Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3695
гр. В., 23.07.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№1558 по описа
за 2007
година на Варненския районен
съд, ХХ състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно
решение №*г.,
постановено по гр.д. №1558 по описа за 2007г. на ВРС, ХХ състав е допусната делба на
недвижим имот, представляващ втори етаж
от жилищна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” № *, състоящ се от четири
стаи, балкон, кухня, два коридора, две стълби на етажа, външен тоалет и
преустроени складови помещения на първи етаж в кафе-бар, ведно с * ид.ч. от
дворното място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с пространство
от * кв.м., представляващо имот с пл. № *,
идентичен с УПИ № * в кв. * по плана на 8 – ми микрорайон на гр. В., при
граници: УПИ № *, *, трафопост и ул. „О.”, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността
за всеки от тях, както следва:
-
20/36 ид.ч.
за Е.П.Б. с
ЕГН **********;
-
*/36 ид.ч. за
А.Б.А. с
ЕГН **********;
-
*/36 ид.ч. за
М.Б.Г. с
ЕГН ********** и
-
6/36 ид.ч. в
режим на СИО за М.Б.Г. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН **********.
В първото по
делото съдебно заседание по извършване на делбата М.Б.Г. и В.И.Г. отправят
претенция по реда на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) в техен общ дял да бъдат възложени
преустроени складови помещения на първи етаж, представляващ действащ търговски
обект – „М.в.”, заедно с припадащите се идеални части от дворното място.
Приета за
съвместно разглеждане във втората фаза на делбата е и претенция по реда на
чл.288, ал.2 ГПК (отм.) от Е.П.Б. за възлагане в нейн дял на допуснатия до
делба втори жилищен етаж от сградата.
Отправена е
в първото по делото заседание във втората фаза на делбата и претенция за
възлагане на втория жилищен етаж в дял на А.Б.А., на осн. чл.288, ал.3 ГПК
(отм.).
Открито е
във втората фаза на делбата и производство по сметки между съделителите, като е
приета за съвместно разглеждане претенцията на ищците М. и В. Г. с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу ответниците Е.Б. и А.Б. за
заплащане стойността на извършените от ищците подобрения в съсобствения имот
със съгласието на останалите съсобственици, като общата стойност на
подобренията е 41 780лв, като от тях се претендират 24 000лева от
съделителката Е.Б. и 17780лв от съделителя А.А..
В открито
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Б., молят за
разделяне на допуснатия до делба имот съобразно изготвения и одобрен от Община В.
проект на три дяла, в който случай е налице възможност всеки съделител да
получи реален дял, като неравенството бъде уравнено с пари. Желаят в техен дял
да бъде поставена частта от имота, представляваща заведение. Твърдят, че
ответниците в хода на делбеното дело недобросъвестно са преустроили втория
жилищен етаж, за да се счита за един обект. Молят да бъде уважена претенцията
им по сметки, която считат за доказана по основание и размер по делото.
В открито съдебно заседание
ответниците, чрез процесуалния си представител – адв. Я., изразяват становище,
че вторият жилищен етаж не може да бъде ползван като две части и е опасно да се
правят реконструкции. Молят делбата да бъде извършена, като вторият жилищен
етаж бъде възложен на съделителката Е.Б., а в останалата част имотът да бъде
изнесен на публична продан. В открито съдебно заседание, проведено на
10.01.2013г. ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните подобрения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието по
делото на л.374 е удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Е.Б., в което
са отразени адресни регистрации от *г. и *г. в гр. В., бул. „Пр.” №*.
Съгласно приетото по делото
заключение на първоначалната съдебно-техническа експертиза от 03.06.2010г.
относно поделяемостта на имота и неговата оценка, конструкцията на сградата е
паянтова – основи – каменни зидове, носеща дървена скелетна конструкция с
пълнеж от кирпич, дървена покривна конструкция с покритие от керемиди.
Изпълнени са основните видове инсталации – ел. и ВиК, без санитарен възел на
етажа. В дворното място има изпълнени два санитарни възела, единият от които не
е действащ. Няма техническа възможност за делба на процесния имот,
представляващ дворно място. В действащата КК на втори етаж на сградата са
обособени два самостоятелни обекта – имот №* и №* и в сутерена – самостоятелно
обособен обект №* и №* функционално свързани със запис в
регистъра за търговска дейност. Поради това вещото лице дава заключение, че
допуснатият до делба имот е делим на три реални дяла, както следва: дял първи –
имот №* и №*, представляващ кафе- бар с пазарна
стойност от 47 000лв; дял втори - имот №*, състоящ се от две стаи, коридор и
½ ид.ч. от покрит вход и външно стълбище с пазарна стойност в размер на *лв и дял трети – имот №*, състоящ се от три стаи, коридор и
½ ид.ч. от покрит вход и външно стълбище с пазарна стойност *в. Със заключение, депозирано на *г. вещото лице дава пазарната
стойност на прилежащата земя за обособените обекти по средни пазарни цени, като
уточнява заключението си в открито съдебно заседание, както следва: за дял
първи – *кв.м. ид.ч. на стойност 10750лв; за дял втори – *кв.м. ид.ч. на
стойност 8560лв и за дял трети – *кв.м. ид.ч. на стойност *лв. В открито
съдебно заседание вещото лице посочва, че по кадастрална карта обектите на
жилищния етаж са два. Имало е два входа към двете части на жилищните помещения,
но към момента на огледа е извършено преустройство, единият вход е зазидан.
Съобразно актуалните правила и норми целият етаж не отговаря на изискванията на
закона, тъй като няма баня и тоалет, санитарният възел е отвън. Не са
необходими преустройства, тъй като има вода и канал и в двете части.
Внесен и одобрен е в Община В.
инвестиционен проект /л.195-238 от делото/, съобразно който сградата следва да
се раздели на три дяла, като всеки един от тях ще се отнесе към съответните
собственици, както следва: дял първи, представляващ частта от партерното ниво,
където е разположено заведението – В. и М. Г. дял втори – югозападното жилище на
втория етаж на къщата, като същото ползва самостоятелен санитарен възел във
вътрешния двор на имота – А.Б.А.; дял трети – северозападното жилище на втория
етаж, което ползва самостоятелен санитарен възел във вътрешния двор на имота - Е.Б.. В предложението за разделяне на втори
етаж е предвидено обособяването на килери в близост до съществуващите
водопроводни вертикали като баня с тоалетна, с предвидена вътрешна вентилация с
цел обособените жилища след делбата да отговарят на чл.110, ал.1 от Наредба 7.
Към инвестиционния проект са
приложени становища по част ВиК инсталации, ЕАСТ и конструктивно становище,
съобразно които съществуващата ВиК инсталация може да удовлетвори
питейно-битовите нужди на потребителите след делбата и да гарантира нормална
експлоатация на сградата; електро инсталацията на обекта е изпълнена на добро
техническо ниво; съгласно предвидената в архитектурния проект делба се запазва
съществуващото разпределение на сградата, не се засяга носещата й конструкция,
запазват се съществуващите отвори за врати и прозорци и не се променя
категорията на сградата по степен на значимост.
Съобразно приетия по делото протокол
№*. от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община В.,
по т.1 от дневния ред е приет представения инвестиционен проект за делба по
чл.203, ал.1 ЗУТ на процесната сграда, като е взето решение проектът да се
одобри.
Проведена е по делото съдебно-техническа
експертиза от вещото лице Н.Н. относно въпросите дали в предложения
инвестиционен проект за делба дяловете
съответстват на действителните такива и заснетите на място, както и относно
необходимите преустройства за осъществяването му, стойността им и
съответствието им със строителните правила и норми. Съгласно депозираното
заключение, дяловете, както са посочени в инвестиционния проект се ползват в
този си вид от съделителите. Не е необходимо извършването на преустройство на
жилищния етаж, с което да се доведе до промяна на предназначението на заснетите
на място обекти в жилището на В.Б. Направата на тоалет в дял 2 ще
струва като материали и труд 420лв и може да се извърши за два дни. При оглед
на място вещото лице установява, че входната врата за дял 2 е затворена с фазер
и е избита нова врата между дял 2 и дял 3 в носещ зид, с което се застрашава
конструктивната цялост на къщата. Проектът за делба отговаря на нормативните
изисквания и отговаря най-пълно на реалните възможности на имота.
С оглед предприетото оспорване от
страна на ответниците на така приетата експертиза, е назначена тричленна
съдебно-техническа експертиза със същата задача. Съгласно депозираното
заключение, направеното предложение за обособяване на санитарен възел в дял
втори не е допустимо, тъй като санитарният възел се явява над кухнята на
кафе-бара /чл.110, ал.3 от Наредба 7/. След изработване на проекта за делба,
кухнята в дял 2 е превърната в спалня. Вещите лица сочат, че в двата дяла могат
да бъдат осигурени необходимите помещения за жилище, като санитарните възли
остават външни – временни, какъвто е и статута в момента на цялата сграда /без
строителен режим/ - запазва се временно до изпълнение на предвиденото по ПУП
ново строителство. Експертизата е подписана с особено мнение от вещото лице Р.Ч..
С оглед изтеклия период от време и
указанията, дадени с ТР №1/2004г., по делото е приета съдебно-техническа
експертиза, която да даде актуална оценка на допуснатия до делба имот.
Съобразно депозираното от вещото лице заключение, пазарната стойност на трите
дяла, обособени съобразно експертизата от 07.10.2010г., включваща и припадащите
се идеални части от дворното място, е както следва: имот №*– 43 770лв, имот №*– 55 800лв и имот №*– 88 500лв. В случай, че къщата
се приеме за един дял, а заведението във втори дял, оценката е както следва –
къща – 78 885.39лв и кафе-бар – 76 529.56лв.
Приета по делото е
съдебно-оценителна експертиза от *., съобразно която стойността на
извършените в делбения имот подобрения към момента на извършването им е
20 700лв, а към момента на изготвяне на заключението -12 800лв. Те
увеличават стойността на имота с 12 800лв.
Приета е и съдебно-оценителна
експертиза от 02.12.2010г., съгласно която цената на претендираните
строително-монтажни работи към момента на изготвяне на експертизата е
10 500лв и със същата сума се увеличава стойността на имота.
Назначена е допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, депозирана на 02.03.2011г., съобразно чието
заключение пазарната стойност на подобренията към настоящия момент съобразно
амортизационните отчисления спрямо момента на извършването им е в размер на
7 599.88лв.
След конкретизация на претенцията по
сметки, е назначена съдебно оценителна експертиза /л.395-402/ относно
претендираните подобрения. Съгласно депозираното заключение, стойността на
извършените подобрения към датата на извършването им е 22 640.38лв. Към
датата на извършване на експертизата, стойността на извършените подобрения е
10 793.88лв. Увеличената стойност на делбения имот вследствие на
направените подобрения е 17 445.36лв.
Назначена и приета по делото е
съдебно-оценителна експертиза, извършена от проф. В.И., който дава оценка на
стенописите в заведението в размер на 6000лв.
Назначена по делото е
съдебно-оценителна експертиза относно увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения към *г.
Съгласно депозираното заключение, актуалната увеличена стойност на имота е
18 085лв.
Разпитан в съдебно заседание,
свидетелят П. Ст., чиито показания са ангажирани по инициатива на ищците,
заявява, че е помагал на В. при ремонта. Всичко било затрупано с отпадъци, те
изчистили, прекарали водопровода, ел. инсталацията, мазилка направили
навсякъде. Ремонтът касаел само заведението и отнел три години от *-*г.
Направили теракота и фаянс, баня и тоалетна до фина мазилка. Избили три
прозореца към съседния двор. Направили допълнителни сводове с една преградна
стена. Избили врата откъм улицата, пред нея заляли с бетон, после В. направил и
остъкление. Направили вентилационна инсталация, барплот. Рисунки се направили
по стените. Бойчо не е участвал в ремонта.
Воденият от ответниците свидетел В.Б. собственик на останалата част от
къщата, която не е предмет на делбата, твърди, че Б.преди 1989г. със свои колеги и
комшии запълнил мазата и казал, че ще направи тези помещения за живеене. Сложил
прозорци, направил замазка, направил преустройство на тавана, защото бил
гредоред и стаите били с вода и ставали за обитаване. След това зет му, искайки
да направи помещението бар, допълнително направил една тоалетна, декорирал,
измазал и това е. В. ***. Б.докъм 1994г. бил в имота.
Подобренията в бара са извършвани до *-*г., след което дошли наематели. Отвън
се остъклила една част и се циментирали около два метра от тротоара.
Разпитани по делото досежно това кое
лице е живяло в делбения имот към момента на откриване на наследството на общия
наследодател са свидетелите Цв.Р.и Хр.Б. Свидетелят Р.– наемател на заведението в
сградата, твърди че на втория етаж живеят Н.и съпругата му и децата, имало и
квартиранти. Не е виждал човек с името Е.Б. в имота към м. септември 2000г.
Качвал се е на втория етаж, който бил разделен на две, с две самостоятелни
жилища. Трябвало да се излезе от едното жилище, за да се влезе в другото. Лично
не е виждал Б. както и съпругата му. Свидетелката
Б.излага, че живее на първия етаж на къщата от *-*г. През *г.
починал бащата Б.. През цялото време там си живеело цялото семейство – Е.с мъжа си, сина, снахата и двете им
деца. Е.от време на време ходи на село, обработва градина.
Свидетелят Г.Г.
излага, че Б.е починал в с. Ст. където имали къща, която ползвали
през лятото. Б. починал през 2000г., като преди това с Е. живели две години в
с. Ст., защото Б. работел в кооперацията. След като починал Б., Е. ***.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип,
въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността,
като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът следва
да съобрази и становището на страните за начина, по който да бъде извършена
делбата и ангажираните от тях доказателства.
В
случая относно поделяемостта на имота съдът кредитира заключението на вещото
лице по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че допуснтият до делба имот е реално поделяем на три дяла, тъй като
в действащата кадастрална карта са обособени два самостоятелни обекта.
Самостоятелно обособен е и обектът, представляващ заведение в сутерена. Вещото
лице е посочило и съответните припадащи се идеални части от дворното място,
което е неподеляемо, към всеки от обектите.
Съобразявайки
конкретните специфики на делбения имот, съдът намира следното: установи се по
делото, че сградата е строена в края на XVIII век. Това обуславя и
обстоятелството, че в жилищната си част същата към настоящия момент безспорно
не отговаря на действащите строителни норми доколкото в нея не са обособени
санитарни помещения. При преценка относно допустимостта в този вид на сградата
да бъдат обособени самостоятелни обекти, съдът следва да съобрази дадените
задължителни указания към съдилищата с ТР №96 от 16.11.1971г. на ОСГК на ВС.
Според разясненията, обективирани в задължителната практика, ако обособяването,
използуването на отделните жилища или части от жилища или части от етажи като
отделни самостоятелни обекти е станало преди изменението на §38 от Строителните
правила и норми /17.05.1963г./, в отклонение с изискванията им, то разделянето
е възможно. Когато постройката е изградена преди влизане в сила на съответните
материални норми, следва да се преценяват възможностите за делба с оглед
условията на чл.39, ал.2 ЗС, без да е необходимо спазването на последващата
нормативна уредба. В този смисъл съдът намира и че не следва да бъде извършвана
делбата съобразно одобрения инвестиционен проект доколкото при извършване на
служебна проверка за неговата законосъобразност по реда на чл.203, ал.2 ЗУТ и от
ангажираните по делото специални знания се установи, че предвидените в този
проект преустройства – изграждането на санитарни помещения, са недопустими с
оглед действащите строителни правила в Наредба №7 от 2003г. Допустимо е с оглед
указанията на ТР №96 от 16.11.1971г. на ОСГК на ВС доколкото няма да бъдат
обособявани нови, различни от съществуващите самостоятелни обекти, сградата да
бъде поделена във вида, в който е и се ползва, поради което и инвестиционен
проект не е необходим за законосъоразно извършване на делбата, тъй като не са
нужни преустройства. Всеки от дяловете е снабден и с идентификатор, поради
което е допустимо и да бъдат възложени като дялове съобразно разпоредбата на
чл.54, ал.4 ЗКИР. За пълнота следва да се отбележи, че дори и жилищният етаж да
не бъде възприет като два самостоятелни обекта, а един такъв, той отново не
отговаря на действащите строителни норми. Не следва да бъдат съобразявани
промените, извършвани от ответниците в хода на делбеното производство с оглед
обединяване на двата самостоятелни обекта на жилищния етаж в един такъв
доколкото тези промени не съставляват законосъобразни преустройства.
В
конкретния случай се установи по делото, че трите обекта са съществували като
самостоятелни към момента на иницииране на производството по делбата. Налице са
и три групи съделители. Също така, разяснението на мнозинството от вещите лице
по назначената тройна съдебно-техническа експертиза е, че делбата е възможна
като се запазят обектите във вида, в който съществуват до реализиране на
предвиденото последващо застрояване по ПУП.
Така съдът достига до извод, че имотът е поделяем на три
релни дяла. Следва да се отбележи, че макар да са налице три групи съделители –
Е.Б., А.Б. и М. и В. Г., тегленето на жребий се явява неудобно. Това е така от
една страна поради различието в стойността на имотите, които и съществено се
различават по характера си един от друг, в квотите на съделителите, но и
най-вече поради обстоятелството, че съделителите са установили траен начин на
ползване на самостоятелните обекти, предхождащ делбеното производство, който не
следва да бъде променян чрез жребий. Освен това съделителите Г. са извършвали
подобрения в етажа, представляващ заведение, което подкрепя извода, че
тегленето на жребий се явява неудобно.
По отношение направените по делото претенции за възлагане:
Обективирани са такива от всеки от съделителите – от А.Б. и Е.Б. – всеки е
сезирал съда с претенция в негов дял да бъде поставен жилищният етаж, и от М. и
В. Г. за възлагане на заведението в техен дял.
Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК (отм.), на която
основават претенциите си А.Б. и М. и В. Гиневи, установява специален способ за
извършване на делбата, чрез поставяне в дял, представляващ изключение от общото
правило на чл.69, ал.2 ЗН и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на
които обуславя поставянето в дял на
делбения имот на един от съделителите. Според посочения законов текст,
за да бъде налице правото на възлагане на имота по отношение на една от
страните в делбения процес е необходимо: искането да е направено най-късно в
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, да се касае за имуществена общност, възникнала в резултат наследствено
правоприемство, делбеният имот да бъде неподеляем и да представлява жилище по
предназначението си, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на
наследството и да не притежава друго жилище.
Видно е от
законовите изисквания, че възлагателната претенция на сем. Г. се явява
неоснователна, макар да е своевременно направена. Претендираният от тях имот не
представлява жилище. Извън това, предпоставка
за уважаване на възлагателната претенция е съсобствеността между страните да е
възникнала единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените задължителни
указания с т.8 на ТР 1/2004г. извършването на делбата чрез възлагане е
недопустимо, когато е налице комбинирана съсобственост. В хода на първата фаза
на делбата е установено, че съсобствеността е възникнала не само по наследяване
от Б. Б., починал на *г. Придобивното основание на М. и В. Г. включва и договор
за издръжка и гледане, сключен преди смъртта на наследодателя с НА №*г. на
нотариус при ВРС.
Неоснователна е и претенцията на А.Б. доколкото съдът
изложи мотиви относно поделяемостта на жилищния етаж, допуснат до делба, както
и съобразно горните изводи за наличие на смесена съсобственост.
Претенцията на Е.Б. намира правното си основание в
разпоредбата на чл.288, ал.2 ГПК (отм.), който текст предвижда, че ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете
на останалите съделители с други имоти или с пари. При направен извод за
поделяемост на имота, както и че към момента на смъртта на Б. Б. имотът е бил
съсобствен не само между съпрузите, а дял са имали и сем. Г., се явява
неприложима цитираната норма и претенцията неоснователна.
Съобразно тези изводи, възлагателните претенции следва да
бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът намира, че най-подходящ способ за
извършване на делбата е разпределение по реда на чл. 292 ГПК (отм.) Това е
така, тъй като са налице достатъчен брой имоти и е открита възможността всеки
съделител да получи реален дял и този дял да е именно ползваният от него до
делбеното производство.
По отношение пазарната оценка на имотите, съдът кредитира
изготвеното актуално заключение от вещото лице М.А., тъй като съгласно ТР
1/2004г. оценката на имота следва да бъде направена към момента на извършване
на делбата. Имотите следва да бъдат индивидуализирани според посочените от
вещите лица Д.П. и М.А. данни по кадастрална карта и съобразно представените от
вещото лице Д.П. скици, което не води до различие на допуснатия до делба имот,
тъй като се касае по същество за един и същ обект.
Общата
пазарна стойност на трите дяла е 188 070лв. В дял на Е.Б. следва да бъде
поставен имот с идентификатор №* на стойност 55 800лв. В дял на А.Б. следва да
бъде поствен имот с идентификатор №* на стойност 43 770лв., а в дял на М. и В.
Г. следва да бъде поставен имот с идентификатор №* и №* функционално свързани
със запис в регистъра на стойност 88 500лв.
За
уравнение на дяловете А.Б. следва да заплати на Е.Б. сумата от 17 649.17лв и М.
и В. Г.да заплатят на Е.Б. сумата от 31.034.17лв.
На основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС следните държавни такси,
определени съобразно стойността на дяловете им: Е.Б. – 4 179.33лв; А.Б. –
1044.83лв; М. и В. Г. – 2 298.63лв.
По
претенцията по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС:
Приета е за
съвместно разглеждане претенцията на ищците М. и В. Г. с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС срещу ответниците Е.Б. и А.Б. за заплащане стойността на
извършените от ищците подобрения в съсобствения имот със съгласието на
останалите съсобственици, като общата стойност на подобренията е 41 780лв,
като от тях се претендират 24 000лева от съделителката Е.Б. и 17780лв от
съделителя А.А..
Съобразно
заявеното, извършените подобрения в имота са следните:
изравняване,
бетониране и замазка на пода, включително труд и материали – 39 кв.м. през
1991-1992г.; измазване и шпакловане на стени и сводове – 207.70кв.м. през
1991-1992г.; полагане на фина декоративна мазилка „Б.” по стени и тавани –
246.70кв.м. през 1991-1992г.; боядисване – 246.70кв.м. през 1991-1992г.;
избиване на стена ръчно с чук и шило с размер на отвора 3 кв.м. и оформяне на
отделен вход откъм ул. „О.”, ведно с бетонно стълбище от 4 стъпала, покрито с
циментова замазка към търговския обект през 1991-1992г.; изграждане на тоалетна
към заведението /тоалетно седало блок – 1бр., мивка – 1бр., батерия – 1бр./
през 1991-1992г., ведно с прокопаване на отделен външен канал и полагане на
тръбите за ВиК инсталация и мръсен канал с дължина 1м.х2м.х6м., ведно с труд и
материали през 1991-1992г.; изграждане на вентилационна система през цялото
заведение с извод в задната му страна през 1991-1992г.; реконструкция фасада на
сградата откъм ул. „О.” /укрепващи мероприятия и подновяване на мазилката/ през
2004г.; оформяне на трайна циментова площадка към търговския обект откъм входа
от 9кв.м. през 2004г.; оформяне на външна тераса 16 кв.м. към заведението,
ведно с трайно прикрепена тента през 2004г.; избиване и оформяне на прозорци от
9 кв.м., ведно с поставяне на дограма и стъклопакет през 1991-1992г.; облицовка
с дърво на вътрешно помещение 9 кв.м. в заведението през 2004г.; изграждане на
масивен барплот, ведно с допълнителна ВиК за заведението и поставена санитария /мивка,
кранове, чиста вода, мръсен канал/ през 2004г.; отделна нова ел. инсталация /тръби,
проводници, реконструкция и труд 150м.х2м./ за заведението през 1991-1992г.; направа
на две вентлационни системи през 2004г.; изграждане на външна масивна и
остъклена към заведението зала от 12 кв.м. на масивна бетонна основа през 2004г.;
стенописи от художник на стените в заведението и поддържането им през 2004г.
Заявените
по реда на чл.286 ГПК (отм.) претенции по сметки представляват обективно
съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове,
свързани с отношенията между съсобствениците по повод съсобствената вещ,
предмет на делбата. Те следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са
заявени и съобразно фактическите твърдения на претендиращата страна. В
конкретния случай е заявено да бъдат заплатени извършени подобрения при
твърдения, че същите са осъществени в качеството на съсобственици от ищците и със
съгласието на останалите съсобственици, в който случай предявените претенции
намират правното си основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС съобразно дадените задължителни указания с ТР №85/1968г.
на ОСГК, като в случай на основателност на претенцията се присъждат
действително сторените разноски, а не увеличената стойност на имота.
За
да бъдат дефинирани като подобрения, които следва да бъдат заплатени от останалите
съсобственици, резултатите от ремонтните дейности следва да отговарят на
критериите, заложени в ППВС 6/1974г., а именно
вложените труд, средства и материали да са довели до увеличаване стойността на
имота и направеното да е трайно прикрепено.
На заплащане от съсобствениците подлежат два вида разноски – полезни
/подобрения/ и необходими – без които вещта би погинала или би се увредила
съществено. Разходи, които като характеристики стоят извън тези понятия, не
подлежат на заплащане от останалите съсобственици. С оглед на това претенцията
е неоснователна относно претендираните разходи за полагане на фина декоративна мазилка „Б.” по стени и тавани –
246.70кв.м и боядисване – 246.70кв.м. Извършените разноски не попадат в нито една от двете категории. Те
безспорно не увеличават стойността на имота и не отговарят на критериите за
подобрения. Не е пречка дори разноските да са заявени като полезни, те да бъдат
присъдени на претендиращия съсобственик като необходими такива по реда на
чл.30, ал.3 ЗС, в случай че се установи тяхната дължимост. В случая обаче,
разноските за боядисване и декоративна мазилка не са необходими разноски, без
които имотът би погинал, а такива, които са направени с оглед текущ ремонт и
поддържане на имота при служенето му с него от съсобственика, който ползва
изцяло имота. Такива разноски следва да останат в тежест на съсобственика,
който лично ползва имота.
Не попада в посочените категории и претенцията за заплащане на
извършените стенописи от художник в заведението. Тези разходи съдът намира, че
попадат в категорията на т.нар. „луксозни разноски”, предвидени да обслужват
имота с оглед експлоатацията му като заведение от съсобствениците, които лично
ползват имота, поради което и не следва да бъдат заплащани от останалите
съделители.
Съгласно указанията на ППВС 6/1974г. не се заплащат извършените незаконни
строежи. Подобренията, посочени като оформяне на външна тераса 16 кв.м. към
заведението, ведно с трайно прикрепена тента през 2004г и изграждане на външна
масивна и остъклена към заведението зала от 12 кв.м. на масивна бетонна основа
през 2004г. попадат в понятието за „строеж” по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ,
като по делото не са представени строителни книжа за тях. Представените
разрешения касаят само промяна на предназначението на вече съществуващия
сутеренен етаж и са издадени преди твърдяната дата на извършване на
подобренията.
Извън
гореобсъдените части, съдът намира че претендираните разноски съставляват
полезни такива и действителното им извършване се установи от показанията на
свидетеля П. Стр., които са ясни, безпротиворечиви и
последователни и базирани на непосредствени впечатления. Искът за заплащане на
тези подобрения е основателен до размерите, посочени от вещото лице Т.О. като
стойности към датата на извършването им доколкото претенцията е с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС, в която хипотеза не подлежи на заплащане увеличената
стойност на имота. Размерът на задължението на всеки от ответниците би се
определили като припадащата му се част от общия размер съобразно квотата му в
съсобствеността.
Както беше посочено, от ответниците по
иска за заплащане на подобренията е отправено възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Същото следва
да се приеме за своевременно доколкото производството се развива по отменения
процесуален кодекс и е направено преди устните състезания.
Претенцията
е облигационна и за нея приложение намират правилата за погасителната давност,
съдържащи се в чл.110 и сл. ЗЗД. Видно е от молбата за заплащане на
подобренията, че твърденията са за извършването им в два времеви периода – част
от тях през 1991-1992г. и друга през 2004г. Приложима за вземанията е общата
петгодишна давност по чл.110 ЗС, като давността при претенция с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС тече от момента на извършване на разноските.
Претенцията по сметки е предявена в първото по делото съдебно заседание по
извършване на делбата на 08.04.2010г., поради което и към датата на заявяването
й, вземанията за сторени разходи до 2004г. се явява погасено поради изтичане на
предвидената в закона давност.
Горните
мотиви обуславят неоснователност на претенциите по сметки в цялост, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора ищците по претенцията по сметки следва да бъдат осъдени
да заплатят дължимата държавна такса, определена върху размера на отхвърления
иск съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер от 1671.20лв.
Съгласно
чл. 293а, изр. 2 ГПК (отм.), по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по правилата на чл. 64 ГПК. Съобразно дадените указания
с ППВС № 7/73 г. на ВС, т. 9, по исканията по сметки разноските
се възлагат по общите правила. Претендират се от ответниците по иска с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 1000лв. Чл.64, ал.1 ГПК (отм.) предвижда на страната да бъдат
заплатени сторените разноски, т.е. необходимо е да са представени доказателства
за действителното им извършване. По делото такива не са представени, поради
което и не следва да бъдат присъждани.
Претендират се и внесените
по делото депозити за експертизи. Разноските по назначената експертиза относно
поделяемостта на имота следва да се понесат от страните, така както са
определени от съда съобразно квотите, поради което тези депозити не се дължат
на А. Б. и Е.Б.. Съразмерно с отхвърлената част от иска с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС, на ответниците по този иск следва да бъдат присъдени разноските за
вещи лица по оценителните експертизи, касаещи претендираните подобрения в
размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Е.П.Б. с ЕГН ********** за възлагане в нейн дял на втори етаж от
жилищна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” № *, състоящ се
от четири стаи, балкон, кухня, два коридора, две стълби на етажа и външен
тоалет ведно с прилежащите ид.ч. от дворното
място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с пространство от * кв.м.,
представляващо имот с пл. № *, идентичен с УПИ № * в кв. * по плана на
8 – ми микрорайон на гр. В., при граници: УПИ № *, трафопост и
ул. „О.”, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата, на основание чл. 288, ал.2 ГПК
(отм.).
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на А.Б.А. с ЕГН ********** за възлагане в негов дял на втори етаж от
жилищна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” № *, състоящ се
от четири стаи, балкон, кухня, два коридора, две стълби на етажа и външен
тоалет ведно с прилежащите ид.ч. от дворното
място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с пространство от * кв.м.,
представляващо имот с пл. № *, идентичен с УПИ № * в кв. * по плана на
8 – ми микрорайон на гр. В., при граници: УПИ № *, трафопост и
ул. „О.”, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.).
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Б.Г. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН ********** за
възлагане на преустроени складови помещения на първия етаж, представляващ
действащ търговски обект - заведение „М. в.”, заедно с припадащите се идеални
части от дворното място върху което е построена жилищната сграда, цялото
с пространство от * кв.м., представляващо имот с пл. № *, идентичен с
УПИ № * в кв. * по плана на 8 – ми
микрорайон на гр. В., при граници: УПИ № *, трафопост и ул. „О.”,
ведно със съответните ид. части от общите части на сградата в общ дял на ищците, на
основание чл.288, ал. 3 ГПК (отм.).
На основание чл.292 ГПК
(отм.) РАЗПРЕДЕЛЯ ДЯЛОВЕТЕ между съделителите,
както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е.П.Б. с ЕГН ********** недвижим
имот с идентификатор №* по
действащата КК на гр. В., одобрена със Заповед *г. на изпълнителния директор на
АГКК, състоящ се от три стаи, коридор и ½ ид.ч. от покрит вход и външно
стълбище с площ от *кв.м. и при граници: имоти №*, * и *, с прилежащи *% ид.ч.
от общите части на сградата и * кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от
*кв.м, представляващо ПИ с
идентификатор №* с площ от *кв.м. и съседи имоти с №*, *, *, *.
Общата
пазарна стойност на дял първи е в размер на 55 800лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.Б.А. с ЕГН ********** недвижим имот с идентификатор №* по действащата КК на гр. В., одобрена със
Заповед *г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две стаи, коридор
и ½ ид.ч. от покрит вход и външно стълбище с площ от *кв.м. и при
граници: имоти №*, * и *, с прилежащи *% ид.ч. от общите части на сградата и *
кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от *кв.м, ПИ с идентификатор №* с
площ от *кв.м. и съседи имоти с №*, *, *,
*.
Общата пазарна стойност на дял втори е в размер на 43 770лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.Б.Г. с ЕГН ********** и
В.И.Г. с ЕГН ********** недвижим имот с идентификатори №* и
№* функционално свързани със запис в
регистъра по действащата КК
на гр. В., одобрена със Заповед *г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ КАФЕ-БАР с площ от *кв.м. и при граници: имот №* и имот № * с
прилежащи * % ид.ч. от общите части на сградата и * кв.м. ид.ч. от дворното
място, представляващо ПИ с идентификатор №* с площ от *кв.м. и съседи имоти с №*,
*, *, *.
Общата пазарна стойност на дял трети е в размер на 88 500лв.
ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН ********** да заплати за уравнение на дяловете на Е.П.Б. с ЕГН **********
сумата от 17 649.17лв /седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и
девет лева и седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА М.Б.Г. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН ********** да заплатят за
уравнение на дяловете на Е.П.Б. с ЕГН **********
сумата от 31 034.17лв /тридесет
и една хиляди и тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.П.Б. с ЕГН
**********, да заплати по сметка
на Варненски районен съд държавна такса в размер на 4 179.33лв /четири
хиляди сто седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, на основание
чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН
********** да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 1044.83лв /хиляда и четиридесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.),
вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.Г. с ЕГН
********** и В.И.Г. с ЕГН **********, да заплатят по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 2 298.63лв /две хиляди двеста
деетдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от М.Б.Г. с ЕГН **********
и В.И.Г. с ЕГН ********** срещу А.Б.А.
с ЕГН ********** и Е.П.Б. с ЕГН **********
за заплащане на
сумата от 41 780лв /четиридесет
и една хиляди седемстотин и осемдесет лева/, както следва: 24 000лева от съделителката
Е.П.Б. и 17780лв от съделителя А.А., представляваща стойността на извършените
от ищците подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите
съсобственици, както следва: изравняване, бетониране и замазка на пода,
включително труд и материали – * кв.м. през *-*г.; измазване и шпакловане на
стени и сводове – *кв.м. през *-*г.; полагане на фина декоративна мазилка „Б.”
по стени и тавани – *кв.м. през *-*г.; боядисване – *кв.м. през *-*г.; избиване
на стена ръчно с чук и шило с размер на отвора * кв.м. и оформяне на отделен
вход откъм ул. „О.”, ведно с бетонно стълбище от 4 стъпала, покрито с циментова
замазка към търговския обект през *-*.; изграждане на тоалетна към заведението
/тоалетно седало блок – *бр., мивка – *бр., батерия – *бр./ през *-*., ведно с
прокопаване на отделен външен канал и полагане на тръбите за ВиК инсталация и
мръсен канал с дължина 1м.х2м.х6м., ведно с труд и материали през *-*г.;
изграждане на вентилационна система през цялото заведение с извод в задната му
страна през *-*г.; реконструкция фасада на сградата откъм ул. „О.” /укрепващи
мероприятия и подновяване на мазилката/ през *г.; оформяне на трайна циментова
площадка към търговския обект откъм входа от *кв.м. през *г.; оформяне на
външна тераса * кв.м. към заведението, ведно с трайно прикрепена тента през *г.;
избиване и оформяне на прозорци от * кв.м., ведно с поставяне на дограма и
стъклопакет през *-*г.; облицовка с дърво на вътрешно помещение * кв.м. в
заведението през *г.; изграждане на масивен барплот, ведно с допълнителна ВиК
за заведението и поставена санитария /мивка, кранове, чиста вода, мръсен канал/
през *г.; отделна нова ел. инсталация /тръби, проводници, реконструкция и труд
150м.х2м./ за заведението през *-*г.; направа на две вентлационни системи през *г.;
изграждане на външна масивна и остъклена към заведението зала от 12 кв.м. на
масивна бетонна основа през *г.; стенописи от художник на стените в заведението
и поддържането им през *г., на основание
чл.30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА М.Б.Г. с ЕГН **********
и В.И.Г. с ЕГН ********** да заплатят сумата от 1671.20лв /хиляда шестстотин седемдесет и един лева и двадесет
стотинки/ по сметка на Варненски районен съд, представляваща дължима държавна
такса по отхвърления иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.Г. с ЕГН **********
и В.И.Г. с ЕГН ********** да заплатят на А.Б.А. с ЕГН ********** и Е.П.Б.
с ЕГН ********** сумата от 200лв /двеста
лева/, представляваща сторени разноски в производството по сметки между
съделителите за вещи лица, на осн.
чл.64, ал.2 ГПК (отм.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: