№ 1906
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20221110214056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника Д. А. Д., ЕГН **********,
чрез адв.Ж. Й. – САК, с която по същество се иска допълване на Решение №
1906 от 26.04.2023 г., постановено по НАХД № 14056/2022 г. по описа на
СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата
страна СДВР да заплати на въззивника адвокатско възнаграждение в размер
на 600,00 лева, съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или
становище от насрещната страна – Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 1906 от 26.04.2023 г., постановено по НАХД № 14056/2022
г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 21-4332-021497/22.10.2021 г., издадено от Началник Сектор
в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя Д. А. Д., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
1
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно – договор
за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г., видно от който сумата от
600,00 лева е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора,
пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
доказателство за разходването им - сключен договор за правна защита и
съдействие, видно от който сумата от 600,00 лева е заплатена изцяло и в брой
при подписване на договора, пълномощно и списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
2
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за
допълване на решението в тази му част е основателно. По изложените
съображения, на въззивника в производството Д. А. Д., ЕГН **********
следва да се присъди сумата в размер на 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1906 от 26.04.2023 г., постановено по НАХД №
14056/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“************“, ул.“*******“
бл. *** вх. * ап. ** сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева– адвокатско
възнаграждение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4