Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 5582 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 276796
от 16.11.2019 г., постановено по гр. д. № 73629 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско
отделение, 59 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********,
срещу Е.К.К., Д.К.К. и З.М.К. искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците дължат на ищеца
сумата от
общо 955,95 лв. за доставена в периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна
енергия в имот - апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. №
104405; сумата от 128,14 лв. - лихва за забава върху главното вземане, текла в
периода от 16.09.2015 г. до 07.06.2018 г.; сумата от 43,48 лв. – за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и сумата от 11,31 лв. –
законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39173/2018г. по
описа на СРС, 59 състав. В
тежест на ищеца съдът възложил разноските за производството.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в производството "Т.С." ЕАД, предвид което подал
въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния
закон и погрешна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че неправилно
съдът приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което купувачът дължи
цената на доставена в имота топлинна енергия с всички произтичащи от това
последици. Обръща внимание, че от представените по делото доказателства всички
предпоставки за основателност на исковете се установяват, с оглед което
неправилно първият съд отхвърлил предявените претенции. От представения с
исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот било видно, че при
изповядване на сделката нотариусът описал други документи, от които можело да
се направи обоснован извод, че ответниците са били собственици на имота през
процесния период. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и
да присъди разноските за производството.
Въззиваемите Е.К.К., Д.К.К. и З.М.К.
оспорват депозираната въззивна жалба с писмен отговор, с който заявяват становище
за правилност на решението. В хода на производството ответниците оспорили да е
налице облигационно правоотношение между страните, а ищецът, носещ
доказателствената тежест в производството за тези правнорелевантни факти, не
ангажирал доказателства, въз основа на които съдът да приеме претенциите му за
основателни. Заявеното искане е решението да бъде потвърдено, а на процесуалния
представител на въззиваемите да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Третото лице помагач не е заявило
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против ответниците Е.К.К., Д.К.К. и З.М.К.,
с която при условията на разделна отговорност и по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 39173/2018 г., както следва: 955,95 лв. за доставена
в периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия в имот - апартамент
№ 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 104405; сумата от 128,14
лв. - лихва за забава върху главното вземане, текла в периода от 16.09.2015 г.
до 07.06.2018 г.; сумата от 43,48 лв. – за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода, както и сумата от 11,31 лв. – законна лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а в производството това
качество е своевременно оспорено с доводи за лиспа на валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот. Изрично с отговора на исковата молба
ответниците са възразили, че представеният нотариален акт касае извършването на
сделка, следваща във времето исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
След така направените разяснения съдът приема
следното:
Като писмено доказателство за
обосноваване качеството на ответниците на собственици на процесния недвижим
имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 137, том II, рег.
№ 16130, дело № 308/26.10.2017 г., видно от съдържанието на който на посочената
дата З.М.К. и Д.К.К. са дарили на Е.К.К. /дъщеря на първата и сестра на втория
дарител и притежаваща 1/6 ид.ч. от имота/ собствените си 5/6 идеални части от
следния недвижим имот, придобити чрез покупко-продажба и наследство, а именно:
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ет. 6. В нотариалния
акт е направено отбелязване, че на нотариуса са представени следните документи,
установяващи правото на собственост: договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 13.11.1990 г., както и удостоверение за наследници на К.Д.К.,
издадено от СО, район „Искър“. Представен е още протокол от общо събрание на
собствениците на етажната собственост от адрес в гр. София, ж.к. „********, Б,
В, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С." ЕООД за топлинно
счетоводство на разходите за отопление, ведно със списък на абонатите от
етажната собственост, присъствали на общото събрание, като под № 17 от същия са
вписани имената К.Д.К. и е положен подпис.
В откритото съдебно заседание, проведено
на 12.04.2019 г., ищецът не е релевирал нови доказателствени искания.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицата,
срещу които са предявени исковете, да имат качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото ответниците да
са притежавали право на собственост или ограничено вещно право на ползване
върху процесния апартамент № 17 през исковия период. Не се установява да са
ползватели на процесния имот, с които ищецът да е сключил договор с предмет
доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно
правоотношение с ответниците по делото за предоставяне на услугите на
дружеството на адреса на процесния имот. Видно е, че ответниците са притежавали
право на собственост към 26.10.2017 г., а краят на исковия период е 30.04.2017
г., т.е. установеното право на собственост касае период, следващ във времето
претенциите на ищеца, съобразно заявеното със заявлението по чл. 410 ГПК. Не
могат да бъдат споделени доводите, съдържащи се във въззивната жалба, че от
описаните в нотариалния акт документи – договор за продажба на недвижим имот от
1990 г. и удостоверение за наследници на К.Д.К. притежанието на право на
собственост от ответниците се доказвало в производството. Макар тези документи
да са представени пред нотариуса, те не са приобщени като писмени доказателства
в настоящото производство. Съдът би основал решението си на предположение, ако
приеме, че ответниците са притежавали право на собственост върху имота през
исковия период, доколкото по делото не е изяснено каква е родствената връзка
между К.Д.К. и ответниците, от кого, на коя дата и на какво правно основание
недвижимият имот е придобит, на коя дата е починал К.Д.К., съответно и кои
нормативни правила на наследяването са приложими в случая.
Така събраните и обсъдени от съда
доказателства, дори анализирани съвкупно и във взаимовръзка, не установяват по
делото при условията на пълно доказване право на собственост в патримониума на
ответниците през периода, за който ищецът в исковата молба твърди този факт.
Ето защо и доколкото главният предявен иск за цената на доставената в имота
топлинна енергия е основан именно на твърденията за възникнало на основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди с оглед качеството на ответниците на собственици
на имота, то се налага изводът, че ищецът, чиято е била тежестта за това, не е
установил по делото първата главна предпоставка на предявените искове, с оглед
което същите се явяват неоснователни. Неоснователни са и претенциите за
мораторна лихва предвид акцесорния им характер. Доколкото предпоставките за
основателност на предявения иск са кумулативно дадени, то не следва да се
объжда наличието или липсата на останалите. Дори същите да са установени по
делото, това не би променило крайния извод на съда за неоснователност на
претенциите.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове
с оглед заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството им на
собственици на процесния топлоснабден недвижим имот.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора право на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемите. Искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е заявено в
производството, като същото следва да бъде уважено, като в полза на адв. Д.
бъде присъдено такова в размер, определен от съда. Като взе предвид ниската
фактическа и правна сложност на конкретния случай, обстоятелствата, че
въззивното производство е приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание без събиране на доказателства и без заявяване на нови доводи от
страните, както и че въззиваемите не са представлявани в това заседание, а
доводите, съдържащи се в общия отговор на въззивната жалба не кореспондират в
цялост с процесуалното развитие на делото и оплакванията на въззивника,
определя адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено в полза на адв. Д.
в минимален размер от 300 лева, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Сума в
посочения размер следва да се възложи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на въззивника ищец.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 276796 от 16.11.2019 г., постановено по гр. д. № 73629 по
описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 59 състав.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат И.Г.Д., АК – Кюстендил, личен № ********,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева за предоставена безплатна правна помощ на въззиваемите Е.К.К., Д.К.К. и З.М.К. в производството пред
СГС.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С."
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.