Решение по дело №5311/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.12.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение – въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5311 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.12.2020г., гр.д.61484/19г., СРС, 120 с-в признава за установено по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д.Л.П. дължи на „БНП П.П.Ф.С.А., клон „България“ сумата 2 546,59 лв., представляваща главница по договор за заем № PLUS-15825113 от 15.03.2018 г., ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането, отхвърля исковете за лихва от 226,25 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 20.12.2018 г. и мораторна лихва от 252,84 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 11.07.2019 г., осъжда ответника да заплати на ищеца 92.83 лв. – разноски за заповедното производство и 496.73 лв. за исковото, а ищеца да заплати за процесуална защита на ответника на адв. М.Л.от АС „Б.Л.“ сумата 53.74 лв. за адвокатска защита в заповедното производство и 70.69 лв. за исковото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „БНП П.П.Ф.С.А., клон „България“. Счита, че клаузите на договора съдържат подробна и ясна регламентация за размерите и отделните компоненти на задълженията. Напълно са индивидуализирани погасителните вноски по размер, падеж, брой, последователност, начален и краен срок на изплащане. Уговорената лихва е фиксирана. Спазено е изискването за минимално допустим шрифт по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно текстът да е четлив и разбираем. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която е уважен главния иск постъпва въззивна жалба от ответника по него Д.Л.П.. Счита договора за нищожен, поради неспазени форма и съдържание съгласно чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.22 ЗПК. Договорът е изписан с шрифт по-малък от 12 – чл.10, ал.1 ЗПК.  В погасителния план  отсъства информация за точния размер на главница и лихва, включени в месечната погасителна вноска. Няма клаузи за наличие или липса на право за отказ на потребителя от договора, относно срокът и другите условия за неговото упражняване, както и за прекратяване на договора, включително задължението да се погаси усвоената главница и за размера на лихвения процент на ден. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2  ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не е допусната поисканата с жалбата съдебно-графологична експертиза, като неотносима и поради настъпила преклузия. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за потребителски кредит № PLUS-15825113 от 15.03.2018 г., ищецът „БНП П.П.Ф.С.А., клон „България“ предоставя на ответницата Д.Л.П. кредит за потребителски цели от 3 000 лв. и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ от 195 лв.

 

 

Според съдебно-счетоводната експертиза, ответницата усвоява изцяло уговорения размер на потребителския кредит. Остава непогасен остатък за главница – 2 546.59 лв., възнаградителна лихва – 226.25 лв., лихва за забава – 252.84 лв., или общо 3 025.68 лв.

          Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК.

Допуснато е нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.  В случая, съдът преценява размерът на използвания шрифт на 11, т.е. договорът не е сключен при спазване на изискуемата писмена форма за валидност.

Част от съществените елементи от съдържанието на договора за погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.

Спазени са изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, както и следващата т.12 в частта за изискването погасителният план да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. В процесния договор ясно са посочени условията за погасяване на кредита, а именно на 9 месечни погасителни вноски от по 396.12 лв., с падеж 20-то число от съответния месец, дължими през периода 20.04.2018г. – 20.12.2018г.

Не е спазена т.12 от чл.11, ал.1 ЗПК в частта за изискването планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план да се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Настоящият договор не съдържа напълно изчерпателна информация доколко в погасителните вноски, освен главница се включват възнаградителна лихва или още други компоненти, а съко в какви размери и съотношения.

В тази връзка, няма достатъчна яснота кои точно са компонентите, които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят и възнаградителната лихва. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Противно на оплакванията в жалбата на ответника по исковете, чл.10 от договора изрично предвижда възможностите за прекратяване на правоотношението с изпълнение на задълженията от страните или при упражняване на правото за отказ от договора. Клаузата на чл.11 регламентира реда и условията за прекратяване от потребителя при предсрочно плащане.

         Съобразно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП). Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, която не е съставена по прозрачен начин, така че за кредитополучателят да е възможно да прецени на основание ясни и разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на договора.

В настоящия случай, предвид изложените вече съображения, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдените клаузи са нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона и добрите нрави – чл.26, ал.2 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя – чл.20, ал.1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл.21, ал.1 ЗПК и с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК.

Независимо от всичко, съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При липса на доказателства за погасяване на остатъка от усвоената, но непогасена главница от 2 546.59, главният иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на нейната дължимост е основателен до този размер. Като неоснователни следва да се отхвърлят главният иск за разликата над посочения размер и изцяло акцесорните искове за възнаградителна и мораторна лихва.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивните жалби, насрещните страни не си дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2020г., гр.д.61484/19г., СРС, 120 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.