Р Е Ш Е Н И Е № 529
гр. Стара
Загора, 08.01.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито
заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №481 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЮЛНЦ „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ – АХАЛ“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица“ № 103, представлявано от председателя на управителния съвет И.М.Е.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-359-0380231/
29.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
която е наложена ПАМ запечатване на обект конна база „Ахал“ и забрана достъпът
до него за срок от 14 дни. В жалбата се сочи, че заповедта е издадена в
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на
закона и е немотивирана. Заявява се, че мотивите са бланкетни и не се основават
на конкретни факти и обстоятелства, а изложените такива не отговарят на
обективната действителност. Жалбоподателят твърди, че му е ограничено правото
на защита, поради налагане на ПАМ преди приключване на административнонаказателното
производство срещу дружеството, като по този начин последното е лишено от
възможност да се възползва от правото си по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Обосновава
се, че запечатването не е съобразено нито с принципа за съразмерност, нито е в
резултат на разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на
административния орган. Излагат се съображения, че в заповедта е посочено
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.186, ал.1, т.1 б. „б“ от ЗДДС,
но то се извършва еднократно и никога не влече вреда за фиска, а такава би
могла да е в резултат на нарушение по чл.7, ал.2, вр. чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС, като с АУАН е повдигнато тъкмо такова фактическо обвинение по чл.7, ал.2
от Наредбата, което е различно от това в заповедта. В заключение се сочи, че
заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа
на съразмерност, като това се обосновава с обстоятелството, че с влизането й в
сила ще настъпят изключителни вреди, които ще засегнат права и законни интереси
на клуба и собствениците на животните – коне, чиято цена варира от 5 000 до 100
000 евро. Моли се съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалните си представители в представено по делото писмено становище и в
съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни
доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 22.06.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС - конна
база „Ахал“, находящ се в гр.Стара Загора, на територията на конна база
„Тракийски университет“ срещу летище Стара Загора, стопанисван от „Сдружение
клуб по конен спорт - Ахал“. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.
АА № 0380231 от 22.06.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, в хода на проверката на 22.06.2020г. в 12.30 часа е била извършена
контролна покупка на една тренировка на любителска езда с времетраене 45 мин.
на стойност 20 лв., заплатени в брой на Р.Д. /треньор/ от С. Х. /проверяващ/,
преди легитимацията на органа по приходите, като не е издаден фискален бон
поради липса на фискално устройство в обекта, нито касова бележка от ръчен
кочан. Посочено е, че за платената сума не е издаден и никакъв друг документ за
отчитането й.
В протокола са посочени вида на осъществяваната в
обекта дейност - почасови тренировки по езда за лица, които не са членове на
клуба, работното време, цените на услугите – за тренировка - 20 лева и за разходка
- 5 лева, проверените документи и др. Взети са и писмени обяснения /л.42 от
делото/ от Р.Д.Д. в качеството й на секретар на сдружението и треньор по езда.
Била е извършена и справка в информационната система на НАП /л.43 от делото/
относно регистрирани данни за фискално устройство за търговския обект.
Въз основа на тези факти административният орган е
приел, че жалбоподателят не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискално устройство, с което е нарушил чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което се
явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка. Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с оспорената заповед е наложил на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ с
ЕИК *********, ПАМ – запечатване на търговски обект – конна база „Ахал“,
находящ се в гр.Стара Загора, на територията на конна база „Тракийски
университет“ срещу летище Стара Загора и забрана за достъп до него за срок от
14 дни. Със същата заповед е указано на сдружението и да отстрани наличните в
обекта и прилежащите му складове стоки, за срок до определената дата на
запечатване.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-359-0380231/ 29.06.2020г., заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.,
протокол за извършена проверка сер. АА №0380231/22.06.2020г., въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговски обект (склад) в деня
на проверката, писмено обяснение от 22.06.2020г. от Р.Д.Д., протокол за въвеждане в експлоатация на ФУ на
„Сдружение Клуб по конен спорт – АХАЛ“ - Стара Загора и фискален бон от
30.06.2020г.; акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №F555885/25.06.2020г.; справка за регистрирани
данни за ФУ/ИАСУТД от дата 22.06.2020г.; данни относно собствеността на конете.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата Р.Д.Д. и С.В.П..
Свидетелката Р.Д.Д. заявява, че е присъствала на
проверката, извършена от органите на НАП на територията на конната база „Ахал“.
Посочва, че тя е треньор по конен спорт към спортното училище „Тодор Каблешков“
и е член на клуб „Ахал“, който е с нестопанска цел. Изтъква, че всички коне са
собственост на членовете на клуба, а не на самия клуб. Твърди, че проверяващата
жена е дошла с едно дете, за което казала, че е от гр.Ямбол и ще учи в
спортното училище в гр.Стара Загора. Свидетелката посочва, че е обяснила всичко
за училището на тази жена и детето, след което е оседлала коня и е качила
детето на него. На въпроса на жената, колко дължи, свидетелката е заявила, че
ако е член на клуба е безплатно, а за една частна тренировка – 20 лева, след
което проверяващата оставила парите на масата. Твърди, че детето е било качено
на неин личен кон. Потвърждава, че е писала обяснения и е подписвала документи
при проверката, но заявява, че това няма нищо общо с клуба, а тя е виновна и пари
от тренировки не са влизали в клуба.
Свидетелката С.В.П., посочва, че работи в ЦУ на НАП - Главна дирекция
„Фискален контрол“ и е участвала в извършването на процесната оперативна
проверка в Спортен клуб „Ахал“. Твърди, че е заплатила контролната покупка –
езда на кон, за която не е бил издаден фискален бон, тъй като в обекта не е
имало касов апарат. Изтъква, че няколко дни преди проверката е направила връзка
със свидетелката Р.Д. и била информирана от нея, че има много записани часове и
е трябвало, предварително да се обади по телефона, за да запази час. Заявява,
че не е търсила конкретно г-жа Д., а услугите, които клуба предоставя. За тях
тя е намерила информация чрез интернет, където е открила телефон за връзка с клуба.
В интернет било обявено, че се дават частни тренировки, при които може да
отидеш в базата, да си наемеш кон с треньор или без треньор и да яздиш. Именно
такава информация и е била предоставена и от г-жа Д., преди да се легитимира, в
хода на проверката.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
С оспорения индивидуален административен акт е
разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал.1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната
агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.20
от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите
данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на
административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за конкретно неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба и причината за това –
липсата на фискално устройство в търговския обект. Посочено е правното
основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и
съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на изискванията
за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискално устройство,
осигуряващо отчетността на извършваните продажби и последващ контрол; невярното
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и
същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него, като са съобразени в тази
връзка характера на дейността – тренировки по езда за лица, които не са членове
на клуба и периода от време, в който се осъществява тази дейност. С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. В този смисъл доводите за непълнота и бланкетност на
мотивите на заповедта, се явяват неоснователни.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция
за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. По силата на чл.187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Разпоредбата на чл.7,
ал.1 от Наредбата, сочена за нарушена, предвижда, че лицата по чл.3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за въвеждане в
експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално устройство,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл.186, ал.1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не
опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка, включително и чрез събраните
гласни доказателства. В настоящия случай органите по приходите, чрез съставен
по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 22.06.2020г. на обект: конна база „Ахал“, представляващ
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр.Стара
Загора, на територията на конна база „Тракийски университет“ срещу летище Стара
Загора, стопанисван от „Сдружение клуб по конен спорт - Ахал“ е била направена
контролна покупка на една тренировка на любителска езда с времетраене от 45
минути на стойност 20 лева. Тази услуга била извършена от свидетелката Р.Д., която
е приела плащането, извършено в брой. За така извършената продажба не е бил
издаден фискален бон от фискално устройство, тъй като такова липсвало в обекта.
Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан или друг документ за отчитане
на това плащане. В хода на проверката, от извършена в информационната система
на НАП справка /л.43 от делото/, било констатирано, че проверяваното сдружение
няма въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за
процесния търговски обект. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата
за несъответствие между фактическото обвинение и основанието за налагане на
принудителната административна мярка. Установеното нарушение, касае именно
липсата на въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ. Разпоредбата на
чл.7, ал.2 от цитираната наредба, на която се позовава жалбоподателя, по
никакъв начин не е относима към описаната фактическа обстановка, тъй като тя
предполага налично – въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ, но което
по някаква причина не функционира. Такова фактическо обвинение в процесната
заповед не е повдигнато.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред
и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от разпитаните по делото
свидетели. Свидетелката Д. потвърждава факта, че е извършила услугата и е приела
плащането, но отрича това да е станало в полза на клуба, а твърди, че тя е
извършила нарушението. Тези твърдения обаче не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, включително и дадените от тази свидетелка
писмени обяснения /л.42 от делото/ в хода на извършената проверка. Според тези
обяснения дейността в обекта, изразяваща се в почасови тренировки, за лица
които не са членове на клуба е започнала от месец януари 2020г. Посочила е и
цената на предоставените услуги, като е потвърдила, че в обекта няма ФУ и при
заплащането на тренировки от външни лица, които не са членове на клуба, не се
издава документ, т.е. не се използва въведено в експлоатация и регистрирано в
НАП ФУ. В тази връзка съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, в
частта им, в която се заявява, че предоставените услуги не се извършват от
името и за сметка на сдружението. Услугите се предоставят в обекта, стопанисван
от сдружението, като в тази връзка без значение е обстоятелството, чия
собственост са конете, с които се извършва услугата, дали същите са наети,
предоставени безвъзмездно и т.н., още повече, че именно сдружението полага
грижите за тях и в този смисъл е техен стопанин. В тази връзка съдът съобрази и
заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото, в качеството й на член
на сдружението, а изложеното от нея приема за защитна теза, изградена след приключване
на извършената от органите по приходите проверка.
От изложеното става ясно, че в процесния случай се
касае за извършване на търговска дейност от юридическо лице с нестопанска цел,
каквото е „Сдружение клуб по конен спорт – Ахал“ гр.Стара Загора. Законът за
юридическите лица с нестопанска цел не изключва възможността за извършване на
стопанска дейност от лицата, регистрирани по ЗЮЛНЦ, указание за което е нормата
на чл.3, ал.3 ЗЮЛНЦ. Според тази разпоредба юридическите лица с нестопанска цел
могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с
предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват
прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт.
Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се
подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи
съответния вид стопанска дейност. Извършваните продажби пък попадат в обхвата
на чл.1, ал.1 ТЗ, поради което по същество дейността следва да се определи като
търговска, и като такава да бъде подчинена на законовите изисквания за
извършването й.
С оглед факта, че сдружението при
извършване на търговска дейност е било длъжно да въведе в експлоатация ФУ,
съгласно законовите изисквания, но не е сторило това, съдът намира, че
материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ е налице. Както бе посочено,
след като е констатирано нарушение, изразяващо се в невъвеждане в експлоатация
или нерегистриране в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, органът
по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в случая е била
извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект
за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни. В мотивите на акта
си ответникът е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с
оглед тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че липсата
на фискално устройство препятства извършването на контролната дейност на
органите по приходите и не позволява да се отчитат реализираните от лицето
приходи. При определянето на този срок правилно са отчетени конкретно
установени при проверката факти, а именно, че дейността по предоставяне на
услуги, изразяващи се в тренировки по конна езда, на лица, които не са членове
на спортния клуб е започнала още през месец януари 2020г. и е траела през един
продължителен период от време, през който получените приходи не са били
отчитани. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина
на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е
насочена към постигане именно на такава превантивна цел. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет и
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК
при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на сдружението
и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Процесната заповед е издадена на 29.06.2020г., като
преди това е съставен и АУАН № F555885/25.06.2020г. /л.44 от делото/ от
инспектор по приходите в НАП, относно констатираното нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Този акт е
бил връчен на 25.06.2020г. лично на председателя на сдружението, противно на
твърденията му в жалбата, че за него е разбрал едва от Определение №263 от 24.07.2020г.
на АС Стара Загора. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ
не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН, в случая служи само за потвърждаване на
установените факти, които са обективирани в Протокол за извършена проверка АА №
0380231/22.06.2020г. и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната
практика: Решение № 13219 от 31.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018г.,
Решение № 14323 от 21.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018г. и Решение №
11628 от 2.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018г.
Досежно възраженията на жалбоподателя, че му е
нарушено правото на защита, тъй като няма издадено наказателно постановление,
съдът ги намира за неоснователни. Действително нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. Прекратяването на ПАМ, на основание чл.187, ал. 4 ЗДДС, обаче не е
обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото,
свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата.
Налагането на ПАМ е свързано с извършено административно нарушение, но двете
производства са самостоятелни, различни и се развиват по различен процесуален
ред – по реда на АПК и на ЗАНН.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че с
оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена ПАМ –
запечатване на търговския обект на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО
КОНЕН СПОРТ – АХАЛ“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
Оспорената заповед обаче е незаконосъобразна в частта,
в която е указано на сдружението да отстрани наличните в търговския обект и
прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване, тъй
като не е съобразена нормата на чл.187, ал. 2 от ЗДДС, според която когато
отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите
и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може
да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно
пазене от лицето. Такова разпореждане оспорената заповед не съдържа. Съдът
приема за основателно оплакването на жалбоподателя, че евентуално изваждане на конете
от обекта е свързано със значителни разходи, които сдружението трябва да
направи за тяхното транспортиране и настаняване на друго място и би нарушило
процеса по отглеждането и полагането на необходимите грижи за животните. При
това положение и при спазване изискването на чл.6, ал.3 АПК за прилагане на
по-благоприятните за лицата мерки, ако по този начин се постига целта на
закона, следва да намери приложение разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗДДС като конете
бъдат оставени на отговорно пазене в обекта. В случая тази възможност е
законосъобразна, по-благоприятна е за жалбоподателя и с нея в еднаква степен се
постига целта на закона. С оглед изложеното обжалваната заповед следва да се
отмени в частта, в която е указано на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ – АХАЛ“ да
отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат уважени
частично исканията на страните за присъждане на разноски по делото. С оглед
частичната основателност на оспорването, на жалбоподателя „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО
КОНЕН СПОРТ – АХАЛ“ следва да се присъдят разноски в размер 175лв. - т.е. в
половин размер от направените от него разноски по делото общо 350лв /50лв. за
държавна такса и 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 20.10.2020г./. Заплащането на посочената сума
следва да се възложи в тежест на Националната агенция за приходите –
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално
принадлежи органът, издал оспорения акт. Съответно в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение също в половин размер – 50 лв. от общо 100лв., определени в
съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Света Троица“ №
103, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-359-0380231/ 29.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, в частта, в която
е указано на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ да отстрани наличните в
търговския обект и прилежащите му складове стоки.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 103, в останалата й част.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, да
заплати на „СДРУЖЕНИЕ КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 103, сумата от 175
/сто седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА „СДРУЖЕНИЕ
КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ - АХАЛ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 103, да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 50
/петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: