Р Е Ш Е Н И Е
№634
гр. Хасково, 27.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ивелина Въжарска и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
515 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, против Решение №4/28.02.2023г., постановено
по АНД №55/2022г. по описа на Районен съд - Ивайловград.
В касационната жалба
се твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неправилно оценени фактическа и правна обстановка и
доказателства по делото, довели до погрешни правни и логични съдебни изводи.
Сочи се, че незаконосъобразно е потвърдено наказателното постановление от
районния съд. Навеждат се доводи, че от събраните писмени доказателства по
делото, както и от свидетелските показания на служителите на БД ИБР, се
установява, че дружеството е подведено под санкционната норма на чл.200 ал.1
т.27 от ЗВ, която обаче не е нарушена от дружеството, т. е. дружеството е подведено
под санкционна норма, предвиждаща конкретни деяния, а в АУАН и в НП е посочено
съвсем различно деяние, наказание за което чл.200 ал.1 т.27 от ЗВ не предвижда.
Твърди се, че нито една от нормите на административнонаказателната част от
Закона за водите не предвижда наказание за описаното в АУАН и НП нарушение. На
следващо място се излагат съображения, че действията през месец април 2022г. на
дружеството, касаещи преработване на води от яз. „Ивайловград“ за производство
на електроенергия от ВЕЦ, собственост на НЕК, са били подчинени единствено и
само на спазване на закона и редица подзаконови нормативни актове, поради което
дружеството не следвало да понася санкция. Навеждат се и доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна и защото
констатациите на наказващия орган касаят маловажен случай и в тази връзка
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че неправилно
районният съд не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН и е потвърдил
наказателното постановление. Твърди се също, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила относно неговото издаване и неспазване
приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка се навеждат доводи, че
при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не
изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. По подробно изложените
съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и на наказателното
постановление. Алтернативно, ако се приеме, че съдебното решение не страда от
съществени пороци, водещи до неговата цялостна отмяна и се върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, съгласно предвидените хипотези на
чл.221 от АПК, се моли да се дадат указания, отговарящи за правилното прилагане
на закона.
В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа чрез процесуални представители. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът, чрез
процесуален представител моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Ивайловград.
Административен съд-
Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
С обжалваното
Решение № 4/28.02.2023г., постановено по АНД № 55 по описа за 2022 година,
Районен съд – Ивайловград е потвърдил Наказателно постановление №136/02.11.2012г.,
издадено от директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което
на „Национална електрическа компания“ ЕАД, е наложена на основание чл.200,
ал.1, т.27, предл. второ от ЗВ „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал.1, вр. ал.4, т.3 от ЗВ.
Преди да провери
правилността на обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата,
съдът следва да провери валидността и допустимостта на същото. Съгласно чл. 218
ал. 2 от АПК, приложим въз основа на чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция
извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като
за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния
закон следи и служебно. При извършената проверка на контролираното решение
досежно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за
недопустимо по следните съображения:
Видно от подадената
пред Районен съд - Ивайловград жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД,
въз основа на която е образувано АНД № 55/2022г. по описа на Районен съд-
Ивайловград, предмет на обжалване е било Наказателно постановление №
144/02.11.2022г. на директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.
Именно с това Наказателно постановление № 136/02.11.2022г. на директора на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, на основание извършено нарушение
на чл.53, ал.1 във вр. с ал.4, т.3 от Закон за водите и съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.27, предл. второ от Закон за водите, се наказва „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК: ********* с имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
С проверяваното
решение, районният съд се е произнесъл относно законосъобразността на
Наказателно постановление №136/02.11.2012г., издадено от директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“, т. е. е потвърдил наказателно
постановление, по отношение на което не е бил сезиран. Действително разликата
при идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е
потвърдено с контролираното решение, се състои в една единствена цифра, касаеща
годината на издаване на наказателното постановление, т. е. е възможно да се
дължи на допусната техническа грешка, но касационната инстанция не може да
поправи допусната явна фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд.
Към настоящия момент единствения процесуален способ за възстановяване
законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му като недопустим по
реда на инстанционния контрол. Доколкото в случая касационната инстанция не
установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районният съд, след
обезсилване на Решение № 4/28.02.2023г., постановено по АНД № 55 по описа за
2022 година на Районен съд – Ивайловград, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
При този изход от
правния спор, районният съд при новото разглеждане на делото следва да се
произнесе по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция,
съобразно разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №4/28.02.2023г., постановено по АНД
№ 55 по описа за 2022 година на Районен съд – Ивайловград .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд- Ивайловград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.