Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
13.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
18.06.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 2849 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***, е предявил против М.Р.Д., ЕГН **********,
с искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата му дължи следните суми:
сумата 963.19 лв., представляваща главница, сумата 179.20 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 11.12.2016 г. до 14.01.2018 г., сумата 47.48 лв.,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 18.12.2016 г. до
14.01.2018 г., сумата 243.11 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“
за периода от 18.12.2016 г. до 14.01.2018 г. за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя, сумата 153.11 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.12.2016 г. до 01.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до изплащане на
вземането. Твърди, че за тези суми е издадена ЗИ по ч.гр.д. ***, връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, и това обуславя интереса му от предявяване на исковете. Ищецът
заявява, че е собственик на вземане срещу ответницата по силата на два
последователни договора за цесия - договор за цесия от 01.07.2017г. между
първоначален кредитор ***и цесионер ***,
и последващ договор за цесия от 01.06.2018г. с цедент ***и цесионер ***.
Твърди, че ответницата е сключила с Договор за потребителски кредит ***с който
ѝ е предоставен потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000.00
лв., в брой по местоживеенето ѝ от кредитен консултант. Ответникът се е
задължил да върне кредита заедно с договорената лихва – 197.25лв., или в общ
размер на кредита от 1197.25лв. под формата на 60 равни седмични погасителни
вноски всяка в размер на 19.95 лв. в срок до 14.01.2018г. Твърди, че с
допълнителните услуги Кредит у дома, които са били включени в подписания между
страните договор, както и с таксата оценка на кредитното досие, общата сума за
връщане е бил в размер от 2100.22лв., върху която е начислил и претендираната
лихва за забава. Твърди, че ответницата е уведомена за цесиите на вземането,
следва да се счита уведомена за тях и с връчването на препис от исковата молба.
Ответницата не взема становище по предявените
искове.
С определението си за насрочване на делото от 04.05.2020г.,
съдът е прекратил производството по делото по един от предявените искове.
Констатирал е, че е недопустим предявения иск за установяване на вземане за
сумата от 567.23лв. - представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 18.12.2016 г. до 14.01.2018 г.,
доколкото за тази сума не е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***.
Посочил е, искът по чл. 415 от ГПК е пряко обвързан със съдържанието на
издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК – възразена или връчена по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника, и доколкото в такава заповед, на която ищецът се
позовава в исковата си молба, липсва посоченото вземане, искът се явява
недопустим. Определението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенциите
на ищеца намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ***.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК, което той е
направил в дадения му от съда срок.
Видно
е от приложения по делото Договор за потребителски кредит ***сключен между М.Р.Д.
в качеството на кредитополучател, и ***– кредитор, че на ответника е
предоставен кредит размер на 1000 лева, с такса оценка на досие в размер на 50
лева и общ размер на фиксираната лихва в размер на 197.25 лева, представляващи
31,82 % годишно. Договорено е, че общия размер на фиксираната лихва и таксата
оценка на досие представлява 48 %ГПР. Видно е от договора, че е посочено, че
ответницата е избрала и допълнителна услуга – „кредит у дома“, за която услуга
е предвидено заплащане в размер на 852.97 лева. Установява се, че общия размер
на дължимата сума е в размер на 2100.20 лева, със срок на издължаване от 60
седмици с размер на месечно плащане, с изкл. на последното, в размер на 35.01
лева и размер на последно плащане 34.63 лева; договорено е, че първото плащане
ще бъде на 27.11.2016г., а денят от седмицата, в който следва да се извърши
плащането ще е понеделник. Установява се от представеното по делото
доказателство, че ответницата е попълнила формуляр за кандидатстване за кредит.
По делото е представен също стандартен формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити, в който са посочени различни параметри на договорната
лихва и на ГПР по кредита. По делото е изискан и представен Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г., с който ***е прехвърлил ***вземания,
като с потвърждение на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е потвърдено точно вземането по
договора от 18.11.2016г. с длъжник – ответницата по делото. Видно е, че въз
основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., допълнително споразумение от 01.11.2017г., ***е прехвърлило на
ищеца по делото ***, гр. С., вземанията по процесния договор за кредит, включен
в ***. По делото се установява също, че цесионерът - ищец е упълномощен от
цедента си, да уведоми длъжниците за станалата цесия. Приобщено като
доказателство по делото е и изпратено, преди депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до ответника уведомително писмо за придобиването на вземането от
ищеца, връчено на 02.07.2018г. на длъжника. Ищецът е представил по делото
писмено изявление – уточнение, с което е заявил, че по договора за кредит
ответницата е направила плащания в периода 25.11.2016г. – 02.06.2017г. в размер
общо на 100лв., както и че с тях ищецът счита за погасени следните компоненти –
такса услуга „кредит у дома“ – 12.78лв. и 29.85лв., такса оценка на досие –
2.52лв., договорна лихва – 18.05лв. и главница -36.81лв. Твърди, че забавата е
настъпила след падежа на втора погасителна вноска – на 05.12.2016г., договорът
е изтекъл на 14.01.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Не се спори по делото, че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост. Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
си по сключения между ответника и него договор за потребителски кредит от 18.11.2016г.
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и
при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/;
е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013
год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год.
на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от
правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на
блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната
си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство. В случая, процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. В случая, съдът констатира, че в договора липсва погасителен план, а е
налице уговорка за седмично плащане от определена сума, с изключение на
последното такова, което е друга, по-ниска сума. От цитираното съдържание на
договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което
да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи
по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не
става ясно как се формиранито сумата от 35.01 лв., седмична погасителна вноска,
нито как се формира сумата от 34.63 лв. – последна погасителна вноска.
Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на
целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 2100.20 лв. е сбор от
главницата по договора, такса за оценка на досие, общия размер на фиксираната
лихва и таксата за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на
всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде
отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към
договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на
равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява
еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата
„кредит у дома“ в двете ѝ разновидности – за предоставяне кредита в брой
и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя,
нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска. При липсата на такива
изрични уговорки, съвсем произволно се явява посочването от страна на ищеца с
какви суми по отделните пера счита за погасени чрез плащане задълженията по
договора, които са направени от ответницата, както е признато – в размер на
100лв.
С
оглед дотук изложеното съдът счита, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно
правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай чистата стойност
на кредита е 1000лв., и при признат неблагоприятен за ищеца факт – заплащане от
100лв. от кредитополучателя, оставаща дължима сума по главницата е 900лв. Същата
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане. Исковете – за
главница – за разликата до претендираните 963.19лв., за 179.20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2016 г. до 14.01.2018 г., за
сумата 47.48 лв., представляваща такса за оценка на досие, за сумата 243.11
лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 18.12.2016 г. до
14.01.2018 г. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, сумата 153.11 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.12.2016 г. до 01.02.2019г., като неоснователни, следва да се
отхвърлят.
С
цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че и
претендираните от ищеца суми по такса „кредит у дома” и такса за оценка на
досие са недължими. Таксата „кредит у дома“, съставлява услуга, при която срещу
такса, отпуснатата сума по кредита се предоставя в брой по местоживеене на
кредитополучателя и седмичните погасителни вноски също се събират по
местоживеенето му. Съдът намира тази претенция за недоказана от страна на
ищеца, доколкото по делото няма събраните доказателства за изпълнение на
поетото задължение, за посещение на дома на кредитополучателя. Що се отнася до клаузата
за такса за оценка на досие съдът намира същата за нищожна, като противоречаща
на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 38.90 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Относно
разноските, претендирани от ищеца в исковото производство - за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв. Като крайна
сума, за исковото производство в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 86.49 лв., съобразно уважената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между
страните, че М.Р.Д., ЕГН **********,***, дължи н. *** със седалище и адрес на
управление ***, ***, сума в размер на 900.00 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит ***сключен между М.Р.Д. и ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до
окончателното плащане на същата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
***по ч.гр.д.№ ***,
като
претенциите за главница – за разликата до претендираните 963.19лв., за 179.20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.12.2016 г. до 14.01.2018
г., за сумата 47.48 лв., представляваща такса за оценка на досие, за сумата
243.11 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода от
18.12.2016 г. до 14.01.2018 г. за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, сумата 153.11 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.12.2016 г. до 01.02.2019г., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, М.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати н. *** със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 38.90 лв., представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. ***на Плевенски районен съд,
разноски.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, М.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати н. *** със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 86.49 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: