Номер 23410.09.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело №
20204300500493 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от И. З. , директор на ТД на НАП гр.
Велико Търново, адрес: гр. ..............., с която моли да се отмени
Постановление от 28.02.2020 г. по изпълнително дело №20189030400328/2018
г. по описа на ЧСИ И.Л. Правно.
Излага, че осн. чл. 416, ал. 3 от НПК с вх. №32601/12.12.2019г. в ТД на
НАП В. Търново е постъпило определение за одобрение на споразумение
№158 от 05.12.2019г. по НОХД №1259/2019 г. по описа на Ловешки районен
съд, с което на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а" от НК в полза на държавата е отнета
1/2 ид. ч. от лек автомобил „Сеат Кордоба" с peг. № ОВ8326 АТ,
принадлежаща на осъдения В. М. К. .
Сочи се, че с оглед индивидуализация на МПС е изискано извлечение от
информационната система на КАТ Ловеч и от ОД на МВР Ловеч е
предоставена информация, от която се установява, че върху отнетото
превозно средство са наложени запори от ЧСИ Велислав Петров със запорно
съобщение от 27.03.2017 г. и от ЧСИ И.Л. със запорно съобщение от
24.08.2018 г. по изпълнително дело №20189030400328/2018 г.
Посочва, че са изпратени писма до частните съдебни изпълнители за
отмяна на запорите, с мотив, че считано от 05.12.2019 г. /датата на влизане в
сила на съдебния акт за отнемане/ 1/2 ид. ч. от посочения автомобил е
собственост на държавата, представлявана от ТД на НАП В. Търново на
1
основание чл. 3, ал. 1, т. 13 от Закона за национална агенция за приходите.
Твърди, че лекия автомобил се съхранява в ОД на МВР гр. Ловеч,
подлежи на оценка и продажба по реда на чл. 258 от ДОПК, като получените
от продажбата парични средства ще бъдат разпределени в полза на ВСС.
Посочва, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника Валентин
Кулински е връчена на 03.09.2018 г. и по отношение на въпросното МПС е
наложен само запор, не е преминато към осребряването му и удовлетворяване
на взискателя. Налага довод, че ЧСИ е разполагал с достатъчно време, повече
от година /от 03.09.2018г. до 05.12.2019г./, през което е можел да осребри
вещта за покриване на дълга.
Навежда аргумент, че е недопустимо изпълнението да бъде насочено
към имущество, което не е собственост на длъжника, още повече към
имущество, което считано от 05.12.2019 г. е собственост на държавата.
Моли на основание чл. 438 ГПК изпълнението, насочено срещу лек
автомобил „Сеат Кордоба" с per. №ОВ8326АТ, да бъде спряно.
По делото са постъпили писмени възражения от "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. ........................... (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД,
ЕИК ..............., считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Г., редовно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № 12337 от
27.11.2014г. по описа на Маргарита Шамлиян - Нотариус с район на действие
- СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с която молят
да се остави без разглеждане като недопустима или да се отхвърли като
неоснователна.
Излага, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу действие
на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване и е подадена от
лице, което не е легитимирано да обжалва въпросното постановление. Сочи,
че отказът на съдебният изпълнител да отмени по молба на трето лице
2
наложения запор върху вещта, която е била собственост на длъжника към
датата на налагане на запора, не е сред лимитативно изброените в чл. 435 от
ГПК действия, подлежащи на обжалване.
Счита, че жалбоподателят се явява трето за изпълнителния процес лице
и съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само, когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима
вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната. Посочва, че жалбоподателят в настоящия случай не е представил
доказателства за това, че запорираната вещ е била в негово владение към
датата на налагане на запора - 03.09.2018 г. и в този смисъл, в качеството си
на трето лице, не е доказал процесуална легитимация за подаването на жалба
срещу постановлението, с което ЧСИ отказва да отмени правомерно
наложения запор на вещта.
На следващо място, жалбата е и неоснователна, тъй като отнемането на
имущество в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1 от НК е
деривативен способ за придобиване на вещни права, след като лицето, на
което се отнема вещта, трябва да е неин собственик, държавата става носител
на отчужденото право, само доколкото е принадлежало на осъденото лице.
Навежда аргумент, че отнемането е дериватен способ за придобиване на
собственост от страна на държавата върху съответната вещ и ако върху
отнетата вещ има учредени вещни или облигационни права те се запазват, ето
защо се запазват и обезпеченията, които са наложени преди наказателното
производство и влизане в сила на присъдата (споразумението), поради което
не следва да се снема правомерно наложения още на 03.09.2018 г. запор на
МПС „Сеат Кордоба", с peг. № OB 8326 AT, независимо, че вещта е средство
на престъпление, отнето впоследствие (считано от 05.12.2019г.) в полза на
държавата.
Посочва, че в случая запорът е наложен в момент, в който длъжникът е
бил собственик на вещта - на 03.09.2018 г., т.е. преди отнемането на вещта в
полза на държавата, считано от 05.12.2019 г. и запорът е правомерно наложен
и противопоставим на новия собственик - държавата.
3
Позовава се на чл. 435, ал. 4 от ГПК, според който жалбата на третото
лице не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника
при налагане на запора - факт, който дори не се оспорва от жалбоподателя.
Сочи, че в жалбата не се съдържат твърдения, нито се сочат доказателства, че
към датата на налагане на запора - 03.09.2018 г. вещта не е била собственост
на длъжника В. М. К. , което обосновава извода за нейната неоснователност.
На следващо място, отнемането на вещта – средството на
престъплението, в полза на държавата има за цел допълнително наказание за
виновното лице, а именно имуществено. След отнемането в полза на
държавата, вещта подлежи на продажба чрез търг, респ. на осребряване, което
обаче няма за цел да погаси съществуващо парично вземане на държавата към
осъдения (каквото има запорния кредитор), а да доведе до реализация на
наложена наказателна мярка спрямо виновното лице.
Счита, че не е оправдано от юридическа и житейска гледна точка и е в
разрез с основните правни принципи, заради извършена престъпна дейност от
страна на длъжника, добросъвестният кредиторът, наложил правомерно запор
на вещ, която към датата на налагане на запора е собственост на длъжника, да
търпи негативни последици и да бъде ощетен, като му бъде отнета
възможността да участва в разпределението на паричните средства, получени
в резултат от осребряване на запорираната вещ.
По делото са постъпили и мотиви от И.Л. - ЧСИ per. № 903, с които
приема жалбата за недопустима.
Позовава се на разпоредбата на чл. 453, т.4 от ГПК, според която на
взискателя не могат да се противопоставят отчуждаването на движими вещи,
владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на
запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща
дата. Сочи, че по делото е установено, че запорът върху МПС-то е наложен на
03.09.2018г. (датата на уведомяване на длъжника за запора), като липсват
доказателства кога владението върху процесното МПС е предадено на
правоприемника Държавата и логически, това не се е случило преди
извършване на престъплението, явило се основание за санкцията на чл.53 ал.1
б."А" от НК. Посочва, че видно от представеното от НАП Споразумение,
престъпното деяние е извършено на 12.04.2019г. (л.121), т.е. запорът /от дата
4
03.09.2018 г./ предхожда по време както извъшването на престъпното деяние
(12.04.2019г. ), така и следващото го по време предаване на владението в
полза на новия собственик Държавата.
Посочва, че на отнемането в полза на Държавата по чл. 53 ал. 1, б."а" от
НК е деривативен способ за придобиване на вещни права и в случая (за
разлика от оригинерното придобиване) е налице правоприемство в правата на
собственик, поради което собствеността върху вещта преминава върху новия
собственик Държавата в обема и с тежестите към датата на
придобиването/отчуждаването.
Счита жалбата за неоснователна, тъй като съгласно чл. 435, ал. 4, изр.2
от ГПК жалбата на третото лице не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собствена на длъжника при налагане на запора, а запорът по делото е
наложен 03.09.2018 г. (датата на уведомяване на длъжника В. М. К. за запора),
към която дата собствеността е принадлежала на В. М. К. . Посочва, че това
се потвърждава и от отговора на КАТ Ловеч.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20189030400328/2018 г. е образувано на
06.07.2018 г. въз основа на молба и приложен Изпълнителен лист от
първоначалния взискател по делото -БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ............., срещу
длъжника В. М. К. , ЕГН **********.
ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх.
№ 005773/24.08.2018г. на 24.08.2018 г. и е наложен запор върху МПС,
притежавано от длъжника Кулински: Сеат Кордоба, с peг. № OB 8326 АТ,
като МПС-то е в режим на съпружеска имуществена общност между
длъжника и съпруга-недлъжник.
ПДИ на длъжника е връчена 03.09.2018 г.
С Постановление от 03.09.2019 г. като взискател по делото е
конституиран цесионерът ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление гр. ..................................
5
Държавата е присъединена като взискател по делото.
ЧСИ е уведомен с писмо вх. № 001806/04.02.2020 г. /с приложения/ на
Зам.-директора на ТД на НАП В.Търново за промяна в собствеността на
притежаваната от длъжника Кулински 1/2 идеална част от запорираното по
делото МПС, като на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК притежаваната от
длъжника Кулински 1/2 идеална част от запорираното по делото МПС е
отнета в полза на държавата.
С Постановление от 28.02.2020 г. ЧСИ се е произнесъл по молба на
Зам.-директора на ТД на НАП В.Търново и е отказал да отмени наложения по
делото запор върху МПС.
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
присъединен взискател по делото и разгледана по същество е неоснователна.
Основателно е становището на ЧСИ, че делото е установено, че запорът
върху МПС-то е наложен на 03.09.2018 г., а съдебния акт, с който е отнет ½ от
процесния автомобил е от дата 05.12.2019 г. - определение за одобрение на
споразумение №158/05.12.2019 г. по НОХД №1259/2019 г. по описа на
Ловешки районен съд, с което на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а" от НК в полза на
държавата е отнета 1/2 ид. ч. от лек автомобил „Сеат Кордоба" с per. №
ОВ8326 АТ, принадлежаща на осъдения В. М. К. .
Настоящата инстанция не може да се произнесе по наведения аргумент
от жалбоподателя за собствеността на лекия автомобил. Пред тази инстанция
се излага, че е недопустимо изпълнението да бъде насочено към имущество,
което не е собственост на длъжника, тъй като от 05.12.2019 г. лекия
автомобил е собственост на държавата. В писмени възражения от "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД се посочва, че отнемането на имущество в
полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1 от НК е деривативен способ за
придобиване на вещни права, след като лицето, на което се отнема вещта,
трябва да е неин собственик, държавата става носител на отчужденото право,
само доколкото е принадлежало на осъденото лице. Навежда се аргумент, че
отнемането е дериватен способ за придобиване на собственост от страна на
държавата върху съответната вещ и ако върху отнетата вещ има учредени
вещни или облигационни права те се запазват, ето защо се запазват и
6
обезпеченията, които са наложени преди наказателното производство и
влизане в сила на присъдата (споразумението), поради което не следва да се
снема правомерно наложения още на 03.09.2018 г. запор на МПС „Сеат
Кордоба", с peг. № OB 8326 AT, независимо, че вещта е средство на
престъпление, отнето впоследствие (считано от 05.12.2019г.) в полза на
държавата. В конкретния казус запорът е наложен в момент, в който
длъжникът е бил собственик на вещта - на 03.09.2018 г., т.е. преди отнемането
на вещта в полза на държавата, считано от 05.12.2019 г. и запорът е
правомерно наложен и противопоставим на новия собственик - държавата. В
случая е налице спор за материално право и когато материалното право е
засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов
носител, се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да бъде оставена без
уважение въззивна жалба от И. З. , директор на ТД на НАП гр. Велико
Търново, адрес: гр. ..............., като неоснователна, тъй като атакуваното
изпълнително действие - Постановление от 28.02.2020 г. по изпълнително
дело №20189030400328/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л. Правно, е
законосъобразно и не стада от наведените пороци.
Тази инстанция приема, че следва да бъде оставено без уважение
искането във въззивна жалба на И. З. , директор на ТД на НАП гр. Велико
Търново, на основание чл. 438 ГПК изпълнението, насочено срещу лек
автомобил „Сеат Кордоба" с per. №ОВ8326АТ, да бъде спряно, като
неоснователно. Определението по чл. 438 от ГПК се постановява по преценка
на съда, но при постановяването му съдът е ограничен от изискванията на
закона. Това спиране има характер на обезпечение и цели да охрани правата
на жалбоподателя. С оглед на това, за да се допусне спиране на
изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК, жалбата трябва да е
допустима и вероятно основателна, както и да е подкрепена с убедителни
писмени доказателства. С оглед на приетото от съда, че жалбата е
неоснователна, следва да бъде оставено без уважение искането за спиране на
изпълнението срещу лек автомобил „Сеат Кордоба" с per. №ОВ8326АТ.
7
При този изход на процеса е неоснователна и подадената молба вх. №
4642/16.07.2020 г. от И. З. , в качеството му на Директор на ТД на НАП гр.
В.Търново, по В гр. д. № 349/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, за заплащане на
направени разноски по делото в размер на 72. 00 лева, с приложени към нея
писмени доказателства.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба от И. З. , директор на ТД
на НАП гр. Велико Търново, адрес: гр. ..............., като неоснователна, тъй като
атакуваното изпълнително действие - Постановление от 28.02.2020 г. по
изпълнително дело №20189030400328/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л. Правно, е
законосъобразно и не стада от наведените пороци.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането във въззивна жалба на И. З. ,
директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, на основание чл. 438 ГПК
изпълнението, насочено срещу лек автомобил „Сеат Кордоба" с per.
№ОВ8326АТ, да бъде спряно, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4642/16.07.2020 г. от И. З. ,
в качеството му на Директор на ТД на НАП гр. В.Търново, по В гр. д. №
349/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, за заплащане на направени разноски по
делото в размер на 72. 00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8