Р
Е Ш Е Н И Е
№……../23.04.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11152 по
описа за 2018 година н.Варненския районен съд, з.да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А.за с.на в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за приемане за установено по отношение на В.И.С.,
ЕГН ********** *** съществуването на вземане за сумата от 1300 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем №79043/30.06.2016 г.,
сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и В.И.С., сумата от 112,72 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2016 г. до 24.11.2016 г. сумата от 674,73 лева, представляваща неустойка за неосигуряване на
обезпечение за периода от 07.07.2016 г. до 24.11.2016 г., сумата от 417,49 лева,
представляваща неустойка за предсрочн.изискуемост, сумата от 245, 69 лева, представляваща обезщетение за
забава з.периода от 29.07.2016 г. до 31.05.2018 г., като вземанията са
придобити от „А.за с.на в.” ЕАД съгл. Приложение № 1/31.05.2017 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2017 г.,за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8506/2018г. на ВРС, 10- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.05.2018
г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за паричен
заем №79043/30.06.2016 г., сключен между „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответника, на последния е
предоставена в заем сумата от 1300 лева срещу задължение за връщане на 21 равни
седмични вноски, с краен падеж на договора 24.11.2016г. Сочи се, че погасителна
вноска, включва главница и надбавка,
представляваща печалба на заемодателя. Уговорен е още фиксиран размер -122,72
лева на дължимата лихва за целия период на договора. Поради допусната от
кредитополучателя забава за заплащане в срок на 4 броя седмични погасителни
вноски, кредитът е отнесен автоматично в просрочие считано от 28.07.2016г., а
на заемателя е начислена неустойка за прекратяване в размер на 20% върху
неиздължените главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчител, или 417,49 лева. Навежда се, че
съгласно условията на договора задължения по кредита е следвало да се обезпечат
алтернативно чрез запис на заповед; посредством осигуряване от заемателя на
двама поръчители, които да отговарят на конкретни условия; залог на движима
вещ, ипотека или банкова гаранция. Твърди се, че заемодателя в уговорения в
договора тридневен срок не е предоставил следващото се обезпечение, на същия е
начислена неустойка в размер на 674,73 лева. Заплащането на неустойката е разсрочено на вноски
съобразно утвърдения погасителен план.
Съгласно ОУ към договора в
случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска, същия дължи
заплащането на мораторно обезщетение, считано от датата на забавата до
окончателното изплащане на задълженията. Посочва, че на заемателя е начислена
лихва за забава в размер н 245,69 лева
Ищецът се позовава се, че между
него и „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за цесия от
31.05.2017г., по силата на който вземанията по процесния договор за заем са придобити възмездно от
ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/
представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената
цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник с
връчване на препис от исковата молба.
Ищецът не изпраща представител в
о.с.з. С нарочна молба поддържа така предявените искове.
С отговора се оспорва иска. Оспорва легитимацията на
ищеца като кредитор, придобил вземането по договор за цесия. Счита договора за
цесия за нищожен. Възразява с договора за цесия от 31.05.2017г. да е
прехвърлено конкретно вземането срещу ответника, поради
липса на съответна индивидуализация на дълга- размер, основание, период на
начисляване и т.н. Възразява цесионерът да е заплатил уговорената цена по
цесията. Оспорва се ответника да е надлежно уведомен за прехвърлянето на дълга.
Евентуално оспорва ищцовото дружество да разполага с
представителна власт да уведоми цедирания длъжник. Счита, че исковата молба не
може да се приравни на уведомление за цесия, тъй като книжата не са получени
лично от длъжника, а назначеният от съда особен представител не разполага с
правомощия да получи уведомление за цесията. Счита, че договорът за кредит не
съдържа необходимите съгл. чл. 10 от ЗПК реквизити. Въобще твърди, че
постигнатото в договора за кредит съгласие e в противоречие с императивните правила за
потребителска защита, вкл. клаузите, служещи за основание за начисляване
на неустойки, лихва за забава и такси.
Сочи, че част от обезпеченията- залог и банкова
гаранция изобщо не са предвидени по договора. Позовава се, че договорните
клаузи не са индивидуално уговорени. Въз основа на изложеното настоява за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът,
чрез назначения му особен представител поддържа възраженията по спора.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Липсва спор, че по
силата на Договор
за паричен заем №79043/30.06.2016 г., между „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответника, е възникнало валидно облигационно правоотношение. С въпросното
споразумение кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя- ответника по
делото сумата от 1300 лева и е уговорено издължаването й на 21 седмични вноски.
Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 49.317 % и годишен лихвен
процент от 40, 08% Съобразно
чл.4, ал.1 от договора заемателят е декларирал получаването на заемната сума и
е поел задължение за връщане съобразно условията на договора. Съгл.
чл.7, ал.4 от контракта в случай на забава за изпълнение на задължения в по
договора повече от четири седмици, всички задължения по договора стават
автоматично предсрочно изискуеми, като при настъпване на предсрочна изискуемост
заемателят има право да начисли неустойка в размер на 20 % от непогасената
главница. Съгл. чл.6 страните са приели, че задълженията по договора следва да
бъдат обезпечение с поне две обезпечения от изброените в разпоредбата- запис на
заповед, банкова гаранция или поръчителство, като са уговори че при
неосигуряване на обезпечението в срок от три дни от сключване на договора
заемателят дължи неустойка съгл. чл. 8 от договора с фиксиран размер от 674,73
лева, дължима на вноски от заедно със съответната вноска по погасителния план.
В чл.7.2 от договора е определено задължение на кредитополучателя да заплати
разходите на кредитора за събиране на дълга, в това число за телефонни
разговори, изпращане на писма и лични посещения.
Заедно с договора страните са утвърдили погасителен план.
Видно Договор з.продажба и прехвърляне н.вземания (цесия)
от 31.05.2017 г. „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* е прехвърлило н. „А.за с.на в.”
ООД срещу уговорена цена общ портфейл
вземания, заедно с всички привилегии, лихви, обезпечения и други
принадлежности, ако има такива, включително вземането по Договор №
79043/30.06.2016
г., сключен с В.И.С..
С приложение № 1 от договора прехвърленото вземането е индивидуализирано, чрез
посочване освен на номера на договора, но така също и на имената и ЕГН на
длъжника, както и на размера на вземането. Видно
от разпоредбите на чл.3.1. и чл. 3.2 от договора за продажба на вземания предметът на цесията е прехвърлен на
цесионера на възмездно основание.
По делото е
представено пълномощно от 31.05.2017г., с нотариална заверка на подписите на
страните рег.5466/2017 на нотариус рег. 362 НК, с което цедентът „Сити кеш“ ООД е
делегирал на цесионера права да уведомява длъжниците от името на първоначалния
кредитор за извършената цесия.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустим.
В тежест
на ищеца е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношения по договор
за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение
на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.
Основен акцент в защитата на ответника е довода срещу
действителността на цесията, поради липса на предмет. Така релевираните
възражения се преценяват за неоснователни.
Видно от съдържанието на сделката по
прехвърляне на вземания, в нея са обективирани
съществените задължения на страните, а в представено по делото приложение към него е конкретизиран
обемът на прехвърлените права, включително за процесните задължения на ответника. От клаузите е видно,
че цена е била уговорена и прехвърлянето е възмездно, но впоследствие е била вторично заличена.
По тези съображения
въпреки, че този реквизит на
практика липсва като цифрово посочване
в представения по делото препис, не може да
се приеме, че същият изначално
отсъства от текста на договора. Последващото заличаване на размера на
продажната цена не може да
обуслови опорочаване на сделката, тъй
като основанието за нищожност следва
да е налице към момента на
сключването й.
На следващо място обстоятелството
относно заплащането на уговорената между страните по цесия цена няма отношение
към действителността на съглашение, а касае
изпълнението на облигационното отношение. На ответника -цедиран длъжник
следва да се отрече възможността да релевира възражения
по отношение изпълнение на облигационно правоотношение, по което същият не е
страна.
Неотносими към действителността
на цесията са и възраженията на ответника за недоказаното погасяване на дълга
от страна на цесионера (ищеца). На осн. чл. 99, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД с договора за цесия цедентът прехвърля на цесионера свое
вземане, заедно със всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. По своя
характер цесията се различава от законната суброгация,
която настъпва екс леге в
уредените от закона случаи (чл. 74, ал. 1, чл. 127, ал. 2, чл. 146, ал. 2, чл.
155, ал. 2 ЗЗД) и е функция на регресни права. За
разлика от законната суброгация, при която лицето
изпълнило чужд дълг встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника, при цесията цесионерът по договора придобива чужд дълг по силата на
самия договор, без да встъпва в правата на първоначалния кредитор по договора с
длъжника. Договорът за цесия се сключва предимно за събиране на дълга/ чл.100,
ал. 2 от ЗЗД/, за разлика от суброгацията, която
представлява законна последица, целяща да предотврати неоснователно
обогатяване. Следователно цесионерът не следва да е заплатил на първоначалния
кредитор цедирания дълг, за да може да предяви
претенция срещу длъжника
По възражението, че длъжникът не е уведомен
за цесията преди образуване на производството следва да се посочи, че целта на
уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на
добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива
възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение № 78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като ответникът не възразява
за извършено погасяване преди датата на завеждане на спора, следва настоящата
искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделното
от това по делото са налице доказателства по делото са налице доказателства за
представителната власт на ищеца да извършва действия по уведомяването за
цесията.
Относно връчването на
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД в практиката трайно е възприето
разбирането, че връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл решение № 198/18.01.2019г. по
т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК.
В заключение, съдът приема, че
ищецът се явява легитимиран кредитор по договора за цесия.
По отношение съществуването на
самото облигационно правоотношение по делото не е повдигнат спор. В случая е
представени подписан от Велислав С. в договор
за паричен заем №79043/30.06.2016 г. Доколкото споразумението носи подписа на
ответника, без да е оспорена неговата автентичност, то следва да приеме, че на осн. чл. 180 от ГПК същото се ползва с материална
доказателствена сила относно съдържащото се в него изявление за получаване на
заемната сума от страна на заемателя. По делото не са ангажирани други
доказателства, които да опровергаят признатият факт.
По делото не е поставен като спорен въпросът
относно предсрочната изискуемост на дълга. Същевременно съдът констатира, че предвид
срока на договора (от 21 седмици) към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 31.05.2018г. е настъпил крайния срок на
договора. Тоест задълженията по кредита са редовно падежирали.
Уведомление за настъпил краен падеж кредиторът няма задължение да изпраща до
длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с
договора е определен реда на погасяване
и са фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Така доколкото е
настъпил крайния падеж на задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не
доказва да е погасил изцяло или частично дълга, то следва извода, че претенцията за
неиздължена главница е основателна и доказана до претендирания размер от 1300 лева.
По същите съображения съдът преценява, че
на ищеца се следва и вземане за възнаградителна
лихва, представляваща премия за предоставения кредитен ресурс. Размерът на
лихвата е отнапред уговорен и е в размер на 40.08 %. Възражения в този смисъл
не са повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна преценка, следва да се
посочи, че величината на ГПР и на възнаградителната лихва, като елемент от ГПР
(арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не надвишава
императивно уредения лимит съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК. В заключение претенцията
за сумата
112,72 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 07.07.2016 г. до 24.11.2016 г. се
явява основателна и доказана.
В чл. 6
от договора за заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в три
дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение под формата на записан запис
на заповед, поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение на това
задължение на основание чл.8 вр. чл.6, ал.1 от
договора на заемателя се начислява неустойка
във фиксиран размер на 674,73 лева, представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост.
Според
нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. За да е основателен искът за неустойка следва да се
установи, че между страните е сключен договор, пораждащ облигационна връзка
между тях, наличие на пълно или частично неизпълнение на договора, както и
съществуваща валидна уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение.
Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира
отговорността на неизправната такава.
В случая
съдът прие, че между страните е възникнала облигационна връзка, основана на
договор за заем, уговорена е неустойка за неизпълнение на договорното
задължение по чл.6. Няма спор между страните, че не е изпълнено задължението за
предоставяне на уговореното обезпечение. Следователно е влязла в сила неустоечната клауза между страните. Действителността на
клаузата е спорна.
Съгласно
т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така
посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че
уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.6
е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, което цели
да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това
да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед
интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова
полза да бъде учредено поръчителство или друго обезпечение, той би го поставил
като условие за сключването на договора. Допълнителен аргумент в тази насока е,
че се касае за заем в малък размер при минимална лихва с краткосрочно връщане.
На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение
не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно
такова. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната
клауза не съответства на своята обезщетителна
функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да
санкционира заемателя. След като целта на посочената неустойка е само да
санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С
това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати
заемодателя.
По изложените съображение, съдът
намира, че вземането за неустойка, като основано на нищожна договорна
разпоредба, е невалидно възникнало. Цесията на несъществуващо вземане е
нищожна.
На следващо място по отношение на
вземането за неустойка за предсрочна
изискуемост, съдът намира, че разпоредбата на чл. 7,ал.4 от договора, в
която е уговорено задължението също противоречи на императивите правила на ЗПК.
Касае се
за неустоечна клауза, която цели да обезпечи
изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите
на кредитора от липсата на изпълнение, довело до изгубване преимущественото на
срока за длъжника. С въпросната разпоредба фактически се начислява обезщетение
в полза на кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение,
като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, уреждаща
обхвата на отговорността на кредитополучателя за последиците от забавата. Още
повече кредиторът се позовава на редовен падеж, а не на предсрочна изискуемост.
С оглед на изложеното претенцията
за неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на сумата от 417,49 лева
следва да се отхвърли.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че договореното в чл.7, ал.1 от договора мораторно обезщетение не нарушава императивната уредба на
чл. 33, ал.2 от ЗПК, според която това вземе не може да надвишава размера на
законната лихва. По отношение периода, за които е начислено вземането, съдът
намира, че от представените доказателства не се установява, че ищецът е носител
на акцесорното вземане за лихва за целия заявен
период, съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се установява
за цесионера да възниква право да продължи да начислява дължимата на
първоначалния кредитор лихва за
забава. Изрично в § 1 „Понятия“, т.1.2 от договора за цесия е посочено, че вземането се прехвърля с
всички изтекли лихви, което е в съответствие с общото правило на чл. 99, ал.2
от ЗЗД, че вземането се прехвърля с изтеклите до този момент лихви. Още повече
с договора за цесия не настъпва промяна касателно
страните по договора за кредит, цедентът не придобива
качеството страна по договора, а само правото на вземане в обема му към датата
на прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за цесия. Самата лихва безспорно няма характер
на обезпечение/ и други принадлежности/ по смисъла на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради
което не може да се обсъди друго основание за начисляването й. Решение № 366 от
10.04.2014 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 318/2014 г. Няма никаква пречка,
доколкото правоотношението между първоначалния кредитор и длъжника продължава
да съществува между страните, „Сити Кеш” ООД да
начисли лихви след датата на цесията, които да прехвърли или да претендира
самостоятелно. В допълнение видно от приложение № 1 към договора за цесия общия
сбор на прехвърлените вземания очевидно не включва законната лихва след датата
на цесията.
В заключение съдът приема, че на ищеца се
следва лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 29.07.2016г.
до датата на цесията 31.05.2017г. в размер на 110,87 лева лева, изчислена с помощта на калкулатор
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp. За разликата над 110,87
лева до претендираните 245,69
лева и за периода след датата на цесията на ищеца следва да се отрече вземане
за мораторна лихва.
В заключение исковете са основателни за
сумата от 1300 лева -главница, договорна
лихва в размер на 112,72 лева и мораторна лихва в
размер на 110,87 лева. Останалите претенции следва да се отхвърлят.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 1523,59 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(197 лева), възнаграждение за особен представител (300 лева), и юрисконсултско възнаграждение ( 150лева) съгл. списък на л.75, се присъждат 358,37
лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г.
на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските в заповедното производство. В случая предвид установения размер
на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на
ищеца са в размер на 58,16 лева з.държавн.такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска н. „А.з.с.на в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против н.В.И.С., ЕГН **********, че
ответникът дължи н. „А.за с.на в.” АД сумите както следва: сумата от 1300 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем №79043/30.06.2016 г.,
сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и В.И.С., сумата от 112,72 лева,
представляваща договорн.лихва за периода от 07.07.2016 г. до 24.11.2016 г. сумата от 110,78 лева, представляваща обезщетение за забава з.периода
от 29.07.2016г. до 31.05.2017г. като вземанията са придобити от „А.за с.на в.”
ЕАД съгл. Приложение № 1/31.05.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.05.2017 г.,за които вземания е издадена заповед з.изпълнение
по ч.гр.д.№8506/2018г. на ВРС, 10- ти състав,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията, н.осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска
н. „А.за с.на в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против
В.И.С., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на следните вземания:
сумата от 674,73 лева, представляваща неустойка за неосигуряване на
обезпечение за периода от 07.07.2016 г. до 24.11.2016
г.,
сумата от 417,49 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
сумата над 110,78 лева до претендираните 245,69 лева и за периода
след 31.05.2017г., -обезщетение за забава, за които вземания е издадена заповед
з.изпълнение по ч.гр.д.№8506/2018г. на ВРС, 10- ти състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задълженията, н.осн.чл.
422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** ЗАПЛАТИ
н. „А.за с.на в.” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
сумата от 358,37 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 58, 16 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: