Р Е Ш Е Н И Е
№ 465/06.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от
съдия Колева к.а.н. дело № 390 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Регионална
дирекция по горите-Пазарджик, срещу Решение № 21/15.02.2022 г. по АНД № 483/2021
г. на Районен съд-Велинград, с което е отменено наказателно постановление № 292/16.11.2021
г. на директора на РДГ-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира
отмяната му.
Ответникът – И.К.К., в представено писмено
становище чрез процесуален представител адвокат М.П., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е налице несъответствие
между фактическото описание на нарушението в НП и посочената законова
разпоредба, както и разминаване в номерата на превозния билет, посочени в АУАН
и НП, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на И.К., срещу Наказателно постановление № 292/16.11.2021 г. на директора
на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, с което на посочено правно
основание чл. 257, ал. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), във
връзка с извършено административно нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр.
чл. 211, ал. 1 ЗГ, му е наложена глоба в размер на 300 лв. В съответствие с
представените доказателства е прието за установено, че на 14.07.2021 г.
служители на РДГ–Пазарджик са извършили пълна теренна и документална проверка
на отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, при
която е констатирано, че И.К., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска
практика, не е издал превозен билет № 8268/00059/27062021/135139-08ЕВНМС/27.06.2021
г. от временен склад на отдел „4“, подотдел „р“ в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница, с GPS координати LAT 41.880679 и
LON 23.812831, съгласно утвърдения технологичен план за добив на дървесина
за отдела, а е издаден от място с GPS координати LAT 41.876538333333336 и LON
23.81076, което попада в друг отдел, а именно в отдел „7“, подотдел „0“ в
землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, в който няма временен склад. За
установеното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 002182/13.10.2021 г., който е подписан от К. без възражения, като въз
основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.
За изясняване на фактите по делото, районният съд
е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите. За да отмени наказателното постановление е приел, че атакуваният
акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила в
административнонаказателното производство. Посочил е, че в никоя от цитираните
от административнонаказващия орган правни норми не е вменено като задължение
превозните билети да се издават от лицата по чл. 211, ал. 2 ЗГ на точно
определено място, включително и на мястото на временния склад. Счел е, че
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ е обща, бланкетна и препращаща, поради
което не може да послужи сама по себе си като нормативно основание за търсене
на административнонаказателна отговорност. Посочил е, че нормите, на които се е
позовал органът, не съответстват на фактическото описание на нарушението,
свързано с мястото на издаване на превозния билет, като е приел, че в закона
липсва задължение превозният билет да се издава на точно определено място, а
именно от мястото на временния склад. Приел е, че правото на защита на К. е
нарушено, доколкото е налице разминаване в номера на превозния билет посочен в
НП и АУАН.
Постановеното решение е правилно като краен
резултат, но по различни от изложените мотиви.
Неправилно съдът е приел, че законът не задължава
лицата, упражняващи лесовъдска практика да издават превозни билети от мястото
на временния склад. Съгласно чл. 211, ал. 1 ЗГ, дървесината се транспортира от
временен склад, придружена с превозен билет. Правната норма не предвижда
възможност за транспортиране на дървесина от друго място освен от временен
склад, като в този случай задължително следва да бъде издаден и превозен билет.
С § 1, т. 6 от ДР на ЗГ е дадена дефиниция на понятието „временен склад“, а
именно терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за
складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Иначе
казано, мястото, от което е издаден превозният билет трябва да е временният
склад, определен с действащия технологичен план по образец по чл. 53, ал. 6 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, каквато е константната съдебна
практика. В настоящия случай не е спорно, че местоположението, от което е
издаден превозният билет не съставлява временен склад, съобразно действащия
технологичен план. В този случай, съдът намира за безспорно установено, че И.К.
е осъществил от обективна и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл. 211, ал. 1 ЗГ, тъй като на 27.06.2021 г., в качеството му на
лице по чл. 211, ал. 2, т. 2 ЗГ, е издал превозен билет извън временния склад.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основания за
прилагането на чл. 28, наказващият орган издава наказателно постановление, с
което налага съответното административно наказание.
Предвид разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН 9в
приложимата редакция), за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
От представените по делото доказателства и
по-конкретно копие на билет № 8268/00059/27062021/135139 е видно, че на
27.06.2021 г. в 13:46:02 часа се е наложило извършване на корекция, като в
основанието е посочено „не отпечата билет“. Билетът е разпечатан и регистриран
в системата на 27.06.2021 г. в 13:52 часа. В подаденото възражение срещу
съставения АУАН, К. е посочил, че е издал билета на 80-100 м. от склада, тъй
като „точно на склада таблета ми не ме допускаше (само се върти и не се свързва
с принтера)“, които обяснения отговарят и на отразеното в превозния билет. В
конкретния случай, настоящият касационен състав след като взе предвид, че по
делото липсват данни за предишни нарушения, за които да са налице влезли в сила
наказателни постановления, както и че от представеното копие на превозния билет
с отразена причина за корекцията му, намира, че са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за маловажност на деянието, предполага
налице осъществено и доказано нарушение, което поради наличие на редица
обстоятелства, може да бъде квалифицирано като маловажен случай. При преценка
на фактите и обстоятелствата по конкретния случай административният орган е
длъжен да прецени дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В
случая безспорно е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗГ, но
са налице основания въз основа на които да се приеме, че деянието е маловажно, тъй
като не се касае изначало за виновно поведение от страна на санкционирания
лесовъд, с оглед установеното по безспорен начин в хода на съдебното
производство, че същият е изпълнил задълженията си и с оглед технологичната
възможност на устройството е издал билета, в непосредствена близост до
временния склад видно от GPS координатите. Това именно, както и че липсват данни същият да е
извършил други подобни нарушения, както и предвид липсата на вредни последици
от нарушението, са основание съдът да приеме, че в случая се касае за
маловажност на извършеното нарушение и следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. По тези съображения, не могат да бъдат споделени и изложените в
касационната жалба твърдения, че визираното в НП нарушение е доказано по
несъмнен начин и че така издаденото против И.К. е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че
решението като краен резултат е правилно и при постановяването му не са
допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна.
Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с
релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е
издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско
възнаграждение, но само за касационната инстанция, доколкото Районен съд-Велинград
се е произнесъл по поисканите в производството пред него разноски. В тази
връзка касаторът следва да бъде осъден да заплати на И.К. сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение съобразно приложен договор за правна защита и
съдействие от 03.05.2022 г. Неоснователно е направеното от РДГ-Пазарджик
възражение за прекомерност, доколкото поисканата сума е в минимален размер
съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/15.02.2022 г. по АНД № 483/2021 г. на Районен съд-Велинград.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Пазарджик, да заплати на И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/