чл.234, ал.1 от Регламент №
2454/93 на ЕО, ЕАД бил приет и незабавно регистриран, като изискуемите
документи по чл.218 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 били представени и декларирани
в кл.44 на ЕАД. Към момента на деклариране, от стоката са взети проби за
анализ. Съгласно резултатите от експертиза № 15_24.1.2013/24.01.2013 г.
декларираната с цитираното ЕАД стока представлява насипна, суха растителна
маса, съставена от раздробени частици от различни области на тютюневия лист, с
неправилна форма и приблизителни размери, вариращи от 2*2 mm до 5*10 mm.
Становището на експертизата било, че изпитаната проба може да се охарактеризира
като раздробен тютюн, който е в съответствие с проведения експеримент за установяване
на пушателно-вкусовите свойства, би могъл да се използва за пушене, без да се
подлага на допълнителна индустриална обработка. С оглед на това стоката,
декларирана в ЕАД № 13BG004000H0003256/24.01.2013 г. следва да се класира в код по
КН 2403 19 90 и в код по ТАРИК 2403 19 90 00. Така с решението за смяна на
ТАРИК код и досъбиране на държавни вземания № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на
Началник на Митница Русе е определен за внесената стока тарифен код 2403 19 90
00 със съответстваща ставка акциз – 152 лв/кг., като за дружеството възниква
задължение за акциз и други държавни вземания, събирани от митническите органи,
както следва: акциз в размер на 1 805 760,00 лв. и ДДС в размер на
361 152,00 лв. (л.л.17 и 18 от делото).
Общият размер на публичните държавни вземания по
така издадените решения за определяне на нов ТАРИК код и досъбиране на държавни
вземания Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от
18.05.2013 г. на Началник на Митница Русе възлиза на 4 333 824 лева.
Не се спори по обстоятелствата, че началникът на
Митница Русе е издал постановления за принудително събиране на публични
държавни вземания по реда на ЗМ (ППСПДВ) № 3 от 14.10.2014 г. и ППСПДВ № 2 от
14.10.2014 г., които са били обжалвани по реда на чл.211и от ЗМ и с Решение №
Р-23/28.01.2015 г. и Решение № Р-24/29.01.2015 г. на Директор на Агенция
„Митници” ППСПДВ са били отменени с мотиви, че срещу Решение № 4423/0028 от
18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник на Митница
Русе са подадени жалби и са били образувани адм. дело № 310/2013 г. по описа на
АС - Русе и адм. дело № 311/2013 г. по описа на АС – Русе, по които няма влязъл
в сила съдебен акт (виж протокол от открито съдебно заседание на 30.06.2015 г.
на л.л.67 и 68 от делото).
Фактът на обжалване пред АС – Русе на Решение №
4423/0028 от 18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник
на Митница Русе, с които са установени публичните държавни вземания и са
образувани адм. дело № 310/2013 г. по описа на АС - Русе и адм. дело № 311/2013
г. по описа на АС – Русе, по които все още няма влязъл в сила съдебен акт е
служебно известен на съда.
С обжалваното в настоящото съдебно производство Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) № 4423/0043 от 20.02.2015 г. на С.Д.
Началник на Митница Русе е наложен запор на вземанията на „САОТАБАКОТРЕЙД” ООД
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка № 19988291 BGN в „Банка ДСК”
ЕАД в размер до 4 333 824 лева, на основание чл.206а, ал.1, т.1 от
ЗМ, като съгласно чл.196, ал.1, т.7 от ДОПК на дружеството е забранено да се
разпорежда с вземанията си по запорираната разплащателна сметка до размер на 4 333 824
лева (л.л.14-16 от преписката).
Жалбоподателят е оспорил по административен ред ПНОМ
№ 4423/0043 от 20.02.2015 г. на С.Д. Началник на Митница Русе, като с Решение №
Р-178/30.04.2015 г. директорът на Агенция „Митници” е отхвърлил жалбата и е
потвърдил постановлението като законосъобразно (л.л.6-8 и 2-4 от преписката).
В административната преписка, приобщена към делото,
се съдържа писмено доказателство - Писмо изх. № 44-00-338/10.02.2015 г. на ТД
на НАП – Пловдив, от което се установява, че дружеството няма декларирани
недвижими имоти, пътни, плавателни и въздухоплавателни превозни средства (л.17
от преписката).
Пред съда са представени писмени доказателства във
връзка с направени от жалбоподателя възражения досежно обстоятелството, че с
наложената обезпечителна мярка сериозно ще бъде затруднена дейността му, а
именно – заверени копия от – Справка за задълженията към дата 05.05.2015 г.,
Извлечение за периода от 01.01.2015 г. до 27.05.2015 г. от сметка в „Банка ДСК”
ЕАД (л.л.53-66 от делото), от които според процесуалния представител на
дружеството се установявало, че има постъпления през съответния период, достатъчни,
за да покрият задължения на дружеството към НАП, но в същото време нямало как
да бъдат изплатени, поради наложената мярка.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства – съдържащите
се в административната преписка и приобщени към делото, както и от представените
с Писмо вх. № 1493/05.06.2015 г. от ответната страна писмени доказателства:
заверени копия от – Известие за доставяне № ИД PS 1040 02QTEТ Е от 05.05.2015 г., Заповед № 283/02.02.2015 г.,
Решение № 322/27.06.2013 г., Решение № 4423/0033/18.05.2013 г., Решение №
321/27.06.2013 г., Решение № 4423/0028/18.05.2013 г. (л.л.9-25 от делото) и писмени
доказателства, представени от жалбоподателя - заверени копия от – Справка за
задълженията към дата 05.05.2015 г., Извлечение за периода от 01.01.2015 г. до
27.05.2015 г. от сметка в „Банка ДСК” ЕАД (л.л.53-66 от делото).
При така изложените факти, съдът формира следните правни
изводи:
В изпълнение на задължението си по чл.160, ал.2 от ДОПК, приложим по препращане от чл.211к, ал.1 във вр. с чл.206б, ал.2 от ЗМ,
съдът констатира, че ПНОМ е издадено от
материално и териториално компетентен орган по чл.206б, ал.1 от ЗМ - Началник
на Митница Русе. По делото е представена Заповед № 283/02.02.2015 г., с която
директорът на Агенция „Митници” е наредил В.Г. Халаджов. на длъжност Заместник
началник на Митница Русе да изпълнява и длъжността Началник на Митница Русе, по
вътрешно съвместителство, считано от 03.02.2015 г., до назначаването на
служител на незаетата длъжност, като срокът за изпълнение на длъжността не може
да бъде по-дълъг от 6 месеца – до 02.08.2015 г. (л.11 от делото). В случая
оспореният индивидуален административен акт е издаден на 20.02.2015 г.
ПНОМ е издадено при спазване на изискуемата писмена
форма, мотивирано е, като съдържа фактически и правни основания за издаването
му. Наложена е обезпечителна мярка от изчерпателно изброените по чл.206а, ал.1
от ЗМ. Спазена е и разпоредбата на
чл.206а, ал.3 от ЗМ, като запорът е наложен до размера на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.206а, ал.1 от ЗМ, когато
плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от
митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта,
митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки: 1. запор на
движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки; 2. запор
върху стоки в оборот; 3. възбрана върху недвижими имоти. Според ал.2 на чл.206а
от ЗМ, обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани
от митническите органи. Съгласно ал.3, обезпечителните мерки се налагат в
съответствие с размера на митните сборове и другите държавни вземания, събирани
от митническите органи.
С оглед на посочените разпоредби се налага извод, че
за да пристъпи началникът на съответната митница към издаване на постановление
за налагане на обезпечителни мерки, е необходимо наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки - да е налице възникнало митническо задължение,
чийто размер да е установен по надлежния ред и плащането на това задължение
(митни сборове и други държавни вземания) да не е обезпечено по реда на Глава
двадесет и четвърта от ЗМ.
По делото е безспорно
установено наличието на такива задължения, определени с Решение № 4423/0028 от
18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник на Митница
Русе, чиито общ размер възлиза на 4 333 824 лева, които задължения не са
платени към момента на издаване на постановлението и не са били обезпечени по
реда на Глава двадесет и четвърта от ЗМ /отрицателна предпоставка за издаване
на ПНОМ по реда на чл.206а и сл. от ЗМ е наличието на обезпечение по Част ІV, Гл.ХХIV,
чл.186 и сл. от ЗМ/. По отношение на тези задължения от жалбоподателя не се твърди и не се ангажират доказателства,
към момента на приключване на устните състезания по делото, те да са платени
или обезпечени от него, за да се приеме, че към този момент вече е отпаднала
нуждата от обезпечение.
За разлика от
обезпечителното производство по ДОПК, целта на обезпечителното производство по
ЗМ е да се обезпечат вземанията до влизане в сила на актовете, които ги
определят, т.е. преди да са станали изискуеми и събираеми. Действително Решение
№ 4423/0028 от 18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник
на Митница Русе, с които са определени публичните държавни вземания, са
оспорени пред АС - Русе, но към момента на приключване на устните състезания по
настоящото дело няма произнасяне с влязъл в сила съдебен акт от страна на съда,
с който да са отменени по надлежен ред така установените задължения. В тази
връзка, обстоятелството, че решенията към ЕАД, с които се определят дължимите
вземания, са обжалвани и към момента не са влезли в сила, е ирелевантно към
преценката за законосъобразност на ПНОМ. Законодателят не е предвидил на този
етап от развитие на производството държавните вземания да са изискуеми.
Достатъчно е само да са предполагаеми, какъвто е и настоящият казус. Изложените от жалбоподателя аргументи
относно незаконосъобразност на Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. и Решение №
4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник на Митница Русе, с които са установени
задълженията му, са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като касаят
основателността на установените задължения, но не и законосъобразността на
наложената обезпечителна мярка. Тяхната основателност следва да бъде преценена
в съдебното производство по адм. дело № 310/2013 г. и адм. дело № 311/2013 г. по
описа на АС - Русе. Всички доводи, свързани с правилността на установяването на
вземанията, не подлежат на обсъждане в настоящия процес. За разлика от
гражданското съдопроизводство по обезпечаване на искове, в производството по
обезпечаване на публични вземания вероятната основателност на основната
претенция не е изискуемо условие за допускане или отмяна на обезпечителната
мярка. Всякакви доводи, свързани с дължимостта на митническото задължение и
другите държавни вземания са неотносими в настоящото производство. В случая съществуването
на вземанията не е отречено със сила на пресъдено нещо.
Освен вида на вземането, положителна предпоставка за
правото на обезпечение е обезпечителната нужда /чл.206а, ал.2 от ЗМ - когато
събирането на вземането ще стане невъзможно или ще бъде затруднено/. В конкретния
казус общият размер на публичните държавни вземания по издадените решения за
определяне на нов ТАРИК код и досъбиране на държавни вземания Решение №
4423/0028 от 18.05.2013 г. и Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. на Началник
на Митница Русе възлиза на 4 333 824 лева. Съдът споделя становището
на административния орган, че в случая самият размер на вземането е достатъчен
да обоснове вероятност от затруднения в събирането му, което прави
обезпечаването на вземането правилно и законосъобразно. Именно с оглед размера
на публичните вземания събирането им би могло да стане невъзможно или
значително да се затрудни.
Освен това с наложената мярка не е нарушен принципът
за съразмерност, целесъобразност, залегнал в чл.6 от АПК. Обезпечаването на публични задължения се упражнява
при условията на оперативна самостоятелност, поради което към него са относими
общите принципи на гл.II от АПК, включително и принципът на съразмерност по
чл.6. Прилагането на общата уредба на АПК е допустимо при ограничителното
препращане на чл.206в от ЗМ към гл.XXIV от ДОПК във вр. §2 от ДОПК. Щом в
дискреционната власт на администрацията е както преценката за допускането на
обезпечението, така и вида на обезпечителните мерки, то решението й подлежи на
контрол по критериите на чл.6 от АПК. Обезпечителната нужда е винаги конкретен
въпрос, който се преценява във всяко производство по налагане на обезпечителни
мерки. За целта административният орган следва да прецени имущественото
състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения,
неговата платежоспособност, обстоятелството дали той е изряден платец на други
публични задължения и други относими към конкретния случай факти и да ги
съпостави с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено
обезпечението. В конкретния случай размерът на вземанията и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства за наличието и на други публични задължения
на жалбоподателя /към НАП/ доказва и наличието на обезпечителна нужда. Обезпечителната
мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на
държавата. В случая наложената обезпечителна мярка се явява необходима и
пропорционална. Изборът на обезпечителна мярка – запориране на банкова сметка ***
/макар и както той твърди това да е единствена банкова сметка ***/ не надхвърля
целта за осигуряване на бъдещото удовлетворяване на кредитора. Освен това по
делото се съдържат и данни, че административният орган е изследвал въпроса за
имущественото състояние на жалбоподателя и евентуално възможността да наложи друга
мярка по чл.206а, ал.1 от ЗМ, като от Писмо изх. № 44-00-338/10.02.2015 г. на
ТД на НАП – Пловдив се установява, че дружеството няма декларирани недвижими
имоти, пътни, плавателни и въздухоплавателни превозни средства (л.17 от
преписката).
Във връзка с направени от жалбоподателя възражения
досежно обстоятелството, че с наложената обезпечителна мярка сериозно ще бъде
затруднена дейността му, са представени писмени доказателства, а именно –
заверени копия от – Справка за задълженията към дата 05.05.2015 г., Извлечение
за периода от 01.01.2015 г. до 27.05.2015 г. от сметка в „Банка ДСК” ЕАД на
л.л.53-66 от делото, от които според процесуалния представител на дружеството
се установява, че има постъпления през съответния период достатъчни, за да
покрият задълженията на дружеството към НАП, но в същото време нямало как да бъдат
изплатени, поради наложената мярка. Относно този довод на жалбоподателя съдът
намира за необходимо да отбележи, че част от задълженията, които са представени
в справката, са за период предхождащ постановлението за налагане на
обезпечителната мярка. За представеното извлечение от банкова сметка ***ва
отново да се съобрази датата на издаване на постановлението за налагане на
обезпечителната мярка. Освен това както вече стана ясно, налаганите по реда на
Глава двадесет и шеста, Раздел Iа от ЗМ (чл.чл.206а-206в) обезпечителни мерки
служат за предварително обезпечаване на митни сборове и/или други публични
вземания. Разпоредбите са специални и обслужват целите на Закона за митниците.
В ДОПК се съдържат други специални норми, които също са специфични и се
различават, както и тези от ЗМ, от нормите на Част четвърта от ГПК. За разлика
от чл.121, ал.3 от ДОПК /която норма се намира в Глава петнадесета на ДОПК/
чл.206а от ЗМ не държи сметка за това, дали налагането на обезпечение върху
определени активи може да доведе до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, за каквото твърди жалбоподателят. Следва да се има предвид също така, че нормата
на чл.206в от ЗМ гласи, че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат
разпоредбите на Глава двадесет и четвърта на ДОПК „Обезпечения”, но не включва
още едно препращане към нормата на чл.121 от ДОПК /която норма се намира в
Глава петнадесета на ДОПК/.
Разпоредбата на чл.206а от ЗМ предоставя на
митническите органи възможност да налагат обезпечителни мерки върху имущество
и/или вземания на длъжник, тогава когато плащането на митни сборове и други
държавни вземания не е обезпечено по реда на Глава двадесет и четвърта на ЗМ.
Тъй като се касае за събиране на предполагаеми държавни вземания, събирани от
митническите органи, приложима е именно тази разпоредба. За да бъдат наложени
обезпечителните мерки по този ред е необходимо същите да съответстват на
размера на митните сборове и на другите държавни вземания, и да съществува
вероятност (предположение), че без обезпечителните мерки ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на вземанията. В този смисъл неоснователно
жалбоподателят счита, че трябва да е установена опасност, че задълженото лице
ще предприеме действия по осуетяване събирането на вземанията, като например да
разпродава имуществото си, когато не е водена счетоводна отчетност или са
констатирани нередовности при воденето й и т.н.
Ако дружеството не е желаело да бъде наложен запор
на банковата сметка по реда на чл.206а от ЗМ, за него е съществувала възможност
да предостави депозит или да учреди банкова гаранция (Част ІV, Глава ХХІV,
чл186 и сл. от ЗМ) за това задължение – обстоятелство, от което дружеството
очевидно не се е възползвало.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
административният орган е спазил изискванията на чл.206а от ЗМ. Постановлението
е обосновано и мотивирано. Недоказани и респективно неоснователни са
твърденията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Видно от
обжалваното постановление с него е наложен запор вземанията върху налични и
постъпващи суми по банкова сметка № 19988291 в „Банка ДСК” ЕАД до размер до
4 333 824 лева. Т.е. наложена е една от предвидените в чл.206а, ал.1
от ЗМ, обезпечителна мярка. Съобразно изискванията на чл.206а, ал.3 от ЗМ,
обезпечението е до размера на установените на лицето вземания в общ размер до
4 333 824 лева.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,
че оспореното Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 4423/0043 от
20.02.2015 г. на С.Д. Началник на Митница Русе, потвърдено с Решение № Р-178/30.04.2015
г. на Директор на Агенция „Митници”, е издадено в предвидената от закона форма,
при спазване на административно процесуалните правила и съгласно материалноправните
предпоставки, които налагат издаването на този вид индивидуални административни
актове. Същото е в съответствие и с целта на закона. Поради това жалбата срещу
него е неоснователна и следва да бъда отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.161,
ал.1, изр.3 от ДОПК, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което следва да му се
присъди такова в размер на 300,00 лева, съобразно пар.1,
във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
във вр. с чл.211к, ал.1 от ЗМ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „САОТАБАКОТРЕЙД”
ООД, със седалище: гр. Пловдив, представлявано от А.М.П. и М.А.П. против
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 4423/0043 от 20.02.2015 г.
на С.Д. Началник на Митница Русе, потвърдено с Решение № Р-178/30.04.2015 г. на
Директор на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА „САОТАБАКОТРЕЙД”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ангел
Кънчев” № 8, представлявано от А.М.П. и М.А.П. да заплати на Митница Русе
сумата от 300 лева – разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: