Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
Гр.Оряхово, 15.11.2012
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 247 по описа за
2012 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК: *********, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов
– изпълнителен директор на дружеството, чрез пълномощника си Илиян Ангелов
Толев - юрисконсулт, с ЕГН **********, против А.Е.Й. *** с ЕГН ********** е предявен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 886,04 лв. /осемстотин осемдесет и шест лева и четири ст./,
представляваща неизплатено парично задължение към „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, в
качеството му на „поемател“ по Запис на заповед, ведно със законната лихва от
16.01.2009 г. до изплащане на вземането, както и 65,00 лв. / шестдесет и пет
лева и нула ст./ съдебно деловодни разноски, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК от
09.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 3056/09 г. на СРС.
Претендират се и направените в исковото
производство разноски.
Правното основание на предявеният иск е чл.
422 от ГПК. В подкрепа на иска са
представени и приети писмени доказателства.
Приети са ч.гр.д.№ 3056/2009г. на Софийски районен съд и ч.гр.д. № 1285/2012 г.
на ВОС.
Направени са
доказателствени искания: за присъединяване на ч.гр.д. 3056/09 г. на СРС, в
случай, че ответника оспори истинността на процесния Запис на заповед, на
осн.чл.193 ал.2 ГПК, заявяват, че ще се ползват от оспорения документ и ако са
налице предпоставките на чл.238 и сл. ГПК, да се постанови неприсъствено
решение.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника е постъпил писмен такъв, в който възразява, че предявения иск е
неоснователен,тъй като Записа на заповед, не е подписан от него, липсват данни
за лична карта на издателя, както и поради изтекъл тригодишен
погасителен давностен срок от издаването на Записа на Заповед, поради което
моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска.
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен
от и против надлежна срана по спора в законоустановения срок.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 3056/2009
г. по описа на Районен съд София, е издадена на осн.чл.417 ГПК Заповед за
изпълнение в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника А.Е.Й. ***, с ЕГН **********, за сумата
от 886.04 лв., представляваща неизплатено парично задължение към ответника „Ти
Би Ай Кредит” ЕАД, в качеството му на „поемател“ по Запис на заповед, ведно със
законната лихва от 16.01.2009 г. до изплащане на вземането, както и 65,00 лв. /
шестдесет и пет лева и нула ст./ общо разноски по заповедното производство.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист, на 24.06.2011 г. е образувано изпълнително дело №
1064/2011 г. на частен съдебен изпълнител Георги Борисов, рег. № 722 с район на
действие ВОС.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 18.12.2011 г./видно от пощенското клеймо/ и съдът с Определение
от 20.02.2011 г., е спрял изпълнителното производство и е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1
вр.чл.422 ГПК, е подаден в указания срок.
В откритото съдебно заседание, ответника не
се е явява и не ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си.
При
така установено, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 т.9 от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че е поемател по запис на заповед, издаден от ответника, т. е. че е
материалноправно легитимиран да получи сумата, както и че записът на заповед е
редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ, а именно –
наименование на текста "запис на заповед", безусловно обещание да се
плати определена сума пари, падеж, място
на плащането, името на лицето, на което
трябва да се плати, дата и място на издаването, име и подпис на издателя.
Представения
по делото от ищцовото дружество „Ти
Би Ай Кредит” ЕАД запис на заповед, издаден на
21.06.2008г. от длъжника А.Е.Й., съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което е действителен и редовен
от външна страна, т.е. сделката е действителна.
Възраженията
на ответника, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като подписа не е
положен от него са неоснователни и недоказани.С оглед разпределената
доказателствена тежест ответника не ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Възражението
за изтекла погасителна давност на ответника съдът намира същото за неоснователно.
Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от
падежа, съгласно чл. 531 ал. 1 от ТЗ. Падежът на процесната запис на заповед е
настъпил на 21.06.2008 г. с неговото предявяване и крайният срок, в който
следва да се предявят претенциите по него е спазен, като заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е подадено на 16.01.2009г., те преди
изтичането на тригодишния срок на 21.06.2011г., т.е правото на иск не е
погасено по давност.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че са налице всички, предвидени от
законодателя предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл. 531, ал. 1 ТЗ на ответника А.Е.Й., а именно
наличие на действителен менителничен ефект. Записът на заповед е действителен.
Съдържа всички съществени елементи, които са необходими, за да породи правно
действие. Издаденият запис на заповед е платим при предявяване за плащане на
посочения в него падеж: 21.06.2008 г.
По изложените
съображения предявеният положителен установителен иск се явява основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати и направените от
ищеца разноски по делото за платена държавна такса в размер на 25.00 лева
и юристконсулско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Е.Й. *** с ЕГН **********, че
дължи на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК:
*********, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов – изпълнителен директор
на дружеството, чрез пълномощника си Илиян Ангелов Толев - юрисконсулт,сумата
от 886,04 лв. /осемстотин осемдесет
и шест лева и четири ст./, представляваща неизплатено парично задължение към
„Ти Би Ай Кредит” ЕАД, в качеството му на „поемател“ по Запис на заповед, ведно
със законната лихва от 16.01.2009 г. до изплащане на вземането, както и 65,00
лв. / шестдесет и пет лева / съдебно деловодни разноски, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 09.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 3056/09 г. на СРС.
ОСЪЖДА А.Е.Й. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД направените разноски по
делото за тази инстанция в размер общо на 125.00 лв., представляващи платена държавна такса в размер на 25.00 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Решението може да се обжалва
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: