№ 214
гр. Велико Търново, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500225 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №152 от 30.03.2023г., постановено по гр.д. №974/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил предявения от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество-гр.София срещу М. Д. Д. от
гр.Горна Оряховица, иск по чл.153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с който се
претендира отнемане в полза на Държавата на 1-дружествен дял от
Интелинор ООД с левова равностойност 10 лева; 20 080 дружествени дяла от
Нованор ООД с левова равностойност в размер на 20 080 лева; 4 875
дружествени дяла от Нованор Груп ООД с левова равностойност 4 875 лева;
сумата от 12 300 лева; левовата равностойност на лек автомобил БМВ, с рег.
№ ВТ 59**** към датата на отчуждаване; сумата от 238 500,51 лева, изплатен
дивидент от Нованор ООД, плод от незаконно придобито имущество –
дружествени дялове; сумата 78 633,83 лева, вноски по конкретизирана
банкова сметка в Банка ДСК ЕАД; сумата от 10 850 лева, вноски но
конкретизирана сметка в Банка ДСК ЕАД; сумата от 2 299,06 лева, вноски по
1
друга банкова сметка от трето лице; сумата от 10 250 лева, вноски по банкова
сметка; сумата от 940 лева, също вноски по банкова сметка от трето лице и
сумата от 11 600 лева, вноски по банкова сметка от проверяваното лице.
КОНПИ е осъдена да заплати на М. Д. сумата от 9 200 лева, разноски.
Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, чрез старши инспектор С. К. при Териториална
дирекция-София.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, и вместо
него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
предявените искове, така както са предявени.
Прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, като излага
подробни съображения във връзка със становището си.
Необосновано било твърдението на първоинстанционния съд, че бил
доказан произходът на средствата за придобиване на дружествени дялове в
дружеството Нованор ООД, както и изложените мотиви, че придобиването на
дял от търговски дружества не води до извод, че ответникът е заплатил
същите. Въз основа на този мотив Окръжен съд-Велико Търново неправилно
бил приел, че сумата от 238 500,51 лева, представляваща изплатен дивидент
от Нованор ООД, не представлява плод на незаконно придобито имущество,
поради което същата е изключена от несъответствието, вследствие на което
то е под законовоопределения минимум. Неправилно и необосновано било
прието в първоинстанционното решение, че не е налице значително
несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Видно от
доказателствата М. Д. участва в качеството на съдружник в Нованор ООД
чрез записване на 20 080 дружествени дяла, всеки един по 1 лев. Неправилен
и необоснован бил изводът на съда, че ответникът е разполагал с налични
парични средства по банкови сметки. Видно от доказателствата по делото към
момента на придобиване на дружествените дялове същият не е разполагал с
такива. От свидетелските показания се установявало, че ответникът бил
теглил кредит за лечение на баща си. От друга страна ответникът не бил
установил и не бил доказал източника на средствата, от който е придобил
посочените дялове в Нованор ООД, поради което и получените от него
2
дивиденти от дружеството се явявали плод на незаконно установено
имущество. Необоснован бил изложеният от съда мотив, че „простият факт на
придобиване на дял от търговски дружества не води до извод, че ответникът е
заплатил записаните дялове“. Недоказан бил произходът на средствата за
придобиване на тези дялове, поради което този извод на съда бил
необоснован. За да се счита полученият през 2019г. дивидент от Нованор
ООД за доход, трябвало да е установено че ответникът е разполагал със
законен източник на доход за придобиване на капитала. Доказано било, че
ответникът бил внесъл за дяловете 20 000 лева по банков път. Не е установен
източникът на тези средства. В тази връзка законът не предвиждал неплащане
на дела на съдружниците по аргумент от разпоредбата на чл.120 ал.1 от ТЗ,
съгласно която „Всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по
реда, посочен в дружествения договор“. Неправилен бил направеният от
Великотърновския окръжен съд извод, че стойността на придобитото
имущество следвало да се оценява не към момента на отчуждаването му, а
към момента на придобиването. Необосновано първоинстанционният съд бил
приел, че сумата в размер на 238 500,51 лева следва да не бъде включвана в
несъответствието, тъй като били доказани източниците на средства.
Въззивникът твърди още, че по делото със събраните доказателства,
спрямо ответника не бил установен законен произход на сумите, внесени и
изтеглени на каса, както и получените по системите за бързи разплащания,
спрямо които е предявен иск за отнемане в полза на Държавата.
Предлага в съдебното решение да се приеме варианта на назначената
съдебно икономическа експертиза, че за проверявания период
несъответствието на ответника е в размер на 197 530,31 лева, което означава
че лицето не е разполагало с установени източници на средства за
придобиване на процесното имущество.
Въззиваемият, ответник в първата инстанция, М. Д. Д., чрез
процесуалните представители адвокат Т. Д. и адвокат И. Д., двамата от
Адвокатска колегия-София, в писмен отговор, мотивирано моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Позовава се на
Тълкувателно решение №4/18.05.2023г., на ОСГТК на Върховния касационен
съд.
3
В съдебно заседание процесуалните представители на страните старши
инспектор Владимир Парашкевов и адвокат Т. Д. поддържат съответно
въззивната жалба и отговора към нея. Във въззивната инстанция КПКОНПИ
представя писмена защита.
Страните претендират присъждане на направените от тях разноски в
двете инстанции.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна
по делото, притежаваща правен интерес да обжалва, насочена е срещу
валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване и е подадена в срок.
При преценка на основателността й Апелативният съд приема за
установено следното
Окръжният съд е възпроизвел в решението си обективно съдържанието
на исковата молба и на отговора, поради което не е необходимо същите да
бъдат повторени в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, по
процесуално допустим иск, изготвено е в писмена форма, на ясен и разбираем
български език и е подписано от съдията.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
4
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявени са искове с правно основание чл.153 от Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано.
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново, намира че
първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа
на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства,
достатъчни за изясняването му.
Направените от същия съд правни изводи съответстват на приетата
фактическа обстановка, поради което са обосновани, подробни и обективни,
както и Апелативният съд ги намира за съответстващи на закона и
задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради
което споделя основните изводи.
Мотивираното искане е внесено в съда, след като е проведена и спазена
изцяло предшестващата административна процедура. Искана е декларация от
проверяваното лице и такава е представена. Публикувано е обявление в
Държавен вестник за постъпилото мотивирано искане и за насрочване на
делото.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбите
на чл.62 вр. чл.63 вр. чл.70, вр. чл.72, чл.21 и §1 от Допълнителните
разпоредби на ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане по реда на посочения закон
подлежи незаконно придобито имущество т.е. имущество, за придобиването
на което не се установява законен източник за проверяваното лице и неговата
придобивна стойност надхвърля сумата от 150 000 лева т.е. е налице
значително несъответствие между приходите и придобитото имущество през
проверявания период, който може да бъде до 10 години назад, считано от
датата на образуване на проверката, както и следва да съществува обосновано
предположение за незаконното придобиване на същото. Правилно в
обжалваното решение е прието, че имущество по смисъла на закона са пари,
материални и нематериални активи, движими, недвижими вещи и ограничени
вещни права. В този смисъл е разпоредбата на §1 т.1 от Допълнителните
разпоредби на закона. Съгласно §1 т.4 от същите допълнителни разпоредби
законен източник на имущество е всяка изрично незабранена със закон
дейност, чрез която е придоблито същото.
Обоснован и законосъобразен е направеният от Окръжния съд извод, че
в случая не е доказано по категоричен и несъмнен начин обосновано
5
предположение придобитото имущество да е незаконно придобито.
Всички събрани по делото доказателства, включително писмените,
гласните, както и заключениято на съдебно икономическата и съдебно
автотехническата експертизи, са анализирани подробно, поотделно и в
тяхната взаимна връзка, въз основа на който анализ обосновано Окръжният
съд приема за установено да е доказано ответникът да е придобил дяловете в
Нованор ООД със средства от законен източник - 2 банкови кредита, и от
участието си в Нованор ООД същият през 2018г. е придобил дивидент, след
приспадане на дължимия данък, в размер на сумата от 238 500,51 лева.
Законосъобразно на основание чл.133 ал.1 от Търговския закон
първоинстанционният съд приема, че тъй като полученият през 2018 година
дивидент се основава на членственото правоотношение, не може да се приеме
незаконност на източника за придобиване на тази сума.
Поради това правилен се явява и решаващият краен извод, че намалена
със стойността на дивидента, сумата на твърдяното от ищеца несъответствие
по §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ възлиза на 82 416,39
лева или е под законово изискуемия минимум от 150 000 лева т.е. в случая
липсва незаконно придобито имущество, характеризиращо се със значително
несъответствие повече от 150 000 лева между приходи и разходи. По делото
не е доказано неправомерно придобиване на имущество.
Придобитото имущество включва недвижими имоти, леки автомобили,
дружествени дялове, парични суми, включително парични постъпления по
банкови сметки.
Настоящият съдебен състав споделя направения от Великотърновския
окръжен съд в обжалваното решение извод, че съгласно разпоредбата на
чл.142 от ЗПКОНПИ релевантна е стойността на имуществото към момента
на предявяване на иска, а не към момента на отчуждаване на имуществото,
поради което в случая няма несъответствие над 150 000 лева.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на отнемане подлежи
само имущество, като паричните потоци не следва да се отнемат - отнемат се
налични пари по банкови сметки, а не внесени и теглени суми, респективно
погасени кредити.
В тази връзка Апелативният съд се позовава на Тълкувателно решение
№4 от 18.05.2023г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Не е доказано да съществува пряка и косвена връзка между някаква
престъпна дейност от страна на ответника и придобиването на имуществото,
която връзка да следва логически с оглед обстоятелствата по делото, тъй като
се установеновява законен източник за придобиването на имуществото.
Апелативният съд намира, че следва да се приеме второто
6
допълнително заключение на съдебно икономическата експертиза – след
оспорване на първоначалната съдебно икономическа експертиза са назначени
2 допълнителни такива и именно второто допълнително заключение дава
обоснован отговор, че няма несъответствие между приходите и разходите на
ответника над 150 000 лева.
Основното заключение на съдебно икономическата експертиза не може
да се кредитира, тъй като при анализа на приходите, разходите и
имуществото на ответника по години, вещото лице е направило своите
изчисления, без да прехвърля крайното салдо за предходната година като
начално салдо за следващата, което е необосновано, и тъй като вещото лице е
включило в имуществото на ответника разходи за придобиване на
дружествени дялове, за които дялове е безспорно че са придобити от същия
по наследство – дялове от Раховец турист ООД и от Етоал турист ООД, както
и тъй като вещото лице не е включило в доходите на ответника усвоени суми
от кредити и кредитни карти, от продажба на дружествени дялове, а при
определяне на разходите за придобиване на МПС БМВ с рег.№ СА 52**** не
е съобразило, че ответникът го е придобил въз основа на тристранен договор
между него, лизингодателя и лизингополучателя – майка му, която е
изплатила изцяло всички лизингови вноски. Неправилно в това заключение
като доходи на ответника не са включени дарения по банков път от майка му,
сестра му и брат му, както и вноски от трети лица по банковата му сметка.
Тъй като първото допълнително заключение е оспорено от двете
страни, е назначена втора допълнителна експертиза, от заключението на която
се установява съответствие между нетните доходи и имуществото на
ответника в размер на 235 534,90 лева, а по въпросите на ответника –
съответствие в размер на 297 824,58 лева.
Именно това заключение следва да се кредитира от съда, тъй като
същото се явява в най-висока степен обосновано на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, предвид следното.
Правилно вещото лице включва в приходите на ответника – начално
салдо от 1 811,04 лева; доходите на ответника от заплати от Геймлофт
България ЕООД, Раховец турист ООД, Нованор груп ООД и Нованор ООД –
общо в размер на 141 548,25 лева; доходите на ответника от договор за
управление на Интелинор ООД в размер на 6 480 лева; доходите на ответника
7
от обезщетения за временна нетрудоспособност в размер на 1 627,38 рена;
доходите на ответника за безработица в размер на 8 059,92 лева; приходите от
8 070 лева от продажба на дружествени дялове от 2Крийетив ООД, Етоал
турист ООД и Раховец турест ООД; приходи от извънтрудови
правоотношения от 27 лева; приходи от продажби на акции, дялове,
инвестиционни бонове в размер на общо 10 580,61 лева; усвоени кредити и по
кредитни карти в размер на 110 488,86 лева; приходи от получени по банков
път дарения от майка му, баща му, брат му и сестра му в размер на 6 740 лева;
приходи от продажба на МПС – 1 000 лева; дохода на ответника от дивидент
от Нованор ООД в размер на 238 500,51 лева
Общо установените от вещото лице приходи на ответника за
проверявания период от време са в размер на сумата 534 933,56 лева.
Общо установените от вещото лице разходи на ответника за
проверявания период са в размер на 212 143,99 лева, включително: за
издръжката му през целия проверяван период по данни на НСИ в размер на
50 076,31 лева; за вноски по потребителски кредити в общ размер на 98 417,88
лева; за погасителни вноски по кредитна карта – 21 062,47 лева; за
погасителни вноски по овърдрафт – 15 818,24 лева; за вноски по банкови
сметки – 18 070 лева; за пътувания в чужбина – 7 441,93 лева; за местни
данъци – 1 257,16 лева. Правилно вещото лице не е включило в разходите
сумата от 39 000 лева за 2011г. и 19 000 лева за 2012г. – общо 58 000 лева.
Тези суми са изтеглени от бащата на ответника като негов пълномощник и
впоследствие са му предадени, първата сума е била с предназначение
стартиране на общ бизнес, но тъй като бащата на ответника е бил
диогностициран с онкологично заболяване, тази сума, както и втората
посочена били изразходвани за лечение в страната и в чужбина.
Правилно вещото лице е изчислило стойността на имуществото на
ответника в размер на 24 965 лева, формирано от възмездно придобити
дружествени дялове от капитала на Интелинор ООД, Нованор груп ООД и
Нованор ООД. Правилно вещото лице не е включило в имуществото на
ответника стойността на МПС и на дружествените дялове, придобити по
наследство: 87 дяла по 10 лева всеки от капитала на Раховец турист ООД и 25
дяла по 100 лева всеки от капитала на Етоал турист ООД. Вещото лице
правилно е приело, че ответникът не е заплащал лизингови вноски за лек
8
автомобил БМВ, което обстоятелство е видно от справка в Уникредит лизинг
ЕАД, тъй като автомобилът е придобит по договор за лизинг като последната
лизингова вноска от 1 564,19 лева е платена на 06.01.2010г. от майката на
ответника
Именно това второ допълнително заключение следва да послужи за
основа, върху която да се постанови съдебното решение, като компетентно,
обосновано и съответстващо на събраните по делото други доказателства.
От това заключение се установява съответствие между нетни доходи и
имущество на ответника през проверявания период в два варианта, първият
съответствие в размер на 297 824,58 лева – нетни доходи на Д. в размер на
322 789,57 лева минус придобито от него имущество в размер на 24 965 лева
и вторият – съответствие в размер на 235 534,90 лева, като и в двата варианта
липсва несъответствие между приходи и разходи или налично е такова
несъответствие под законово изискуемия минимум от 150 000 лева, а именно
- в размер на само 82 416,39 лева съгласно друг вариант, предложен от вещото
лице икономист.
По изложените съображения законосъобразен и обоснован е изводът на
Окръжен съд-Велико Търново, че в случая няма доказателства за
неправомерно придобиване на имущество и при липса на несъответствие
между приходи и придобито имущество над 150 000 лева, предявените искове
за отнемане по реда на чл.153 от ЗПКОНПИ са неоснователни и недоказани,
поради което следва да се отхвърлят изцяло
В обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е стигнал до
същия краен решаващ извод.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивника относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Обжалваното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, и
следва да се потвърди и в тази му част.
9
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК по начало
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски
в настоящата инстанция, но тъй като такива няма, разноски за въззивна
инстанция не се присъждат. Адвокат Т. Д., процесуален представител на
въззиваемия, заяви в съдебно заседание че хонорар за въззивна инстанция не е
получавала и няма намерение да получава.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №152 от 30.03.2023г., постановено по гр.д.
№974/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10