Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 05.04.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на девети март две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Тодорова
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 30 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.В.И., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат Ц.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** против
Решение № 30/27.01.2021г. на Районен съд
гр.Търговище, постановено по НАХД № 882/2020 год., с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 543829-F572774 от 26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, офис
гр.Търговище. С посоченото НП на Р.В.И., ЕГН-********** като управител на „...“
ЕООД, ЕИК ********* гр.Търговище за нарушение и на основание на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261, ал.1
от ЗКПО и пар.25, ал.1 от ЗМДИП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
В
касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на
материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила-липса
на мотиви. Излага се становище, че въззивният съд се е произнесъл формално по
повод фактите, с които е сезиран и по събраните писмени и гласни доказателства.
Навежда се, че закъснението при
подаването на декларацията е от един ден и не е налице случайност на деянието. Моли
се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да
се постанови ново, с което НП да се отмени.
В съдебно заседание касаторът не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
Виктория Станчева, която излага становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи, обосноваващи доказаност на елементите от фактическия състав на
описаното в НП административно нарушение. Навежда се, че декларацията е
подадена със закъснение от от 1 м и 24
дни, а не както се сочи в касационната жалба от 1 ден. Излага се становище, че
първо се подава ГДД и след това справка в НСИ. Моли въззивното решение да бъде
оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на
делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка в
информационната система /ИС/ на НАП на 21.08.2020 г. е установено, че Р.В.И. като управител на „...“ ЕООД
гр.Търговище-данъчно задължено лице по смисъла на ЗКПО, към момента на
проверката същата не е подала годишна данъчна декларация/ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019г. на дружеството. Установено е, че дружеството е извършвало търговска дейност през 2019 г. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗКПО, ГДД се подава в срок
до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ. Срокът за
подаване на ГДД за 2019 г. е удължен до
30.06.2020 година поради въведени промени със Закона за мерките и действията по извънредното положение. Нарушението е извършено на 01.07.2020 г.
в гр.
Търговище. На дружеството е изпратена
Покана с изх.№3089/24.08.2020г. за съставяне на АУАН, получена на 24.08.2020 г. Поради неявяване на лицето в посочения срок, АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя. На Р.В.И. като управител на „...“ ЕООД
гр.Търговище е съставен АУАН № F 572774/30.09.2020г.
за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с пар.25, ал.1 от Закона за мерките и действията по извънредното положение /ЗМДИП/. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя,
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и надлежно предявен и връчен на Р.В.И. на 06.10.2020г.Въз
основа на така съставения АУАН Директорът на ТД на НАП-Варна, офис гр.Търговище
е издал процесното НП №543829-F572774 от 26.10.2020г., с което на Р.В.И., ЕГН-**********
като управител на „...“ ЕООД гр.Търговище Търговище за нарушение и на основание на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261,
ал.1 от ЗКПО и пар.25, ал.1 от ЗМДИП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
При така приетото
за установено от фактическа страна
Районният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът е обосновал, че в случаите
когато нарушението е установено въз
основа на официални документи, какъвто е и настоящият, актът може да се състави
и в отсъствието на свидетели. Съдът е приел, че са спазени изискванията на
чл.40,ал.2,чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е налице яснота относно нарушението, за
което е санкционирана г-жа И.. Районният
съд е извел извод, че при така събраните по делото доказателства при тяхната
съвкупна преценка безспорно по делото се доказва, че Р.В.И. в качеството и на
управител и представляващ на данъчно-задълженото лице -„...“ ЕООД
гр.Търговище е осъществила състава на нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО, във
връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 „а“ от ЗАНН като е изложил подробни мотиви.
На основание така направените фактически
констатации и правни изводи и след като е отчел, че на Р.В.И. е наложен
минимално предвидения в закона размер въззивният съд е потвърдил обжалваното НП
като законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на
касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Касаторката като
управител и представляващ данъчно-задълженото лице /ДЗЛ/ „...“ ЕООД
гр.Търговище –осъществявало търговска дейност през 2019г., на основание чл.264,
ал.1 от ЗАНН е самостоятелен субект на административнонаказателна отговорност при
неподаване в срок на ГДД на дружеството. Едновременно с отговорността на самото
дружество-ДЗЛ, за допускане на
посоченото нарушение, самостоятелна отговорност носи и неговият представителен
орган.
При така събраните доказателства изводите на
въззивния съд за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на
елементите, на описаното в НП административно нарушение изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва да се
преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Деянието, така
както е описано в НП правилно е правно квалифицирано като нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261,
ал.1 от ЗКПО и пар.25, ал.1 от ЗМДИП. Наложеното наказание е във фиксирания от
закона размер. Нарушението е типично за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи
по-ниска обществена опасност и не са налице предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН. Декларацията е подадена близо
два месеца след изтичане на срока, който от своя страна отделно е бил и удължен
с три месеца във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. Подаването на годишен отчет към НСИ по никакъв начин
не освобождава представляващият ДЗЛ от задължението му да подаде ГДД по чл.92
от ЗКПО в законния срок.
На основание
гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на
въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените съображения
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Предвид изхода на правния спор на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80 лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на
правна помощ.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 30/27.01.2021г. на Районен съд гр.Търговище,
постановено по НАХД № 882/2020 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р.В.И., ЕГН-********** ***, да заплати на
Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.