РЕШЕНИЕ
№ 1348
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110113586 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ХР. Р. Д., действащ чрез адв. Б. Д.,
против ЗД „Б. И.“ АД, действащ чрез адв. М.Г., пряк осъдителен иск с правно основание чл.
432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 152.70 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по
собствения му лек автомобил марка „Б.“, с ДК № * в резултат на ПТП, реализирано на
15.05.2021 г. около 9:30 часа в гр. В. на паркинга на магазин „М.“ по вина на водача на лек
автомобил „Ф.“, с ДК № *, застрахован при ответника по застраховка „ГО на
автомобилистите“ със застрахователна полица № *, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 17.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.05.2021 г. около 9:30 часа на паркинга
на магазин „М.“ в гр. В. автомобилът му марка „Б.“ се движел много бавно през паркинга
под козирката. Водачът на застрахованото при ответника МПС марка „Ф.“ бил спрял на
място непредназначено за паркиране в ляво по посока на движението в частта на
пешеходната зона пред изхода на магазина и е предприел маневра на завиване на дясно по
посока правомерно движещият се с минимална скорост автомобил на ищеца, който в
момента е минавал покрай него, в резултат на което с предната дясна част на управлявания
от него автомобил марка „Ф.“ е увредил цялата странична лява част – от страната на водача
на автомобила с марка „Б.“. Поддържа се, че за процесното ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол, обективиращ признанието на водача на л. а. „Ф.“, че е виновен за
ПТП. Излага се, че между последния и ответника е сключена застраховка „ГО на
автомобилистите“ с полица № *. На 18.05.2021 г. ищецът е уведомил ответното дружество
за настъпилото застрахователно събитие. В резултат на това е образувана щета под № * г.
Извършен бил оглед на МПС на ищеца от застрахователя. На 09.06.2021 г. ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер от 547.30 лева. Твърди се, че заплатената от
застрахователя сума не е достатъчна да задоволи кредиторовия интерес, доколкото общата
1
стойност на ремонта по увреденото МПС възлиза на 1700.00 лева, поради което за него е
налице правен интерес от завеждане на делото за присъждане на разликата над заплатеното
до възстановителната стойност на щетите по МПС. Сочат се следните щети по автомобила
по вид и размер: капак преден ляв – цена на ремонт и боядисване 300.00 лева; предна врата
лява – цена на ремонт и боядисване 300.00 лева; задна врата лява – цена на ремонт и
боядисване 300.00 лева; калник заден ляв – цена на ремонт и боядисване 300.00 лева;
облицовка праг ляв – цена на ремонт и боядисване 200.00 лева; облицовка задна броня с
отвори за датчици парктроник – цена на ремонт и боядисване 300.00 лева.
По същество ищецът моли съда да уважи прекия осъдителен иск.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който излага доводи за допустимост, но оспорва иска както по основание, така и по
размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорват се всички елементи от обективната и
субективна страна на фактическия състав на деликта. Твърди се, че виновен за процесното
ПТП е ищецът, който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост.
Инвокирано е възражение за съпричиняване, като се сочи, че ищецът с поведението
си значително е допринесъл за увреждането си.
Твърди, че с изплатената сума в размер от 547.30 лева, определена по Методика на
застрахователя, интересът на увреденото лице е напълно удовлетворен. Оспорва
твърденията на ищеца, за това че възстановителната стойност на автомобила възлиза на
1700.00 лева.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
съдебноделоводни разноски.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Чрез адв. Б. Д. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в предявения
размер.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 08.04.2022 г. поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните: че за л. а. марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * е
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ с полица № * при ответното дружество; че
по време на действие на договора на 15.05.2021 г. е реализирано ПТП в гр. В. с участието на
ищеца и водача на застрахованото МПС.
Приобщено е по делото свидетелство за регистрация на л. а. „Б. *" с ДК № *, от което
е видно, че автомобилът е собственост на ХР. Р. Д. /л. 10/, като МПС-то към датата на
застрахователното събитие е било в техническо изправно състояние, видно от талона за
технически преглед /л. 57/.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 15.05.2021 г., съставен от
водачите Г. И. Р. и Б.П., управлявал застрахования при ответното дружество л. а. марка „В."
модел „Т." с ДК № *. Посочено е в протокола, че ПТП се е състояло в гр. В., паркинга на
магазин „М.“. Съставена е схема на ПТП. Водачът Б.П. е декларирал, че е виновен за ПТП.
Описани са уврежданията, настъпили по л.а. „Б. *", а именно „цялата лява страна на
2
автомобила“.
На 18.05.2021 г. е съставен опис на щета № 1 при ответното дружество, в който като
увредени са посочени калник преден ляв; предна врата лява; задна врата лява; калник заден
ляв; облицовка праг ляв; облицовка задна броня с отвори за датчици паркттроник.
Видно е от представеното банково бордеро /л. 13/ ответникът е заплатил в полза на
ищеца сумата в размер на 547.30 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Банковото бордеро е в унисон с ангажираната калкулация на щета № *
г. /л. 66/.
От ангажираното експертно заключение по САТЕ се установява, че реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две
превозни средства успоредно разположени едно спрямо друго, при което едното превозно
средство извършва маневра на заден ход като променя посоката си на движение и удря
спрялото превозно средство. Установените увреждания е възможно да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите по лекия автомобил
поотделно и като обща сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни
цени към датата на произшествието, е в размер от 1 793.34 лева.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че при извършения
ремонт няма детайли за подмяна. Всички детайли са предвидени само за ремонт и
боядисване. Процесният автомобил може да се отремонтира и в официалните и оторизирани
сервизи на марката дори да е извън гаранция.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Б.П., който е
управлявал застрахования при ответното дружество автомобил. Същият сочи в показанията
си, че почеркът и подписът, положен върху двустранния констативен протокол, са негови.
Участниците в ПТП нямали разногласия за това кой е виновен за събитието. Определя
ситуацията като „нелепа“. Сочи, че бил паркирал автомобила си на паркинга на магазин
„М.“ и при тръгването си не видял процесното МПС и го закачил с предната си броня.
Ориентировъчно се движел с 3 км/ч. Щетите по неговия автомобил били в предна дясна
страна, а при автомобила на ищеца - лявата част.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
За да бъде ангажирана юридическата отговорност на застрахователя по „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на осъдителния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя –
ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, 3./ както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./
противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час и между посочените участници; че л. а. „Ф. Т." с ДК № * е бил застрахован
при ответника по силата на застраховка „ГО на автомобилистите“ към датата на ПТП.
3
По делото по несъмнен начин се констатира, че в резултат на ПТП са настъпили
именно описаните в исковата молба щети, както и че сумата от 547.30 лева е заплатена от
застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца.
Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ
на приетите по делото доказателства. Същият е описан в съставения двустранен протокол за
ПТП, подписан от двамата водачи, чието съдържание изцяло се подкрепя и е в унисон с
неоспореното заключение на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и обективно и с показанията на
свид. Б.П., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Респективно се
установява, че с поведението си, водачът на л. а. „Ф. Т." свид. Б.П., който изрично е
декларирал своята вина, е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като преди да
потегли с автомобила си не е осигурил условията за безопасност на движението на паркинга
на магазин „М.“ в гр. В. и презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от ответното
дружество.
Ето защо, съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника за неустановен
механизъм на ПТП и за липса на вина у водача на лекия автомобил.
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „Б. *", а оттам и на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от съставения протокол за ПТП, опис по щетата, а така и от заключението на вещото лице
по САТЕ. От същото се достига до извод и за наличие на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на виновния водач, поради което възраженията на
ответника и в тази част са неоснователни.
По делото се констатира, че ответникът извънсъдебно е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер от 547.30 лева. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, и
предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС,
т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г.
по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите
специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе предвид
дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от 1 793.34
4
лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва
да бъде уважен в претендирания размер от 1 152.70 лева по арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК,
представляващ разликата над извънсъдебно изплатеното обещетение от застрахователя в
размер от 547.30 лева до част от действително претърпените вреди в размер от 1793.34 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата
на завеждане на делото срокът по чл. 498, ал. 3 вр.с чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед
представяне на всички доказателства на застрахователя.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай ответникът е инвокирал
бланектно възражение за съпричиняване, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства относно поведението на ищеца, с което същият да е допринесъл за
увреждането си на 15.05.2021 г. около 09:30 часа в гр. В., паркинга на магазин „М.“. В тази
насока е и експертното заключение и показанията на свид. Б.П..
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик,
което обуславя крайния извод на съда за основателност на предявения пряк осъдителен иск.
Относно сторените по делото съдебно-деловодни разноски:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които възлизат на 720.00 лева, от
които 420.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар; 250.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ
и 50.00 лева – държавна такса. Възражението за прекомерност на договорения в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар е несъстоятелно, имайки предвид
нормативноустановения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действителната фактическа и правна сложност на делото и
обема на оказаното професионално съдействие от адв. Димитрова.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: * сумата в размер от
1 152.70 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди по собствения му лек автомобил марка „Б.“, с ДК № * в резултат на ПТП, реализирано
на 15.05.2021 г. около 9:30 часа в гр. В. на паркинга на магазин „М.“ по вина на водача на
лек автомобил „Ф.“, с ДК № *, застрахован при ответника по застраховка „ГО на
автомобилистите“ със застрахователна полица № *, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 17.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: * сумата в
общ размер от 720.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
5
от които 420.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар; 250.00 лева – депозит за вещо лице по
САТЕ и 50.00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6