Решение по дело №734/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 108
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20225200500734
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. П., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500734 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПКвъззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „ММ П.Г. БГ“ ЕООД П., ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Б. „ № 30,
против „Застрахователно дружество „Армеец “ АД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр. С. , ул. „ С.К. “ №2.
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане .
С Решение № 412/ 18. 04.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1221/2021г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло. Присъдени са деловодни разноски в
полза на ищеца.
Решението е постановено при участието на ТЛП на страната на ищеца „Е.“ООД гр. С.,
ЕИК 0********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , бул. „ Х.К. “
№27.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство„Застрахователно дружество „Армеец“АД , ЕИК
**********,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се
1
отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.
В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
Районният съд е сезиран с пряк иск на увреденото лице против застрахователя . Правното
основание на предявения иск е нормата на чл.432 от КЗ .
І.Какво е установено по делото от фактическа страна ?
Установено е по деото, че на 12.01.2018 г. на път 1-1, Е-79 на км 14+300, област В., водачът
на лек автомобил марка „Ауди" модел „А6" с рег. № ВН **** ВХ - Д.Ц.Д. се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост и е предприел неправилна и забранена маневра за
изпреварване на попътно движещ се лек автомобил марка „Х.", модел „С.", при което
навлиза в лентата за насрещно движение и по негова вина реализира пътнотранспортно
произшествие с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил - автовоз
марка „Мерцедес" модел „Актрос" с рег. № РА **** АХ, с прикачено ремарке с рег. № РА
**** ЕЕ, собственост на „ММ П.Г. БГ" ЕООД и превозващ нови автомобили, собственост
на дружеството „Е." ЕООД.
Местопроизшествието е посетено от служители на ОД на МВР- В., които са съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1557073/14.01.2018г., в който са
описани обстоятелствата и причините за инцидента.Съгласно отразеното в констативния
протокол за ПТП, водачът на лек автомобил марка „Ауди" модел „А6" с рег. № ВН **** ВХ
- Д.Ц.Д. е предприел неправилно изпреварване и в резултат от тези негови действия е
настъпило процесното ПТП с материални щети.
За посоченото моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди" модел „А6" с рег.
№ ВН **** ВХ ,управлявано от Д.Ц.Д., е имало сключена валидна застраховка
2
„Гражданска Отговорност" в ответното дружество ЗАД „Армеец“АД, ЕИК-**********,
със седалище и адрес на управление - гр.С., ул.“С.К.“№2 . Застраховката е била действаща
към момента на ПТП.
Съставен е бил Авариен протокол №02/0323 от 30.01.2018г., в който са индивидуализирани
автомобилите, по които са били причинени щети от настъпилото ПТП. В резултат на
настъпилото по вина на Д.Ц.Д. произшествие, са били увредени 7 броя от превозваните с
автовоза нови леки автомобили (6 бр. автомобили , модел „Шкода Октавия“ и 1 бр. „Шкода Рапид“) . От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че превозът на увредените
автомобили е бил възложен от „Е." ООД на „К.Т." ЕООД, който от своя страна е възложил
на „ММ Т.Л." ЕООД фактическото доставяне на автомобилите с товарен автомобил марка
„Мерцедес" модел „Актрос" с рег. № РА **** АХ с прикачено ремарке с рег. № РА **** ЕЕ.
Установено е по делото ,че собственикът на превозваните автомобили, в качеството му на
официален вносител на марката за България, е извършил ремонт на увредените 7 броя
автомобила, като общата стойност на щетите е в размер на 21 927,28 лева без
ДДС.Посочената сума е заплатена на „Е." ООД от превозвача „К.Т." ЕООД, след което
ищцовото дружество „ММ П.Г. БГ“ ЕООД, в качеството му на подизпълнител е
възстановило сумата на „К.Т." ЕООД.
ІІ. Правни изводи.
В исковата молба се твърди ,а така е приел и районния съд в мотивите на обжалваното
решение ,че със заплащане на сумата за ремонт на автомобила, превозвача „ММ П.Г. БГ“
ЕООД е встъпил( суброгира се ) в правата на увреденото лице „Е."ООД против
причинителя на вредата,респективно срещу неговия застраховател по застраховка „ГО“
до размера на заплатената сума за ремонт.
Този извод на районния съд е неправилен , тъй като не намира опора в закона . Това е
така , тъй като суброгацията е институт на застрахователно правоотношение между
застрахован и застраховател.Суброгацията не е институт на гражданско (деликтно )
правоотношение между пострадалото лице и причинителя на вредата. По силата на чл. 410
ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя ( а не
причинителя на вредата ) встъпва в правата на увреденото лице ( застрахования) против
причинителя на вредата до размера на изплатеното застрахователно обезщетение и
разноските по определянето му .
Това е първото основание да се приеме ,че в полза на дружството „ММ П.Г. БГ“
ЕООД не съществува право на иск ( активна материална и процесуална легитимация за защита на
накърнено спорно материално право) против застрахователното дружество .
Дори да се приЕ. обратното на това становище на въззивната инстанция (което очевидно не е
така) претенцията на ищцовото дружество против застрахователя е неоснователна и по
съществото си . Според текста на чл. 410 ал. 5 от КЗ в случаите , когато причинителя на
вредата е обезщетил застрахования ( увреденото лице ) в пълен размер ,застрахователя
се освобождава от задължението си да заплати застрахователно обезщетение.
Както бе посочено по – горе , причинителя на вредата е възстановил в пълен размер
причинените вреди на застрахованото дружество ( увреденото лице ), поради което
застрахователя е освободен от отговорността да заплати застрахователно обезщетение.
Второто основание,за да се приеме ,че в полза на ищцовото дружество „ММ П.Г. БГ“
ЕООД не съществува право на иск е липсата на валидно сключен договор за цесия (
липсата на валидно прехвърлено вземане )между кредитора „ Е." ООД и превозвача „ММ П.Г.
БГ“ ЕООД.
На първо място следва да се отбележи ,че в случая въобще не може да се говори за
съществуване на института на „договор за цесия „, тъй като дружеството „ Е." ООД не
е кредитор на застрахователното дружество(няма вземане от застрахователното дружество ) .Това
дружество няма вземане към застрахователното дружество , поради факта ,че е щетите му са
покрити от превозвача , а не от застрахователното дружество( чл. 410 ал. 5 от КЗ) .
3
По въпроса дали цесията е породила правно действие по отношение на ответника(дали
ответника е уведомен надлежно от стария кредитор за прехвърляне на вземането /чл.99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/)?
Въпросът се поставя , тъй като касае активната материална легитимация на ищеца , като
носител на вземане против ответника.
По въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на
уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД) има обилна съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г.
на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д. № 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д.
№ 12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. № 1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на ВКС; ) В тази
задължителна за съда съдебна практика се приема следното :
1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването , което е извършено от стария
кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова пречка съобщаването да се извърши от трето лице по пълномощие на
цедента ,тъй като задължението за уведомяване не нито лично , нито незаместимо правно
действие . Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен
иск от цесионера за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за
формата и начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно
съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде
съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК ;
По делото е приложено Уведомление до Застрахователното дружество за извършената
цесия вх. № 100-4105/05. 11. 2019г. Това Уведомление обаче не изхожда от стария
кредитор по договора за цесия „ Е.“ ООД , а от новия кредитор „ММ П.Г. БГ“ ЕООД.
Тъй като Уведомлението не изхожда от стария кредитор не може да се приеме също така ,че
се касае за уведомяване на длъжника , което е извършено в хода на съдебното
производство,чрез прилагане на Уведомлението , като доказателство към исковата молба на
цесионера .
При положение, че правните изводи на районния съд не съвпадат с тези на въззивната
инстанция, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще следва да се
отмени , като неправилно и незаконосъобразно.Ще следва да се постанови от въззивната
инстанция ново решение по съществото на спора , с което се отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъдат преизчислени дължимите разноски за двете инстанции като последица от отхвърляне на
предявената искова претенция.Тъй като в производството жалбоподателят /ответник в първата
инстанция/ е представляван от юрисконсулт, неговото възнаграждение следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
4
от 100 до 360 лева, поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сумите: за
първата инстанция – 360 лв. и за въззивната инстанция – 200 лв.
Останалите претендирани разноски са 100 лв. – депозит за експертиза в първата инстанция и
държавна такса в размер на 438,55 лв., внесена във връзка с обжалване на първоинстанционното
решение. По делото има приложени доказателства, че са внесени по сметката на съда, поради
което и те се дължат.
В този смисъл, „ММ П.Г. БГ“ ЕООД следва да се осъди да заплати на жалбоподателя разноски за
две инстанции в общ размер на 1 098,55лв.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 412/ 18. 04.2022г. на районен съд П. , постановено по
гр. д. № 1221/2021г. по описа на същия съд, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ММ П.Г. БГ“ ЕООД П., ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. П., ул. „Б. „ № 30, против „Застрахователно дружество
„Армеец “ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. ,
ул. „ С.К. “ №2 , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ММ П.Г. БГ“ ЕООД П., ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. П., ул. „Б. „ № 30, да заплати в полза на „Застрахователно
дружество „Армеец “ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С. , ул. „ С.К. “ №2, сумата 1098,55, представляваща сторени разноски пред
двете инстанции.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване ( търговско дело / застрахователна сделка- чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ/ с цена
на иска под 20 000 лв.).

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5