и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК. С решение № 241/08.12.2004 г., постановено по гр. д. № 192/2004 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград против Всестранна кооперация “Младост- 95” гр. Момчилград, за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и неговата отмяна, за възстановяването му на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението за сумата в размер на 2100 лв., с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, който го атакува като необосновано. Излага съображения, че за да постанови решението, съдът приел, че действително било извършено съкращаване на щата, без да съобрази показанията на Председателя на кооперация ВК "Младост- 95" гр. Момчилград, че се съкращавала само длъжността, но самата трудова функция по охрана и поддръжка на парното отопление, продължавала да съществува и се изпълнявала от друго лице, което доказвало, че съкращаването на щата било фиктивно и целяло отстраняването му от тази дейност и от кооперацията. Неоснователно съдът приемал, че след като е извършено съкращаване на щата и този щат бил единствена бройка, не следвало да се извършва подбор. Поддържа, че съдът не взел предвид, че дейността продължавала да съществува и следвало да се извърши подбор, което било задължение на работодателя. Моли да се отмени атакуваното решение като предявените искове бъдат уважени. В съдебно заседание поддържа жалбата. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Всестранна кооперация “Младост- 95” гр. Момчилград, чрез процесуалния си представител, я оспорва изцяло и моли да се остави в сила обжалваното решение. Излага съображения. Сочи доказателства. Претендира разноски. С решение № 84/13.06.2005 год. постановено по гр. д. № 42/2005 г. Кърджалийският окръжен съд е отменил решение № 241/08.12.2004 г., постановено по гр. д. № 192/2004 г. по описа на Момчилградския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно уволнението на Фикрет Хайрула със заповед № 13/01.04.2004 г. на председателя на ВК „Младост- 95" гр. Момчилград и е отменил същата, възстановил е ищеца на предишната му работа като „охрана и поддръжка на парно отопление в звено АУП" в кооперацията и последната е осъдена да му заплати разноските по делото. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която искът за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ е отхвърлен.С решение № 681/10.06.2008 г. постановено по гр. д. № 2512/2005 г., ВКС на РБ отменил изцяло решение № 84/13.06.2005 г. по гр. д. № 42/2005 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният съд в настоящия състав при новото разглеждане на делото като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което следва да се остави в сила атакуваното решение. Съображенията на съда за това са следните: Производството по делото е образувано по искова молба на Фикрет Расим Хайрула с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ против ВК „Младост- 95” гр. Момчилград. По делото не се спори, че Фикрет Хайрула е изпълнявал длъжността “охрана и поддръжка на парно отопление“ при ответника по иска Всестранна кооперация “Младост- 95” гр. Момчилград. Със заповед № 13/01.04.2004 г. на Председателя на кооперацията, считано от същата дата, било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ- поради съкращаване на щата. В заповедта е посочено, че извършеното съкращаване на щата е прието с протокол № 4/31.03.2004 г., Решение № 3 на УС на кооперацията. При новото разглеждане на делото, е представен заверен препис на Протокол № 4 от 31.03.2004 г. на УС на ВК “Младост- 95” гр. Момчилград за проведено редовно заседание, видно от който, по т. 3 от дневния ред, било взето решение да се съкратят в щатното разписание длъжности, между които и “охрана и поддръжка на парно отопление в АУ”. По делото е представено щатно разписание на длъжностите и работните места на АУП в сила от 01.01.2004 г. /по решение № 1 и протокол № 1/30.01.2004 г./, от което се установява, че в звено “оператори на машини и съоръжения и транспортни средства” фигурира длъжност “охрана и поддръжка на парно отопление на АУП” и е предвидена 1 бр. с изискуемо средно образование. Представен е и Протокол № 1/30.01.2004 г.на УС на ВК “Младост- 95” гр. Момчилград, видно от който по т. 1 от дневния ред, е взето решение за приемане на производствения щат, ВПОРЗ и КТД за 2004 г. Представено е по делото и щатно разписание на длъжностите и работните места в АУП в сила от 31.03.2004 г. /по решение № 3 и протокол № 4/31.03.2004 г., от което се установява, че заеманата от въззивника длъжност не е предвидена в него. Пред тази инстанция жалбодателят Хайрула е представил трудовата си книжка, в която на стр. 24- 25 е отбелязано, че същият е работил на длъжност „охрана и поддръжка на парно отопление” с дата на постъпване или преназначаване- 01.11.1999 г. като други отбелязвания няма. Представени са по делото и служебните досиета на Неджип Юзеир Мурат, който е работел на длъжност монтьор, както и на длъжност продавач на газ, и това на Мехмед Емин Сали- на длъжност касиер в ответната кооперация, които не съдържат заповеди, с които да им е било възлагано изпълнението на други функции, извън тези на заеманата от тях длъжност и конкретно, свързани с парното отопление в ответната кооперация. В досието на Мехмед Сали, действително се съдържа допълнително споразумение № 57 от 01.11.2006 година, видно от което на същият е определено допълнително възнаграждение в размер на 120 лв., но за периода от 01.11.2006 г. до 31.03.2007 г., без да е посочено на какво основание. По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Иван Демерджиев, който установява, че размера на обезщетението за ищеца за шест месеца възлиза на 1671.72 лв. При новото разглеждане на делото пред тази инстанция е назначена и съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Гергана Добруджалиева, чието заключение съдът приема изцяло и от което се установява, че в ответната кооперация след прекратяване на трудовото правоотношение с Фикрет Расим, не е имало издадена заповед, свързана с парното отопление на кооперацията и не е било заплащано допълнително възнаграждение на друг служител в кооперацията във връзка с парното отопление през периода от 01.04.2004 г. до 10.11.2008 г. Като свидетел пред тази инстанция е разпитан Мустафа Абдурахман, бивш председател на ВК „Младост- 95” Момчилград от 1995 г. до 2007 г., който обяснява, че след съкращаването на щата, не са назначавали друго лице да изпълнява работата, която е изпълнявал Фикрет Хайрула. Обяснява, че парното работело през зимния сезон, за което назначили човек, който работел в администрацията на друга длъжност, и през зимния сезон само пускал и спирал парното, без да изпълнява и другите функции към длъжността „охрана и поддръжка на парното”. Твърди, че касиера Мехмед Сали имал заповед за допълнителното възнаграждение, но не му била възлагана охрана на обект, физическа охрана на сградата на кооперацията, както и да отговаря за котелното и избеното помещение. Твърдението на този свидетел, че на касиера в кооперацията имало издадена заповед за възлагане на допълнителна работа, не се подкрепя от съдържанието на приложените служебни досиета на Неджип Юзеир Мурат и Мехмед Емин Сали и от заключението на вещото лице Добруджалиева. По делото е разпитан като свидетел и Неджип Юзеир Мурад, който обяснява, че бил назначен и работел като монтьор във Всестранна кооперация “Младост- 95” гр. Момчилград към Звено "Тютюни", а през зимата, когато времето било студено, от края на ноември 2004 г. до месец март 2005 г. и то само в дните, когато било студено, работел и като парнаджия, като поддръжка на парното, но нямал заповед за изпълняване на длъжността „поддръжка на парното”. Заповедта му била от Звено „Тютюни” към кооперацията за поддръжка на машините. Постоянната му работа била към звено “Тютюни”. При тези данни съдът приема следното: При оспорване на уволнението, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е безвиновно и съдържа две хипотези- закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Безспорно обективния характер на отговорността съобразно сочената разпоредба, предпоставя задължението заповедта да е мотивирана чрез една от двете възможни хипотези. С обжалваната заповед, прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е мотивирано със “съкращаване в щата”. Тази хипотеза предполага премахване за в бъдеще, от един определен момент на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието. Съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато съответната трудова функция е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала, а не само като наименование в щатното разписание. В конкретния случай, реорганизацията в предприятието е предприета от компетентния орган. Съобразно разпоредбите на Закона за кооперациите и Устава на кооперацията, компетентен да предприеме и извърши реорганизацията в кооперацията- съкращаване в щата, е Управителният съвет на същата. По делото е безспорно установено обстоятелството за наличие на взето решение от УС на ВК „Младост - 95" към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата относно длъжността, която той е заемал. Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 4 от Закона за кооперациите, компетентен да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в кооперацията, е председателят на същата и с оглед на това, в случая заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. В тази насока е и представеното като доказателство по делото удостоверение за актуално състояние на кооперацията от 12.10.2004 г., видно от което председател на кооперацията бил Мустафа Изет Абдурахман, който е и издал атакуваната заповед. Последната, видно от отбелязванията в нея, е била връчена на жалбодателя на 31.03.2004 г. при отказ. Съдът приема, че извършеното съкращение в щата, с което се премахва длъжността "охрана и поддръжка на парното отопление” е реално, тъй като съответната трудова функция за длъжността е била премахната реално във вида и обема, в който е съществувала и не се установява да има създадена нова длъжност, или задълженията на жалбодателя в пълния им обем да са били възложени за изпълнение на друга длъжност, при която да се изпълняват идентични трудови функции. По делото е представено решение на УС на Кооперацията, новото щатно разписание, в сила от 31.03.2004 г. и предходното, действуващо до тази дата, от които следва да се приеме, че е налице премахване на тази длъжност. В тази насока несъстоятелно е твърдението на ищеца- въззивник, че неговите функции се изпълнявали от друго лице, още повече, че функциите на длъжността му, не са включвали единствено пускане и спиране на парното отопление. Действително се установява по делото, че няколко месеца след съкращаване на длъжността му, парното отопление в кооперацията било пускано и спирано, но само тази функция по пускане и спиране на парното отопление, по никакъв начин не изчерпва всички други, съдържащи се в длъжностната му характеристика. Още повече, че и вещото лице не установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с Фикрет Расим, в ответната кооперация да е била издадена заповед, свързана с парното отопление и по ведомост за заплати да е било заплащано допълнително възнаграждение на друг служител във връзка с парното отопление. При така събраните доказателства по делото, въззивният съд приема, че след като трудовите функции за длъжността "охрана и поддръжка на парното отопление" не са запазени и не са възложени за изпълнение на нова длъжност в обема и вида, в който са съществували, е налице действително съкращаване на длъжността, а атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Несъстоятелен е довода на жалбодателя, че работодателят не бил извършил подбор при съкращаването в щата, тъй като в случая безспорно е установено, че в щатното разписание е съществувала една бройка за длъжността „охрана и поддръжка на парното отопление”, единствена по съществото си трудова функция, при което работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор, респ. в случая подбора не е задължителен. Останалите доказателства по делото съдът не обсъжда като неотносими. Поради изложеното, искът за признаване уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед изхода по този иск, следва да се отхвърлят и останалите, предявени искове. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата ВК ”Младост- 95” гр. Момчилграднаправенитеразноски по делото в размер на 780 лв., представляващи възнаграждение за адвокат на ответната кооперация и за вещо лице, назначено пред тази инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 241/ 08.12.2004 г., постановено по гр. д. № 192/2004 г. по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА Фикрет Ахмед Хайрула от гр. Момчилград, ул.”Хаджи Димитър“ бл.1 вх. 1 ап. 31 с ЕГН ********** да заплати на Всестранна кооперация ”Младост- 95” гр. Момчилград разноски по делото в размер на 780 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |