РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Монтана, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500223 по описа за 2025 година
С решение № 579/05.12.2024г. , постановено по гр.дело № 1108/2023г. Районен съд –
Монтана е осъдил Г. Я., както и Н. Я. като родител и законен представител на малолетните
си деца: Л. Я. и К. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Б. сумата 12 090 лв., ведно със законната лихва
от 18.05.2023 г. , представляваща увеличена стойност на недвижим имот № *, УПИ *, кв. №
*по кадастралния и регулационен план на с. *, ведно със сгради , като е отхвърлил иска над
уважения до предявения размер от 24500 лева като неоснователен.
Така постановеното решение е обжалвано от Л. Б. с жалба вх. № 14843/30.12.2024г. В
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск с доводи за
неправилност.
Поддържа се в жалбата, че възражение срещу предявения иск е подадено единствено
от ответницата Г. Я., като собственик на 1/2 идеална част от имота, а останалите двама
ответници не са подали такова, поради което и по отношение на тях подобренията следва да
се признаят изцяло. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно са
установени извършените от жалбоподателя подобрения в процесния имот, като са вложени
труд , средства и материал, довели до увеличаване стойността му, в която насока е и
заключението на приетата по делото експертиза. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с която искът се уважи в пълния предявен
размер.
1
С писмено становище, чрез пълномощник адвокат Н. А. въззивната жалба се
поддържа от жалбоподателя така както е подадена с искане за уважаването й , ведно със
законните последици.
Писмен отговор на въззвината жалба не е подаден при надлежно връчени преписи на
въззиваемите страни Г. Я., Л. Л. и К. Л., последните двама действащи чрез Н. Я. като
майка и законен представител.
В съдебно заседание въззиваемата Г. Я., чрез процесуален представител адвокат К.
Ч., оспорва жалбата като неоснователна. С представена писмена защита излага доводи
относно правилността на решението в неговата осъдителна част.
Подадената от Г. Я. въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е
върната от първостепенния съд като нередовна с разпореждане №375/24.01.2025г. , влязло в
сила на 09.04.2025г., поради което и в частта, с която искът на Л. Б. решението на РС
Монтана е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против решението на РС Монтана, с което съдът е отхвърлил иска
на Л. К. над уважения размер от 12090 лева до предявения такъв от 24 500 лева е подадена
от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по чл. 259,ал. 1 от ГПК, отговарят
на изискванията за редовност по чл. 260 от ГПК, поради което е допустима за разглеждане.
Жалбоподателят е освободен на основание чл. 83,ал.2 ГПК от задължението за плащане на
държавна такса и разноски по делото с определение на РС Монтана № 685/19.05.2023г. .
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Л. Б., подадена
на 18.05.2023г. срещу С. П. с твърдения, че с договор в нотариална форма от 12.09.2019г. е
закупил недвижим имот - имот № *, за който е образуван УПИ *в кв. № *по кадастралния и
регулационен план на с. *, обл.*, одобрен 1987 г. , с административен адрес: с*, обл.*, ул.,,*‘‘
№ *, с площ от 555 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда- на два
етажа и стопанска сграда. С влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 1219/2021г. по
описа на РС Монтана е признато за установено по отношение на него и продавачите му, че
С. П. е собственик на недвижимия имот, като е осъден да й отстъпи собствеността и да й
владението върху имота. Твърди, че в имота е извършил добросъвестно подобрения и
ремонти –труд и материали. Вземането му е обезпечено с определение и обезпечителна
заповед, издадени по ч.гр.дело № 853/2023г. на РС Монтана. Подал е и жалба до
прокуратурата срещу лицето М.И. във връзка с продажбата на имота. Твърди, че от
закупуване на имота е извършвал строително-монтажно работи, довели до увеличаване
стойността му- смяна на покривна конструкция на къщата и пренареждане на керемиди през
лятото на 2020г.. Март 2021г. е ангажирал Н.К., който е извършил и ремонта на покрива, да
извърши сваляне на мазилка от стени и тавани на втория етаж, измазване хоросан,
2
шпакловане и боядисване, боядисване с блажна боя пода, вратите и прозорците , къртене и
изнасяне на боклуци от баня на втория етаж, нова ВиК инсталация в банята , шпакловка на
стени и изливане на замазка на пода в банята, както и облепването й с плочки. При
закупуване имотът бил в окаяно състояние, като ремонтите извършвал като собственик на
същия без да знае, че праводателите му не са такива. Поискал е от съда да осъди ответницата
да му заплати сумата 24 500 лева стойност на извършени подобрения и необходими
разноски, като до заплащането им постанови право на задържане на имота.
При връчване на ответницата препис от исковата молба е установено, че е починала
на 24.05.2023г., след подаване на исковата молба, поради което и като ответници са
конституирани законните й наследници- дъщеря Г. Я. и по право на заместване
низходящите на починалия преди С. Г. неин син Е. Я. – малолетните Л. Л. и К. Л., действащи
в процеса чрез своята майка и законен представител Н. Я..
Отговор на исковата молба е подаден от Г. Я., с който искът е оспорен с твърдения, че
повечето от ремонтните дейности са извършени след отпадане основанието, легитимиращо
ищеца като собственик, като са оспорени и приложените с исковата молба писмени
доказателства.
Първостепенният съд е приел, че е сезиран с искова претенция с правно основание
чл. 72 от Закона за собствеността /ЗС/. След преценка на събраните в производството
доказателства е постановил решение, с което е уважил частично иска за заплащане
подобрения.
При служебната проверка относно допустимостта и валидността на постановеното
решение , съдът приема, че същото е валидно, а в обжалваната част относно сумата 12 410
лева обезщетение за извършени в имота подобрения - и допустимо.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС Монтана решение в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на подобрения над сумата 12090
лева до сумата 24 500 лева. В останалата част, с която искът е уважен решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че ищецът с договор от
12.09.2019г., сключен в нотариална форма –нотариален акт №*, том *, н.д. */2019г., рег. №
*на нотариус А.П. с район на действие РС Монтана - е закупил от И.Х. и М.И. процесния
недвижим имот- дворно място, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда в село *,
община *. При сключване на договора продавачите са се легитимирали като собственици с
нотариален акт от 12.09.2019г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение.
С решение № 146/20.04.2022г. на РС Монтана по гр.дело № 1219/ 2021г. е признато
за установено между страните М. И., Д. Г. и Г.Г., като наследници на И. Х., Л. Б. и С.Х., че
С.Г. е собственик на процесния недвижим имот, като Л. Б. е осъден да й отстъпи
собствеността и предаде владението. По делото няма конкретни доказателства за датата на
влизане в сила на това решение, но са налице данни за издаден на С.Г. на 14.06.2022г. от РС
3
Монтана изпълнителен лист за предаване владението, съответно към тази дата решението е
било влязло в сила. Подадената от Л. К. на 22.08.2022г. молба за отмяна на това решение е
оставена без уважение. С определение № 568/28.04.2023г. по ч.гр.дело № 949/2023г. е
допуснато обезпечение на бъдещи искове на Л. К. срещу С.Г. с правно основание чл.
72,ал.3,чл. 74 , чл. 75 и чл. 76 ЗС, чл. 55 и чл. 59 ЗЗД с обезпечителна мярка- спиране
изпълнението по изп.дело № 2-250/2022г. на СИС при МРС за въвод във владение на
процесния имот срещу гаранция от 500 лева и е издадена обезпечителна заповед №
8/02.05.2023г. .С определение № 511/19.04.2023г. по ч.гр.дело № 853/2023г. на МРС е
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Л. К. с цена 24 500 лева подобрения в
недвижим имот срещу С.Г. чрез обезпечителна мярка –възбрана върху процесния имот, като
е издадена обезпечителна заповед. Безспорно е между страните, че ищецът се намира във
владение на процесния имот, вероятно предадено му при сключване договора за покупко-
продажба на 12.09.2019г. , като към настоящия момент, предвид обезпечителната мярка –
спиране изпълнението по изп.дело № 2-250/2022г. по описа на СИС при РС Монтана ,
решението по гр.дело № 119/2021г. на РС Монтана, с което е осъден да предаде владението
на С.Г., все още не е изпълнено.
По делото са приложени три договора, сключени от ищеца със св. Н. К. на дати
12.08.2020г., 10.03.2021г. и 01.05.2021г. с предмет извършване на СМР в процесния имот с
договорена цена общо по трите договора 25 490 лева, като и в трите договора е налице
клауза, че с подписването му всички задължения по него се считат погасени. Цената според
договорите включвала общо труд и материали. Като свидетел по делото е разпитан
изпълнителят по договорите Н. К., който в показанията си установява, че е колега на ищеца,
който също бил строител. През 2020г. по сключения на 12.08.2020г. договор за извършване
СМР със свои работници подменил летвите на покрива на къщата, свалил и изчистил
керемидите и пак ги наредил, като капаците измазал с варов разтвор, хоросан. По договора
от 10.03.2021г. извършил ремонт на втория етаж на къщата –три стаи и кухня, като е свалена
мазилката на стените , след което са измазани с груба мазилка, с хоросан, варов разтвор,
положен е грунд и латекс. Положили външна изолация на терасата на втория етаж. Вратите
и прозорците са изшкурени и боядисани с блажна боя. Боядисан е и пода в хола, лепени
плочки в кухнята. С материали за работата го снабдявал Л.. Договорите били сключвали
след свършване на работата и Л. му плащал в брой. Л. имал намерение да ремонтира и
банята на първия етаж, бил купил плочки за това, като смятал да направи и такава на втория
етаж, но такъв ремонт не е извършван. Показанията на свидетеля К. са в явно противоречие
с приложените договори, в които цената включва материали и труд, а свидетелят установява,
че с материали е снабдяван от ищеца. Договора от 01.05.2021г. е с предмет ремонт на баня
на втория етаж, а свидетелят установява, че такава на втория етаж на къщата няма. Било му
плащано след свършване на работата, но пък сам признава, че ремонт на баня не е правен.
Като свидетел по делото е разпитана Б.П., с която ищецът живее на семейни начала. В
показаният си сочи, че семейството живее в къщата в *, след като през 2021г. й направили
ремонт, тъй като в къщата имало много влага, покрива течал, имало счупени стъкла,
4
дюшемето било нацепено. Започнали с ремонта на покрива, а после и стаите на втория етаж.
Св. Е.П. установява в показанията си, че има съседен на процесния имот в село *,
познава Л.. Има опит в строителството, тъй като се занимава с ремонт на покриви. Според
него ремонт на покрива е правен есента на 2023г. като са сменени само летвите стряхата,
целия покрив не е разкриван. Виждал там да работят по покрива ищеца, баща му, св. К. и
други хора. Св. Т.Х. живее постоянно в селото, пенсионерка е и по цял ден си е вкъщи, като
къщата й е точно срещу процесния имот. През цялото време е наблюдавала ремонта на
покрива, който е правен 2023г. -три или четири реда цигли са свалени и са наковани нови
летви , след това хванали маите/капаците/ и ги измазали. Не е видяла да се изнасят отпадъци
от ремонт на къщата, като не е забелязала да се ремонтират стаите в къщата. До 2016г. в
къщата е живяла С.Г., като всичко в нея си е било нормално за живеене.
По делото са приети две съдебно-технически експертизи – първоначална, извършена
от вещото лице С. Р. и повторна, извършена от вещото лице Л. А..
Вещото лице С.Р. при извършен оглед на къщата установява баня на първия етаж с
нов бойлер и смесител. Установява сменени летви и измазани капаци на покрива. На втория
етаж са шпакловани две стени на терасата и е боядисана вратата към етажа. Втория етаж се
състои от четири стаи- детска, спалня, кухня и хол, като са боядисани с блажна боя
прозорците и вратите, както и пода в хола, латекс по стени и тавани върху стара варова
мазилка, в детската стая има тапети по стени, а в кухнята е сложен ламинат на пода, като
има и фаянс. Установена е сменена ел.инсталация – ново табло, ключове и предпазители и
контакти. Според заключението общо извършените СМР са на стойност 8011.57 лева,
включваща труд и материали. Според допълнителното заключение на същото вещо лице с
така извършените СМР пазарната стойност на имота не се е увеличила, тъй като това са
козметични и поддържащи СМР. Заключенията са оспорени и е назначена повторна
експертиза. Според заключението на вещото лице Л.А. по къщата са извършени : ремонт на
покривна конструкция със сменени счупени керемиди, подмазване на капаци, смяна на
летви, поставяне на челни дъски, частично смяна на греди / налична остатъчна греда за
определяне на размери/; латекс по стена в дневна , латекс по под в кухня; боядисване на
всички прозорци - двукатни на втори етаж; сваляне на стара мазилка , направа на нова
мазилка, шпакловане на стени и латекс по стени; тапети в детска стая;боядисване на тръби
на асмалък и порти в двора с блажна боя; боядисване на парапет към ет.2. Стойността на
така извършените СМР вещото лице е определило на 12 090 лева с включена подмяна на
ел.инсталация, като е посочено, че с тази сума се е увеличила стойността на имота.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
По делото е безспорно, че ищецът има качеството на владелец на процесния имот,
предвид предаденото му владение въз основа на сключен договор за покупко-продажба.
Съгласно чл. 70,ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно е
5
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Съгласно
чл.70,ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до установяване на противното. По делото
не са представени доказателства ищецът да е знаел, че праводателите му не са собственици
на процесния имот, съответно до връчване препис от исковата молба по гр.дело №
1219/2021г. по описа на МРС същият е упражнявал фактическата власт върху процесния
имот със съзнанието, че е негов собственик, поради което и за извършените в имота
подобрения има качеството на добросъвестен владелец и като такъв съгласно чл. 72 ЗС може
да иска заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие
извършените подобрения, както и заплащане на необходимите разноски, които е направил за
запазване на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
По делото е установено, че СМР по къщата са извършвани в периода края на 2020г.
до средата на 2021г. . В тази насока са приложените договори за възлагане СМР с дати
12.08.2020г. и 10.03.2021г. , показанията на св. К. и на св. Б.П., които установяват период до
средата на 2021г.. Съдът не дава вяра на показанията на св. П. и св. Х., които сочат време на
извършване есента на 2023г. Исковата молба по настоящето дело е подадена май 2023г. ,
след влизане в сила решението по гр.дело № 1219/2021г. по описа на МРС към юни 2022г. ,
като в исковата молба ищецът изрично е посочил вида на подобренията, извършени в имота
с приложени писмени доказателства , съответно напълно необосновано е поддържаното от
двамата свидетели, че ремонтът на покрива е бил правен есента на 2023г. . В подкрепа на
извода за извършени подобрения до средата на 2021г. е споделеното от св. К., че по
договора от 01.05.2021г. с предмет ремонтни дейности на баня , строителни дейности не са
извършвани, поради възникнали спорове за имота, съответно към средата на 2021г. вероятно
делото с предмет иска за собственост срещу ищеца е било висящо.
Като добросъвествен владелец ищецът има право на заплащане от собственика на
имота стойността на извършените в същия подобрения, като законът предвижда, че тази
стойност е сумата, с която се е увеличила стойността на имота .
И двете заключения на приетите по делото съдебно-технически експертизи са
установили безпротивиречиво вида на извършените от ищеца подобрения след закупуване
на имота, като повторната експертиза е била назначена единствено поради оспорване
дадената от вещото лице С. Р. стойност на извършените в имота ремонтни дейности и
заключението й, че тези дейности не са довели до увеличаване стойността му, а
представляват козметични такива. В заключението на вещото лице Л. А. е приета стойност
на ремонтните дейности 12090 лева , с която стойността се е увеличила стойността на
имота.
От събраните по делото доказателства не се установява Л. К. да е извършвал в
процесния имот СМР извън посочените такива в заключението на вещото лице Л.А. на
стойност 12090 лева, присъдена му с влязлото в сила в тази част решение. Баня на втория
етаж не се установява от събраните доказателства да е съществувала , а сам св. К. твърди, че
6
ремонтни дейности на баня по договора от 01.05.2021г. не са извършвани от него. Следва да
се отбележи, че в присъдената на ищеца сума от 12090 лева са включени разходи за подмяна
на ел.инсталация, за каквито в исковата молба не се съдържат твърдения, каквито са и
разходите за боядисване на тръби на асмалък и порти в двора с блажна боя, боядисване на
парапет към ет.2. В присъдената му сума е включена и стойност на нов бойлер с монтаж,
както и смесител с монтаж, и покривна ламарина на навеси , за които в исковата молба не са
изложени твърдения и които като движими вещи могат да се отделят без повреждане .
Съгласно чл. 269 ГПК по правилността на решението, което се обжалва въззивният
съдът е ограничен в проверката си от твърденията във въззивната жалба. Във въззивната
жалба Л. К. не е посочил конкретни факти и обстоятелства , които първоинстанционният
съдът не е съобразил при постановяване на решението си. Липсата на отговор на исковата
молба от малолетните ответници, действащи чрез своята майка и законен представител не се
приравнява на признание на иска и не освобождава ищеца от необходимостта да докаже при
условията на главно и пълно доказване твърденията в исковата молба. Доколкото по делото
липсват доказателства за извършени от Л. К. разноски за процесния имот, извън
присъдените му такива от първостепенния съд с поставеното по делото решение, то
правилно с обжалваното решение искът за присъждане на такива е отхвърлен над уважения
размер от 12090 лева до предявения такъв от 24 500 лева. Не е установено по делото
посочената в договорите от 10.03.2021г. и от 12.08.2020г. цена на възложените за изпълнение
на Н. К. СМР реално да е заплатена от ищеца. Видно от договорите цената включване не
само труд, но и материали, а сам св. К. установява, че материалите за закупувани от Л. К..
Самият ищец с исковата молба е приложил касови бонове и фактури за закупени материали,
но всички такива са от периода февруари –юли 2022г. , след като ремонтните дейности са
били приключили към средата на 2021г..
Предвид гореизложеното обжалваното решение като правилно следва да се
потвърди.
Искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемите не е заявено, като по
делото няма и доказателства за направени такива в хода на въззивното производство.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 579/05.12.2024г. , постановено по гр.дело №
1108/2023г. по описа на Районен съд – Монтана в обжалваната част, с която е отхвърлен като
неоснователен иска на Л. Б. над уважения размер от 12090 лева до предявения такъв от 24
500 лева, като ПРАВИЛНО.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8