Решение по дело №7686/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1746
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20181720107686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№895

гр. П., 22.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 07618 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискало да бъде установено по отношение на Г.Б.П. ,че следва да заплати сумата от 811.15 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”И.” бл*вх*ап**за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 113.62 лева, за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.08.2018г., до окончателното и изплащане. 

Ответника Г.Б.П., чрез назначения му особен представител, е оспорила исковете по основание и размер.

 Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №*****/****г.  по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите 811.15 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 113.62 лева за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -  01.08.2018г. до окончателното и изплащане.

В настоящето производство ответната страна не оспорва доставката на топлинна енергия за топлоснабдения имот и начина на начисляване на дължимите суми а единствено обстоятелството, че ответника е ползвател на топлинна енергия. В тази връзка е представен от ищцовата страна нотариален акт №*том*** дело № ***/****г. на нотариуса Н.З., за учредяване на договорна ипотека, видно от който   собственик на топлоснабденото жилище към момента на издаване на документа е била В.Г.П., както и декларация от по реда на чл.14 от ЗМДТ, вкоято същата декларира, че е единствен собственик на същото жилище. Представено е и удостоверение за съмр и наследници, видно от което се установява, че В.Г.П. е починала 15.02.2012г., като е оставила като единствен свой наследник ответника. В самата декларация е посочено , че наследодателя на ответника е придобила правото на собственост върху същото жилище по наследство, без да се сочи документ. Представено е и удостоверение от Общ.П., видно от което в отдел ОСКТТЗ няма документи за топлоснабденото жилище.  Предвид така събраните писмени доказателства, съдът намира за доказано по делото, че ответника е собственик на топлоснабденото жилище което му е останало в наследство от неговата майка, поради което същия се явява потребител на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че ищцовата страна е изчерпала всички възможни начини за установяване на правото на собственост върху топлоснабденото жилище, поради което, оспорването на това обстоятелство от ответната страна, подлежи на доказване от същата. 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

             Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

             Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.            

              В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен до посочения размер от 811.15 лева, както е и предявен. 

            Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., в размер на 113.62 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението -  01.08.2018г. до окончателното и изплащане  

           Предвид изхода на делото ответника ще следва да бъде осъден да заплати и направените разноски от ищцовата страна направени в настоящото и в заповедното производство, общо за сумата от 270.00 лева. 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.П. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 811.15 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”И.” бл*вх*ап**за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 113.62 лева, за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  - 01.08.2018г.  до окончателното и изплащане.   

             ОСЪЖДА Г.Б.П. ***, да заплати  на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  270.00 лева, направени разноски по делото и по частно гражданско дело №*****/****г.  по описа на ПРС.  

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г.  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: