Определение по дело №160/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 290
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Поля Данкова
Дело: 20224300500160
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
гр. Ловеч, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500160 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 279 във вр. с чл.
278, ал. 1 и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба №2609/24.03.3033 година от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт Р.И.И., срещу Разпореждане от 16.03.2021 г. на Районен съд –
Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 307/2021, с което първоинстанционният съд
оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника К.К.В.. Посочва се, че съдът „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е изпратил на длъжника Василева по договора
уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Изтъква, че„ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД е направил опит да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост на вземането, като е изпратил уведомително писмо
с обратна разписка до посочения в процесния договор от самия него адрес.
Заявява, че кредитора няма как да носи вина, ако длъжника е сменил своя
адрес и данните по договора не отговорят на актуалните обстоятелства.
Твърди, че при промяна на обстоятелствата длъжникът е длъжен да уведоми
кредитора и уведомителното писмо е изпратено до длъжника, преди
задължението да бъде търсено по съдебен ред, чрез образувано заповедно
производство. Заявява, че заповедното производство е уредено като строго
формално, с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в
производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от
заявителя факти, като съответствието на твърдяните факти с действителното
правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в
случай, че длъжникът оспори вземането. Намира, че заповедния съд не
1
разполага с правомощия да се произнася относно въпроса за възникване на
предсрочната изискуемост на вземането. Моли съда да отмени атакуваното
разпореждане от 16.03.2022 г. на ЛРС и против Калина Василева да бъде
издадена заповед за изпълнение относно претендираните вземания ,
конкретизирани в заявлението.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
частната жалба е подадена на 23.03.2022 г. по пощата, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 16.03.2022 г. чрез системата за
електронно връчване –ДА“Електронно управление“.
Подадено е заявление № 262003/20.102.20 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
***** с адрес гр. ***** и е издадена заповед за изпълнение от 14.032022 г.
против Г.Н.Д. за сумите от 4 193,03 лв. - главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението /25.02.2022 г./ до изплащането й, 2
000,69 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2020 г. до 03.06.2021 г., 148,77
лв. обезщетение за забава върху вземането за просрочена главница за периода
26.01.2020 г. до 03.06.2021 г., 70,98 лв. обезщетение за забава върху вземането
за просрочена договорна лихва за периода 26.01.2020 г. до 03.06.2021 г.,
281,77 лв. – обезщетение за забава върху вземането по главница за периода
03.06.2021 г. до 24.02.2022 г., 134,44 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за договорна лихва за периода 03.06.2021 г. до 24.02.2022 г. и
разноски в размер на 169,03 лв. С разпореждане №553/14.03.2022 година на
ЛРС е отхвърлено заявлението за издаване на заповед срещу длъжника Г.Н.Д.
за вземане 1 210 лв. – възнаграждение за закупени услуги „Фаст“, 1 924,22 лв.
– възнаграждение за закупени услуги „Флекс“, както и за обезщетение за
забава за горницата над присъдените суми до сумата от 331,61 лв. за периода
26.01.2020 г. до 03.06.2021 г. и до сумата от 628,06 лв. за периода 03.06.2021
г. до 24.02.2022 г., както и искането за издаване на заповед за изпълнение
солидарно против длъжника К.К.В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж.
к. „Червен бряг“, бл. 108, вх. Б, ет. 8, ап. 22 за сумата от 4 193,03 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/25.02.2022 г./ до изплащането й, 2 000,69 лв. – договорна лихва за периода
25.05.2020 г. до 03.06.2021 г., 1 210 лв. – възнаграждение за закупени услуги
„Фаст“, 1 924,22 лв. – възнаграждение за закупени услуги „Флекс“, 331,61 лв.
– обезщетение за забава за периода 26.01.2020 г. до 03.06.2021 г. и 628,06 лв.
за периода 03.06.2021 г. до 24.02.2022 г.
Предмет на инстанционен контрол е разпореждане №553/14.03.2022
година по гр.д. 307/22 . на ЛРС, в частта, в която е отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение солидарно против
длъжника К.К.В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „Червен бряг“,
бл. 108, вх. Б, ет. 8, ап. 22 за сумата от 4 193,03 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението /25.02.2022 г./ до
изплащането й, 2 000,69 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2020 г. до
03.06.2021 г., 1 210 лв. – възнаграждение за закупени услуги „Фаст“, 1 924,22
2
лв. – възнаграждение за закупени услуги „Флекс“, 331,61 лв. – обезщетение за
забава за периода 26.01.2020 г. до 03.06.2021 г. и 628,06 лв. за периода
03.06.2021 г. до 24.02.2022 г.
Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 23.03.2022 година на
„Профи кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.Настоящата инстанция преценява, че не се установява
фактът на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, тъй
като вложената разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит е върната с
отбелязване преместен и дата 08.06.2021 г. Към разписката липсва
конкретизиране на приложеното уведомително писмо,а находящото се в
делото е от 04.06.2021 г. и сумите посочени в него не съответстват на
претендираните в настоящето производство. От друга страна съдът съобрази,
че на 30.12.2019 г. е сключен анекс №1 към процесния договор за
потребителски кредит за отлагане на плащане на вноски по молба на
длъжника от 27.12.0219 г. Подписан е и анекс№2 от 24.02.2020 г. по молба на
К.Василева от 23.04.2020 г. за намаляване на вноските №4,5,6 на 92.13 лева и
изплащане на кредита по нов погасителен план с краен срок 25.02.23 година.В
анекс №1 също е посочено отлагане на вноска №2, като кредита ще се
изплаща по нов погасителен плат и отложените вноски са дължими в неговия
край. Същевременно страните са договорили,че годишния процент на
разходите – ГПР след сключване на анекса е в размер на 45.86 % по първия
анекс и се намалява на 40.27 % по втория анекс. Сключен е и анекс
№3/24.04.2020 г. по молба на К.Василева от 24.04.2020 г. за намаляване на
размера на дължими вноски №7,№8 на 169.13 лева, нов погасителен план и
процент разходи намален на 38.37 %. В погасителния план обаче това
съществено намаление на ГПР не отразено и вноските са останали
непроменени – 213.79 лева. При това значително намаление на сумата, което
не е отразено от кредитора в заявлението и искането, за съда е неясно, как
точно са формирани сумите по погасителния план, как е определен размера на
сумите при предсрочна изискуемост на дълга/които не са разграничени по
видове, вкл. и в уведомителното писмо/.
Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит от 23.10.2019 г. и три броя анекси,
договорената възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и
начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните,
тъй като размера на ГПР е намален по последсния анекс на 38.37 %, а не
възлиза, както е посочено по молбата от 02.03.2022 г. на 49%. Доколкото се
претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл.
411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от
ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери
дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са
обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от
3
Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 4400 лева,
договорно възнаграждение в размер на 2000.69 лева за периода от 25.05.2020
г. до 03.06.2021 г., без конкретизиране на начина на формирането и, може да
бъде преценена,че е необосновано високо.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетения за забавено
изпълнение съдът намира, че същата не се дължи. Касае се до акцесорно
задължение, което предвид отхвърляне на искането за присъждане сумата
4193.03 лева-главница не се следва да заплаща, тъй като произтича от
основателност на главното задължение. Що се отнася до обезщетенията за
забава върху вземането за просрочена договорна лихва и върху вземането за
договорна лихва недължимостта им е обусловена от чл. 10,пр.3 от ЗЗД, тъй
като „анатоцизъм“ е допустим само между търговци.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 553/14.03.2021 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по
ч.гр.д. № 307/2021 г.,в атакуваната част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 553/14.03.2021 г. на Районен съд –
Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 307/2021 г.,в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4