ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 14.04.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                        СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа и.административно дело №62 по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:  

 

                                                                                                                                                         

Съдебноадминистративното производство е по реда на Глава петнадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по Искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против бездействие на Министъра на МЗХГ, гр.С., бул.„Хр.Б.“ №****.

В Исковата молба се сочи, че по реда на чл.256 от АПК, вр. чл.15, ал.4 от ЗДОИ, с нея се обжалвало бездействие от Министъра на МЗХГ, изразило се в непубликуване на сайта на МЗХГ, в секция – Достъп до информация, на актуалната редакция на Вътрешните правила за организацията и дейността относно достъп до обществена информация в МЗХГ, след изменението им със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. от Министъра на МЗХГ.

Оспорващият твърди, че възнамерявал да поиска от законодателя да намали два пъти допустимия размер на представителните разходи на държавните и местни органи на власт, които били прекалено високи, и за тази цел отправял питания по ЗДОИ да му се укаже размера и характера на изразходваните средства за представителни разходи, а с отговорите си да аргументирал молбата си до НСРБ. Така отправил до Министъра на МЗХГ две заявления по ЗДОИ, за които бил получил един отговор и очаквал още един. При тези питания спазвал Вътрешните правила за организацията и дейността относно достъп до обществена информация в МЗХГ, издадени със Заповед №РД 09-378/20.04.2018 г. и изменени със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. от Министъра на МЗХГ. На сайта на МЗХГ, секция Достъп до информация, били публикувани Вътрешните правила и изменилата ги Заповед, но липсвал актуален вариант на Вътрешните правила, в редакцията им след изменението им. Това затруднявало оспорващия при прочита на Вътрешните правила, защото трябвало сам да ги редактира съгласно тяхното изменение.

По реда на чл.41е от ЗДОИ оспорващият подал Искане с вх.№ДОИ 01-39/30.12.2020 г. до Министъра на МЗХГ да му предостави актуалните Вътрешни правила, но получил отказ, обективиран в Отговор Х ВОП02-5/12.01.2021 г. от Министъра на МЗХГ, с мотив, че за МЗХГ не било установено нормативно задължение да изготвя нов текст на правила след тяхното изменение съгласно цитираната заповед. Оспорващият бил несъгласен с това и поискал преразглеждане на отказа, като подал Пояснение от 14.01.2021 г., на което нямал отговор.

Твърди се, че на основание разпоредбите на Глава шеста от Указ №883/1974 г. за прилагане на ЗНА и чл.15, ал.4 от ЗДОИ, за ответника било налице задължение да обнови Вътрешните правила в актуалната им редакция след тяхното изменение. В разпоредбите на чл.15, ал.4, вр. чл.15 и чл.15а, ал.2 от ЗДОИ било разписано обновяване в срок до три работни дни, тоест обновяването и публикуването на актуалните Вътрешни правила в редакцията им след Заповед от 23.11.2018 г. следвало да стане до 28.11.2018 г., но все още не било сторено от ответника.

Претендира се съдът да постанови решение, с което се задължи Министъра на МЗХГ да публикува на сайта на поверената му институция актуалните Вътрешни правила  за организацията и дейността относно достъп до обществена информация в МЗХГ, в редакцията им след изменението със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. от Министъра на МЗХГ.

Ответникът, Министър на земеделието, храните и горите, не ангажира становище по оспорването. 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо вх.№1642/08.03.2021 г. от Директора на Дирекция ПДЗЕС в МЗХГ са постъпили документи във връзка с депозираното оспорване.

От същите е видно, че със Заповед №РД 09-378/20.04.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията (ЗА) и цитиран доклад, се утвърждават Вътрешни правила за организацията и дейността относно достъпа до обществена информация в Министерството на земеделието, храните и горите (по-нататък Вътрешните правила), представени като Приложение към заповедта, които са неразделна част от Системата за финансово управление и контрол в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.25, ал.4 от ЗА и цитиран доклад, е разпоредено изменянето на Вътрешните правила, в посочени шест точки, касаещи конкретни разпоредби от същите.

Представени са: подадено от П.Т.З. до Министъра на МЗХГ Искане по чл.41 е от ЗДОИ с номер ДОИ01-39/30.12.2021 г.; отговор ВОП02-5/12.01.2021 г. на Министъра по така подаденото искане; допълнително подаденото от П.Т.З. на имейл „Пояснение“ по този отговор и отговор на Министъра с номер ВОП02-5/26.01.2021 г.

От така представената кореспонденция се установява, че визираните Вътрешни правила са публикувани на интернет страницата на МЗХГ, в рубрика „Административни услуги“ – „Достъп до обществена информация“.

При направена от съда справка се установява, че и към момента Вътрешните правила и Заповед №РД 09-378/20.04.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с които същите са утвърдени, са публично достъпни в интернет на адрес: https://www.mzh.government.bg/bg/uslugi/administrativni-uslugi/dostap-obshtestvena-informaciya/. На същия е публикувана и Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, съдържаща измененията на Вътрешните правила.

Видно от съдържанието на отправените от П.Т.З. искания до Министъра, претенцията на същия е на официалната интернет страница на министерството да бъдат публикувани Вътрешните правила в новата им редакция, инкорпорираща направените в тях изменения. Изразеното писмено становище на Министъра е, че Вътрешните правила не представляват подзаконов нормативен акт, а имат характер на вътрешноведомствен такъв, поради което за МЗХГ не е установено нормативно задължение да изготвя нов текст на правила след тяхното изменение.

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:

В чл.15, ал.1 от ЗДОИ е предвидено, че с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща изброени в 17 точки данни, включително (т.5) устройствен правилник и вътрешни правила, свързани с предоставянето на административни услуги на гражданите.

В чл.15а, ал.1 от ЗДОИ е предвидено, че информацията по чл.15 се публикува на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт и на субектите по чл.3, ал.2, т.1, а в ал.2 на същата норма, че в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал.1 се обявяват данните по чл.15, ал.1, т.4 и 11 и годишните отчети по ал.2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

Според чл.15а, ал.4 от ЗДОИ, информацията по чл.15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок.

В чл.3 от ЗДОИ са посочени задължените по този закон субекти, като според ал.1 ЗДОИ се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Няма спор, че като централен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.2, т.4 от ЗА, Министърът на земеделието, храните и горите попада сред субектите по чл.3 от ЗДОИ, за когото се отнася визираното в чл.15а, ал.1 от ЗДОИ задължение за публикуване на интернет страницата на ръководената от него административна структура – Министерството на земеделието, храните и горите, в секция „Достъп до информация“,  съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация.

От събраните по делото доказателства и след служебна справка съдът приема също, че към датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2021 г., това законово задължение е било изпълнено, като Вътрешни правила за организацията и дейността относно достъпа до обществена информация в Министерството на земеделието, храните и горите са били публикувани в посочената секция на интернет страницата на министерството.

В Глава петнадесета, Раздел II от АПК е уредена защитата срещу неоснователни бездействия.

Съгласно чл.256, ал.1 от АПК (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, а според ал.2 на чл.256, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

В процесния случай се оспорва бездействие по задължение, за което се твърди да произтича пряко от нормативен акт. За изпълнението на такова задължение от компетентния субект не е необходимо подаване на искане за извършването му, тъй като в случаите, когато задължението е разписано в закона и произтича пряко от него,  неизпълнението му може да се оспори безсрочно, т.е. без ограничение във времето.

По тези съображения съдът намира исковата молба за подадена в срок.

Нормата на чл.256, ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, предвид което приложение в случая намира и разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, според която оспорването се оставя без разглеждане и образуваното производство се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване.

Общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, също намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.

Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл.256 от АПК (съответно ал.1 и ал.2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

Посочените условия, като предпоставка за допустимост на оспорването, в случая не са налице.

На първо място, липсва твърдяното от оспорващия задължение на ответника да публикува на сайта на поверената му институция Вътрешните правила за организацията и дейността относно достъп до обществена информация в МЗХГ, във вида, в който сочи оспорващия, а именно – редактирани след изменението им със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. от Министъра на МЗХГ. Подобно задължение за министъра не разписва нито цитираната по-горе разпоредба на чл.15а, ал.1 от ЗДОИ, нито друг нормативен акт.

Както вече беше посочено, съществуващите Вътрешни правила относно достъпа до обществена информация са публикувани от Министъра на земеделието, храните и горите съобразно изискването на чл.15а, ал.1 от ЗДОИ, поради което на практика липсва бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, годно да бъде предмет на оспорване.

Освен това в случая не се установява наличието у оспорващия на правен интерес, който по принцип се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови субективни права, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно. Изложеното в исковата молба твърдение на оспорващия, че бил затруднен при прочита на Вътрешните правила, защото трябвало да сравнява текста им с изменения такъв, не  представлява нарушаване на негово субективно право, защитено от закона.

Няма бездействие, което негативно да засяга правната сфера на П.Т.З., поради което предявеното от същия оспорване се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Искова молба от П.Т.З. ***, за оспорване на неоснователното бездействие на Министъра на земеделието, храните и горите, да публикува на сайта на поверената му институция актуалните Вътрешни правила за организацията и дейността относно достъпа до обществена информация в Министерството на земеделието, храните и горите, в редакцията им след изменението със Заповед №РД 09-1037/23.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело №62/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                              СЪДИЯ: