Решение по дело №7461/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6625
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100107461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И E

 

 

град София, 25,10,2018год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                             СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 7461 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Н.К. К.срещу П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника за плащане на сума в размер на 50 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на Д.И.Н., настъпила на 11,06,2012год., вследствие на противоправни деяния, осъществени във връзка НОХД №362/2011год. на СГС, НО, 5 състав.

Излагат се доводи, че срещу Д.Н.е повдигнато обвинение за извършено престъпление по НОХД №362/2011год., по описа на СГС, по което е постановена оправдателна присъда. В хода на въззивното производство  делото е прекратено поради смърт на дееца.  Релевират се доводи ищцата да е претърпяла неимуществени  вреди от смъртта на дъщеря си в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответника, повдигнали обвинение срещу нея.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за недопустимост на исковата претенция на осн.чл.6 от ЗОДОВ, тъй като от увреденото лице не е предявен иск за неимуществени вреди.  При условията на евентуалност се сочи на неоснователност на  исковата претенция.  Оспорва да е налице връзка между  влошеното здравословно състояние на починалата и наказателното производство, а претендираното обезщетение е прекомерно.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните срещу Д.И.Н.да е инициирано наказателно производство  и повдигнато обвинение за престъпление  по чл.220, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, по НОХД №362/2011год. по описа на СГС, НК, 35 състав. Постановена е оправдателна присъда №104 от 29,03,2012год., с която Д.И.Н.е призната за невиновна  в извършване на престъпление по повдигнатото обвинение.

Първоинстанционната оправдателна присъда е протестирана от прокуратурата, във връзка с което е образувано ВОХД №585/2012год. по описа на САС, което е прекратено по отношение на подсъдимата Д.И.Н.на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК на 16,07,2012год., поради смърт на дееца.

От приложените доказателства се установява, че смъртта на подсъдимата Николова е настъпила на 11,06,2012год., а  ищцата Н. К.е законен наследник на починалата-нейна майка. /удостоверение за наследници от 18,04,2017год. на  Община Силистра/.

От изслушаното заключение на комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява, че смъртта на Николова е настъпила в резултат  на злокачествено заболяване миеломна болест-плазмоклетъчна  левкемия, остра циркулаторна недостатъчност. Посочено е, че се касае до  изключително тежко и злокачествено заболяване, което не се влияе от стрес и нервнопсихично  натоварване. Повдигнатото обвинение не е инициирало заболяването като не е известна конкретна причина за възникването му. Високорискови фактори за отключване на заболяването са  радиация, вируси, химически агенти, химиотерапия  и др. Нервнопсихическо претоварване има отношение към заболявания, в които участва кората на  главния мозък, каквото не е диагностицираното при починалата. Леталния изход при болната е настъпил в резултат естеството и тежестта на заболяването.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на  Г.К., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК и от които се установяват сочените неимуществени вреди за  ищцата.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата претенция се основава на противоправно деяние осъществено от служители на ответника във връзка с повдигнато обвинение срещу Д.Н., довело до влошаване на здравословното й състояние и настъпил летален изход, от което ищцата-майка на починалата  твърди да е претърпяла неимуществени вреди. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на  исковата претенция съдът намира за неоснователно. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди не претърпени от лицето, срещу което е повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е прекратено, в който случай съобразно нормата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява, само ако е било предявено пред съд от увреденият. Цитираната норма урежда възможността за встъпване в производството за присъждане на обезщетение на законните правоприемници на починалия и то ако обезщетението е основано на хипотеза предвидена в чл.2 и сл. от ЗОДОВ. В настоящото производство  не се твърди за починалата да е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.2, ал.1, т.2/сег.т.3/ от ЗОДОВ, в който случай  прекратяването е по причина неустановяване на авторството на деянието, при неосъществен престъпен състав и погасяване на наказателното преследване поради давност или амнистия. В хипотезата на прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на дееца законните наследници имат право на обезщетение само за имуществените вреди, които се наследяват и П.би се освободила от отговорност само при доказване, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление-чл.6, ал.2, вр.чл.6, ал.1 от ЗОДОВ.

Претендират се вреди претърпени от ищцата на самостоятелно основание, поради което настоящия състав намира исковата претенция да обуславя иск с пр.осн.чл.49 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените законови предпоставки,  а именно: възлагане на определена работа, извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди при или по повод изпълнение на работата, причинна връзка между противоправното деяние, вследствие на възложената работа  и вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.  

В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора.

Безспорно по делото се установи от ищцата да са претъпрепени неимуществени вреди изразяващи са в напрежение, безпокойство, тревога за изхода на делото, влошаване на здравословното й състояние и притеснения, скръб от загубата на дъщеря й.

 От друга страна при липса на постановено оправдателна присъда срещу Николова действията на П.по повдигане и поддържане на обвинението срещу подсъдимата, включително протестиране на оправдателната присъда на първостепенния съд не могат да се определят като противоправни, тъй като основаната функция на П.е да следи за спазване на законността и при наличие на  достатъчно данни да инициира производство пред съд в хипотезата на чл.246 от НПК. Постановяването на оправдателна присъда спрямо друг подсъдим не е основание да се приеме, че спрямо същата изходът от делото би бил идентичен, респективно  действията на ответника спрямо починалата Николова също да  се определят като противоправни.

На следващо място дори да се обоснове извод за противоправност, то липсва причинна връзка между деянието по повдигане на обвинение, влошаване здравословното състояние на подсъдимата и настъпилия летален изход. В този смисъл е и заключението на изслушаната съдебномедицинска и психиатрична експертиза, обосноваваща на първо място неяснота относно етиологията на забляването, което се свързва с редица рискови фактори, но не и стресогенни събития и нервнопсихично напрежение, каквото би могло да бъде причинено от инициирането на наказателно производство срещу Николова, както и обосноваване на извода смъртта  на подсъдимата да е в резултат на естествения ход на заболяването.

Съобразно изложеното поради неустановяване на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност е безпредметно обсъждане на останалите, а исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Релевираното възражение от ответника по чл.120 от ЗЗД за погасяване на вземането по давност от една страна е заявено извън преклузивния срок за отговор по чл.131 от ГПК, а от друга страна ирелевантно предвид неоснователност на исковата претенция.

По разноските:

С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но не се претендират.

 

Мотивиран от горното СГС

 

Р   Е   Ш   И:

              

           ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.  К. К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** срещу П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.*******иск с пр.основание чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 50000лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: