№ 881
гр. П***, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220104216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Н. Н., ЕГН
********** от с. О***, общ. П***, ул. “Д***“ *** с пълномощник и процесуален
представител адвокат А.К. от АК-Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П***, ул. „И*** В***“
***, *** ***, срещу Д. Н., гражданин на Ч*** г***, роден на ********** г., с последен
известен, регистриран на територията на Б***, адрес: с. О***, община П***, ул. „Д***“ ***
като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак
между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. Наред с
брачния иск, предявява и небрачни такива - след прекратяване на брака ищцата иска да носи
предбрачното си фамилно име – К***, ползването на семейното жилище, находящо се в с.
О***, общ. П***, ул. “Д***“ *** да се предостави на ищцата. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника сключили на *** г. граждански брак в гр. П***, с акт
за граждански брак № ***/*** г.. Излага твърдения касаещи запознаването на страните,
както и къде са живее ли. - дома на родителите й в с. О***, общ. П***, ул. “Д***“ ***. Сочи,
че два месеца след сключването на граждански брак заминали за Д***.
Твърди, че поведението на ответника към нея, неангажираността му към
семейството, постепенно формирало убеждението, че единствената причина за сключването
на брака от страна на ответника била да придобие паспорт, позволяващ му легално да
пребивава на територията на държави от ЕС.
Сочи, че от 2011 г. ответникът е напуснал жилището им в Д*** и оттогава не го е
виждала. Твърди, че е провела телефонен разговор с него преди шест-седем години. Счита,
че бракът съществувал само формално, нямало никакво съдържание-нито морално, нито
законово. Налице било дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, дълга
фактическа раздяла между съпрузите, довела до пълно отчуждение между тях във всякакъв
1
смисъл до степен па пълна липса на информация какво се случва с живота на всеки един от
съпрузите. Запазването на този брак не бил в интерес на никого.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат К. от АК
Пазарджик, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител адвокат А.К. от АК Пазарджик, в който не оспорва иска
за развод. Заявява, че няма връзка с ответника. Не възразява за възстановяване на
предбрачното име на ищцата и за предоставяне ползването на семейното им жилище.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява. Представлява се от адвокат К. от АК Пазарджик, назначена в качеството й на особен
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На *** г. страните сключили граждански брак в гр. П***, с акт за граждански брак №
*** от *** г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак серия ГБ 000000***
от *** г. на общ. П***.
По делото е разпитан свидетеля – М*** С*** К***, която споделя, че ответникът е
напуснал ищцата през 2011 г. и оттогава до настоящия момент не са се виждали. Изяснява,
че през 2016 г. ищцата е провела телефонен разговор с ответника, който е заявил, че ищцата
може сама да се разведе без да е необходимо неговото присъствие. Твърди, че към
настоящия момент дъщеря й живее на семейни начала с друг мъж, както и че правят
инвитро процедури в болница в Р. Т***. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
логични, последователни. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се преди 11 г. окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи
че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват.
2
Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез
пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г.
на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите
изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице
“важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка –
чл.49, ал.3 СК.
По въпроса относно ползването на семейното жилище,
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът счита, че същото следва да се предостави за ползване на М. Н. Н..
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. С оглед нормата на чл.326 ГПК, която изисква съдът изрично да се
произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови
съпругата М. Н. Н., след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име –
К***. В този смисъл е и нейното желание.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 25 лева. В този смисъл ищцата следва да заплати
сумата от 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на
развода.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на *** г. граждански брак с акт за граждански
брак № *** от *** г. на общ. П***, граждански брак между М. Н. Н., ЕГН ********** от с.
О***, общ. П***, ул. “Д***“ *** и Д. Н., гражданин на Ч*** г***, роден на ********** г., с
последен известен, регистриран на територията на Б***, адрес: с. О***, община П***, ул.
3
„Д***“ ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака М. Н. Н. да носи предбрачното си фамилно име К***.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ползването на семейното жилище,
находящо се в с. О***, общ. П***, ул. “Д***“ *** да се предостави на М. Н. Н., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4