№ 771
гр. Велико Търново, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100623 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ш. М. С., с която се иска да бъде
прието за установено по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумите
по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2663/2011 г. на Районен съд – Велико
Търново, претендирани по изпълнително дело № 111/2012 г. на ЧСИ В. Г., а именно:
сумата от 1 007.80 лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
01074384/24.7.2007 г., сумата от 152.18 лева – надбавка, представляваща печалба на
кредитора, сумата от 465.78 лева – мораторна лихва за периода от 20.9.2007 г. до
17.6.2011 г., ведно със законната лихва от 17.6.2011 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 132.52 лева – разноски по ЧГД № 2663/2011 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2663/2011
г. на Районен съд – Велико Търново, срещу него по молба на „***“ ЕАД е образувано
изп. дело № 111/2012 г. на ЧСИ В. Г.. Заявява, че в периода от 24.1.2012 г. до 24.1.2014
г. взискателят не е поискал и съдебният изпълнител не е предприемал изпълнителни
действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК делото е прекратено ex
lege, а извършените след 25.1.2014 г. действия са незаконосъобразни. Сочи, че с молба
от 30.6.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, че
същият не е поискал извършването на изпълнителния действия, а само е възложил на
съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, който въпреки това не е предприел
изпълнителни действия. Твърди, че по делото са извършени две изпълнителни действия
– запори на негови банкови сметки, първият от които е наложен на 12.1.2019 г., а
вторият – на 23.1.2020 г., които обаче са незаконосъобразни с оглед прекратяването на
изпълнителното дело. Счита, че погасителната давност относно вземанията по
изпълнителния лист е изтекла на 21.6.2016 г.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че самата
молба за образуване на изпълнителното дело е довела до прекъсване на давността,
1
която давност е била прекъсната и на 28.7.2015 г. с депозирането на молбата за
конституирането му като взискател. Твърди, че по делото са предприемане
изпълнителни действия, които многократно са прекъсвали давността, като изтъква, че
перемпцията няма правно значение за прекъсване на давността, респ. че дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на ново искане за
предприемане на изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г. на
ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по делото
въобще не е текла. В този ред на мисли, счита, че най-ранната възможна дата за
погасяване на задълженията по давност е 26.6.2020 г., но в случая след 26.6.2015 г. има
извършени редица изпълнителни действия.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване, считайки че са налице предпоставките за
това.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа заявеното
оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 2663/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на
взискателя „***“ ЕАД от 27.1.2012 г. срещу ответника е образувано изп. дело №
111/2012 г. по описа на ЧСИ В. Г.. С молбата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Последвал е опит за връчване на покана за доброволно изпълнение изх. №
2113/8.2.2012 г., който обаче е останал неуспешен.
Впоследствие, на 28.7.2015 г. е постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД, с която
ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 15.5.2015 г. е сключил договор с
„***“ ЕАД, по силата на който вземанията срещу ищеца са прехвърлени на него. С
въпросната молбата е направено искане за конституирането на „К. И. И. БГ“ ЕАД като
взискател и е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
По молба за ответника с вх. № 04688/5.3.2019 г. на 11.4.2019 г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение, според която на 24.5.2019 г. ще се пристъпи
към опис на движими вещи на длъжника. По делото няма данни по каква причина
описът не е извършен.
На 12.4.2019 г. е изпратено запорно съобщение, според което е наложен запор
върху сметките и банковите касетки на ищеца, разкрити в „***“ АД.
На 18.1.2020 г. е изпратена нова призовка за принудително изпълнение, според
която на 27.2.2020 г. ще се пристъпи към опис на движими вещи на длъжника, като
отново няма данни по каква причина описът не е извършен.
На 23.1.2020 г. е изпратено ново запорно съобщение до „***“ АД във връзка с
наложения запор върху сметките и банковите касетки на ищеца, каквото съобщение е
изпратено и на 11.10.2021 г.
На 11.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „***“ АД, според което е
наложен запор върху сметките и банковите касетки на ищеца.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
2
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от
който извежда основанието за отричане правото на ответника – изтекла погасителна
давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали
това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило
поради неговото реализиране - да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна
практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на
срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с
изтичане на общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва
да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изп. дело № 111/2012 г. по описа на ЧСИ В. Г. е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, като същото е прекратено ex lege на
27.1.2014 г., тъй като в продължение на две години не е поискано извършването на
изпълнителни действия. Доколкото делото е образувано и прекратено преди
приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в периода от
неговото образуване до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че
в посочения период давност не е текла. А както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.
С оглед на горното, давността относно процесните вземания е започнала на
26.6.2015 г. с приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г., като същата не е
прекъсната с молбата за конституиране на ищеца, подадена на 15.5.2015 г., тъй като в
нея липсва конкретно искане на взискателя до съдебния изпълнител за предприемане
на определен изпълнителен способ. Давността е щяла да изтече на 26.6.2020 г., но
същата е прекъсната наложения на 12.4.2019 г. запор на сметките и банковите касетки
на ищеца, разкрити в „***“ АД.
Дори да се приеме, че давността е започнала да тече с издаването на
изпълнителния лист на 20.10.2011 г. и същата е спряла да тече с образуване на
изпълнителното дело на 27.1.2012 г., след което е продължила да тече от 26.6.2015 г., то
давността е щяла да изтече на 19.3.2020 г., но същата пак би била прекъсната с
налагането на запора на 12.4.2019 г.
3
По повод оплакването на ищеца, че действията по налагане на запори са
извършени по едно прекратено по силата на закона изпълнително делото следва да се
отбележи, че перемцията няма правно значение за давността, като в случая от значение
е единствено поведението на взискателя – дали е поискал предприемането на
изпълнителни действия преди изтичането на давността, или не, а такива действия са
поискани и в крайна сметка са извършени от съдебния изпълнител преди изтичане на
давността.
С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00, както и за такса за изискване
на препис от изпълнителното дело в размер от 12.00 лева, или общо на сумата от
162.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. М. С., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието за
установено по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, че ищецът не дължи
претендираните по изпълнително дело № 111/2012 г. на ЧСИ В. Г. суми, а именно:
1007.80 лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
01074384/24.7.2007 г., сумата от 152.18 лева – надбавка, представляваща печалба на
кредитора по договора, сумата от 465.78 лева – мораторна лихва за периода от
20.9.2007 г. до 17.6.2011 г., ведно със законната лихва от 17.6.2011 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 132.52 лева – разноски по ЧГД №
2663/2011 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Ш. М. С., ЕГН ********** да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 162.00 (сто шестдесет и два) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4