С решение № 71/ 07.12.2004 г.,постановено по гр.д. № 870 по описа за 2004 г.,Кърджалийският районен съд е ограничил родителските права на Герчо Ангелов Иванов /Гюнай Йозкан/,с ЕГН **********,понастоящем живущ в с. Капитан Андреево,общ .Свиленград,спрямо непълнолетното му дете Гизем Гюнай Йозкан,с ЕГН **********,като му е забранил да съжителствува заедно с детето,да тегли суми от влоговете на детето,както и да получава месечни помощи за детето. Съдът е настанил детето Гизем Гюнай Йозкан в дома на баба му и дядо му по майчина линия –Селвер Мустафа Осман ,с ЕГН ********** и Бисер Крумов Въгларов,с ЕГН ********** ,и двамата живущи в гр. Кърджали,кв. “Възрожденци”,бл.22,вх. “А”, ап. 5. Съдът е определил мерки за лични отношения на бащата Герчо Ангелов Иванов /Гюнай Йозкан/,с ЕГН **********,с детето Гизем Гюнай Йозкан,с ЕГН **********,а именно : бащата да взема детето при себе си 30 дни през лятото и 10 дни през Коледната или Великденска ваканция по време,което не съвпада с отпуската на бабата и дядото,като вземането и връщането става от дома на същите. Първоинстанционният съд е осъдил Герчо Ангелов Иванов /Гюнай Йозкан/,с ЕГН **********,да заплати по сметка на РС,гр. Кърджали,държавна такса в размер на 15.00 лв. Настоящото производство е образувано по повод на жалба,депозирана от процесуалния представител на недоволния от решението изцяло Герчо Ангелов Иванов /Гюнай Йозкан/. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се ,че в мотивите си първоинстанционния съд се е позовал на обстоятелства,които не са относими за решаване на въпроса за ограничаване на родителски права. Счита,че за да се постанови такова решение следва да се установи по безспорен начин,че поведението на родителя представлява опасност за личността ,възпитанието,здравето или имуществото на детето. Изтъква ,че по делото не било доказано,че бащата,като единствен жив родител, съзнателно се е отчуждил от детето и се е дезинтересирал от съдбата му. Излага съображения в този аспект. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло атакувано решение,като реши делото по същество. Ответникът по жалбата ,Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,намира въззивната жалба за неоснователна,и моли същата да бъде отхвърлена като такава. Излага съображения Дирекция “Социално подпомагани”,отдел “Закрила на детето”,гр. Кърджали,намира жалбата за неоснователна,и моли същата да бъде оставена без уважение като такава. Окръжният съд , след преценка на доказателствата,приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това,лице,е процесуално допустима,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Пред компетентния първоинстанционен съд е предявено искане от Районна прокуратура,гр. Кърджали за ограничаване на родителски права с правно основание чл.74,ал.1 от СК Първоинстанционният съд е събрал относимите към делото,множество доказателства,въз основа на които е изградил правилни фактически и правни изводи. Искания за нови доказателства в настоящото съдебно производство не се поддържат и други такива не се представят. Не се спори в производството,че детето Гизем Гюнай Йозкан е родено на 23.08.1999 г. от брака на Сибел Селвер Йозкан и Герчо Ангелов Иванов /Гюнай Йозкан /,както и че в резултат на ПТП,на 03.08.2003 г.,съпругата Сибел Селвер Йозкан е починала. Съобразно разпоредбата на чл.74,ал.1 от СК,когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд по искане на прокурора в настоящия казус, взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място. Безспорно е с оглед правната теория / проф .Л. Ненова /,а и съдебна практика,че ограничаването на родителските права е мярка на количествено ограничаване на родителските правомощия на съответния родител по отношение на детето му,като последният не губи това си качество. Предприеманите мерки не са изчерпателно посочени в закона ,но във всички случаи те се вземат в интерес на детето. Т.е. отправната точка при преценката на съда е интересът на детето. Изхождайки именно от интереса на детето,съдът преценява поведението на родителя,и до каква степен неговото виновно /по смисъла на ал.1 винаги виновно / поведение, осъществено чрез една от двете му форми,или и двете- действие и/или бездействие, рефлектира върху личността на детето,неговото възпитание,здраве или имущество. В този аспект съдът от събраните по делото множество доказателства –писмени и преобладаващо гласни,прецени,че поведението на родителя Герчо Иванов / Гюнай Йозкан / е рефлектирало върху изграждащата се личност на детето Гизем, върху неговото емоционално и физическо здраве,и върху възпитанието му. Установява се,че детето е било оставено да бъде гледано в дом на недобре познати за него хора в Р.Турция, в дома на брата на родителя Иванов,в съжителствуване с майка му,с брат му,със съпругата на брат му и на техните две деца. Тези хора са били почти непознати за психически нараненото от смъртта на майка си , дете Гизем,защото по делото не се спори,че до това трагично събитие детето е било отглеждано от родителите си и от баба си и дядо си по майчина линия. Това отделяне от последните е станало в момент когато са изминали едва 38 дни от смъртта на майката. Не се спори по делото,че детето е оставено в този дом и в отсъствие на бащата,единствения му жив родител. Последното безспорно се е отразило върху емоционалното развитие на съзряващата личност на едно малолетно, едва 4 годишно дете. С това си действие и последващото бездействие,родителят Иванов, е повлиял върху психическото здраве на детето си - около 20 дни след довеждането му от Р. Турция,същото е било лекувано с антидепресанти поради настъпило депресивно поведение у същото /л.20,л.44 –разпит на св. Д-р Тончева /. Определено се установява,че чрез това си бездействие - да не се грижи за детето си,да не го вижда необходимо често и да не полага необходимите за него грижи,родителят Иванов е повлиял и върху физическото здраве на детето си - около 20 дни след довеждането му от Р. Турция,същото е било лекувано и антибиотично от двойна бронхопневмония /л.20,л.44 – разпит на св. Д-р Тончева/ . Върху израстването на личността на детето Гизем ,е повлияло и отсъствието на обич и внимание от страна на не добре познатите за него хора /изразено чрез не задоволяването му с елементарни неща,като лични здрави играчки,самостоятелно легло,самостоятелна кърпа за баня и др./,а поради продължителното отсъствие на родителя му,който дори и да е имал необходимите финансови средства за закупуването им,не е проявявал нужното внимание и загриженост. В този смисъл въпреки твърденията на родителя Иванов за стабилни месечни доходи и недвижими имоти,по делото не се установява същият да притежава такива. Нещо повече от приложената по делото молба-декларация се установява ,че доходът на последния за периода януари – юни 2004 г. е нулев. А що се касае до възпитанието,необходимо на едно малолетно,едва 5 годишно вече дете, такова просто не се осъществявало,пълната дезинтересованост на родителя Иванов,отсъствието на непосредствено съжителствуване или дори на по-чести контакти лишава детето Гизем от родителско възпитание изобщо. Не на последно място от доказателствата по делото / л.8 и л.43-разпит на св.Бакърджиева/ се установява,че водещо в поведението на родителя е не интереса на детето и неговото бъдеще,а решаването на стар конфликт ,съществуващ между родителя Иванов и бабата и дядото на детето Гизем по майчина линия. Изложеното безпорно води до извода ,че атакуваното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно,и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Действително , предприеманите мерки не са изчерпателно посочени в закона ,но водейки се от основополагащия критерий – интересът на детето,решаващият съд е определил правилно тези мерки,чието прилагане и настоящата инстанция напълно споделя. Този извод се подкрепя и от приложения по делото Социален доклада и изразено становище от Дирекция “Социално подпомагане”,отдел “Закрила на детето”,гр. Кърджали, дадено преди всичко в интерес на детето Гизем. Следва да бъде посочено,че правилно решаващият съд е съобразил разпоредбата и на чл.76 от СК,определяйки и мерки за лични отношения на родителя Иванов с детето му Гизем. Що се касае до изразените бъдещи планове на този родител на се настани преимуществено да живее заедно с детето си ,няма пречка при тяхното сбъдване,родителят Иванов да предприеме някоя от предписаните от закона процедури по смисъла на чл.77 от СК. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/07.12.2004 г.,постановено по гр.д. № 870/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |