М О Т И В И
към решение №43 /24.02.2017 г. по АНД №96/2017г. на ХРС
Производството е по реда на чл.375 и сл.от НПК, вр.чл.78а от НК.
С
постановление на РП-Хасково е предложено обвиняемият И.М.А. е роден на ***г***,
с ЕГН **********; български гражданин, ром, не женен, без образование, не
осъждан, месторабота - строителен работник, живущ ***, да се освободи от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78а
от НК за това, че от 18.02.2015г. до 17.09.2015г. в град Хасково, като
пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, не навършило 16 — годишна възраст, а именно В. С. О. ЕГН ********** -
престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.
Районна прокуратура Хасково редовно
призовани не изпращат представител.
Обвиняемият А., редовно призован, се
явява в с.з. със служебно назначеният адв.Ч., разбира обвинението, признава се
за виновен и не оспорва фактите и обстоятелствата, изнесени в постановлението
на РП-Хасково. заявява, че е сключил граждански брак с В. С. О., за което представя удостоверение. Моли
съда да не му налага наказание. Съжалява за случилото се.
Адвокат Ч. също изразява становище, че
подзащитният и разбира обвинението, признава се за виновен и не желае да се
събират доказателства, като иска да се приобщи ДП и представеното удостоверение
за граждански брак. Моли съдът да не налага на обвиняемия наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по досъдебно
производство № 960/2016г. по описа на РУ -Хасково доказателства, приобщени към
настоящото дело, поотделно и в тяхната съвкупност, както и самопризнанията на
обвиняемия в съдебно заседание, приема за установено от фактическа страна
следното: Обвиняемият И.М.А. роден на ***г***,
българско гражданство, ром, не осъждан, без образование, живущ ***.
Свидетелката В. С. О. живеела в град Хасково заедно с майка си
св.С. О. С.. Тя била родена ***г***. Свидетелката В. Ог. през 2014г., когато била едва на 14
години се запознала с обв. И.М.А. и започнали да излизат заедно. Тези техни
взаимоотношения прераснали в изпитване на взаимни симпатии и любовни трепети.
Тъй като родители и на двамата не били съгласни те да имат връзка и да живеят
заедно те избягали в село Искра, област Пловдив, където останали само около три
часа, тъй като майката на обв. А. - св. С. Х. му се обадила и казала, че издирват св.
О. и имало подаден
сигнал в полицията. Младите се уплашили и се прибрали в град Хасково, като св.
О. се прибрала в домът
си. Обвиняемият И.А. бил пълнолетен, но преди да навърши 21 годишна възраст
решил, въпреки несъгласието на родителите си да заживее съпружески е
непълнолетната св. О..
Той знаел, че тя била само на 15 години, но въпреки това, тъй като много я
обичал й предложил да дойде да живее при него в град Х., ул. ***" № ***. Тя се съгласила и на 18.02.2015г. в
град Хасково направили „годеж", по техните обичай и св. О. се преместила в домът на обв. А.. Те
започнали да живеят заедно съпружески, поради което св. О решила да осъществи
доброволен полов контакт с обв.А. и така изгубила девствеността си. На
17.09.2015г. тя навърши;а 16-годишна възраст и отпразнували рожденият й ден и
продължили да живеят заедно като консумирали брака си. В резултат на това св. О. забременяла и на 24.07.2016г. родила
дете от женски пол – Г.
И.М., което било припознато
от обв. И.А.. На 17.02.2017г. обвиняемия А. и В. С. О. сключили граждански брак видно от
приетото като доказателство удостоверение за сключен граждански брак №
********** от 17.02.2017г. Обвиняемият А. видно от приложената по делото
справка за съдимост до настоящият момент не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събрания и проверен по делото доказателствен материал, а именно: протокол
за разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетелите, свидетелство за
съдимост, характеристични данни, декларация за семейно и имотно състояние,
карта за обвиняем, удостоверение за сключване на граждански брак и други по
описа на досъдебно производство №960/2016г. по описа на РУ „П" Хасково, както
и от самопризнанията на обвиняемия направени в съдебно заседание.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна обвиняемият И.М.А. е осъществил от правна страна
състава на престъплението по чл. чл.191, ал.1 НК, като от 18.02.2015г. до
17.09.2015г. в град Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 16 - годишна
възраст, а именно В. С. О. ЕГН **********.
Престъплението е извършено при пряк
умисъл, като дееца въпреки че е съзнавал, че възрастта на лицето от женски пол
е живял с нея продължително, като се съвкупявали.
Форма на вина - пряк умисъл.
Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване - чл. 11, ал. 2, пр. 1
КОК.
Съдът като прие за установено
горното на бадата на описаните доказателства, които изцяло кредитира като
непротиворечиви и еднопосочни, призна И.М.А.
със снета по делото самоличност за виновен в повдигнатото му обвинение. Като
прие, че още в съдебното следствие обвиняемият е сключил граждански брак с В. С.
О. ЕГН **********, прие, че са на лице предпоставките на чл. 191, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, тоест да не се наложи наказание на обвиняемия. Затова и на
основание чл. 191, ал. 4, вр. ал. 1 от НК не му налага наказание.
Мотивиран така и на основание чл.378 ал. 4 т.1 от НПК, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.