№ 20752
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110149085 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК във връзка с чл. 10
ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 265574/19.08.2024г. на СРС.
Ищецът В. Г. П. чрез адв. М. Д. е предявил срещу ************* иск с правно
основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането ú да му заплати сумата от 15000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - унижение,
накърнени чест и достойнство, срам, страх, безпокойство и напрежение, последица от
повдигнатото и поддържано по отношение на същия обвинение по ДП 776/2018г. по описа
на СДВР – 08 РУ, пр.пр. 9415/2018г. на СРП, по което бил оправдан с Присъда от
31.01.2023г. по нохд № 7645/2022г. по описа на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с Решение
№ 477/22.06.2023г. по внохд 1835/2023г. на СГС, НО, IX въззивен състав, ведно със
законната лихва от 22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през 2018г. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 277, ал. 2 НК за това, че на 18.01.2017г. ищецът като представител на
„*********“ ООД се разпоредил с МПС /туристически автобус, рег. № *********/, оставено
му за пазене и поставено под запор. По него той бил няколко пъти разпитван като свидетел,
като след прекратяване на производството, отмяна на постановлението за прекратяване от
съда и връщане за доразследване, в крайна сметка на 25.05.2022г. срещу него повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че на 18.01.2017г. в град
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.А., управител на
„**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното от него дружество „*********“
ООД е собственик на описания по-горе автобус, с което причинил на А. имотна вреда в
размер на 6000,00 евро /равностойни на 11760,00 лева/. Взета му била мярка за неотклонение
„подписка“, бил разпитан като обвиняем и му било предявено разследването. На 08.06.2022г.
бил внесен обвинителен акт и образувано нохд 7645/2022г. по описа на СРС. По делото били
проведени общо 7 заседания, като с присъда от 31.01.2023г., потвърдена от въззивния съд,
съдът го оправдал по повдигнатото обвинение. Наказателното производство, в което ищецът
участвал, включително като обвиняем и подсъдим, му причинило значителни вреди.
1
Изпитвал безпокойство и гняв. Срамувал се от близките и познатите си, че срещу него се
води наказателно дело. Затворил се, страхувал се да не бъде осъден, станал раздразнителен.
Работата му била отговорна – шофьор, като возел работници и деца. Страхувал се, тъй като е
напрегнат и потиснат, да не направи катастрофа. Заради обвинението отнели личното му
оръжие, поради което отказвал курсове за далечни дестинации и за повече от ден. Тъй като
бил притеснен, не отишъл на абитуриентския бал на дъщеря си, заради което получил
упреци от близките си. Наложило се да му бъдат предписани лекарства за сън и успокоение.
Занемарил облеклото и външния си вид. Приятелката му го напуснала. Всичко това се
дължало на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д.. Предявеният иск се
поддържа, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез
К. В. – Прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирала Писмен отговор на
исковата молба, вх. № 294598/18.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи се липса на представени доказателства за претърпените
неимуществени вреди, а твърденията в исковата молба били голословни, още повече, че
било неясно какво е било физическото и психическо състояние на П. преди привличането му
като обвиняем. Срещу него преди това на няколко пъти били водени досъдебни
производства за други престъпления, което обуславяло и значително по-нисък интензитет на
неимуществените вреди. Спрямо ищеца в рамките на наказателното производство била
взета най-леката мярка за неотклонение, като не били предприемани действия извън правно
регламентираните. Наказателното производство се развило бързо, а през по-голямата част от
времето ищецът не бил привлечен като обвиняем. Алтернативно претенцията се оспорва
като завишена по размер и прекомерна. В насроченото по делото публично съдебно
заседание Прокуратурата се представлява от прокурор В., който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от легитимирана страна при наличие на правен интерес,
поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което същият е
признат за невинен с влязъл в сила съдебен акт; 2) претърпени неимуществени вреди в
причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест
на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2
ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
С Постановление от 21.05.2018г. по пр.пр. № 9415/2018г. на СРП, преписка №
338300-3887/2017г. на 08 РУ – СДВР, Прокурор от Софийската районна прокуратура, след
извършена проверка, е образувал досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
277, ал. 2 НК, изразяващо се в разпореждане на 18.01.2017г. – сключване на договор за
покупко-продажба на МПС /автобус Мерцедес Спринтер, рег. № *********/, с вещ,
поставена под запор и оставена за пазене. Досъдебното производство е № 776/2018г. по
описа на 08 РУ – СДВР. В рамките на досъдебното производство ищецът П. неколкократно е
давал обяснения, съответно е разпитван като свидетел, включително е участвал в очна
ставка. С Постановление от 08.10.2018г. Прокурорът е дал на разследващия орган указания
2
за допълнително разследване. С Постановление от 25.01.2019г. прокурорът е прекратил
наказателното производство, като е приел, че липсва съставомерно деяние. С Определение
№ 283394/22.11.2019г. по нчд № И-14587/2019г. на СРС, НО, 102 състав, постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство е отменено с аргумент, че има
данни както за наличието на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, така и на такова
по чл. 277, ал. 2 НК. Подадената срещу определението жалба от В. П. е оставена без
разглеждане с Определение № 161909/09.07.2021г. по внчд № 314/2020г. на СГС, НО, VI
възз.с-в, като определението на районния съд е влязло в сила на 09.07.2021г. С
Постановление от 25.05.2022г. ищецът В. Г. П. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 ГПК, изразяващо се в това, че на 18.01.2017г., с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД,
заблуждение, че представляваното от него дружество „*********“ ООД е собственик на
МПС туристически автобус марка „Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. №
*********, в резултат на което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро,
равностойни на 11760,00 лева. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„подписка“. Постановлението е предявено на обвиняемия на 08.06.2022г., като на същата
дата е разпитан като обвиняем и му е предявено разследването. След това разследващият
полицай е изпратил преписката на прокурора с мнение за предаване на обвиняемия на съд.
С вх. № 125535/17.06.2022г. на СРС Софийската районна прокуратура е внесла
Обвинителен акт срещу В. Г. П., като го обвинила в извършено престъпление по чл. 209, ал.
1 НК, изразяващо се в това, че на 18.01.2017г., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД, заблуждение, че представляваното
от него дружество „********“ ООД е собственик на МПС - туристически автобус марка
„Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. № *********, в резултат на което причинил на
А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро, равностойни на 11760,00 лева. Образувано е нохд
№ 7645/2022г. на СРС. По делото са проведени общо шест съдебни заседания, в които
подсъдимият П. се е явявал лично. В съдебното заседание, проведено на 22.11.2022г., е
допуснато изменение на предявеното обвинение, като същото е за престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на неустановена дата през м.12.2016г. в град София, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К. А. – управител на „**********“ ЕООД,
заблуждение, че представляваното от нето дружество „**********“ ООД е собственик на
МПС – туристически автобус, марка „Мерцедес“, модел „515 ЦДИ Спринтер“, рег. №
*********, в резултат на което причинил на А. имотна вреда в размер на 6000,00 евро,
равностойни на 11760,00 лева. С Присъда № 23/31.01.2023г. по нохд 7645/2022г. на СРС, НО,
116 състав, подсъдимият П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Съдът е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
съответно деянието е несъставомерно от обективна страна. Срещу присъдата е подадена
Въззивна жалба, вх. № 31293/06.02.2023г. на СРС, от частния обвинител С.А., както и
Протест, вх. № 34047//07.02.2023г. на СРС, от прокурор в Софийската районна прокуратура.
Образувано е ВНОХД № 1835/2023г. на СГС, НО, IX възз.с-в. По същото са проведени две
съдебни заседания, в първото от които подсъдимият П. не се е явил. В заседанието,
проведено на 29.05.2023г., прокурорът от Софийската градска прокуратура заявява, че не
поддържа протеста, но не го оттегля, като първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. С Решение № 477/22.06.2023г. по внохд № 1835/2023г. на СГС, НО, IX
възз.с-в, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Видно от наличната на л. 19 от нохд № 7645/2022г. на СРС Справка за съдимост,
ищецът В. Г. П. съм 31.08.2022г. е неосъждан. По делото не са ангажирани доказателства за
настъпили след това промени в съдимостта на ищеца.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно-психологическа експертиза, както и са разпитани
3
свидетелите В.В. и Е.И..
Заключението на вещото лице З. М. съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
аргументирано и задълбочено обосновани изводи и без данни за евентуална неправилност.
След проведено с ищеца интервю и направени съответни тестове, вещото лице е установило,
че интелектът на ищеца е в границите на нормата, като съответства на възрастта,
образованието и социалния опит. Констатира се настъпване на дискомфорт, довел до
повишена тревожност и хроничен стрес, като резултатите граничат с посттравматична
симптоматика, по повод на което е необходима медицинска консултация. Установено е, че П.
се е чувствал гневен и раздразнителен, имал проблеми със съня, разделил се с
дългогодишната си партньорка. Стресът дава отражение върху социалната адаптация и
отношението на индивида към своята среда. Наблюдава се влошена трудоспособност. При
изследваното лице се наблюдават характерни стресови симптоми – главоболие, проблеми със
съня, неволно потръпване /тремор/, безпокойство, гневни изблици, раздразнителност, липса
на мотивация, нарушена концентрация и тревожни мисли, проблеми в общуването и
социално оттегляне. Цялото състояние на ищеца се преценява да е в причинно-следствена
връзка с преживяното, като интензитета на изживяванията и оплакванията се увеличават във
връзка с продължителността на следствените действия. Препоръчва се да се задълбочи
изследването с терапевтична насоченост.
Показанията на свидетелите съдът, като прецени същите внимателно с оглед
обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира напълно като вътрешно и помежду си
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят В. познава ищеца от над 20 години, като П. живеел на семейни начала с
дъщерята на В.. Знае за воденото дело. По този повод П. бил притеснен. Получавал
призовки, ходел, където го извикат. Споделял, че не се чувства добре. Виждало се, че е
притеснен, по-трудно работел, не както преди, но все пак си работел нормално. Не е имал
проблеми в личния си живот. С дъщерята на свидетеля се разделили – имали си някакви
проблеми, не може да каже повече. П. общувал с дъщеря си. Не е имало случаи да отказва да
общува с нея, да отказва участие в мероприятия. На абитуриентския ú бал бил и ищецът.
Свидетелят И. е приятел с ищеца от години – и двамата са от град Годеч. В последно
време П. му се оплаквал, че е закъсал и има проблеми с дело, с полицията. Това казвал, че не
е добре, имал психоатаки. Преди ищецът бил много добър човек и по-пълен, а сега
свидетелят го преценява като отслабнал. Карал автобуси, взимал хора и от Годеч, ходели до
Сърбия. След делото отказвал курсове от време на време, тъй като бил изнервен,
притеснявал се да не направи някоя беля. Жената на ищеца го напуснала, тъй като бил много
изнервен. В сравнение с преди станал по-нервен, по-сприхав, обяснявал се.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
По делото е установено, че срещу ищеца В. П. е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, по което същият е оправдан с влязла в сила присъда. При това
положение е установено наличието на първата предпоставка за основателността на
предявения иск. Ирелевантно е дали в определен етап от наказателното производство
действията на прокуратурата и съда са били законосъобразни или не, както и дали
правораздавателните актове на някоя от съдебните инстанции, разглеждащи делото, са
признавали подсъдимия за виновен и са го осъждали. От значение е единствено крайният
влязъл в сила правораздавателен акт на съда да оправдава обвиненото лице.
4
По делото е предявен иск за овъзмездяване на понесени в следствие на повдигнатото
незаконосъобразно обвинение неимуществени вреди – болки, страдания, срам и неудобства.
Обезщетението за същите, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по справедливост. Съгласно
ППВС 4-1968г. справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест и достойнство. Справедливият размер на обезщетението по чл.
52 ЗЗД се определя въз основа на обективно съществуващите и установени по делото
обстоятелства. Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните
увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на
живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото
увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-
икономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен
характер, като размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване (р.214/08.01.2019г.-гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
По отношение на наказателните производства съдът намира да е налице една, ако не
законова, то човешка презумпция, че в рамките на повдигнато срещу му наказателно
производство всяко лице, независимо от личностните си особености, изпитва неудобство,
притеснение, несигурност и страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и
професионалната сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане, като
същото може да има и душевно, социално и здравословно-физиологично проявление. Не
може да се приеме, че в подобна ситуация биха могли и е нормално да съществуват
„обичайни“ притеснения“, които да не подлежат на обезщетяване като неимуществени
вреди. Съгласно чл. 107, ал. 3 НПК органите на досъдебното производство събират и
проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му. Затова и фактите, елиминиращи наказуемостта на вмененото на
обвиняемия деяние, биха могли да бъдат установени и съобразени още в хода на
досъдебното производство.
Горните съображения, както и съобщеното от свидетелите и констатираното от
вещото лице, водят до извод, че се установява наличие на претърпени от ищеца притеснения
и безпокойства, рефлектирали върху настроението и поведението му. Доказа се, че ищецът е
бил притеснен, като е изпитвал висока степен на тревога от повдигнатото срещу него
обвинение. Станал е по-нервен, избухлив, тревожен. Отказвал е работни ангажименти от
страх да не би това негово състояние да създаде предпоставки за катастрофа. По делото не е
доказано да са налице други събития, които да са провокирали подобни неприятни
изживявания. Вещото лице посочва, че достигнатата степен на тревожност граничи с
посттравматичната симптоматика и е необходима консултация с лекар. Няма данни обаче
такава да е била проведена, съответно да е констатирано психично заболяване или
разстройство. Не се установиха редица от другите, изброени в исковата молба,
неблагоприятни последици за ищеца. Например не се установи да му е отнемано оръжие или
да не е посетил абитуриентския бал на дъщеря си /свид. В. дори съобщава точно обратното/.
Не е установено ищецът да е поставен в работата или социалния си живот в ситуации,
5
поради които да изпитва срам и неудобство с оглед воденото срещу него наказателно
производство. Не се установи по несъмнен начин несполуките в семейния живот на ищеца
/раздялата с партньорката му/ да са причинени непременно от воденото срещу него
наказателно производство. Свид. В. по този въпрос, сочи, че си имат техни си проблеми, а
свид. И. – че са се „разкарали“ с жена му, „нещо е станало явно“, напуснала го, защото е
невен, проблеми е имало. Какви са били тези проблеми и дали те са породени по някакъв
начин от наказателното производство остана неустановено.
Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че през времетраене на наказателното
производство ищецът е неосъждан. Това е от значение за преценката по основателността на
предявения иск и размера на претендираното обезщетение, тъй като интензитетът на
негативните изживявания е различен при лицата, спрямо които никога не е била
упражнявана процесуална принуда, и при тези, които са били обект на наказателно
преследване, съответно са били вече осъждани за други престъпления (арг.
р.140/14.12.2017г.-гр.д.919/2017г.-ІІІг.о.). Доколкото всяко лице се счита за невинно до
доказване на противното с влязла в сила присъда, то представената от прокуратурата
справка относно водени срещу/във връзка с ищеца производства няма каквото и да било
значение, щом по някое от тях той не е признат за виновен с влязла в сила присъда.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Наказателното производство е приключило сравнително бързо. Следва да се има
предвид, че при различните начини за поставяне началото на наказателното производство са
предвидени и различни правила за привличане на обвиняем: при образуване по чл. 212, ал. 2
НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за
първото действие по разследването срещу него; при образуването на бързо или незабавно
производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото
действие по разследването срещу него – чл. 356 ал. 4 и чл. 362 ал. 4 НПК. При образуване на
досъдебно производство по реда на чл.212 ал. 1 НПК, както е в настоящия случай, се
пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган тогава, когато се съберат
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление. Затова и в хипотезата на чл. 212, ал. 1 НПК не е необходимо да се посочи
лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него. Ако, въпреки това,
досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му в
постановлението/ и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване
срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на
досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на
основанието по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ /така р.431/11.04.2016г.-гр.д.2329/2015г.-ВКС,IVг.о./.
Доколкото досъдебното производство не е образувано срещу П., а той е привлечен като
обвиняем едва с постановление от 25.05.2022г., то именно оттогава следва да се приеме, че
срещу него се води наказателно производство, съответно, че същият търпи вреди от същото.
Наказателното производство е приключило окончателно на 22.06.2023г., т.е. общо срещу
ищеца е продължило малко повече от година. Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение, като не се установи към него да са прилагани други мерки за процесуална
принуда.
Вземайки предвид горното, съдът намира, че справедливият пълен размер на
обезщетението за нанесените на ищеца неимуществени вреди, съобразно стандарта на живот
и икономическата ситуация в нашата страна, възлиза на сумата от 3000,00 лева, ведно със
съответната законна лихва от окончателното оправдаване. Присъждане на обезщетение под
посочената сума не би било в състояние адекватно да овъзмезди пострадалото лице за
6
понесените от него неблагоприятни последици. Напротив – определяне на обезщетение над
тази сума не би служило за елиминиране на неблагоприятните последици в правната сфера
на ищеца, а би довело до обогатяването му. Искът над тази сума до пълния предявен размер
от 15000,00 лева следва да бъде отхвърлен. Така определеният размер съответства и на
трайната съдебна практика на съдилищата /р.79/17.07.2018г.-гр.д.2034/2017г.-ВКС,IVг.о./ при
отчитане на последвалите я тенденции и изменения в обществено-икономическата ситуация
и условията на живот в страната.
Началният момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху вземането по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление (ТР 3/2005-2005-ОСГК, т. 4). Когато с исковата молба по иска по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ се претендират законните лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди и искът е основателен, съдът ги присъжда от датата, на която оправдателната присъда
е влязла в сила /така р.42/01.07.2019г.-гр.д.1914/2018г.-ВКС, IIIг.о./.
По разноските:
Съобразно с изхода от делото и при съобразяване на нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
заплатената по делото държавна такса в размер на 10,00 лева, заедно с разноските за банкови
такси (1,30 лева) следва да бъде присъдена в полза на ищеца. На ищеца следва да се
присъдят и разноските за възнаграждение на вещо лице по съдебно-психологическата
експертиза в размер на 400,00 лева. Така в полза на ищеца и в тежест на Прокуратурата
следва да се присъдят 411,30 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************* да заплати на В. Г. П., ЕГН **********, от град Банкя
/Столична община/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - унижение,
накърнени чест и достойнство, срам, страх, безпокойство и напрежение, последица от
повдигнатото и поддържано по отношение на същия обвинение по ДП 776/2018г. по описа
на 08 РУ - СДВР, пр.пр. 9415/2018г. на СРП, по което бил оправдан с Присъда №
23/31.01.2023г. по нохд № 7645/2022г. по описа на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с
Решение № 477/22.06.2023г. по внохд 1835/2023г. на СГС, НО, IX въззивен състав, ведно със
законната лихва от 22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 3000,00 лева до пълния му предявен размер от
15000,00 лева.
ОСЪЖДА ************* да заплати на В. Г. П., ЕГН **********, от град Банкя
/Столична община/, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 411,30 лева,
представляваща разноски по делото в производството пред първоинстанционния съд /гр.д.
№ 49085/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7