Р Е
Ш Е Н
И Е № 904
гр. Сливен,
01.08.2019 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти
граждански състав, в открито съдебно
заседание на първи август, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 3955 по описа за 2019 година, докладвано от районния съдия.
Производството е по Закона за защита от
домашното насилие.
Производството е образувано по молба в
която се твърди, че ответниците, които са син и снаха на молителя са
осъществили спрямо него акт на домашно насилие на 07.07.2019 година около 07,00
- 07,30 часа сутринта, изразяващо се в отправяне към него обиди, заплахи и
клетви от страна на снахата и закани за убийство и палеж на къщата и изгонване
от къщата отправени от сина му.
Към молбата е приложена декларация от
молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
От съда се иска спрямо ответниците да
бъде издадена заповед за незабавна защита по Закона за защита срещу домашното
насилие.
В съдебно заседание молителят се явява
лично и с пълномощник, като сочат, че молбата
се поддържа и се иска да бъде уважена.
Ответниците по молбата се явяват лично и се представляват от пълномощник, който оспорва
молбата.
След съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства и
свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 07.07.2019 година около 07,00 - 07,30
часа, ответниците, които са син и снаха на молителя са осъществили спрямо него
акт на домашно насилие, изразяващо се в отправяне към него обиди, заплахи и
клетви от страна на снахата и закани за убийство и палеж на къщата и изгонване
от къщата отправени от сина му.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния
едномесечен законов срок, а разгледана по същество е основателна. Правната
квалификация на предявената претенция е чл.18 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния
едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадало от
домашно насилие лице от лица, които са син и снаха на молителя.
Към молбата е приложена и декларация от молителя,
съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се
явява основателна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки
пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него
е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Домашното насилие е форма
на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както
физическо, емоционално - психическо насилие, така и заплахи за насилие,
физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата
или редица други унизяващи достойнството актове.
Безспорно в случая на конкретно посочената
дата е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН, което е осъществено
от М.О.Д. и Н.А.Д. спрямо О.М.Д. изразяващо се в отправяне към него обиди,
заплахи и клетви от страна на снахата и закани за убийство и палеж на къщата и
изгонване от къщата отправени от сина му.
От показанията на свидетелката АБДИЛ, която е очевидец на инцидента и е
по-голямата дъщеря на молителя и сестра на ответника, се установява, че по време на нейното посещение в дома на
нейните родители, на 07.07.2019 година, чула, как ответницата Д., ги обижда нея
и нейната сестра, започва да кълне, нейния баща и след това във възникналият
скандал се намесва и нейният брат – ответника Д., който заплашва, че ще запали
къщата и ще убие баща си. Свидетелката се уплашила и не излязла на двора, тъй
като се опасявала, че ще влезе в конфликт с брат си и снаха си. Заявява, че
двамата ответници, всеки ден били тормозили майка й баща й и разказва за
предходни инциденти на психическо и физическо насилие от тяхна страна. След
инцидента баща й бил много разстроен и е започнал да плаче, поради което на
следващия ден – 08.07.2019 година са били отишли при кмета на с. Новачево,
разказали му какво се е било случило и потърсили съвет от него.
От показанията на свидетелката ВЕИЗОВА, която е по-малката дъщеря на
молителя и сестра на ответника, се установява, че на процесната дата 07.07.2019
година сестра й си е обадила по телефона, за да дойде и да гледа майка им,
докато по-голямата сестра и баща й отидат при кмета, за да се оплачат от
осъщественото от нейния брат и снаха вербално насилие спрямо баща им, изразило
се в отправяне на закани и клетви и обиди към него. Заявява, че сестра й и е
била разказала на какво е била очевидец и че била чувала обиди и клетви от
страна на съпругата на брат й, отправени към техния баща и заплахи от страна на
техния брат, че ще запали къщата и ще убие баща си. Свидетелката заявява, че
баща й се страхува да живее заедно с ответниците и бил изпаднал в отчаяние.
Свидетелката твърди, че е имало и предходни случаи на домашно насилие, от
страна на ответниците спрямо молителя.
Видно от показанията на свидетеля Х.,***,
молителя за първи път се бил оплаквал от сина и снаха си преди две години, а
последното му оплакване било миналия месец. Тогава по-голямата дъщеря на
молителя и молителя дошли при него с оплакване, че психическия тормоз от страна
на ответниците бил продължавал, като същите били отправили към молителя обиди и
заплахи, поради което кметът обадил се по телефона на свидетеля Г., който
работи като младши полицейски инспектор и отговаря за село Новачево.
На 10.07.2019 година кметът и полицая
посетили дома на молителя и провели разговор с молителя и неговата съпруга. Установили, че те /кметът
и полицая/ не могат да помогнат и насочили молителя за консултация с адвокат.
Не били постъпвали предходни сигнали по отношение на ответниците.Тези факти се
установяват и от показанията на свидетеля Г..
Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел КЪНДЖИЕВ – брат на ответницата, се установява, че същата имала
предходни спречквания с молителя преди две години и страните имали конфликтни
отношения помежду си.
Съдът кредитира напълно показанията на
разпитаните по делото свидетели, като безпротиворечиви, последователни и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съобразявайки особеностите на процесния
случай и за защита на молителя, съдът намира, че на ответниците следва да бъдат
наложени мерки за защита от домашно
насилие, изразяващи се в задължаването им да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо О.М.Д., забрана
да доближава на разстояние по - малко от
50 метра, хранителния магазин на Хюсеин и
местата за социални контакти и отдих в с. Новачево, община Сливен.
По отношение на искането на молителя,
съдът да забрани на извършителите да доближават неговото жилище на разстояние
от 50 метра, съдът счита, че тъй като страните ползват общи части на двуетажна
жилищна сграда, това разстояние следва да бъде по-малко, за да може ответниците
да продължат да имат достъп до входа на етажа, който обитават. Съдът счита, че
разстоянието следва да бъде 2,5 метра по отношение на жилището на молителя.
По отношение на заявеното в хода на
устните състезания от страна на процесуалния представител на молителя искане,
да бъде наложена по отношение на ответниците и мярка за защита по чл. 5 ал. 1
т. 2 от ЗЗДН, съдът счита, че същото искане не е основателно, тъй като се касае
за тежка форма на психическо насилие, което не е било придружено с физическо
насилие и ефекта на тази мярка, би надхвърлил целите на настоящото производство.
Също следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че страните не живеят в
едно общо домакинство – молителя и неговата съпруга обитават първият етаж на
двуетажна жилищна сграда, а ответниците обитават втория етаж, като всеки етаж
си има отделен вход, през който може да се влиза.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не
е налице хипотезата на съвместно обитаваното жилище, от което да се наложи
извършителите да бъдат отстранени.
Съдът намира, че срок от дванадесет
месеца, за който да бъдат наложени мерките за защита би бил достатъчен за
превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответниците.
Съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на извършителите
следва да бъде наложена и глоба в размер на по 400 лева. Този размер, определен
към средния предвиден такъв в закона, с
оглед степента и характера на
извършеното от тях деяние и ще окаже в достатъчна степен възпиращо действие
спрямо ответниците.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с
оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителите
се предупредят за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН -
задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН,
преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ
“Полиция” гр.Сливен - по настоящия адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН
във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответниците в
настоящото производство, следва да заплатят държавна такса по делото в размер
на по 25 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК
ВКС РБ/ и разноски в размер на 400,00 лева, съставляващи платено от молителя
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.О.Д. с ЕГН ********** и Н.А.Д. с ЕГН ********** и двамата с
адрес с. Новачево, общ. Сливен ул. Агликина поляна № 16 СА ОСЪЩЕСТВИЛИ на 07.07.2019 година домашно насилие спрямо О.М.Д. с ЕГН ********** *** изразяващо се в отправяне към него
обиди, заплахи и клетви от страна на снахата и закани за убийство и палеж на
къщата и изгонване от къщата, отправени от сина му и
НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА М.О.Д. с ЕГН ********** и Н.А.Д. с ЕГН
********** и двамата с адрес с. Новачево, общ. Сливен ул. Агликина поляна №
16 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от извършване на домашно насилие спрямо О.М.Д. с ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на
М.О.Д. с ЕГН ********** и Н.А.Д.
с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Новачево, общ. Сливен ул. Агликина поляна
№ 16 ДА ДОБЛИЖАВАТ О.М.Д. с ЕГН ********** *** на
разстояние по - малко от
ЗАБРАНЯВА на М.О.Д.
с ЕГН ********** и Н.А.Д. с ЕГН ********** и двамата с
адрес с. Новачево, общ. Сливен ул. Агликина поляна № 16 ДА ДОБЛИЖАВАТ на разстояние
по - малко от 2,5 метра, жилището на О.М.Д. с ЕГН ********** ***, представляващо първи етаж на двуетажна
жилищна сграда в с. Новачево, община Сливен,
ул. Агликина поляна № 16, и
самия О.М.Д. с ЕГН **********, когато се намира в своето жилище за
срок от
12 месеца.
.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.О.Д. с ЕГН ********** и Н.А.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Новачево, общ. Сливен ул. Агликина
поляна № 16, че при неизпълнение на
заповедта на съда ще бъдат задържани от полицейските органи съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ
заповед за наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на
незабавно изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за
защита от домашното насилие НАЛАГА
на М.О.Д. с ЕГН ********** с адрес *** ГЛОБА
в размер на 400,00 лева / четиристотин лева/.
НА
ОСНОВАНИЕ
чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие НАЛАГА на Н.А.Д. с ЕГН ********** с адрес *** ГЛОБА в размер на
400,00 лева /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА М.О.Д. с ЕГН ********** и Н.А.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.
Новачево, общ. Сливен ул. Агликина поляна № 16 ДА ЗАПЛАТИЯТ СОЛИДАРНО в полза на съдебната власт държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
както и сумата от 400,00 /четиристотин/
лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение от молителя.
Преписи от решението и от заповедта да се
връчат на страните и на РУ „ПОЛИЦИЯ” - Сливен за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в
7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: