Определение по дело №1982/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /        .11.2019г.,  гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 19.11.2019г. в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ИВАН СТОЙНОВ-мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №1982 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл.121 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Е.Е.Х. срещу  определение №12074/17.09.2019г., постановено по гр. дело №11308/2019г., с което е оставено без уважение възражението ѝ за местна неподсъдност на делото и изпращането му на Районен съд – София, инкорпорирано в молба от 11.09.2019г., постъпила в срока по чл. 131 ГПК, на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК. Жалбоподателката счита, че определението е недопустимо, респ. неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. На първо място твърди, че такъв иск за установяване на факт с правно значение по чл. 124, ал.4, изр. второ от ГПК -за установяване на факта, че тя не е наследник на дъщеря си Рабие Ф. Желева, починала на 08.07.2012г. е недопустим, тъй като подобна възможност не е предвидена в закона. На следващо място счита за необоснован изводът на съда, че искът е за наследство. Счита, че под искове за наследство по смисъла на чл. 110, ал.1, предложение първо от ГПК трябва да се разбират искове (установителни, осъдителни, конститутивни) с предмет или поне един конкретен елемент от  имуществения комплекс, съставящ наследството, или отнасящи се до имуществения комплекс като цяло. В случая в исковата молба не е посочена цена на иска, не е посочен нито един елемент от наследството, нито наследството като един неразривно свързан комплекс от права, вземания и задължения като цяло, а се иска само отричане на факта с правно значение -иска се да се установи, че не тя не е наследник. Предвид това, излага, че подобен иск за установяване/отричане на факт с правно значение не се явява иск за наследство и разпоредбата на чл.110, ал.1 от ГПК не е приложима. Решаващият съд необосновано и неправилно е заключил, че искът е за наследство, а в резултат на това неправилно не е уважил възражението ѝ за местна подсъдност. Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 105 от ГПК за определяне на местната подсъдност на делото, според която делото е подсъдно на СРС, в района на който попада постоянният ѝ адрес. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде обезсилено, а производството – прекратено поради недопустимост на предявения иск. В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното определение, а делото – изпратено по местна подсъдност в Районен съд-София.

            Ответната страна е депозирала писмен отговор, в който излага съображения за неоснователността на частната жалба. Моли се същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение-потвърдено като правилно и законосъобразно.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от С.Ш. срещу Е.Х. иск за установяване в отношенията между страните, че Е.Х. не е наследник по закон на Рабие Ф. Желева, починала на 08.07.2012г.

            В срока по чл. 131 ГПК, е постъпила молба от ответника Е.Х., обективираща възражение за местна неподсъдност и искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Районен съд – София, в чието седалище се намира постоянния ѝ адрес.

            Първоинстанционният съд, след като е съобразил, че е предявен установителен иск за отричане качеството на наследник на Е.Х., явяваща се майка на Рабие Ф. Желева, починала на 08.07.2012г., който съставлява иск за наследство, е определил, че следва да се приложи подсъдността, уредена в чл. 110, ал. 1 ГПК. Предвид което е счел, че местно компетентен да разгледа иска е Районен съд – Варна, в чието седалище се намира мястото, където е открито наследството на Рабие Ф. Желева, починала на 08.07.2012г., поради което е оставил без уважение възражението за неподсъдност на делото.

           

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

            Частната жалба е подадена в срок, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

           

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази от фактическа страна следното:

            С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, твърдения и искания, настоящият състав намира, че е предявен иск за установяване несъществуването на наследствено правоотношение. Ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответницата не е наследник на дъщеря си Рубие Желева, но всъщност искането е да бъде признато за установена липсата на наследствено правоотношение между двете.

            Съобразно известната на настоящия състав съдебна практика, при наличие на спор за конкретно субективно гражданско право, включително наследствено, този спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исков производство /в този см. решение №460/15.11.2011г. по гр. дело №912/2011, и решение 362/07.01.2013г. по гр. дело 74/2012г./

           

Предвид което съдът счита, че е сезиран с иск за несъществуването на наследствено правоотношение на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, като интересът на ищеца произтича от необходимостта да бъде издадено удостоверение за наследници, в което наследниците на починалото лице Рубие Желева да бъдат правилно определени и вписани.

           

Доколкото съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на наследствено правоотношение, то счита, че този иск следва да се квалифицира като такъв за наследство, поради което попада в приложното поле на чл. 110, ал.1 ГПК, и следва да се разглежда от съда, в района на който е открито наследството. Като следва да се съобрази още, че доколкото смъртта е настъпила в административния район на Варна, то разглеждането на делото пред този съд ще облекчи и способства за събирането на доказателствата, които са в пряка връзка с установяването на релевантните по делото факти.

           

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна. Доколкото предявения иск е допустим, а местната подсъдност, с оглед дадената правна квалификация-правилно определена, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно с оглед приложението на разпоредбата на чл. 110, ал.1 ГПК.

С оглед горното, и на осн. чл.121 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд 

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА определение №12074/17.09.2019г., постановено по гр. дело №11308/2019г., по описа на ВРС, 24-ти състав.

           

Определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК вр. т.9в от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на  ОСГТК на ВКС по тълк. Дело №1/2013г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: