Протокол по дело №16/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 47
Дата: 5 февруари 2024 г. (в сила от 5 февруари 2024 г.)
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20245001000016
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 47
гр. Пловдив, 02.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000016 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподатели Й. Б. Й., М. Б. Ц., и М. Б. Ч., редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представител.
От адвокат П. К., в качеството на пълномощник на Й. Б. Й., М. Б. Ц., и
М. Б. Ч. е постъпила молба, с която заявява, че на днешната дата не е в
състояние да се яви в днешното съдебно заседание и моли да се проведе
заседанието в негово отсъствие.
Жалбоподател „З.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Постъпила е молба от процесуалния представител на „З.Д.Д.Б.Ж.З.“АД,
с която посочва, че поради служебна ангажираност няма възможност да се
яви в съдебното заседание и не възразява делото да се гледа в негово
отсъствие. Прилага пълномощно и списък на разноските.
Съдът намира, че с оглед постъпилите молби от всички страни, че нямат
възможност да се явяват в съдебното заседание следва да даде ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №8849/14.07.2023 г., подадена от „З.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, чрез
адв. В. П., против Решение №174/26.05.2023 г. по т.д. №20225500900054 на
ОС – Стара Загора, с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание
чл.432, ал.1 от КЗ на Б.И. Ч.ски застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лева и застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 120 лева, заедно със законната лихва върху
двете главници за периода от 15.02.2022 г. до окончателното плащане.
Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение относно определеният от съда справедлив размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, и неправилност относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди, както и за постановяване на съдебния акт
при съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че пострадалият е
получил само едно увреждане – фрактура на горния край на лявата раменна
кост, която е получена при падането на пострадалия на земята, след
съприкосновението със страничното огледало на автомобила, който се е
движел бавно. От приетата СМЕ е установено, че същият е бил на 87 г., и е
страдал от неавтоимунни хемолитични анемии с придружаващи заболявания
пневмофиброза, хроничен пиелонефрит, киста на ляв бъбрек, а от справката
от НОИ е видно, че същият е извършвал редовни прегледи по повод
последици от други неуточнени мозъчносъдови болести. При извършения
преглед от вещото лице на 02.03.2023 г. е констатирано, че мускулатурата на
левия горен крайник, от раменния пояс до предмишницата е с видимо
намален обем и с чувствително намалена мускулна сила в сравнение с дясната
ръка, но костта е зараснала правилно, а възстановителния процес е утежнен от
напредналата възраст, която именно се явява като основен проблем и
усложнение на травмата. Също така при изслушване на заключението
експерта уточнява, че при проведена рехабилитация възстановителният
процес би протекъл по-добре. Съдът безкритично е възприел показанията на
св. Ж., избирателно се е позовал на части от 1 заключението на КСМАТЕ и
формирал необоснован извод за справедлив размер на обезщетението от 35
000 лв., като е съобразил болки и страдания, за които не се установява по
2
несъмнен начин да са в причинна връзка с виновното поведение на водача на
автомобила, застрахован при ответника, а същевременно не са съобразени
социалноикономическите условия в страната и стандарта на живот на
пострадалия преди увреждането, като правните изводи на съда при
определяне на размера на обезщетението не са изведени в логическа
зависимост и обвързаност с всички събрани в хода на процеса доказателства.
Нарушен е и материалния закон - чл.52 от ЗЗД, при определяне на
справедливия размер на обезщетението. По иска за обезщетение за
имуществени вреди ищецът е предявил иска в размер на 100 лв., за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за преглед. По
делото е представен касов бон от 09.02.2022 г., от който се установява кога,
къде и на каква стойност /100 лв./ е извършения преглед, но няма данни по
делото за лицето, на което е извършен прегледът, както и какво заболяване е
наложило този преглед. В заключението вещото лице без мотиви и данни е
заключило, че разходът е извършен във връзка с процесното увреждане, и
съдът безкритично е приел това заключение, като е присъдил обезщетение в
по-голям размер от претендирания - 120 лв. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение изцяло, и постановяване на ново по същество, с което
предявените искове за обезщетение за имуществени и за неимуществени
вреди да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. При
условията на евентуалност се иска частична отмяна на обжалваното решение,
като бъдат намалени присъдените обезщетения. При уважаване на въззивната
жалба се иска да бъде извършено и съответно изменение на решението и в
частта му за разноските. Заявява се искане за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№12295/04.10.2023 г., подаден от Й. Б. Й., М. Б. Ц., и М. Б. Ч., тримата
конституирани като ищци на осн. чл.227 от ГПК с Определение
№633/21.09.2023 г. като наследници на първоначалния ищец Б.И. Ч.ски,
починал на 22.04.2023 г., съгласно представено Удостоверение за наследници
на л.261, чрез пълномощника им адв. П. К., надлежно упълномощен с 3 бр.
пълномощни за всички инстанции на л.262 и л.263 от т.д.№54/2022 г. на ОС –
Стара Загора. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната
жалба.Не са допуснати твърдените процесуални нарушения от
3
първостепенния съд – преценени и обсъдени са всички събрани доказателства
и доводите на страните, като съдът се е ръководил от вътрешното си
убеждение в съответствие с чл.12 от 2 ГПК. В мотивите на решението съдът е
изложил кои доказателства кредитира и защо. Неоснователно е оплакването
за недоказаност на предявените искове – по делото е прието споразумение по
НОХД №1476/2022 г. на РС – Стара Загора, с което водачът на застрахования
автомобил се признава за виновен за това, че на 15.08.2021 г. е нарушила
правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на Б.И. Ч.ски, изразяваща се в счупване на лява
раменна кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което
на осн. чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.1, алт.2 вр. ал.1, вр. чл.432, ал.1 от
НК й е наложено наказание. Споразумението е влязло в сила на 07.09.2022 г. и
на осн. чл.300 от ГПК във вр. чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла
в сила присъда и е задължително за съда. Относно размера на справедливото
обезщетение съдът е съобразил всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства относно причинените неимуществени вреди, съобразно ППВС
№4/1968 г., и са неоснователни оплакванията за прекомерност на
определения размер на обезщетението от 35 000 лв. Според експертизата е
налице пряка причинна връзка между произшествието и получените
увреждания, пострадалият е положил всички усилия да бъдат установени и
навременно лекувани получените увреждания, провел е рехабилитация в
домашни условия. Неоснователно жалбоподателят сочи възрастта на
пострадалия като фактор, който според него следва да доведе до по-нисък
размер на обезщетението – дори пострадалият да е имал здравословни
проблеми, те не биха могли да се разглеждат като причина за
подългосрочното му възстановяване, което да доведе до намаляване на
размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението
съдът е съобразил релевантният момент и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Неоснователни са оплакванията за
недоказаност на иска за обезщетение за имуществени вреди. Във връзка с
възстановяването си ищецът е извършил разходи за медицински преглед на
09.02.2022 г. в размер на 100 лв. и 20 лв. за образно изследване –
рентгенография по касов бон от 29.03.2022 г., като доказателствата за тези
разходи са представени по делото. На гърба на касовия бон за преглед е
налице поставен печат на специалиста, извършил прегледа – д-р К.К. –
4
ортопед-травматолог. Наред с това, с исковата молба е представен и
амбулаторен лист№249/09.02.2022 г., удостоверяващ извършването на
прегледа. Неоснователно се твърди произнасяне на съда „свръх петитум“, тъй
като в хода на процеса е направено увеличение на този иск по размер – от 100
лв. на 120 лв., което е допуснато от съда. Настоява се за отхвърляне на
въззивната жалба, като неоснователна, и присъждане на всеки от ищците по
1/3 част от обезщетението за неимуществени вреди и по 1/3 част от
обезщетението за имуществени вреди. Заявява се искане за присъждане на
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като се начисли и дължимото ДДС,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
В производството се разглежда по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна
жалба вх. №12292/04.10.2023 г., подадена от Й. Б. Й., М. Б. Ц., и М. Б. Ч.,
тримата чрез адв. П. К., срещу Определение №582/24.08.2023 г. по т.д.
№54/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на Решение №174/26.05.2023 г. по т.д. №54/2022 г. на
ОС – Стара Загора, в частта за разноските. Съдът неправилно е приел, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. следва да бъде определено съобразно установените минимуми с
Наредба №1/09.07.2004 г., в редакцията й към момента на сключване на
ДПЗС с ищеца. Поддържа се, че приложение следва да намери редакцията,
действаща към момента на приключване на съдебното дирене – т.е. на
04.05.2023 г., съгласно която редакция минималното адвокатско
възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди е в размер
на 3450 лв., а с начислен ДДС – в размер на 4140 лв., а по иска за обезщетение
за имуществени вреди – 400 лв., а с ДДС – 480 лв. Или общо минималното
адвокатско възнаграждение е в размерна 4620 лв. с ДДС. Настоява се да се
отмени обжалваното определение, и вместо него да се постанови друго, с
което да се осъди ответникът да заплати 4620 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение на адв. П. К.. Заявява се претенция за присъждане на
разноските за производството по частната жалба.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира
отговор.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и с частната
5
жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили
доказателствени искания.
В молбата на въззивниците се заявява, че се поддържа частната жалба и
се оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество. Нямат
доказателствени искания. Заявява се претенция за присъждане на разноски.
Заявява се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
В постъпилата молба от адв. П. К., от името на представляваните от
него физически лица също заявява, че поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба на ответника, няма доказателствени искания. Заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба от доверителите му и настоява по
същество да бъде отхвърлена въззивната жалба на застрахователното
дружество и моли да бъде отменено обжалваното от тях определение
постановено в производство по чл. 248 ГПК. Претендира присъждане на
разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв, като моли да бъде присъдено с ДДС, като
се претендират отделно разноски във връзка с обжалване на определението.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение до 05.03.2024 г.


Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6