Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в
публичното заседание на девети юни, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Ан. Груева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12114 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
461777/31.07.2018г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на Софийски районен
съд, 37-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. №
1099/26.01.2015г. на „Е.И.Е.”ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** срещу частен съдебен изпълнител Я.И.С., рег. № 794 на КЧСИ с адрес на
кантората: гр. Пирдоп, ул. „******с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 13 649,34лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършена на 13.04.2011г.
публична продан, по която „Е.И.Е.”ЕООД е купувач и е издадено постановление за
възлагане от 10.05.2011г. по изпълнително дело № 20107940400214.
С
Решение № 102268/24.04.2019г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 37-ми състав е поправено по реда на чл. 247 от ГПК Решение № 461777/31.07.2018г. по гр.д. №
4037 по описа за 2015г. на СРС, като Е.И.Е.”ЕООД, ЕИК ******е осъдено да
заплати на частен съдебен изпълнител Я.И.С.,
рег. № 794 на КЧСИ на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1879лв.
С Решение № 102241/24.04.2019г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 37-ми състав е отхвърлена молба по чл. 250 от ГПК на Е.и.Е.”ЕООД
за допълване на постановеното по делото решение като му се присъди обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на платената по изпълнително дело земя
в размер на 11 641,11лв., местен данък от 232,83лв., такса за вписване от
11,65лв., такса за въвеждане във владение от 240лв. и такса за изготвяне на
постановление за възлагане от 209,55лв, който имот на практика не е придобил
С
Определение № 192196/14.08.2019г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на СРС е отхвърлена молба по чл. 248
от ГПК на Е.и.Е.”ЕООД за намаляване на присъдените в негова тежест разноски за
възнаграждение за адвокат на ответника до размера от 939,48лв.
С Решение №
105387/30.05.2020г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на СРС е поправено
по реда на чл. 247 от ГПК Решение №
461777/31.07.2018г. по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на СРС, като е отхвърлен иска на „Е.И.Е.”ЕООД, ЕИК ******срещу частен съдебен изпълнител Я.И.С., рег.
№ 794 на КЧСИ за заплащане на законна
лихва за забава върху сумата от 13649,34лв. за периода от 13.04.2011г. до
изплащането й.
Срещу така постановеното основно решение от 31.07.2018г. е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5141304/10.09.2018г. от ищеца Е.И.Е.”ЕООД, ЕИК ******със съдебен
адрес: адв. З.Н.,***, кантора 21 и гр.
Своге, ул. ******в частта, с която искът
му е отхвърлен. Навел е оплаквания
за недопустимост и неправилност на
постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и до нарушения на
материалния закон. Посочил е,
че районният съд не се бил произнесъл по предявения иск. Основанието на
предявения иск било плащането в изпълнително дело на стойността на земята,
таксите във връзка със същото, която земя
на практика не бил придобил в пода на изпълнителното дело. Нямало заявен
иск с основание повторното плащане на
земята на собствениците й в размер на 15 000лв. по нотариален акт №
168/18.06.2014г. Решението било неправилно. В случая началната цена при
проданта следвало да бъде 60% от оценката, защото се касаело за нова продан –
при първоначалната продан цената следвало да бъде 75% от оценката, а при новата
продан 80% от тези 75%, тоест 60% от оценката. Към момента на определянето на
цената нямало възможност по ГПК да се оспори решението на ЧСИ за цената и
единствения начин за разкриване на неправомерността на тези действия на ЧСИ
било в хода на производството по чл. 74 от ЗЧСИ. С решението по чл. 108 от ЗС
било установено, че предмет на публичната продан била само сградата, поради
което и включването от ЧСИ и на земята при определяне на началната цена било
незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 468 и на чл. 494 от ГПК били императивни
и ЧСИ не можел да определя по-висока цена от посочените в тези норми.
Неправилно било прието от СРС, че доколкото цена на сграда била посочена от
вещото лице на 26 000лв., то имот е продаден на справедлива цена. Дори
задача на ЧСИ да била да достигне възможно най-висока цена, законът не допускал
това да бъде за сметка на купувача, а още по-малко купувач да заплаща стойност
на имот, който не му е продаден. Неправилно било прието от СРС , че без
значение била началната цена, а важно било цената, по която се извършва
проданта. Ако ЧСИ бил спазил разпоредби на чл. 468 и на чл. 494 от ГПК то
началната цена щяла да бъде по-ниска с 11 641,11лв., която сума
представлявала имуществената вреда на ищеца. Цените били приблизително
определени от ЧСИ, което било незаконосъобразно. Назначаването на вещо лице от
ЧСИ доказвало, че специални знания са били необходими и ЧСИ следвало да се
съобрази с даденото заключение. Неправилно било прието от СРС, че при
описанието на имота в Постановлението за възлагане от 10.05.2011г. е допусната
техническа грешка Първото постановление било за земята и породило своето
действие. Второто постановление било за сградата и за земята, което означавало,
че не е налице техническа грешка е има съзнателно описание на имота като
сграда заедно със земята. Не били предприети действия от ЧСИ за
коригиране на възприета като техническа греша от СРС, второто постановление все
още било вписано. Второто постановление
било издадено след въвода във владение поради възражение на купувача, че е
платил и земята и приемане на това възражение от ЧСИ. Това второ постановление
не сочело че поправя допусната грешка при издаването на първото постановление.
В случая на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ било възложено от взискателя
проучване на имущество на длъжника, следвало и ЧСИ да насочи изпълнението върху
установените имоти на длъжника, но ЧСИ не бил наложил възбрана и върху земята,
върху която е построена фурната. За същото имало искане от взискателя с молбата
за образуване на изпълнителното дело и неизвършването на това действие било
отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие. Взискателят не бил направил
конкретно искане за запори върху автомобили, но ЧСИ наложил такива , необосновано СРС приел, че поведението на
ЧСИ по отношение на земята било законосъобразно. В Протокола от 11.03.2011г. за
разгласяване на публична продан се сочело че освен сграда се продава и земята.
Неправилно било прието от СРС че на купувачи било разяснено, че земята не е
предмет на проданта, документите доказвали, че дори взискателят не бил разбрал,
че земя не се продава. Волята на взискателя била да се насочи изпълнението
върху цялото имущество на длъжника, ЧСИ следвало да съобрази тази воля при
обявяването на публичната продан и купувачът следвало да придобие така
описаното, това били релевантните изявления при неяснота на титула за
собственост и при тълкуване на волята на страните при изготвянето му. По делото
не било установено на купувача да е ясно указано, че се продава само сградата.
Събраните доказателства СРС не бил оценил в съвкупност. Неправилно било прието
от СРС, че купувачът трябвало да знае, че не е могло да придобие земята. Ищецът
бил проверил по записванията в Служба вписвания, че длъжниците са собственици
на земята, нямало пречка същата да се придобие от купувача при публичната
продан. Второто постановление на ЧСИ не поправяло първото постановление, защото
ако беше поправка, то второто щяло да бъде само за земята Издаването на второто
постановление затвърдило убеждението на купувача , че е купил и земята.
Недостатъчно ясното описание на имота , включването на цената на земята в
началната цена, издаването на второто постановление доказвали
незаконосъобразните действия на ЧСИ в следствие на които ищецът платил по
изпълнителното дело суми за земята, която не бил придобил и това били
претърпените от ищеца вреди. Претендирало е разноски.
Срещу така постановеното Решение № 102241/24.04.2019г.
е депозирана въззивна жалба вх. № 5101170/12.06.2019г. по регистъра на СРС
от ищеца Е.И.Е.”ЕООД, ЕИК ******Навел е оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и до нарушения на
материалния закон. Посочил е,
че искът бил предявен с основание заплатените в хода на изпълнително дело суми
за придобиването на земята, като били посочени поотделно всички суми -
платената по изпълнително дело земя в размер на 11 641,11лв., платени по
изпълнителното дело за придобиването на тази земя: местен данък от 232,83лв.,
такса за вписване от 11,65лв., такса за въвеждане във владение от 240лв. и
такса за изготвяне на постановление за възлагане от 209,55лв. Районният съд не
се бил произнесъл по такава въведения предмет на делото, не бил формирал воля и
не бил изявил такава. Районният съд на стр. 7 формирал изводи за претенция за
имуществени вреди въз основа на постановление за възлагане от 10.05.2011г.
вписано под №1/01.07.2011г., чрез което ищецът си осигурил обезпечение за
банков кредит , въпреки че знаел че не е собственик на имота и това било
единствената причина да загуби последващия съдебен процес и необходимостта за
закупи имота и свързаните с това разходи. Не бил претендирал имуществен вреди в
размер на платената цена на имота от 15000лв. по нотариалния акт № 168.
Предявеният иск не бил разгледан.
Срещу така постановеното Решение № 105387/30.05.2020г. е депозирана въззивна жалба вх. №
5093155/13.07.2020г. от ищеца Е.И.Е.”ЕООД,
ЕИК ******Навел е оплаквания
за неправилност на постановеното
решение. Посочил е, че се дължи лихва върху главницата от 13.04.2011г., когато била
настъпила увредата Основателността на иска за главницата обосновавало извод за
основателност и на иска за лихва, изпадането в забава не изисквало отправянето
на покана. Претендирало е разноски.
Срещу така постановеното Определение 192196/14.08.2019г. е депозирана частна
жалба вх. № вх. № 5145330/09.09.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Е.И.Е.”ЕООД, ЕИК ******. Навел е оплаквания за
неправилността му. Посочил е,
че присъдения адвокатски хонорар бил прекомерен, минималното възнаграждение
било 939,48лв. и същото съответствало на сложността на делото, без значение
било уговореното от ищеца. Договорът за правна помощ не бил от прономерован и
прошнурован адвокатски кочан, поради което и не доказвал плащане на
възнаграждението. Този договор не индивидуализирал в достатъчна степен страните
по него по начина, който бил изискуем за фактурите.
Въззиваемият
- ответник по иска - Я.И.С. е оспорил
жалбите. Посочил е, че решенията и определението в обжалваната част са
допустими и правилни. Посочил е, че решението е постановено по иска така, както
е предявен съобразно петитума по
исковата молба. В мотивите
решението СРС бил обсъдил подробно и в
детайли претенциите на ищеца съобразно исковата молба. Не било необходимо в
диспозитива на решението на се сочи че цената на иска е формирана като стойност
на земята и разбивка на сумата по исковата молба. Приетите писмени доказателства установявали,
че на публична продан се продава само сградата, но не се продава земята, върху
която е построена. Върху този имот било насочено изпълнението , върху него в
полза на взискателя била учредена договорна ипотека, нямало такава върху
земята. Взискател не бил поискал конкретни действия по изпълнително дело и неоснователни били
твърденията на ищеца за допуснати нарушения от ЧСИ. С молбата от 11.04.2011г. ищецът описал пред
ЧСИ имотът само като сграда, неоснователни били оплакванията на ищеца, че бил
заблуден, че купува и земята. В документите за публичната продан не била
описана земята, като предмет на проданта. С молбата от 06.06.2011г. ищецът поискал въвод във владение само за фурната и
само във владение на фурната бил въведен. Взискателят не били искал насочването
на изпълнението и върху земята, такова искане не се съдържало в молбите на
взискателя. Описанието на имота от взискателя било без значение, в случая ЧСИ
се съобразил с искането на взискателя за насочване на изпълнението върху имота,
върху който имало учредена договорна ипотека.
Взискателят не бил обжалвал отказ на ЧСИ да извърши изпълнителни
действия, което доказвало че такива нямало. Протокол от 28.07.2010г. за опис на имота възпроизвеждал описанието на
имота по договора за ипотека и не включвал земята и само този имот е възложено
на вещото лице за оценка. При определянето на началната цена били спазени
разпоредбите на чл. 468 и чл. 485. Посочената от вещото лице цена не била
задължителна за ЧСИ, целта била да се постигне най-висока цена. Ищецът сам бил
взел решението да участва в проданта при посочената начална цена и от
наддавателното му предложение ставало ясно, че
е само за сградата без земята.
Ищецът не можел да оспорва началната цена, такова право имали само
взискател и длъжник, а несъгласието на ищеца с тази цена следвало да го
мотивира да не участва в проданта, но не пораждало права по чл. 74 от ЗЧСИ. Постановлението за възлагане
сочело само сградата. Издаването на второ постановление било техническа грешка.
Присъдените разноски съответствали на документите, установяващи плащането им и
сложността на делото. Адвокатските кочани не били задължителни, а били
създадени само за улеснение на адвоката, страните били достатъчно
индивидуализирани. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията
на въззивника за разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
1099/26.01.2015г. на „Е.И.Е.”ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** срещу частен съдебен изпълнител Я.И.С., рег. № 794 на КЧСИ с адрес на
кантората: гр. Пирдоп, ул. „******с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от
13 649,34лв., ведно със законната лихва от 13.04.2011г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника по
изпълнително дело № 20107940400214. Посочил е, че участвал като купувач в
публичната продан на имот по изпълнителното
дело, при провеждането на която били извършени незаконосъобразни действия от
съдебния изпълнител в следствие на което имуществото му намаляло с процесната
сума. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 15.12.2009г.,
като изпълнението било насочено към УПИ
–фурна с площ от 620кв.м. в с.Разлив ведно
с построената в него едноетажна масивна сграда-фурна с площ от 96кв.м. –
земя и сграда, на 23.06.2010г. имотът бил описан и индивидуализиран като УПИ с
площ от 620кв.м. при граници : главен път, улица от две страни, УПИ ІІ-55 и
край на регулацията, заедно с построена в него сграда – фурна с площ от 96кв.м.
, възложена била оценка на така описания имот на вещо лице, което на
24.08.2010г. представило оценка на имота определило цена на сградата от 13181
евро по метода на вещната стойност и 12772 евро по метода на приходите, по
двата метода определило цена на земята
от 620кв.м. в размер от 9920 евро., като стойност на земя и на сграда по средно
аритметично била посочена от вещото лице като 44 788лв. В обявлението за публичната продан ЧСИ
определил начална цена от 18320 евро или 32 000лв. , което не
съответствало на изискването за 75% от пазарна стойност по чл. 468 вр. с чл.
485 от ГПК , както и на фиксинга на БНБ към евро. С протокол от 01.11.2010г.
публичната продан била обявена за нестанала, взискател поискал определянето на
нова цена и насрочване на публична продан и това било направено от ЧСИ при
начална цена от 25600лв. Ищецът участвал в така обявената публична продан и
предложил цена от 25700лв., това била най-високата предложена цена и бил обявен
за купувач, платил цената и с постановление от 10.05.2011г. имотът му бил
възложен – сграда и земя, постановлението влязло в сила на 16.05.2011г., на
06.06.2011г. бил въведен във владение на имота. От този момент ищецът развивал
търговска дейност в имота, сключил договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека върху така придобития имот, но през март 2013г. получил съобщение за
заведено срещу него дело от В.И.по чл. 108 от ЗС за земята, върху която е
изградена сградата. Този иск бил уважен като било прието от съда, че
собствеността върху земята била придобита от И.по договор от 2007г. и не я бил
загубил при публичната продан. След влизане в сила на решението по този иск
ищецът по икономически причини бил принуден да закупи земята от И.за което
платил и нотариални такси от 244,20лв. Действията на ЧСИ по изпълнителното дело
били незаконосъобразни и довели до причиняване на имуществени вреди на ищеца от
13 649,34лв. ЧСИ бил наложил
възбрана само върху сградата и предприел действия по продажба само на сградата,
независимо че взискател бил поискал действия върху целия имот, тоест имало
незаконосъобразен отказ на ЧСИ да извърши изпълнителни действия. Проверката на имуществото на длъжника сочела,
че той е собственик и на земята, но публична продан не била обявена и за земята
и за сградата, което довело до плащане два пъти на земята от ищеца. Взискателят
бил поискал насочване изпълнението и към земята и това личало от искането от
20.09.2012г. и от 27.09.2012г. за заличаване на възбраната, описвайки както
сграда така и земя. В изпълнителното
дело платил и цената на земята, а не я получил в собственост. При описа на
имота и обявяването на публичната продан имотът не бил описан точно и не можело
да се установи дали се продава и земята, описът не сочел и начална цена
Неправилно била определена началната цена при първата продан – включена била
цена и на земята, независимо че обявлението сочело само сградата. Претърпените вреди от ищеца били
следствие от завишена пазарна цена на недвижимия имот, предмет на
публичната продан, както и други закононарушения. Обявявайки на публична продан само сградата
ЧСИ следвало да определи началната цена само с оглед оценката от вещото лице на
сградата, а не и на земята. В
постановлението за възлагане на имота вписано под № 1 в АВписвания имотът бил
описан не само като сграда, но и като зем., което не съответствало на
обявлението за публичната продан. В постановлението за възлагане на имота
вписано под № 152 в АВписвания имотът бил описан само като сграда. Издаването
на постановление за възлагане на земята нанесло вреди на ищеца в размер на разноските
по делото по чл. 108 от ЗС в размер на 1070лв., защото ако не било това
постановление то В.И.нямало да води дело по чл. 108 от ЗС. Вредите които претърпял били общо 13649,34лв., от които: 1/. платените като стойност на земя и данъци
и такси във връзка със същото в хода на изпълнителното дело, както следва: 11641,11лв. стойност на земя; платени
по изпълнителното дело за придобиването на тази земя: местен данък от 232,83лв., такса за вписване от 11,65лв., такса за въвеждане във
владение от 240лв. и такса за
изготвяне на постановление за възлагане от 209,55лв;
2/. Разноски по делото по чл. 108 от ЗС в размер на 1070лв.; 3/. нотариална такса от 244,20лв. за закупуването на
земята от И.с нотариален акт № 168/2014г. Дължала се и лихва за забава от
момента на увреждането, отговорността на ответника била деликтна и за изпадане
в забава не било нужно покана. Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът - частен
съдебен изпълнител Я.И.С., рег. № 794 на КЧСИ в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че проведено поведение е законосъобразно и
не отговаря за вреди, за които е предявен иска. Посочил е, че всички документи
по изпълнителното дело сочели, че на публична продан е обявена само сградата
със застроена площ от 96 кв.м. , никъде не била описана и земята. Само сградата била предмет на договора за
ипотека , с молба от 11.04.2011г. ищецът е поискал възлагане само на сградата,
за него било ясно, че предмет на публична продан е само сградата, на
06.06.2011г. въвод във владение бил извършен само по отношение на сградата.
Взискателят не бил искал насочване на изпълнение и върху земя, не бил оспорил
отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие. Протокол за опис на имота сочел
само сградата и само нейна оценка била възложена на вещо лице. Определената от
вещото лице цена не била задължителна за ЧСИ. Целта била имот да се продаде на
най-висока цена. Ищецът сам бил взел решение да участва в проданта и посочил цена,
която според него е стойността на имота. Само длъжник и взискател имали интерес
да оспорят определената от ЧСИ цена, това не било направено от тях, ищецът при
несъгласие с тази цена можел да не участва в проданта, участието му означавало
съгласие с цената. Ищецът не бил навеждан на мисълта че купува и
земята.Постановлението за възлагане било вписано под № 152. Издаването на второ
постановление вписано под №1 било техническа грешка, искане било направено от
ищеца и той го бил вписал в АВписвания .
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.
Приети са
заверени преписи от книжа по изпълнително дело 20107940400214 по описа на ЧСИ
Янко С., рег. № 794 на КЧСИ, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба
от 28.04.2010г. на Сосиете Женерал Експресбанк”АД срещу ЕТ”В.И.-М-В” и В.И.И.за
събиране на суми по изпълнителен лист издаден на 15.12.2009г. по дело №
1064/2009г. на РС-Ботевград за суми по договор за банков кредит от 19.06.2006г. С молбата съдебния изпълнител е оправомощен
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определя начина за
на изпълнение, като изрично е посочено че за обезпечение на задълженията
е учредена договорна ипотека върху УПИ І-фурна, кв. 30 в с.Разлив ведно с построената в него сграда с площ от
96 кв.м., като е представен нотариален акт № 163/2006г. , съгласно който ЕТ” В.И.” е сключил договор за банков кредит от 19.06.2006г. със Сосиете Женерал
Експресбанк”АД за обезпечаване на задълженията по който В.И.и В.И.са учредили
договорна ипотека върху имот ,
представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 96 кв.м. , построена в УПИ
І-фурна в кв. 30 с.Разлив с площ от
620кв.м. С писмо от 10.05.2010г. ЧСИ е поискал вписването на възбрана върху едноетажна масивна сграда с площ от 96
кв.м. , построена в УПИ І-фурна в кв. 30
с.Разлив с площ от 620кв.м., такава е вписана на 14.05.2010г., покана за
доброволно изпълнение е връчена на 17.05.2010г. С разпореждане от 23.06.2010г.
е насрочен опис на недвижимия имот за 28.07.2010г. и такъв е извършен, като
имотът е посочен като ипотекиран в полза
на банката имот, представляващ едноетажна
масивна сграда-фурна със застроена площ
от 96 кв.м. , построена в УПИ І-фурна , кв. 30, с.Разлив с площ от 620
кв.м. , назначено е вещо лице, ко3то да даде оценка на същия. С доклад от 24.08.2010г. вещото лице е посочило, че по метода на вещната стойност
цената на сградата е 13181 евро а на земята – 9920 евро; по метода на
приходната стойност цената на сградата е 12772 евро, а на земята – 9920 евро.
Посочило е, че няма данни за реализирани продажби на подобни имоти, защото
такива били малко, затова метода на пазарните аналози не участвал, по двата метода цените били близки , тежестта на оценките по двата метода били
равни и така общата пазарна стойност и на сградата и на земята била 22 900
евро. С обявление № 1 е обявена публична
продан на едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от
96 кв.м. , построена в УПИ І-фурна , кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м.
при начална цена от 32 000лв. или 18320 евро, която с протокол от
01.11.2010г. е обявена за нестанала. По искане от 11.11.2010г. на взискателя е
обявена нова продан на едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от
96 кв.м. , построена в УПИ І-фурна , кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м.
при начална цена от 25600лв., с протокол от 13.04.2011г. за купувач е обявен „Е.И.Е.”ЕООД предложил
цена от 25700лв. с предложение от 11.04.2011г. описващо имота като едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от 96 кв.м. , построена в
УПИ І-фурна , кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м., сумата е платена на
13.04.2011г. окончателно и с постановление от 10.05.2011г. на „Е.И.Е.”ЕООД е
възложена едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от
96 кв.м. , построена в УПИ І-фурна , кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м.,
същото е вписано под № 152, вх. рег. №
797/17.05.2011г. . С молба от 06.06.2011г. ищецът е поискал да бъде въведен
във владение на имота и с протокол от
06.06.2011г. ЧСИ е въвел ищеца
ввъв владение на едноетажна масивна сграда-фурна със застроена площ от
96 кв.м. , построена в УПИ І-фурна, кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м. С
молба от 30.08.2012г. ищецът е поискал от банката да заличи договорната ипотека
върху закупената от него фурна по
справка от АВписвания ипотеката върху сградата
е заличена на 18.09.2012г. , на 20.09.2012г. ЧСИ е вдигнал възбраната
върху сградата, молба за същото но и за вдигане на възбрана върху земята е
подадена от банката на 27.09.2012г.
По делото е
прието постановление за възлагане от 10.05.2011г. вписано с вх. рег. № 1136/01.07.2011г. под №1 издадено от ЧСИ по
изпълнително дело № 20107940400214/2010г. с което на „Е.и.Е.”ЕООД е възложен
като закупен при публична продан имот, представляващ едноетажна масивна
сграда-фурна със застроена площ от 96 кв.м. , в едно с УПИ І, находяща се в
кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м.
Приет е
нотариален акт № 196/19.09.2012г., съгласно който Е.И.Е.”ЕООД е сключило договор
за банков кредит с УниКредит Булбанк”АД, задълженията по който е обезпечил с
договорна ипотека върху УПИ І, кв. 30 по плана на с.Разлив с площ от 620кв.м.
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда – фурна с площ от 96кв.м.
Приети са
влезли в сила Решение № 214/ 11.10.2013г. по дело № 132/2013г. на РС.Ботевград
и Решение № 234/21.05.2014г. по дело № 936/2013г. на Окръжен съд-София, с
които В.В.И.на основание на чл. 108 от
ЗС е признат за собственик на УПИ І, кв.
30 по плана на с.Разлив с площ от 620кв.м. и „Е.И.Е.”ЕООД е осъдено да предаде
на В.В.И.владението върху имота, както и да му заплати съдебни разноски за
първа инстанция от 570лв. и за втора инстанция от 500лв. В решенията е
посочено, че ответникът е твърдял че той е собственик на имота, придобил го при
публична продан, за което е издадено постановление за възлагане , но съдилищата
са приели, че книжата по изпълнителното дело доказват, че земята не е била
продадена на публичната продан.
Приет е нотариален
акт № 168/18.06.2014г., сметка от 18.06.2014г., съставен от нотариус Г.,
съгласно които В.В.И.и В.И.И.са продали на Е.И.ЕС”ЕООД имот, представляващ УПИ І, кв. 30 по плана на с.Разлив с площ от
620 кв.м за сумата от 15 000лв., данъчната оценка на имота е 1187,42лв.,
платена нотариална такса е 244,20лв.
Прието е
удостоверение от АВписвания съгласно което на 20.05.2010г. е наложена възбрана
върху сграда с площ от 96 кв.м. в парцел І, кв. 30, с.Разлив
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановените по делото решения са валидни и в обжалваната част са допустими. Районният
съд се е произнесъл по исковете така както са предявени, основанието на иска е
съобразено с твърденията на ищеца за фактите – претърпени вреди в размер на платени суми по изпълнително дело,
нотариална такса и съдебни разноски, които вреди са в следствие на неправомерни действия на съдебния
изпълнител, произтичащи от завишена пазарна цена на недвижимия имот, предмет на
публичната продан, издаване на постановление за възлагане на земята. С
решението СРС е обсъдил твърденията на ищеца както за неточно описание на имота
при публичната продан, така и тези за начина, по който е определена цената на
продавания на публична продан имот, твърденията на ищеца за исканите от взискателя и извършените от ЧСИ
изпълнителни действия, поради което и съдът приема, че постановеното от СРС
решение е по предявения иск и то в неговата цялост. При така възприето съдът приема,
че постановените решения са допустими.
По същите съображения съдът приема, че СРС се
е произнесъл по предявения иск в неговата цялост и правилно с Решението № 102241/24.04.2019г. е отхвърлена молбата по
чл. 250 от ГПК за допълване на
постановеното решение.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители
(ЗЧСИ) вр. с чл. 45 и сл.и чл. 86 от ЗЗД - претенция за обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника като
частен съдeбен изпълнител по изпълнително дело, по което ищецът е купувач на имот
по публична продан, ведно с обезщетение за забава.
При този иск в тежест на ищеца е да установи
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД от ответника в качеството му на частен
съдeбен изпълнител, тоест виновно
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили
вредите, размер на вредите, като следва
да докаже и че ответникът неправомерно
ги е причинил при изпълнение на своята дейност.
При така депозирания отговор от ответника в негова
тежест е да докаже, че проведеното поведение от съдебния изпълнител е било
съобразно задълженията по закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74
от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност. Тези разпоредби уреждат отговорност на съдебния изпълнител за
непозволено увреждане на страни в изпълнителното производство или на трети лица
- участници в същото, за ангажирането на която трябва да са причинени реални
вреди в причинна връзка с конкретно и точно определено действие на съдебния
изпълнител, което да бъде противоправно. Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята
дейност. Фактическия състав на отговорността на съдебния изпълнител по чл. 74
от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ; вреда, настъпила при упражняване
дейността на ЧСИ; причинна връзка между вреда и действия. Тази отговорност
обхваща вреди причинени както по същински действия по изпълнението, така и от
такива по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ - допълнителни действия, възложени от взискателя
за проучване имуществено състояние на длъжника, изискване на документи, справки
и т.н. Това е така, защото тези допълнителни действия съпътстват и осигуряват основните процесуални
действия. Неправомерните действия на ЧСИ могат да са злоупотреба с права,
незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др.
(В този смисъл решение № 120/08.07.2011г. по т.д.№ 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро
Т.О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр.д.№ 1219/2009г. на ВКС, І-во Г.О.;
Решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№ 474/2009г. по гр.д.№ 474/2009г. на ІV-то
Г.О. на ВКС).)
Съдебните
изпълнители при осъществяване на
дейността си по реда на ГПК, действат
като орган на държавна власт, овластен от закона да извършва предписаните
изпълнителни действия. В тази си дейност съдебният изпълнител не осъществява
правораздавателни функции, но той е обвързан административно и правно с
дейността на съдилищата. При така възложената му компетентност актовете на
съдебния изпълнител, независимо от това дали е частен или държавен, са
властнически волеизявления, чиято цел е да предизвика задължителни за правните
субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със
съдебното решение. Срещу
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител страната може да се брани с
жалба по реда на специално уреденото производство в ГПК. Защитата в това
производство е срещу процесуално незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител. Производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е
специално производство, което се отличава от исковото производство. Решението,
постановено в хода на това специално производство не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител.
Съдът приема
за установено по делото от събраните писмени доказателства, неоспорени от
страните, че „Сосиете Женерал Експрес Банк”АД е образувал изпълнително дело
20107940400214 при ЧСИ С., длъжник по това изпълнително дело са били ЕТ „В.И.-М-В”
и В.И.И., изпълнението е насочено към едноетажна
масивна сграда-фурна със застроена площ
от 96 кв.м. , построена в УПИ
І-фурна, находяща се в кв. 30, с.Разлив с площ от 620 кв.м., вещо лице е
оценило сградата и земята, в която е построена
на 22 900 евро, от които 9920 евро са за земята, първата публична продан за
сградата е обявена от ЧСИ с начална цена
от 32000лв., същата е обявена за
нестанала, поисканата от взискателя
нова публична продан на сградата е обявена от ЧСИ при начална цена от 25600лв.,
ищецът е участвал като купувач в новата продан и е предложил цена за сградата в
размер на 25700лв. , с постановление за възлагане вписано на 17.05.2011г. сградата му е възложена, на 06.06.2011г. ищецът-купувач е въведен във
владение на сградата. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото
неоспорени от страните книжа по изпълнителното дело – писмо за налагане на
възбрана, опис на имота, оценка на имота, обявление за публични продани,
наддавателно предложение на ищеца, протокол за обявяване на купувач,
постановление за възлагане на имота,
протокол за въвод във владение. Обсъдени в съвкупност приетите по делото
доказателства обосновават извод, че на публична продан по изпълнителното дело е
била изнесена само сградата и
купувачът по публичната продан е отправил наддавателно предложение само за
сградата и само тя му е възложена, съответно само във владение на сградата е
въведен, поради което и изводите на СРС в тази част са правилни, към мотивите
на СРС въззивния съд препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Имотът, който се изнася на публична продан е
посочен само като сграда както в писмото за налагане на възбрана, така и в
протокола за опис на имота, в
обявлението за публичната продан на имота, така и в наддавателното
предложение на ищеца, в постановлението за възлагане, вписано на 17.05.2011г.
, в протокола за въвод във владение,
като имотът е описан достатъчно ясно и еднозначно във всеки един от тези
документи като сграда без земята, в която тя е построена. Изявления на
взискателя към съдебния изпълнител за имоти, към които да се насочи
изпълнението, за вдигане на възбрана от такива имоти, са ирелевантни при
определяне на обекта, който е бил изнесен на публична продан , в която е
участвал ищеца. При така възприето съдът приема за установено по делото че при
публичната продан от 2011г. обект е била само сградата , само за нея е била
определената от съдебния изпълнител цена и само за сградата е била предложена
цена от ищеца като купувач на имота при публичната продан.
Съдът приема,
че определянето на началната цена при публичната продан от частния съдебен
изпълнител не е противоправно действие, от което ищецът като купувач на имота е
претърпял вреди. Действително, по делото е установено, че вещото лице е дало
пазарна оценка от 22900 евро за земята и
сградата, като цената на земята е 9920 евро , при първата продан начална цена е определена
от съдебния изпълнител на 18320 евро , а при втората продан – на 25600лв. Към септември 2010г. и март 2011г., когато са
определи тези цени от съдебния изпълнител нормата на чл. 485, ал.1
от ГПК препраща към съответно прилагане на чл. 468 ГПК, според която назначаването на вещо лице за
оценка в някои случаи може да се изведе и като задължение, но не и относно
възприемане на заключението за начална цена,защото това не е вменено в пряко задължение на съдебния
изпълнител. / В този смисъл
Решение 60162/21.10.2021г. по гр.д. № 3964/2020г. по описа на ВКС, ІV-то Г.О./. Правилно
районният съд е приел, че в изпълнителното производство се цели продажба на имота на възможно най-висока цена.
Това е в интерес както на взискателя, така и на длъжника по изпълнителното
дело, защото по този начин ще се постигне погасяване на по-голяма част от
задълженията по изпълнителното дело. Този извод се налага при съобразяване на
законодателния подход при уреждане на възможността за наддаване при публичната продан, както и на
ограничения кръг лица, които могат да оспорват на оценката на имота. Последните
законодателят е ограничил с разпоредбата на чл. 435 от ГПК до онези, които могат да бъдат увредени от цената на
имота, било защото определената цена е прекалено висока и препятства
постигането на продажба, било защото е прекалено ниска и пречи на събирането на
средства за погасяване на по-голяма част от задълженията. В случая първата
продан не е довела до продажба на имота, но при втората продан за имота се е
явил купувач, което обосновава извод, че определената от съдебния изпълнител
цена за имота не е препятствала продажбата му, същевременно е довела до
събиране на сума, съответстваща на пазарната оценка на сградата дадена от
вещото лице. Взискателят и длъжниците по изпълнението не са оспорили цената на
имота, поведението на съдебния изпълнител не е довело до вреди за тях.
Купувачът
на имота на публична продан разполага с възможност да се запознае с книжата по
изпълнителното дело, да огледа имота и на направи преценка за съответствие на
определената цена от съдебния изпълнител с пазарната стойност на имота. Той не
е сред кръга лица, които могат да оспорват оценката на имота. Съгласявайки се
да участва в публичната продан при така обявените от съдебния изпълнител условия
означава, че купувача на имота, се е съгласил с така определената цена на имота
от съдебния изпълнител. Купувачът е имал възможност да обмисли решението си
дали да участва в публичната продан при яснота за имота, който се продава и
оценката му, поради което и няма основание да се приеме, че поведението на съдебния
изпълнител по определянето на цената му е нанесло вреди. При така възприето
съдът приема за неоснователни доводите на въззивника, че в случая постигането
на по-висока цена е било във вреда и за сметка на купувача при публичната
продан. Независимо, че в случая съдебния изпълнител не е възприел дадената от
вещото лице оценката на имота и се е отклонил от зададените в чл. 468 и чл. 485
правила за определянето на началната цена ,
това не е основание за ангажиране на отговорността на съдебния
изпълнител пред ищеца по реда на чл. 74 от ЗЧСИ. Следва д се посочи за пълнота
на изложението, че в случая вещото лице е посочило, че е оценило имота без да
ползва сравнителния метод, поради липса на продажби на подобни имоти. Това изявление на вещото лице е допълнително
основание да се приеме, че правилно съдебния изпълнител не е възприел безрезервно посочената цена на имота
от вещото лице. Обстоятелството, че до
продажба на имота се е достигнало при цената, определена от ЧСИ е в подкрепа на
извода, че определената от съдебния изпълнител оценка е справедливата и пазарна
цена на имота. Така постигната цена при публичната продан е малко по-висока от пазарната цена на
сградата, посочена от вещото лице, което съответства на целите на изпълнителния
процес.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че е претърпял
вреди от отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия. В
случая ищецът е купувач на имот при публична продан и само действия, свързани с
публичната продан, в която той е
участвал, могат да послужат за основание
на иска му по чл. 74 от ЗЧСИ. Доколкото в случая земята, в която е построена сградата , не е била обявена на публична продан по процесното изпълнително
дело, то оплакванията на ищеца от необявяването и на земята на публична продан
са неоснователни. С оглед
гореизложеното съдът приема, че платената от ищеца цена за продадената на
публична продан сграда имота в сочения
от ищеца размер от 11 641,11лв.,
както и на сумите за местен данък от 232,83лв., за такса за вписване от
11,65лв., за такса за въвеждане във владение от 240лв. и за такса за изготвяне
на постановление за възлагане от 209,55лв. не представляват вреди, които да са
претърпени от ищеца от противоправно поведение на ответника и правилно районният
съд е приел иск за тези суми за неоснователни.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че в следствие на противоправно поведение на ответника е
претърпял вреди , представляващи присъдени съдебни разноски по делото по чл.
108 от ЗС в размер на 1070лв.;
нотариална такса от 244,20лв. за закупуването на земята с нотариален акт №
168/2014г. Установено по делото е, че при публичната продан е придобита от
ищеца само сградата, само тя е била обявена на публична продан и само за нея е
била определена цената от съдебния изпълнител, съответно е предложена цена от ищеца,
поради което няма основание да се приеме, че закупувайки в последствие земята
ищецът е претърпял вреди в размер на нотариалните такси за сключването на
сделката по нотариален акт №168, които вреди да са причинени от поведение на
ответника. По същите съображения съдът приема, че няма основание за ангажиране
на ответника и за присъдените в тежест
на „Е.И.Е.”ЕООД съдебни разноски по
делото по иска по чл. 108 от ЗС. Приетите съдебни решения установяват, че
защитната теза на „Е.и.Е.”ЕООД по тези дела е била, че е придобил имота на публична продан. Събраните по делото
доказателства обаче установяват, че за „Е.И.Е.”ЕООД към този момент е било
известно или е трябвало да му бъде известно, че не е закупил земята при тази
публична продан и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.
Действително, по делото е прието вписано в АВписвания на 01.07.2011г.
постановление по изпълнителното дело , за възлагане на ищеца не само на сградата,
но и на земята върху която тя е построена.
Издаването на това постановление от съдебния изпълнител не е установено да е имало основание и
безспорно то създава правна привидност,
че ищецът е собственик и на земята. Обсъдени в съвкупност доказателствата по
делото обосновават извод, че вписаното на 01.07.2011г. постановление за
възлагане е резултат от техническа грешка. Това е така, защото по делото
доказателства за провеждането на конкретно производство по издаването му и
вписването му не са ангажирани, а същевременно установено е, че вече е било
издадено постановление вписано на 17.05.2011г., което съответства на документите
по изпълнителното дело. Не е имало пречка за „Е.и.Е.”ЕООД да предприеме
действия за отстраняване на грешката при издаването и вписването на това
постановление , вписано на 01.07.2011г. Ищецът
е знаел, че е издадено постановление и за земята, защото за същото е следвало
да плати такси по изпълнителното дело. Същевременно , ищецът е знаел, че на
публична продан не е придобил земята. Знанието на ищеца, че на публичната
продан е придобил само сградата обосновават извод, че добросъвестното поведение е изисквало
предприемането на действия за
отстраняването на грешка при издаването и вписването на пстановлението вх. рег.
№ 1/01.07.2011г. Не е установено такова поведение да е проведено от ищеца,
напротив установено е че в производството по чл. 108 от ЗС е твърдял, че е
придобил земята при публична продан. Така възприето обоснова извод, че
поведението на съдебния изпълнител не е единствената причина за образуване на делото
по чл. 108 от ЗС и правилно районният съд е приел , че не може да се ангажира
отговорността на съдебния изпълнител пред ищеца по реда на чл. 74 от ЗЧСИ за
присъдени в тежест на „Е.и.Е.”ЕООД съдебни разноски. Следва да се посочи и че
по делото не са ангажирани и доказателства „Е.И.Е.”ЕООД да е платил присъдените
в негова тежест съдебни разноски по делото по чл. 108 от ЗС.
Неоснователно е позоваването на въззивника на съдебна
практика по Решение № 3/23.01.2018г. по дело № 953/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. и
Решение № 224/18.10.2017г. по дело № 4402/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О. Тези
решения са постановени при различна фактическа и правна обстановка. С тези решения ВКС е приел, че купувач на имот
при публична продан има основание да търси обезщетение по реда на чл. 74 от ЗЧСИ, ако ЧСИ е обявил на публична
продан имот, който не е бил собствен на
длъжника и купувачът е платил цената за същия, като за уважаване на този
иск не е нужно преди това въпросът за собствеността върху продадения на
публична продан недвижим имот да бъде решен със сила на пресъдено нещо. В случая
по делото е установено, че на публична продан е бил продадена само сградата,
която е била собствена на длъжниците, поради което и позоваването на въззивника
на горепосочените съдебни решения на ВКС
не може да обоснове извод в подкрепа на твърденията на ищеца и за
основателност на предявените от него искове.
С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно
районният съд е отхвърлил като неоснователен
иска за главницата и решението следва да се потвърди. С оглед изхода на делото
по главния иск, правилно е отхвърлен иска за обезщетение за забава и решението
на СРС следва да се потвърди изцяло.
По частната
жалба:
Подадената частна жалба е допустима, но е неоснователна. Представения договор за
правна помощ съдържа реквизити, които да обосноват валидността му – сочи по
еднозначен начин страни, предмет, договорено възнаграждение, както и плащане на
същото, като в тази част той служи като разписка. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че само договор от
адвокатски кочан може да установи тези обстоятелства. Договорът за правна помощ
и съдействие е договор за поръчка, няма поставени от законодателя изисквания
към формата и реквизитите му, на които
представения по делото договор да не отговаря и доводи на жалбоподателя в
обратния смисъл са неоснователни. Уговореното възнаграждение за адвокат надхвърля
минималния размер по Наредба № 1/2004г., но в с случая делото се отличава със
сложност, която не обоснова извод за прекомерността му. По делото са въведени
множество факти , приети са множество документи, направени са множество
възражения, което обосновава извод за сложност на делото над средната и правилно
районният съд е отказал да намали разноските за възнаграждение за адвокат до минималния
по Наредба №1/2004г.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноски следва да се поставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е ангажирал доказателства за направени разноски по делото на
СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 461777/31.07.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 102268/24.04.2019г. и с Решение № 105387/30.05.2020г.,
Решение № 102241/24.04.2019г. по чл.
250 от ГПК и Определение №
192196/14.08.2019г. по чл. 248 от ГПК, постановени по гр.д. № 4037 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 37-ми състав, с които са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 1099/26.01.2015г. на „Е.И.Е.”ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** срещу частен съдебен изпълнител Я.И.С., рег. № 794 на КЧСИ с адрес на
кантората: гр. Пирдоп, ул. „******с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал.1
и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 649,34лв., ведно със законната лихва от 13.04.2011г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразни действия на ответника по изпълнително дело №
20107940400214 при публична продан обявена в периода от 12.03.2014г. до
12.04.2011г. , по която „Е.И.Е.”ЕООД е купувач и е издадено постановление за
възлагане от 10.05.2011г., като Е.И.Е.”ЕООД,
ЕИК ******е осъдено да заплати на частен
съдебен изпълнител Я.И.С., рег. № 794 на КЧСИ на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски от 1879лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.