Определение по дело №111/2021 на Окръжен съд - Добрич

                             

                     

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              № 260217

                                             гр. Добрич, 18.03.2021г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                гражданско отделение

 На осемнадесети март                                       година 2021

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕЧКА МАРГЕНВА

                                                             ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело    номер 111       по описа за 2021 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М.С.А. ***, М.А.А. и Н.А. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №260044/03.02.2021г. по гр.д.№99/2020г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявените от тях по посоченото дело искове.

В частната жалба детайлно са преповторени изложените в исковата молба фактически обстоятелства, въз основа на които частните жалбоподатели поддържат да са предявили искове по чл.440 ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че имуществото, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№20197370401180, не е собственост на първоначалните длъжници, респ. ищците не са учредили ипотечно право в полза на взискателя. Посочено е още, че с предявения от тях спор, частните жалбоподатели – ищци по делото целят да докажат недействителността на договорната ипотека, учредена върху техния имот от ответниците – несобственици. Считат, че са приложили писмени доказателства, подкрепящи твърденията им и първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват данни за вероятна основателност на предявените претенции. Настояват за отмяна на обжалваното определение и за допускане на исканото обезпечение.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционното производство има за предмет разглеждане на предявени от М.С.А., М.А.А. и Н.А.А. срещу „Юробанк България“АД, Н.Н.П.и Н.Я.П.искове /по исковете срещу ЕТ“***“ производството е прекратено/.

В първоначалната искова молба и допълнителната по чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности с вх.№260453/13.10.2020г. ищците са изложили обстоятелства за придобито от тях по договор за дарение от 1989г., наследяване през 1992г. и съдебна спогодба за делба от 2019г., право на собственост върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 35064.501.1142  по кадастралната карта на гр.Каварна, както и върху построените в този имот сгради с идентификатори 35064.501.1142.2, 35064.501.1142.4 и 35064.501.1142.5.

Върху посочения поземлен имот и сградите в него било насочено принудително изпълнение по изп.д.№20197370401180 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. Изпълнителното производство имало за предмет събиране на вземането на взискателя „Юробанк България“АД от ЕТ“***“, за обезпечаване на което вземане ответниците Н.Н.П.и Н.Я.П.учредили в полза на банката договорна ипотека върху поземления имот и сградите в него – договор, сключен с нотариален акт №188 т.5 рег.№4321 д.№786/2006г. на нотариус с рег.№35 и район на действие КРС.

Ответниците Н.Н.П.и Н.Я.П.не притежавали правото на собственост върху 1/3 идеална част от поземления имот и три /посочените/ от сградите в него. Те се легитимирали като такива въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №77 т.12  рег.№4932 д.№976/2004г. на нотариус с рег.№91 и район на действие КРС, който договор, що се отнася до частите от продадения имот, принадлежащи от по-рано на ищците, бил сключен с несобственик и не довел до придобиването им от ответниците П..

Следователно, учредената от тях за обезпечение на вземането на банката ипотека върху идеалните части от поземления имот и върху сградите, принадлежащи на ищците, е относително недействителна.

Въз основа на така изложените обстоятелства е формулиран петитум да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че имуществото - 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 35064.501.1142  по кадастралната карта на гр.Каварна и построените в този имот сгради с идентификатори 35064.501.1142.2, 35064.501.1142.4 и 35064.501.1142.5 - върху което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№20197370401180, „не е било и не е собственост“  на длъжниците по изпълнителното дело ЕТ“***“, Н.Н.П.и Н.Я.П..

С молба вх.№260363/03.02.2021г. ищците са поискали да бъде допуснато обезпечение на предявените искове, като принудителното изпълнение бъде спряно в частта върху спорните имоти. По така депозираната молба е постановено обжалваното сега определение, с което молбата е отхвърлена.

Определението е правилно. Обезпечението е предназначено да възпрепятства настъпването в хода на висящия исков процес на нови обстоятелства, които ще затруднят или ще направят невъзможно ищецът да реализира правата си при един вероятно изгоден за него резултат от предявения иск. В случая спорните имоти са обект на принудително изпълнение, защото върху тях е учредена ипотека за обезпечаване на вземането, предмет на принудително събиране. Докато ипотеката в тази част не бъде обявена за нищожна /не се признае за установено несъществуването на ипотечно право на кредитора спрямо процесните имоти/ съдебният изпълнител дължи изпълнение върху всички имоти, ипотекирани за обезпечение на вземането, вкл. и върху процесните. Дори и с решението по предявените в настоящото производство искове да се признае, че спорните имоти не са собственост на длъжниците по изпълнението, то няма да доведе до прекратяване на изпълнението върху тях, предвид учредената върху им ипотека за обезпечение на вземането на кредитора. Въпросът за съществуването или несъществуването на ипотечното право на кредитора не е предмет на иска по чл.440 от ГПК, какъвто е формулираният петитум. Същевременно липсва заявено искане то да бъде установено със сила на присъдено нещо. Следователно няма основание по чл.391 ал.1 от ГПК предявените искове по чл.440 от ГПК да бъдат обезпечени чрез спиране на принудителното изпълнение върху спорните имоти, които дори и да не принадлежат на длъжниците по изпълнението /при евентуална основателност на исковете/, са обект на неоспорено от ищците ипотечно право на кредитора.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №260044/03.02.2021г. по гр.д.№99/2020г. на Каварненския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.