Р Е Ш
Е Н И Е
№ 370/10.07.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** и с участието
на
прокурора Г*** А*** разгледа
Адм.дело №314/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с
чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на А.А.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Г., с която се претендира да бъде осъдена
Областна Дирекция на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени
имуществени щети в размер на 300 лева, ведно с лихви за забава считано от
23.04.2018г. до окончателното им заплащане. По същество на спора, пълномощника
на ищеца с нарочна молба поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена,
като претендира и присъждане на разноски по делото.
Областна
Дирекция на МВР Монтана, чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова оспорва
исковата претенция и излага доводи, че следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Встъпилия по делото прокурор от
Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че иска следва да бъде
уважен, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на
ответника в пълния размер на претендираните имуществени вреди.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба,
доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна по делото не
е спорно, следното:
С Електронен фиш за налагане на
глоба серия К №1142917, който е бил издаден от ОД на МВР Монтана, на ищеца е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП). Ищеца е
обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1142917 издаден от ОД на
МВР Монтана, като с Решение №73/07.03.2018г. по АНД №85/2018г. по описа на
Районен съд Монтана жалбата му е уважена. ОД на МВР Монтана е обжалвала Решение
№73/07.03.2018г. по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана, но жалбата
е оставена без разглеждане с Определение №232/23.04.2014г. по КАНД №201/2018г.
по описа на Административен съд Монтана, което е влязло в законова сила.
От така описаните безспорни
обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните
правни изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отменен като незаконосъобразен е
електронен фиш, който следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт), като в случая
предвид обстоятелството, че с Решение №73/07.03.2018г. по АНД №85/2018г. по
описа на Районен съд Монтана е отменен Електронен фиш за налагане глоба серия К
№1142917 издаден от ОД на МВР Монтана следва да се приеме, че това условие за
допустимост на иска е изпълнено.
Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. По делото се установява, че ищеца е бил представляван по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана от адвокат Г., която е изготвила жалбата и с нарочна молба вх.№20452/05.02.2018г. е взела становище по делото. Тези процесуални действия на адвокат Г. са основани на надлежно упълномощаване (л.6 по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана) и сключен с ищеца Договор за правна защита и съдействие сер. АВ №********** (л.21 по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана), с които тя е упълномощена от ищеца срещу сумата от 300 лева да осъществи процесуално представителство по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана. В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договора, съставлява вреда, причинена пряко от отменения електронен фиш, който има характер на административен акт, тъй като той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – процесния електронен фиш, отменен по от съд по
съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразния електронен фиш от административния орган, който упражнява властническите си правомощия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – електронен фиш. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на електронен фиш, с който е наложена глоба, която ищеца е счел за
незаконосъобразно
наложена. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се
е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Настоящият съдебен
състав счита, че неоснователно процесуалния представител на ответника поддържа,
че не е налице основание да се уважи исковата претенция, тъй като не било
налице реално осъществяване на процесуално представителство. Това е така, тъй
като изготвянето на жалбата и вземането на становища по делото от адвокат Г. по
своята същност е процесуално представителство, което е уредено и произтича от
сключения договор за правна защита и
съдействие.
Следва да
се посочи, че неоснователно се явява и поддържаното от пълномощника на
ответника, че договор за правна защита и съдействие не бил надлежно оформен от
страните по него, респективно не е основание да бъде уважена исковата претенция
в претендирания размер. На първо място следва да се посочи, че в случая е
налице надлежно упълномощаване на адвокат Г., тъй като на л.6 по АНД №85/2018г.
по описа на Районен съд Монтана е налице надлежно пълномощно, с което е ищеца е
овластил пълномощника си да осъществява процесуалното му представителство.
Приложения на л.21 по АНД №85/2018г. по описа на Районен съд Монтана, Договор
за правна защита и съдействие сер. АВ №********** е надлежно подписан от ищеца
и от процесуалния му представител, като в него надлежно е отразено, че сумата
от 300 лева е платена в брой, тоест налице е основание да се приеме, че е
реално платена. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно се поддържа
от пълномощника на ответника, че исковата претенция е прекомерна, тъй като според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 във
вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес до 1000 възнаграждението
е 300 лв., а в случая с отменения електронен фиш на ищеца е наложена глоба в
размер на 50 лв, тоест при този материален интерес, адвокатско възнаграждение
не е прекомерно, респективно иска следва да се приемат за доказани в пълния му
претендирания размер от 300 лева.
Съдът, отбелязва,
че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи
следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ищеца,
а именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма - умисъл или небрежност. Доказателствената тежест за наличието на
деликт, от който да произтича и претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като
той следва да докаже иска си, като в настоящото производство ищеца е установил
с надлежни доказателства претендираното от него непозволено увреждане.
Пълнотата изисква
да се посочи, че ищеца изрично е заявил в исковата си претенция, че желае
присъждане на лихва за забава считано от 23.04.2018г., когато е влязло в
законова сила съдебното решение, с което е отменен електронния фиш. Така
заявеното искане е основателно предвид изхода на делото, като за настоящият
съдебен състав, който обвързан с претенцията на ищеца е налице възможност да
уважи исковата претенция по отношение на присъдените лихви за забава, както е
заявил ищеца, а именно считано от 23.04.2018г. до окончателното им заплащане.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат Г. за присъждане разноски по водене на съдебното
производство и съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 АПК, ответника ОД на МВР Монтана, следва да бъде осъден да заплати в полза на
А.А.К. ***, разноски по делото изразяващите се в
разноски за внесена
държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство осъществено от адвокат Г. в размер на 300 лева,
който са платени по силата на Договор за правна защита и съдействие сер.АВ
№********** или общо разноски в размер на 310 лева.
При тези доводи настоящата
съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на А.А.К. ***, подадена
чрез пълномощника му адвокат Г., с която се претендира да бъде осъдена ОД на
МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на
300 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 АПК във връзка с чл.203 и сл. АПК и чл.143, ал.1 АПК
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Монтана с адрес гр.Монтана,
бул. „А. С*** ” №* да заплати на основание чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.1,
ал.1 ЗОДОВ на А.А.К. *** сумата 300 (триста) лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) следващи се
от отменен по съдебен ред Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1142917
издаден от ОД на МВР Монтана, ведно със законова лихва считано от 23.04.2018г.
до окончателното и заплащане, както и сумата от 310 (триста и десет) лева
разноски по настоящето съдебно производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: