Присъда по дело №440/2019 на Специализиран наказателен съд

          П Р И С Ъ Д А

 

град София, 21.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 9-ти състав, на двадесет и първи  юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАВРАКОВА-АРШЕВА

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 1. А.П.

                                                       2. К.Й.

                        

СЕКРЕТАР: К. Д.

ПРОКУРОР: СТЕФАН Х.

 

Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХ дело № 440 по описа за 2019 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

                                 

                                               П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж.И.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, собственик на **** ЕООД, с постоянен адрес:****, с настоящ адрес:***, ЕГН ********** 

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:

В периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително, в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“, ;„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“,  е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди  осемстотин и седемдесет лева), и с това причинил на П. през м. ноември 2011 г.; значителни имуществени вреди в размер на 7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) -престъпление по  чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК,  като на основание чл. 303 от НПК го ОСЪЖДА за престъплението по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.З, т.2, от НК вр. чл. 55, ал.3 вр.ал. 1 т. 1 от НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от  две години,  чието изпълнение да бъде отложено  на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от четири години  като на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА за това да е принудил А.П.П. да предостави 30 килограма филе „Елена“ на стойност 230.40 лева и 30 килограма телешка пастърма на стойност 407,40 лева, за това значителните имуществени  вреди  да са над сумата от  7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) лв.  до размера от 36 047.80 лв./тридесет и шест хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, както и за това деянието да е осъществено от м.декември 2011г. до м. февруари 2012г. включително и да е извършено при условията на продължавано престъпление, както и за цифровата квалификация на чл.26 ал.1 от НК.

         ОТХВЪРЛЯ така предявения граждански иск срещу Ж.И.М., ЕГН ********** /със снета по делото самоличност/  от А.П.П., ЕГН: ********** /със снета по делото самоличност/, за  сумата от 36 168.20лв.,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на А.П.П., ЕГН: ********** причинени от престъплението  по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за което е внесен обвинителен акт като неоснователен.

 

        ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Ж.И.М., ЕГН ********** /със снета по делото самоличност/ да заплати сумата от 137.54лв., по сметка на СГП и сумата от 598.80лева  по сметка на СпНС представляващи направените по делото разноски.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                             1.

 

                                                                             2.

 

МОТИВИ по НОХД № 440/2019 година по описа на СпНС, 9-ти наказателен състав

СП е внесла обвинителен акт срещу:

          Ж.И.М. роден на ***г***, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Д., ул.Г. К. №*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, виеше образование, разведен, неосъждан, собственик на Ж.ЕООДс ЕГН: ********** за това, че:

В периода от м.януари 2012г. до м.януари 2013г., в гр.Д., при условията на продължавано престъпление - с четири деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани:

„Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;

„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;

„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“;

„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“,

да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 4 (четири) тона суров суджук, 30 (тридесет) килограма филе „Е.“ и 30 (тридесет) килограма телешка пастърма, и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в общ размер на 36 168, 20 лева {тридесет и шест хиляди сто шейсет и осем лева и двадесет стотинки), представляващи равностойността на предоставените вещи, както следва:

1. През м. януари 2012 г., в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 780, 00 лева (осем хиляди седемстотин и осемдесет лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 8 780, 00 лева (осем хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляващи равностойността на предоставените вещи;

2. През м.февруари 2012г., в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: „Акъли не искам, действай по- бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суждук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 800, 00 лева (осем хиляди и осемстотин лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 8 800, 00 лева (осем хиляди и осемстотин лева), представляващи равностойността на предоставените вещи;

3. През м.март 2012г., в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: „Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди осемстотин и седемдесет лева), 30 (тридесет) килограма филе „Е.“ на стойност 231, 00 лева (двеста тридесет и един лева) и 30 (тридесет) килограма телешка пастърма на стойност 397, 20 лева (триста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки) и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в общ размер на 9498, 20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляващи равностойността на предоставените вещи;

4.  През м.януари 2013г., в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: „Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 9 090, 00 лева (девет хиляди и деветдесет лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 9 090, 00 лева (девет хиляди и деветдесет лева), представляващи равностойността на предоставените вещи. – престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 чл.213а, ал.З, т.2, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание от 21.07.2020г. прокурорът е повдигнал ново обвинение по отношение на Ж.И.М., което съдът е допуснал по настоящото дело за разглеждане  по отношение на подсъдимия Ж.И.М. ЕГН: **********, със словесна квалификация за това, че:

 

В периода от м. февруари 2011 г. до м. февруари 2012г. включително, в гр. Д., при условията на продължавано престъпление - с четири деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани:

„Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка  на фирми, които трябва  да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста";

„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам  много, че си на ръба.";

„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.";

„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.",

да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 4 (четири) тона суров суджук, 30 (тридесет) килограма филе „Е." и 30 (тридесет) килограма телешка пастърма, и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в общ размер на 36 047,80 лева (тридесет и шест  хиляди четиридесет и седем лева  и  осемдесет  стотинки),  представляващи равностойността на предоставените вещи, както следва:

1. През м. февруари 2011 г., в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: ,,Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста", да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 480, 00 лева (осем хиляди четиристотин и осемдесет лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 8 480, 00 лева (осем хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляващи равностойността на предоставените вещи;

2. През м. ноември 2011 г., в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: ,,Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суждук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.", да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди осемстотин и седемдесет лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 8 870, 00 лева (осем хиляди осемстотин и седемдесет лева), представляващи равностойността на предоставените вещи;

3. През м. януари 2012г., в гр. Д., с цел да набави за  себе  си  имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани:  ,,Нали  знаеш,  че  ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще  трябва  да  даваш,  докато  реша аз. Иначе си пътник.", да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 9 020, 00 лева (девет хиляди и двадесет лева), 30 (тридесет) килограма филе „Е." на стойност 230, 40 лева (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки) и 30 (тридесет) килограма телешка пастърма на стойност 407,40 лева (четиристотин и седем лева и четиридесет стотинки) и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в общ размер на 9 657,80 лева (девет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляващи равностойността на предоставените вещи;

4. През м. февруари 2012г., в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани: ,,Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.", да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 9 040, 00 лева (девет хиляди и четиридесет лева), и с това причинил на П. значителни имуществени вреди в размер на 9 040, 00 лева (девет хиляди и четиридесет лева), представляващи равностойността на предоставените вещи и с цифрова квалификация за престъпление по чл. 214, ал.2, т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Съдът е признал Ж.И.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, собственик на Ж. ЕООД, с постоянен адрес:*** О.*, с настоящ адрес:***, ЕГН **********  ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  

 

В периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително, в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“, ;„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“,  е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди  осемстотин и седемдесет лева), и с това причинил на П. през м. ноември 2011 г.; значителни имуществени вреди в размер на 7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) -престъпление по  чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК,  като на основание чл. 303 от НПК го  е осъдил за престъплението по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.З, т.2, от НК вр. чл. 55, ал.3 вр.ал. 1 т. 1 от НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от  две години,  чието изпълнение да бъде отложено  на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от четири години  като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за това да е принудил А.П.П. да предостави 30 килограма филе „Е.“ на стойност 230.40 лева и 30 килограма телешка пастърма на стойност 407,40 лева, за това значителните имуществени  вреди  да са над сумата от  7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) лв.  до размера от 36 047.80 лв./тридесет и шест хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, както и за това деянието да е осъществено от м.декември 2011г. до м. февруари 2012г. включително и да е извършено при условията на продължавано престъпление, както и за цифровата квалификация на чл.26 ал.1 от НК.

         Съдът е  отхвърлил така предявения граждански иск срещу Ж.И.М., ЕГН ********** от А.П.П., ЕГН: **********, за  сумата от 36 168.20лв.,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на А.П.П., ЕГН: ********** причинени от престъплението  по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за което е внесен обвинителен акт като неоснователен.

 

       Съдът е  осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Ж.И.М., ЕГН ********** да заплати сумата от 137.54лв., по сметка на СГП и сумата от 598.80лева  по сметка на СпНС представляващи направените по делото разноски.

В съдебно заседание прокурор  Х. е заявил, че поддържа в цялост така повдигнатото обвинение от 21.07.2020г., като според него така употребените заплахи са изводими от показанията на св.П., а фактическата обстановка в цялост и от показанията на свидетелите Т., Р., В. и К.. Според обвинителя показанията на П. следва да се кредитират безусловно по отношение на главните факти по делото, а именно, че последния е бил заплашван, целта на това заплашване и предоставянето на месни продукти от П.. Според прокурора противоречията касаещи периода на осъществяване на заплахите са решени посредством изменението на обвинението, а  противоречието относно мястото на изготвяне на  предмета на изнудването се дължи на дългия период от време изминал от осъществяване на самото деяние. Държавното обвинение настоява да се изключат от доказателствената маса показанията на св. П. дадени през 2020г. по настоящето производство, доколкото се касае за повторен разпит  извършен в нарушение на чл. 280 ал.6 от НПК и не е правена оценка за вторично или повторно виктимизиране по чл. 55 от Директива 2012/29/ЕС ,  която е била имплементирана в националното ни законодателство.

Обвинителят моли М. да бъде признат за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 213 а  ал.3 т.2 вр. чл. 26 ал.1 НК и да му бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ в размер на ДЕСЕТ  години, както и да му бъде наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 10 000лв.  както и „КОНФИСКАЦИЯ“ до ½ от имуществото му.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител  – адвокат П. подържа изцяло изложената фактическа обстановка описана от прокурора.  Повереникът акцентира вниманието на съда върху съдържанието  на писмените доказателства по делото като- сигнал на К.К. от 13.04.2017г. до главния прокурор и жалба от Т. А. до главния прокурор, които според повереника също са в подкрепа на обвинителната теза. Адвокат П. желае при постановяването на съдебния акт да се отчете съдържанието на показанията на свидетелите Х. и К., от съдържанието на които могат да се извлекат твърдения за относими факти по делото, както резултат на преки впечатления така и на преразказани им обстоятелства от самия П.. Повереникът прави детайлен анализ на показанията на посочените свидетели като посочи в кои части намира техните показания за значими. Адвокат П. посочва и че от показанията на Т. и Р. също се извеждат потвърждения за така осъщественото изнудване по отношение на П., като според нея  показанията на С.С. и О.П. не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие със съдържанието на наличните СРС по делото, а и последните двама са работели за Ж.М. от години. Изводимо от СРС според повереника е, че са водени разговори от М. с директора на НАП, директора на Агенция по храните и те потвърждават причините за даването на суджуците. П. моли да бъде уважен така предявения граждански иск  в наказателното производство, като по отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на М. се солидализира с  вида и размера на исканото наказание от прокурора.

Защитникът на подсъдимия адвокат Х.Б. посочва по отношение на така предявения граждански иск, че същия следва да бъде отхвърлен, тъй като е предявен след изтичане на абсолютната  погасителна давност. Адвокат Б. прави подробен анализ на показанията на св.П., като изтъква, че те са непоследователни, вътрешно противоречиви по основни факти, които изброява и за това не могат да дадат информация за каквито и да било обстоятелства във връзка с обвинението камоли за достоверни такива. Адвокатът моли те да не бъдат кредитирани, като оспорва теорията на държавния обвинител за нуждата от защита на свидетеля, като изтъква и че са налице достатъчно писмени доказателства поставящи под съмнение показанията на П.. Анализирайки показанията на Т.,  Р. и В.  защитникът е изразил съмнение в тяхната достоверност като ги е съпоставил отново с писмените доказателства по делото и с показанията на св.Д.. Касателно показанията на К. и Х. е отбелязано от адв.Б., че те единствено свидетелстват за влошени отношения измежду много хора в град Д., но извън това не съдържат друга относима информация. Къде са отишли въпросните четири тона суджук според самия защитник е съществен въпрос, тъй като по делото това не е установено. Адвокатът настоява за изцяло оправдателна присъда по отношение на неговия клиент.

Адвокат В.М. в пледоарията си сочи, че в хода на цялото производство неговият клиент се е защитавал по обвинението, че е извършил деянието, в периода -м. януари 2012г.-м. януари 2013г., за което време безспорно е установено, че П. нито е можел да произведе, нито да предаде четири тона суджук. Адв.М. посочва, че обвинението се е крепяло на показанията на Т., Р., В., К. и Х. като коментира, че показанията на първите трима са несъответни на показанията на св.Д., а показанията на последните двама са преразказ на споделеното им от П.. Според защитника няма и никакви доказателства подкрепящи последното повдигнато обвинение с период на осъществяване на деянието от м. февруари 2011 г. до м. февруари 2012г. включително и поради тази причина то е несъстоятелно. Адвокатът намира обвинението за абсолютно недоказано и моли  Ж.М. да бъде признат за невиновен изцяло по така повдигнатото му обвинение.

          Подсъдимият Ж.М.  в  личната си защита посочи, че е въвлечен във фарс от неудовлетворени хора. Изтъкна, че свидетелите К. и Х. са гравитирали  и са приближени на  А.П., както и че им е помагал в личен план като им е давал пари, както и че П. в хода на процеса многократно е сменял показанията си. М. изложи становище, че според него Р. и Т. дават противоречиви помежду им показания, а според показанията на Г. с наличната техника в цеха не може да се произведе такова количество суджук  за един ден. В заключение М. охарактеризира себе си като жертва на лична вендета и заяви, че е пострадал здравословно от  развитието на настоящето дело, както и че е дълбоко обиден и наранен от филма, в който е вкаран той и неговото семейство. Желае  да бъде оправдан изцяло.

От фактическа страна :

Ж.И.М. е роден на ***г***, с постоянен адрес:*** и с адрес за призоваване: гр.Д., ул.Г. К. №*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, собственик на „Ж.“ ЕООД, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Ж.М. ***. Същият през 2011-2013г. бил председател на Общинската структура на политическа партия Г. за гр.Д.. По същото това време свидетелят А.П. *** и бил собственик и управител на няколко търговски дружества. Двамата се познавали от дълги години.

През 2009г. между представляваното от Ж.М. дружество В. ООД и представляваното от А.П. дружество А.ЕООД се сключил договор за наем на недвижим имот находящ се в гр.Д., ул. Н. * представляващо втора зала на кино Р.

Свидетелят С.Т. бил приятел на св.А.П. и съсобственик във фирма Р*ООД. Свидетелят С.Т. бил съдружник с Т.Щ./брат на съпругата на А.П./ във фирма Р*ООД. На 01.09.2010г. се сключил договор за наем между С.Г.ООДпредставлявано от Ж.М. и Р*ООД  представлявано от Т.Щ.за наем на магазин за хранителни стоки  и кафене находящи се в гр.Д., ул.В. Л. №*. През 2011г. свидетелят А.П.  осъществил контакт на подсъдимият Ж.М. със св. С.Т., вследствие на който фирмата представлявана от Т. Р*ООД сключила с представляваното от Ж.М. дружество В. ООД договор за наем на избено помещение кино Р. находящо се в гр.Д. , ул.Н.*.

 Свидетелят А.П. бил съдружник със св.И.Р. във фирма Т.* ООД, която имало предмет на дейност производство и търговия с месо и месни продукти. Основно с фирмата се занимавал св.А.П., който бил и неин управител. На 01.07.2010г. между Т. * ООД и В.ООД се сключил договор за наем на недвижим имот, а именно фабрика за месопреработка находяща се в гр.Д., ул.Б. *. Фабриката за месопреработка била известна като цеха на В.или цеха на Б. Б.. Цехът започнал да функционира, като произвеждал разнообразен асортимент от месни продукти като малотрайни колбаси, варено пушени, деликатеси и др. Като технолог и организатор на производството в цеха  работела св.Ж.Д.. Неин пряк началник и основно човек който се занимавал с дейността във фирмата и координирал производствения процес, закупуването на суровини и логистиката бил св.А.П..

 Разпространението на произведените месни продукти от цеха в магазинната мрежа се осъществявало посредством фирма Р*ООД, която имала микробуси, като през 2010г. фирма Т.*ООД регистрирала два обекта за търговия на дребно с храни от животински произход, а през м. май 2011г. още четири обекта за търговия с храни.

Между М. и П. съществували неуредени финансови отношения във връзка с  договора за наем  слючен между дружествата В. ООД и А.ЕООД, като според П. същия не дължал пари, тъй като въпросното помещение искал да експлоатира като дискотека, а то било със статут на кинозала и това не било уредено, но според М. дължал пари по наемния договор. М. твърдял пред свидетелите К. и Х., че П. му дължи сума от 20 000 лева от наеми и държал последния да се издължи.

През 2010г Ж.М. започнал да посещава П. и  да му   иска предоставянето на малки количества суджуци – около 30-40 кг, като  казвал, че партия Г. ще има някакви събития и са му необходими в тази връзка. Тези количества от 30-40 кг не били проблем за П. и той ги предоставял на Ж.М..

През месец декември 2010г. П. бил посетен от Ж.М.  в  цеха на В., при която среща М. му поискал да предостави един тон суров суджук. М. заявил на П., че ако не е съгласен, ще му прати данъчни и ще му приключи фирмата. М. посочил, че има партийни мероприятия, за които следва да бъде приготвен суджука, че П. трябва да дава  и да не казва на никого за кого следва да бъде приготвен суджука. М. казал, че в суджука трябва да има еленско месо. Суджука трябвало да се предостави безвъзмездно. М. донесъл четири чувала пълни с охладено еленско месо, които били  разтоварени от колата от неговия шофьор, като същото трябвало да се вложи  10 процента при производството на суровия суджук.

 П. посредством фирмата Т.*ООД стопанисвал цеха на В.ООД до 01.03.2011г. когато между В.ООД е Е. х. ЕООД се сключил договор за наем на фабриката за месопреработка на ул.Б.* в гр. Д..  Било отправено предизвестие  от В.ООД до Т.*ООД  за напускане от 08.04.2011г. Междувременно с договор за наем от 17.03.2011г. Т.*ООД представлявано от А.П. наело преработвателно предприятие находящо се в гр.Д., бул. ***„ №* от св.К.К., известно като цеха К. и целия производствен процес се преместил там, като свидетелката Д. продължила да е технолог, а фирма Р*ООД продължила да се занимава с  доставката на продукцията до магазинната мрежа.

В периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително  свидетелят П. се срещнал общо три пъти с подсъдимия, като на всяка от срещите подсъдимия М. искал от него производството  и предоставянето на един тон суров суджук с включено в него 10 процента еленско месо. Всички срещи били в гр. Д., като първата от тях се провела пред офиса на св.П., а следващата пред кино Р. и на тях нямало свидетели.  При срещите подсъдимият искал предоставянето на суров суджук, като казвал на свидетеля да не се прави на интересен  и да прави суджук, защото иначе ще стане лошо. Казвал му, че „виси на косъм“ и за да го убеди му показал съобщение със съдържание: „Б.Б.:Какво стана?“ и му обяснявал, че е близък с премиера. М. употребявал изрази„Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“.Свидителят П. не бил съгласен да предоставя въпросните хранителни продукти и се почувствал заплашен.

По същото време подсъдимият имал контакти със свидетеля Х., който работел като  Началник на ПКП към ОДМВР гр. Д., като Х. често посещавал офиса на М., като в някой от случаите отивал по поръка на директора, а в други по настояване на М.. При своите срещи с Х., М., заявявал пред него, че П. разпространява наркотици и за това следва да бъде задържан. Х. докладвал за получените сведения от М., но доколкото неговите твърдения за П. не се потвърдили  от полицията не били предприети действия. Единствено имало заведени преписки срещу П. по линия „Икономическа полиция“, но те не били във връзка с твърденията на М..

 На неустановена дата в началото на м. ноември 2011г. подсъдимият Ж.М. посетил А.П. в  търговската част  на цеха находящ се в гр.Д., бул. ***“ №*, в който се произвеждали продуктите, които  фирма Т.*ООД  предлагала на пазара. В помещението присъствали и свидетелите С.Т., И.Р. и Е.В..  Четиримата били разделени по двойки, като Т. и П. били в единия край на залата, а Р. и В. в другия. Р. бил съдружник на П. във фирма Т.*ООД, В. бил управител на дискотека Д.-Д. в гр.Д. стопанисвана от фирма Д.ЕООД собственост на А.П., а Т. почти ежедневно зареждал стока от цеха „К.“ като разполагал с микробуси,  като тази си дейност извършвал с фирма Р*ООД.  

М. се приближил до П. и Т., здрависал се и с двамата, при което Т. тръгнал да се отдалечава. М. казал на П., че иска да му направи един тон суров суджук за премиера Б. Б.. Т., чул думите на М., но продължил и се приближил до Р. и В., а П. и М. продължили да разговарят около 5-10 минути.  М. отново поискал от П. да произведе и достави един тон суров суджук, в който да има еленско месо. Суджукът трябвало да бъде предоставен безвъзмездно. А.П. се опитал да се противопостави на искането, но М. отново го заплашил, че е по добре да изпълни това, което се иска от него, защото е вкаран в списък от фирми, които трябва да дават, иначе ще му прати данъчни, ще му разбие фирмата и бизнеса и ако реши, може да го вкара в ареста. Казал му и „Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“ , след което си тръгнал.

 П. се притеснил силно и се приближил до останалите, като попитал Т. дали е чул какво е казал М., при което Т. отговорил, че е чул само началото. Тогава П. казал пред останалите, че трябва да направят един тон суджук по заявка на М. за партия Г., по възможно най-бързия начин, иначе може да има тормоз и да му съсипят бизнеса. П. бил изнервен, а Р. който бил съдружник във фирма Т.*ООД му заявил, че така ще пострада фирмата. Тогава П. обяснил на Р., че той ще закупи суровините с лични средства, защото има натиск от М. и няма как да не го произведе. П. бил човекът във фирмата, който се занимавал с цялата продукция и вземал решенията. П. не обяснил какво следва да съдържа суровия суджук,  но закупил продукти за производството на един тон суров суджук и такъв бил произведен в цеха за няколко дни, като в него било вложено десет процента еленско месо. След няколко дни Т. дошъл в цеха с бял ван М., като четиримата П., Т., Р. и В. натоварили около 40-50 броя касетки от цеха, като всяка от тях съдържала около 20-25кг. суров суджук. Т. управлявал вана, като заедно с него били Р. и В.,  а П. бил с личния си автомобил и така четиримата се придвижили до гр.Д., ул.“Г. К.“№*. Сградата била известна на свидетелите като сградата на г-н М.. Свидетелите влезли в сградата през ганг и паркирали на паркинг. Били посрещнати от св.С., като на място бил и М.. В помещението на приземния етаж, което било недовършено, но на груб строеж, през задна врата отворена от С., суджука бил разтоварен с касетките. В помещението имало пръти за сушене на суджука, като на място М. казал на С., че следва да се сложат дървени скелета, и на тях да се поставят прътите. П. обяснил, че всичко ще стане „мазало“ защото суджука като се суши отделя мазнина.

 На 22.11.2011г. свидетелката Е.Г. била информирана от своя близка, че на адреса на бул. *** №* в гр.Д. се изнасят машини, при което тя заедно със синовете си Т.К., К.К. и съпруга си К.Г. отишли на адреса. Същите констатирали, че на адреса  се изнасят машини, при което възникнал конфликт с А.П., който бил извикан на място, тъй като до момента  не бил заплатил никакви суми по наемния договор. Двамата Т.К. и К.К. останали на място, след като цеха  бил заключен с подръчни средства и уведомили служители от СОТ. На 23.11.2011г. бил съставен констативен протокол в присъствието на нотариус П. М. отразяващ обстоятелствата, че входната врата на обекта не е заключена, на място има нает от собствениците охранител и били описани машини оставени от Т.*ООД , като представител на наемателя Т.*ООД не се е явил при съставянето му.  На 25.11.2011г. била отправена нотариална покана чрез нотариус П. М. от Т.К.  и К.К.  до Т.*ООД да се заплатят дължими суми по договора за наем от 17.03.2011г. в размер на 39 471.87 лева, както и да считат договора за прекратен, като ги уведомили, че упражняват право на задържане върху машините внесени от Т.*ООД в обекта. Нотариалната покана не била връчена на представител на Т.*ООД  и била получена обратно от Т.К. на 30.01.2012г. На 26.11.2011г. бил сключен договор за охрана с мобилен екип, ПБ и сигнално охранителна техника между Т.К. и Ф.-СОД за обект цех К. –гр.Д.,бул.“***“ №**.

 На 04.11.2011г. издаденото удостоверение за временна регистрация на обект за производство на храни №****  на фирма Т.*ООД за месопреработвателно предприятие с адрес, гр.Д., бул.“****“№ * изтекло, а след месец ноември 2011г. цеха К. спрял да функционира, като в него не се извършвала производствена дейност, но  фирмата продължила да осъществява търговия на дребно с храни от животински произход в регистрираните обекти за търговия на дребно до края на 2011г.

 Във връзка с работата си, като полицейски служител, свидетелят Х. имал лични контакти с А.П. по повод извършвани проверки в стопанисваните от него и негови фирми заведения. От своя страна, през 2012г. свидетелят П. споделил с Х., че бил принуден от Ж.М. да му произвежда суджук и други месни продукти, които лично П. транспортирал до офиса на М.. Х. го посъветвал да подаде жалба до полицията, но П. казал че се притеснява, тъй като М. е човек с влияние, кординатор е на Г., бил назначил директора  и пред него М. се е хвалил, че е назначил окръжния прокурор.  В това трябвало да повярва и св.Х., след като М. му показал СМС, на който пишело „нашият човек стана„, а отгоре пишело Б. Б., като това било по времето на назначаването на окръжния прокурор. Х. обяснил на П., че полицията няма как да се самосезира. Х. при едно от посещенията си в офиса на М. ***-14, който се намирал над приземния етаж   видял през 2012г. М. да пълни две торби със суджуци от фризер в масажното студио, което се намирало срещу офиса на М..

 Свидетелят П. споделил и със свидетеля К., че е изнудван да предоставя суджуци, пастърма и филе Е. на Ж.М., че е произвел суджук  и го е дал на М., като последния не му го е платил, както и че са му търсени от същия да предоставя кожена гарнитура, климатик, да строи гаражи, като казвал, че е притеснен да подава жалба, тъй като депутатите, кадруват и назначават шефове на институции по места. На 13.04.2017г. бил подаден сигнал от К.К. до Главния прокурор на Република България, в който се посочвало,че П. е изнудван от депутата Ж.М..

 Междувременно през 2014г. Ж.М. бил избран за народен представител в 43 Народно събрание, както и в 44 Народно събрание, последното с Решение на ЦИК № ****

 Било направено искане от Главния прокурор с вх.№***. за възбуждане на наказателно производство спрямо Ж.И.М., при което същия на основание чл.138 ал.4 от ПОДНС на 21.07.2017 г. дал писмено съгласие за разрешение за възбуждане на наказателно преследване спрямо него  Пълномощията му били прекратени като народен представител и било образувано настоящето наказателно производство.

До Председателя на Окръжен съд – Варна по ДП №363/2012г. на ОД МВР- Варна било отправено  Искане за използване на СРС. Било дадено разрешение за използване на СРС рег.№ RB **** на основание чл.15 от ЗСРС за срок от 60 дни, считано *** до *** с  номер на комуникатора ******* и с  посочени оперативни способи  по чл.5,6,7,8,9 и 10 от ЗСРС.  С разрешение за продължаване на експлоатацията на СРС рег.№ RB ***** от ***. било продължено експлоатирането на СРС за срок от четири месеца. Телефон ***** се ползвал от подс.Ж.М..

В разговор от 19.11.2012г. между Ж.М. и неизвестно лице, ползващо  телефон ********* неустановеното лице заръчало на М. да му донесе шише ракия и М. се съгласил.

В разговори от 20.11.2012г. между Ж.М. и неизвестно лице, ползващо телефон *********  М.  заръчал на неустановено лице да му се донесе при портиера на общината „сивито“ на лице което трябвало да се явява на конкурс за незаконното строителство, за да го носи на Г. Б. В разговор от същата дата с неизвестно лице ползващо телефон **********, към което М. се обръщал с „Г.“  коментирал носенето на документи за конкурс.

В разговор от 23.11.2012г. на неизвестно лице ползващо тел.номер ********* и представящо се за „доктор С. председател на общинската органзация в С.“ се коментирало с М. направена проверка на сина от Инспекция по труда, за който лицето посочило, че се занимава със земеделие. Двамата се уговарили лицето да дойде в понеделник. Двамата обсъдили организирането на мероприятие за североизточна България преди референдума, като М. заявил „Ей това, че отгоре не ми дават, щото аз всяко нещо нали с тях гоо стиковам.“, както и: „ Ето сега след тез избори новите пак от четирсе и един съветника  двайсет и шест са мои, пак съм първи в България по успех, имам предвид, нали“.

В разговор от 23.11.2012г. с неизвестно лице ползващо номер **********  М. бил уведомен, че са отменили ревизионен акт от В. и е върнат за преревизия, като М. заявил „Да, ама. Знайш къде искам да го върнат. В С. там, дет е другия.“

В разговор от 26.11.2012г. неизвестно лице  ползващо номер ************ уведомило М., че трябва да пусне молба до С., тъй като  от решението излиза, че трябва да е във В.,  като М. го информирал, че и предния път е пускал молба.

 В разговор от 26.11.2012г  неизвестно лице  ползващо номер ********** коментирало с М., че следва да му се насрочи нов екип за ревизия и че тя ще продължи около четири месеца.

В разговор от 26.11.2012г.  М. помолил неизвестно лице  ползващо номер **********  да му осигури среща с „В. или с К.“ като информирал лицето,че: „там туй за ДДС-то и сега трябва да го пращам във София да идва. Отмениха го от В.“ . Лицето отговарило „Добре. Еми ще говоря с тях да видя. „, а М. попитал „Добре. Значи, ква риба да взимам? Чернокоп/не се разбира/ има чернокоп. Калкан“, при което  лицето заявило: „Кво пресно излезе“.

 На 27.11.2012г. М. провеждал разговор с неизвестно лице ползващо №********, при което го информирал: „Ами тъкмо се приготвям и ши ходя до В. тука даа пусна един документ до данъчното, да местят ревизията в С. и утре сутринта тръгвам пет часа за С.“. На въпрос на лицето: „ Имаш ли някакви срещи или?“ М. отговарил: „С К. С. и с В.Г. имам среща….. Емии на обяд се разбрахме с В., пък в един и половина ши бъда при К……………..С В. ши обядвам, пък да после при К. С.“. Мъжът казал „Или да се видиме там с нашия нещо и така“ При което М. отговарил „Ами аз мисля първо през тебе да мина и може да прескоча да оставя едни работи там . Те ши ми кажат дали да ги оставя при.“

На 27.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ *********** към което се обръщал с „К.“  и му заявил „Сутринта съм при тебе бе. Към колко часа е удобно да /не се разбира/? Щот ти нося едни неща.“ Лицето го уведомило, че след десет часа е тука, а М. заявил:„ Пускам, пускам си във В. туй за преместване при тебе. Те ми върнаха туй, анулираха ми туй за ДДС-то“ , при което лицето му отговорило, че знае и: „Пускай го и тука /не се разбира/копие при нас и така.“

 На 27.11.2012г. неизвестно лице ползващо номер *********** се обадило на М. и го попитало трите броя калкан какво да ги прави, при което М. го уведомил, че ще отиде до К. да ги вземе, както и: „Ами хубаво е да ги замразиш, щот сутринта  нали тръгвам за С.,  да ги нося тез работи.“

 На 27.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел. №********** на което заявил „ След, след шест ела, утре съм в С.. Сега обаче към теб имам една друга молба, преди да дойдеш. За шефа на данъчното във В.ми трябват десет килограма, десет литра червено вино. От туй вашто там червеното от Р. там“. В процеса на разговора се уточнили, че виното следва да е бяло и червено,  както и да има четири –пет литра ракия.

 На 27.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.********** и се информирал, дали е изкарана само риба или има и раци, а лицето му заявява, че е извадило щука, при което М. отвърнал „Той шефа я обича. Да“. На 27.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.*********** и се информирал има ли раци като заявил, че му трябват за събота.“ За събота ми трябват, знайш един висок човек ши дойде,моя приятел. Помниш ли/не се разбира/?“

На 28.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ************ към което се обръщал с „К.“  и му заявил: „ Значи до десет-петнайсе минути максимум ши бъда долу. Ши искам само шофьора да ми обърне внимание,  да е колата отвънка.“

На 28.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ **********   и му предложил  заедно да отидат при „К.“, но лицето му казало че ще отиде пред Виенската сладкарница. М. заявил:“Ши те изчакам, ши те изчакам, щото аз през туй време ще прехвърля нещо в неговата кола и те чакам, айде. Айде.“

На 28.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ **********  и двамата се уточнили за предаване на докарано вино,  което според М. било в гаража.

На 28.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ************ към което се обръщал с „Г. “ и му заявил „ Вече съм в С.Преместиха документите в С. Анулираха ми тъз ревизия, която не ми връщаха ДДС-то и от днеска вече съм в С. Нов екип“

На 29.11.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ***********  и двамата се уточнили за предаване на докарано вино и ракия  при което М. попитал лице с име „О.“ може ли да му остави виното и ракията.

На 30.11.2012г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********* към което се обръщал с „Б.“, при което и казал да уведоми неизвестно лице, че ще бъде правено началник и лицето да си пусне по факса трудовата книжка на Г. Б., както и че теста на лицето ще бъде даден и той трябва да го научи за изпита на осемнадесети, като и наредил да звънне на Г.Б.

На 01.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ***********  и двамата  коментирали  какъв сорт е виното и ракията за хората.

На 04.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ************* , в който се включил и трети човек, в който се коментирало може ли да се вземе ревизионен акт.

На 04.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ********* и М. се поинтересувал от името „Тоз нашия, който ши го праиме на незаконното, как беше П. К.ли беше?“ Лицето му отвърнало, че имената са П. С. К. и попитало:“Еми за кво го праиш тогаз началник?“, при което М. отвърнал:“Няма друг, бе човек.“.

На 06.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ *************  и  последния го уведомил,че сега е получил въпросите, които лицето следва на осемнадесети само да препише.

На 06.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ************, към което се обръща с „Б.“ и  го уведомил лицето да отиде в РДНСК на седмия етаж и да научи теста:, „за да не му бера срамовете“.

На 06.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ***********  и  попитал може ли на негови гости от С. да се осигури фактура. В разговори от 06.12.2012г. с лице с №************* М. продиктувал на лице към което се обръщал с име „Т.“ личните данни на две жени и уточнил, че фактурите следва да са за две единични стаи, с колкото се може по-висока цена и да са с днешна дата.

На 06.12.2012г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********** от което разбрал, че документите му са пратени на „К.“. На 07.12.2012г. М. провел разговор с  неизвестно лице ползващо тел.№ **********   и  го уведомил, че документите са при „К.“ и са изпратени на  двайсет и осми за да :„Да може даа сложи негови хора, както се бяхме разбрали.“

На 07.12.2012г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ ************* и  бил уведомен, че сканираното решение за ревизионния му акт му е изпратено  по имейла.

На 10.12.2012г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********** , което му заявило, че името по една от фактурите е объркано, като М. обещал съдействие.

На 13.12.2012г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ***********.  М. помолил лицето  да му окаже съдействие да не се записват картите на границата при пътуване до К., тъй като ще е придружен от прокурор. Лицето  се поинтересувало за кога става на въпрос, като М. го уведомил, че става на въпрос за същия ден и за окръжния прокурор, че колата му е с четири девятки, а  лицето казало, че се е обадило както и  го информирало  при проверката да каже, че бързат за частна среща. В следващия разговор М. отново позвънил на лицето, казал му, че е на пункта и лицето потвърдило, че отново ще се обади.

На 08/09.01.2013г.  М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ **********, като го уведомил, че утре тръгва, както и че ще носи калкан и наденица,  като се разбират  да се видят в М.м.

На 14.01.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ **********,  като  попитал може ли да пусне молба до лицето, защото жената която му е правила ревизията си е направила отвод. Лицето го уведомило да си пусне молба  и  му заявило „Ама ти хвани и с директора говори,  ако питаш мене.“, при което М. заявил „С К. така ли, окей.“. Лицето го уведомило, че не може да бъде присъединено към неговата ревизия защото тя е по решение на ОУИ, а за да се пусне тоя период трябва да се разпореди главна.

 На 14.01.2013г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ *********, което  наричал „К.“ като го попитал може ли и м. юли да се присъедини към ревизията на Ж. в С., при положение, че има за период м.април и м.май, при което лицето се съгласило, а М. заявил, че в сряда ще бъде при него. В последващ разговор от същия ден  с лицето ползващо същия телефонен номер М.  го уведомил, че му го е пуснало по факс, с входящ номер.

На 14.01.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ************** и го уведомил, че е говорило с шефа,  както и че в сряда ще донесе документите на ръка и пита какви  поздрави да донесе. Лицето му отговорило, че иска да са морски.

 На 15.01.2013г. на  телефона на М. от  тел.№********* се получили пет съобщения със съдържание „Imam izdadena zapoved Nr.******* god na M.K. Nachalnik Mi. V., kasaeshta proverka v ramkite na posledvashtiat control vav vrazka s izdadeno razreshenie za izpolzvane na oblekcheno deklarirane s Reg. Nr  BG *************** god. Ako mozhesh  proveri zashto e naznachena tazi proverka  I da li e po signal na nyakoi. Mersi predvaritelno, shte bade mnogo blagodaren !!! Ok molya te ako mozhesh proveri ako  e vazmozhno. Iskam da znam koi rovi , po princip vsichko koeto sa mi poiskali kato spravki I otcheti sam gi predal veche, chakam da vidya s kakvo stanovishte  shte izlyazat ot proverkata.“. На 17.01.2013г. на  телефона на М. от тел.№****** се  получило  съобщение със съдържание „ Na onia V. v mitnicata ot  V. mozhe li da zvanne,  dokolkoto znam e zamestnik ? От телефона на М. се изпратило съобщение: „Може“. Следващите две  съобщения   от  тел.№**********  към телефона на М. били със съдържание  „Ako mozhesh  mu zvunni da go pitash ilia аz da se sreshna s nego drugata sedmica, che I az sum v Sofia do nedely iskam samo ako mozhe da razbere  da  razbere ot  kade I za kakvo se rovi.“

На 16.01.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********** и го уведомил,  че   носи неща за него, като се разбирали да се видят в лоби бара на хотел Р.  Във втория разговор М. заявил, че не са могли да се видят  и нещата са оставени при неговия приятел.

На 19.01.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ **********,  което го уведомило, че  е даден на прокуратурата.

 На 06.02.2013г. от телефона на М. до тел.№ ********** се изпратило съобщение :“К. към колко часа е удобно да дойда при теб.“

На 06.02.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ *********** с което се разбрал да се види  след срещата с „К.“ в М. м.

На 06.02.2013г. от телефона на М. до тел.№ ************ се изпратили съобщения :“ Трябва да ти оставя нещо.“, „Да чакамли или да си тръгвам.“

На 06.02.2013г. от тел.№ ********** до телефона на М. се изпратило съобщение :“V  dvigenie sam I ne znam koga shte svarshe, ako iskash trugvai shte se vidim drugia pat !Izviniavai!“

На 20.02.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ************* с което се разбрал да донесе всички първични документи за ревизирания период за месеците април и май.

На 21.02.2013г. от телефона на М. до тел.№ *********** се изпратило съобщение :“ В С. съм обадими се.“

 На  21.02.2013г. М. провел разговор с неизвестно лице ползващо тел.№ **********  и попитал лице с име А. Ц.  Б. дали е наш човек, при което лицето отговарило, че в момента нищо не може да се каже, а М. заявил че иска документите му по-бързо да се придвижат до С.за м.юли.

На 26.02.2013г. от телефона на М. до тел.№ ***********  се изпратили съобщения :“ В четвъртък съм в С., ако можеш да ме приключиш за физическото“, „лице“.

На 04.03.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ *********, което се представило като С. С. от К., което М. в хода на разговора изпратил в данъчното при госпожа Ж., на която да се каже, че лицето го праща Ж.М..

На 07.03.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********** което го уведомило, че „ Акта ще излезе на нула“,  и че следва да плати по доклада, като М.  казал, че до  седемнайсти трябва да го направи, защото тогава се избира листата.

На 14.03.2013г. от телефона на М. до тел.№ ************ се изратило съобщение :“Утре ще бъде номинацията ми да се кандидатирам ли последно“, а в обратно съобщение се посочило „ Razbira se ok si“

На 07.03.2013г. М. провел разговори с неизвестно лице ползващо тел.№ ********** което го уведомило, че  е получено писмо  от ТД НАП В. във връзка с искане за отвеждане на ревизионния екип от ревизионното производство, че И Д на НАП не може да изрази становище, на което М. отговарил, че ревизията му за м.юли продължава да се гледа във В.

На 18.03.2013г. от телефона на М. до тел.№ ***********  се изпраща съобщение :“Номинациите са в С. приключваме“, и съобщение „Можеш ли да ме приключиш със задна дата“, като на телефона на М. от тел.№ **********  се получило съобщение „ Da“

 На 18.03.2013г.  в сградата на бензиностанция Л.  на пътя между с.К. и с.О.  се провела среща между Ж.М. и М.Н., която била документирана.

Като абонати на телефони били регистрирани: на  тел.№********** била ТД НАП В., на тел.№ ******** била *** Община Д., Д. К. Н., на тел.№********* била ПП Г., на тел.№********** бил К. С. И., на тел.№ ******* бил А. В., на тел.№********** бил К. Т. ООД, на тел.№ ********* бил К.ООД , на тел.№ ******* бил Ж. Ж ЕООД, на тел.№********** бил П.ЕООД, на тел.№ ********* била В. Ц. М.,на тел.№********* бил Г. Б. В., на тел.******** бил К. и К. ЕООД , на тел.№******** В. Н.К. , на тел№********** била****** Община Д., а тел.********* била на Б.А. М. ООД.

 

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

гласни –показанията на свидетелите А.П.П., И.В.Р., С.Г.Т., Е.В.В., К.И.К., К.А.Х., П.Д.М., С.М.С., Ж.Д.Д., О.И.П.Т.К.К., К.К.К., К.К.Г., Е.И.Г., Я.А.Д.

А.  П.:

В първоначалните си показания пред настоящия съдебен състав свидетеля П. заяви, че през 2011г. е предоставял на Ж.М. малки количества суджук около 30-40 кг., но тогава не е бил заплашван. През м. януари 2012г. М. го посетил в търговската зала на фирмата му в гр.Д. бул.“*******“ № *  и му казал да му даде един тон суджук, който бил предназначен за „шефа“. Според свидетеля в търговската зала са присъствали С.Т., И.Р. и Е.В., като  Р. не бил съгласен да се дава въпросния суджук, но той го убедил, суджука бил произведен и транспортиран до офиса на Ж.М., където ги чакал самия М.. Втория път бил през м. февруари 2012г. при който М. го извикал в  офиса му в гр.Д.  и  му казал, че отново следва да се произведе един тон суджук като му отправил заплахи. Суджука бил произведен и транспортиран до офиса на М.. През м.март 2012г. М. дошъл в офиса на П. ***  и му казал отново, че трябва да направи суджук. Той не бил съгласен, но го произвел поради заплахите от М. и отново го доставил. На втория или третия път според П. му било поискано и филе Е.  и пастърма от около 30 кг. от всяко  от М. и му били доставени заедно със суджуците. През м. януари 2013г. М. ***  пред кино Р., при което пак му било поискано да предостави един тон суджук, като разговора протекъл конфликтно, но въпреки това  той произвел суджука и му го доставил. Свидетелят заяви, че всеки път преди доставката суджука е бил претеглян на кантари в цеха, като фактури и касови бележки не са пускани, както и суджука не е бил заплащан от М., като в суджука е било вложено еленско месо по 10 процента във всяка доставка, като еленското месо е било донесено от М. и разтоварено от неговия шофьор, за да се вложи в суджуците. Според свидетеля доставките са правени с микробуса на С.Т., както и че той е закупил месото от което са произведени суджуците, като посочва че първия и втория път от М. му е обяснявано, че суджуците са  предназначени за Б. Б.. Според П. във всички случаи той и Т. са товарили и разтоварвали суджука, а в някой от случаите са присъствали и Е.В. и И.Р.. Според свидетеля ползвания от М. телефон в онзи период бил ************.

Съдът е прочел  в цялост показанията на свидетелят П. от ДП на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В сочените показания, които свидетеля препотвърди пред настоящия съдебен състав е посочено, че употребените заплахи от М. при срещите  са били:„Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“; като тази заплаха била употребена в началото на 2012г. около седмица преди да произведе и достави суджука, ,„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“; като тази заплаха била осъществена през м. февруари 2012г. в офиса на Ж.М. ***, „Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“;като тази заплаха била употребена м. март 2012г. в офиса му в гр.Д. на ул.Б. *  и „Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“,като последната заплаха била употребена в близост до кино Р. в гр.Д.  в началото на 2013г.

При повторния разпит на свидетеля П. същия е заявил, че при първоначалния му разпит е имало спор със служителя от ДАНС, като му било казано че са събрани достатъчно доказателства, че през 2012г. и 2013г. са давани суджуците. Според свидетеля суджуци не са давани 2012-2013г.  Посочил е че се е срешнал с М. през м. декември 2010г. или януари 2011г.  в офиса на фирма В., където са му поискани един тон суджук, в противен случай бил заплашен от М.,  че ще му се изпратят данъчни  и ще му приключат фирмата. Свидетелят е изтъкнал, че  еленското месо е носено във фирма В.където суджука бил произведен и доставен до офиса  на М..  П. заяви, че се срещнал с М. през м. февруари 2011г. до неговия офис където отново му било поискано производството и доставката на суджук, като бил заплашен  и суджука бил доставен до офиса на М. от  И.Р. и С.Т.. Според свидетеля третия път е бил заплашен пред кино Р.от Ж.М. в края на м. февруари 2011г. който му казал да не се прави на интересен и да прави суджук, защото иначе ще стане лошо. Суджука бил произведен в цеха на В.и доставен от същите хора. Четвъртия път според свидетеля срещата между него и Ж.М. била ноември 2011г. в офиса на К. като разговора бил в мострената зала където били и В., Т. и Р.. Според свидетеля в първоначалните му сведения бил заплашван, че ще бъде вкаран в организирана престъпна група с Ж.М. по повод носенето на суджуците. Според свидетеля до пролетта на 2011г. е стопанисвал цеха на В.,  а до края на 2011г. е работел цеха К..  

Разглеждайки показанията на свидетеля съдът счита, че свидетеля безспорно посредством фирма Т.*ООД е стопанисвал фабрика за месопреработка находяща се в гр.Д., ул. Б.* от 01.07.2010г. до 01.03.2011г,. доколкото след тази дата сочения недвижим имот е бил отдаден под наем на Е.Х.ЕООД с договор за наем, който е приложен по делото. На 08.04.2011г. А.П. е бил поканен от В.ООД да предаде владението на имота на представител на фирмата. На 31.07.2011г. владението върху имота е било окончателно предадено на В.ООД доколкото е било извършено проверка на материалната база на фабриката.  От 17.03.2011г. чрез фирмата Т.*ЕООД  А.П. е стопанисвал преработвателно предприятие находящо се в гр.Д., бул.“*****“№*, като същото е било наето от св. К.К. с договор за наем приложен по делото.   Съдът се доверява на свидетеля относно факта, че обекта  находящ се в гр.Д. бул. „*****“№** е функционирал като месопреработвателно предприятие до м. ноември 2011г. включително доколкото в тази връзка са  приложените писмо от Агенция по безопасност на храните с вх.№*************. ведно с осем броя удостоверения за регистрация на обекти понеже от тях  е видно, че  самия обект е бил регистриран като месопреработвателно предприятие до 04.11.2011г., а фирмата Т.*ЕООД е имала още още шест обекта за търговия на дребно регистрирани като „Магазини за месо и месни продукти“  на територията на гр.Д.. 

 В показанията на свидетеля П. се констатират няколко основни противоречия. Те касаят следните факти, а именно кога  и къде са му отправяни въпросните заплахи от страна на подсъдимия М., къде е носено въпросното еленско месо от подсъдимия  и къде е осъществявано производството на твърдяните общо от свидетеля четири тона суджук.  Съдът само информативно ще отбележи, че в първоначално снетите му обяснения в хода на предварителната проверка  свидетелят е посочил период на осъществените му заплахи 2009г.-2015г., като това сведение е взето 2017г.  и е саморъчно. В следващото му снето сведение от прокурор на 03.07.2017г.  се коментира период началото на 2012г. до началото на 2013г. зимата. В процесуално значимите и присъединени от съда показания от досъдебното производство свидетеля посочва „ Както вече съм казал в началото на 2012г. , мисля че беше през месец януари за първи път изработих един тон суджук“, „ Около двадесет дни след този случай до колкото си спомням в началото на м. февруари  2012г. Ж.М. ме потърси отново по телефона, като ми каза да отида в офиса му“, „ Около месец след втория случай, мисля че беше в началото на месец март.“ и  „ В началото на 2013г доколкото си спомням  през м. януари М. ми се обади  по телефона, за да се срещнем.“. Съдът счита, че в тези показания видно от употребените изразни средства от свидетеля се установява известна несигурност и липса на категоричност  на  становището на свидетеля по въпроса кога точно са отправяни въпросните закани. В съдебно заседание  от 09.04.2019г.  свидетеля е   потвърдил заявеното относно периодите в досъдебна фаза. В съдебното заседание от повторния му разпит  П. е посочил, че заплахите са започнали през м. декември 2010г. или януари 2011г.  в цеха на В.като последната закана е  била ноември 2011г. в цеха на К.. Съдът на първо място  не може да сподели твърденията на свидетеля, за осъществявано му давление в хода на предварителната проверка и при разпитите му от досъдебното производство,  понеже такива не могат да бъдат извлечени нито от съдържанието на самите разпити, нито от  показанията на свидетеля Д.. Обективни факти по делото обаче са, че в началото на 2011г. свидетеля П. е стопанисвал именно цеха нает от В.ООД, а от 17.03.2011г. е стопанисвал цеха в гр.Д., бул.“ бул.*******“ №*, наричан цеха на К.  и последния е осъществявал производствена дейност. Поради тази причина е логично първоначалния контакт между П. и М. да се е осъществил именно на територията на  цеха на В.в гр.Д., а последния такъв контакт да е осъществен през м. ноември 2011г. на територията на цех К., доколкото на последния осъществен такъв контакт има и свидетели, а именно Т., Р. и В.. И тримата свидетели посочват, че са присъствали на среща между П. и М.  в цеха на К. и доколкото същия цех е функционирал  до края на ноември 2011г. е очевидно, че тогава именно е била  осъществена и последната заплаха. Съдът кредитира изявленията на свидетеля от последния му разпит, че периода на отправяните му заплахи е от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително доколкото те кореспондират с обективните факти по делото за съществуването и експлоатацията на съответните месопреработвателни предприятия от фирмата на свидетеля Т.*ООД, взаимоотношенията на Т.*ООД с Р. **ООД, с показанията на св.Д., с показанията на свидетелите Т., В. и Р. и  включително и с емоционалната реакция на свидетеля  при последно отправените му заплахи.  Относно вида и съдържанието на така отправените му заплахи  становището на свидетеля е останало непроменено в хода на цялото наказателно производство, поради която причина, съдът ги кредитира. Относно показанията на свидетеля за това, че е произведен общо четири тона суджук съдът намира следното:  Според свидетеля  първите три партиди са били произведени в цеха на В., а последната в цеха на К.. Нито един от свидетелите Т., В. и Р. не посочва, че е транспортирал суджук от цеха на В.. Напротив, всеки един от тях е посочил, че е помагал в транспортирането на суджук от цеха на К. до офиса на Ж.М.,  а според самия свидетел П. само последните заплахи са осъществени както и производството на суджук в този цех. В този смисъл и съпоставени с показанията на посочените трима свидетели, съдът намира, че са налице доказателства за реална доставка и предоставяне на Ж.М.  само на един тон суджук доколкото и тримата свидетели потвърждават твърденията на  П. за конфликт между него и М., за  извършването на самата доставка и за даването на въпросните суджуци на самия М.. От тук подкрепени от показанията на Р. са и изявленията на П., че той сам е инвестирал в закупуването на материали за производство на въпросния един тон, доколкото П. е заявил пред него, че ще намери лични средства за закупуването на  един тон суджук. Относно влагането на въпросното еленско месо в суджуците, доколкото според  изявленията на П. самия М. е донесъл еленското месо, съдът е склонен да възприеме изявленията му за истинни, доколкото по делото са налице данни, че М. е имал интерес  и съответно възможности да подсигури подобни суровини. На следващо място показанията на самия граждански ищец не са в негов интерес тъй като минимизират стойността на претенцията му и макар да не е конкретизирано от свидетеля мястото на доставката на въпросното еленско месо,  съдът приема че такава доставка е имало. Относно твърденията за доставка на филе Е. и телешка пастърма освен твърденията на П.  за подобно предоставяне, други доказателства не са налични нито гласни, нито писмени. В случая съдът счита за истинни  твърдяните закани от свидетеля от подсъдимия  в тяхната последователност в инкриминиран период от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително за предоставяне на един тон суджук доколкото те на първо място  кореспондират  от една страна с писмените  и гласни доказателства по делото за съществуването на въпросните цехове и за периода на експлоатация на  цеха на К.  от Т.*ООД, а от друга  с  показанията на  трима свидетели за реална доставка на въпросния един тон суджук на самия М. /каквито гласни показания няма за останалите количества и за филето Е. и телешката пастърма/.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.В. относно следните факти а именно че е присъствал на среща между подсъдимият М. и свидетелят П. *** като съответно той и Р. са стояли по-далече, а свидетелят Т. в по-голяма близост до П. и М.. Съдът кредитира и твърдението на свидетеля, че  няколко дни след това са натоварени касетки от колбасарския цех в колата на С.Т. *** К. ** в гр.Д., където е разтоварен въпросния суджук и на място са присъствали Ж.М. и С.С.. За тези обстоятелства показанията на В. са последователни, логични и корелират с показанията на Т., Р. и самият П. за кого е бил предназначен въпросният суджук. Според В.П. е споделил още на място, че трябва да се произведе един тон суджук иначе щели да последват санкции, актове или проверки  и заяви, че личното му наблюдение е било, че свидетелят П. е бил видимо притеснен след срещата с М. и очевидно недоволен. Съдът не намери основание за заинтересованост или предубеденост в показанията на свидетеля поради която причина гради доказателствените си изводи върху тях. 

Непосредствените впечатления на свидетеля относно вътрешния изглед на помещението са в корелация с показанията включително и на свидетеля С.С. който е заявил че помещението е било на груб строеж, но имало прозорци които са гледали към главния път. Въпросните прозорци са видими и от скицата приложена от защитата на Google Maps. Съдът се доверява и на показанията на свидетеля, в които се изтъкват че вътре е имало дървени рамки / нещо като работни скелета/,  както и че той самият единствено е разтоварил касетките и не е участвал в разтоварването на самите суджуци от касетките. Свидетелят добросърдечно сподели,  че свидетелите Р. и Т. са му приятели от дълго време, както и че е работил в дискотека Д.Д., и механа Д. Б. стопанисвани от П. като според свидетеля това е било през 2011-2012г.  В. сочи и че това е  била причината за присъствието му в цеха, тъй като е снабдявал заведенията с месни продукти.  Съдът счита, че не следва да кредитира изявлението на свидетеля, че въпросните събития са се случили  през м. януари 2012г. доколкото категорично е установено, че  към тази дата П. не е стопанисвал въпросния цех, а счита че въпросното събитие се е случило през ноември 2011г. доколкото това е изводимо от   писмените доказателства в делото. Категорично е становището на свидетеля, че това е единствения път, в който е участвал в товаренето и разтоварването на суджук като безспорно това се подкрепя и от показанията на свидетеля Т.. Изявлението му, че му е известно че не е заплащан въпросният суджук съдът възприема като изявление, че в негово присъствие въпросния суджук не е бил заплатен.

Изявлението на В., че М. е посещавал като клиент заведението, в което е работил, че е носил кетъринг в офиса на М. като последния  не е плащал сметки в заведенията и съответно кетърингът не е заплащан съдът намира за съотносими. Свидетеля коментира и че е уведомил от своя страна А.П. и е попитал  какво следва да се случи с въпросните сметки, на които въпроси П. му отговарял, че така трябва. Сочените изявления на свидетеля се явяват от своя страна индиректно доказателство за емоционалното състояние и психологическата нагласа от страна на П. след упражнените заплахи, че това е нормално поведение, с което той би следвало да се съобразява като това рефлектира върху становището на съда относно цялостната личност на подсъдимото лице.

Анализирайки показанията на свидетеля С.Т. съдът намира че няма основание да ги игнорира защото  свидетелят обективира лични впечатления. Липсват и доказателства за преекспониране на ситуацията от свидетеля. От съдържанието на неговите показания и съпоставката им с останалите гласни и писмени доказателства не може да се направи извод за предубеденост. Т. не отрече, че имал наемни отношения чрез фирмата си Р*ООД касателно магазин собственост на Ж.М., както и не премълча обстоятелството, че му е останала за доплащане сметка за тока и сметка за наема, което включително е в корелация с показанията на свидетеля С.С. в тази им част.

 Касателно конкретната ситуация  в цеха на К. показанията му са, че е бил в непосредствена близост до свидетелят П. при началото на разговора между П. и М. се потвърждава и от свидетелите  В. и Р.. Свидетелят е посочил че е чул единствено, че М. е заявил на П., че следва да се направи един тон суджук за господин Б. Б., след това се отдалечил и  не е чул края, като в последствие П. му е заявил че  е бил заплашен от М.,че ако не го направи може да има тормоз и да му бъде съсипан бизнеса от М..  Обстоятелството, че П. е бил видимо притеснен се твърди не само от свидетелят Т., но и от свидетеля В. и свидетеля Р., както и че е бил убеждаван да не произвежда въпросния суджук именно от него. Т. посочи, че тогава му е било обяснено от П. какво е искал в действителност М., а именно в суджука да има телешко, еленско и свинско, както и че свидетелят е демонстрирал пред него убеждението, че Ж.М. е всесилен и може да му съсипе бизнеса.

С оглед съдържанието на показанията на самия П. съдът се доверява на свидетеля, че на въпросната среща П. е демонстрирал формирано чувство на страх от отправените му заплахи. За съзнание на страх и подчинение демонстриран в цялостното поведение от страна на П. към М.  са налице и показанията на В.. Описваната ситуация по товарене на въпросния суджук, закарването му в кооперацията на М., начина по който се е влизало в имота и че са били посрещнати от С.С., а М. е бил на адреса се потвърждава от П., В. и Р., затова съдът кредитира изявленията му в тази връзка. И този свидетел потвърждава че на адреса са разтоварили суровия суджук с касетките и на място е имало пръти за сушене, както и че суджука не е ваден от касетките. Тези обстоятелства се потвърждават и от четиримата свидетели затова съдът ги кредитира, като разминаванията в детайлите относно това имало ли е торби с цимент или е нямало са въпроси, които са малозначителни, но общото впечатление за недовършено помещение и наличие на пръти и скелета се потвърждава от всички. Че именно Т. е бил лицето което е карал микробуса в който са товарени конкретните касетки, се потвърждава от самия свидетел и свидетелят П..   

 Съдът  се доверява на показанията на свидетеля в частта им, че  от П. му е известно, че суджука не е плащан, доколкото това се твърди и от самия П.. Според свидетеля той е участвал общо в четири товарения и разтоварвания на суджук от цеха на К., като всеки път са разтоварвани в помещението на груб строеж, като след първия път са транспортирали суджука само той и П., а втория път са били посрещнати от М. и С.С., а третия и четвъртия само от С.С.. Според свидителя първото товарене на суджук се е осъществило през  началото на 2012 г., като след това през 30 дни е товарено още  два пъти, а последния път е бил началото на 2013г.  Съдът счита  за достоверни изявленията му единствено, че е имало едно единствено товарене и  според съда то е било м.ноември 2011г.,  доколкото след това са налице и писмени и гласни  доказателства, че цеха не е функционирал, а и П. сочи, че един единствен път е имало производство и товарене от този цех К..  Останалите двама свидетели  В. и Р. според Т. не са присъствали. Това твърдят и те самите. Показанията на С. не внасят яснота, а показанията на П. са за еднократно производство на един тон от този цех К. и еднократно товарене от него, поради които причини съдът не кредитира в посочените части изявленията на свидетеля Т.. От друга страна индиректно доказателство, за времето в което се е осъществявала въпросната доставка е, че след 2011г. между двете фирми Р*ООД и Т.*ООД няма издавани фактури .

Съдът не намира основание да коментира твърденията на свидетеля, че са му осъществявани постоянни ревизии като физическо лице дотолкова доколкото едно от задълженията на данъчните органи е именно това: да извършват проверки и съдът не може да коментира подобна деятелност като незаконосъобразна дейност от страна на органите на данъчната администрация.

Свидетелят е заявил, че именно П. му е казвал, че в суджуците има телешко, свинско месо, а еленското месо му е носено от Ж.М. и доколкото твърденията на П. са такива пред съда, съдът намира че споделеното от П. на този свидетел още към периода 2012-2013 година се явява косвено доказателство и потвърждение на думите на П.. Свидетелят прави изявление, че на съответния транспортиран суджук не е имало етикети, а всичката стока която е вземал от цеха на П. за реализация в магазинната мрежа е била с марката Т.*ООД.  Това му твърдение също е потвърждение на факта, че реално произведеният суджук е бил не за пласмент в търговската мрежа, а с оглед отправените искания със заплахи от подсъдимия М.. 

Свидетелят не отрече и че е имал бизнес отношения с В. ООД чрез фирмата си Р*ООД, като даде и показание за същия договор, като същото се касае и за сключения договор между С.Г.ООД и Р*ООД представлявано от Т. Щ. Съдът не може да направи извод за неуредени финансови взаимоотношения между свидетеля като физическо лице или като участник в което и да било дружество, с някоя от фирмите на подсъдимия или със самия подсъдим, които да го мотивират да не излага истинни твърдения в настоящото производство.  Доказателства установяващи неуредени плащания, задължения или  заеми между посочените в началото лица не са представени, поради които причини съдът намира показанията на този свидетел за истинни в посочените части, цени ги и основава както фактическата си обстановка така и доказателствените си изводи върху тях.

 Свидетелят И.Р.  твърди, че дяловото му участие във фирма Т.*ООД е било 10-20 процента. Доколкото е налице достъп до обществено достъпна информация- търговски регистър  и писмени доказателства по делото е видно, че дяловете между него и П. са били по-равно разпределени и съдът не кредитира това му изявление.  Изявлението на свидетеля, че преди инцидента в цеха на К. единствено се е поздравявал с М.,  за когото е знаел че е депутат е логично и се кредитира от съда.

   Според показанията  му при инцидента в цеха на К. след разговора с М.П. е бил видимо изнервен. За това свидетелстват и останалите присъствали на случая, а  именно Т. и В., затова това му изявление се цени. Р. сочи, че  П. не е бил съгласен да се произвежда един тон суджук, който заявил, че М. иска от него за партия Г.. Р., според собствените му думи казал, че ако се произведе суджука фирмата ще пострада, при което П. заявил, че с лични средства ще закупи суровина за суджука, понеже имал натиск от М.. Така препредаден разговора  от свидетеля пред съда е логичен разговор между двама съдружници обективно доколкото по делото не е събрано нито едно доказателство за оборването на неговата истинност.  П. е бил управител  на дружеството и  не е бил склонен да пострада дружеството, но в същото време когато заплахите са персонални би следвало финансовата отговорност да бъде не за дружеството,  а  за самото пострадало лице, което в случая се явява П.. Според твърденията на П. той самият е закупил суровината за суджука. Това се потвърждава и от показанията на Р., който е заявил че „Той ги закупи тези продукти за суджука. В момента не сме разполагали с толкова месо. Нормално е да не държим суровина за един тон суджук.“ Според разпределението на функциите и твърдението на Р. именно П. е бил този, който се е занимавал с продукцията и  заради това е закупил и суровината с лични средства.

Р. е заявил, че пред него П. се оплакал от заплахи от страна на М., че ще му бъде съсипан бизнеса, ще му бъдат осъществени проверки като не му е изяснил, в какво са щели да се състоят въпросните проверки. Свидетелят обаче е категоричен, че суджукът не е бил заплатен. Описваната от същия ситуация по натоварване в каси от около 40-50 броя, времетраене за производство на суджука, лицата които са присъствали на неговото натоварване изцяло корелират с показанията на свидетелите Т., В.  и П..  По същия начин стои въпроса с показанията относно това къде е бил закаран с микробуса управляван от Т. суджука, къде е бил паркиран и в какво състояние е било помещението.

 Свидетелят коментира пред съда, че му е известно за още три случая в които е произвеждан и предаван суджук на М., както и филе Е.,   като за два от тях той все още е бил на територията на България, а за последния път вече е бил напуснал. Съдът счита, че в тази им част показанията на Р. изцяло се базират на преразкази от страна на свидетеля на вероятна  информация сподЕ. му от свидетеля П., като съобразявайки тези твърдяни от свидетеля факти с изявлението на свидетеля че на 31.05.2012 година е напуснал пределите на страната съдът счита че е възможно подобни разкази от страна на П. да е имало за каквото и свидетелства Р..  Относно контактите му с П. след 31.05.2012 година свидетеля беше лаконичен, че все пак са имали някакъв контакт. От показанията му и от установената фактическа обстановка в делото съдът не може да направи извод нито за преднамерено положително отношение към свидетеля П. нито за преднамерено отрицателно отношение към подсъдимия М., от което следва че показанията му биха могли да бъдат посочени като обективни в анализираните кредитирани части.

 Свидетелят е заявил и че именно от П. му е разказано, че в суджуците е вложено и еленско месо донесено от М., които обстоятелства съдът намира като косвени такива утвърждаващи версията на П., че част от продуктите за въпросните суджуци-еленското месо са били донесени от подсъдимия М. за постигане на по-добър вкус.

 Съдът не кредитира показанията на свидетеля, относно факта, че въпросната среща между М. и П. в цеха на К. се е провела  в началото на 2012г. доколкото в действителност според съда същата се е провела през м. ноември 2011г. , тъй като според писмените доказателства след този месец цехът К. не е бил въобще във владение на П. и производствена дейност в него не е имало.

  Съдът е присъединил показанията на свидетеля от ДП на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК . Съдът не кредитира изявленията на свидетеля направени в протокола, че многократно Ж.М. е идвал в колбасарския цех в Д. и е искал да му доставят голямо количество суджук, както и че му е закарано суджук и филе Е. за 45 000 лева. Според свидетеля „М. заплашваше, че ако не направим каквото поиска, ще има наказания, щял да праща проверки и да ни смачка“. При разпита му в съдебно заседание се изясни, че свидетеля е виждал М. само веднъж в цех К., само веднъж е носил един тон суджук в помещението разположено под офиса на М. и той самия не е заплашван от М.. Изявлението му „Основно вредата от суджуците беше за А., защото моя дял в дружеството беше малък“ е логично защото в съдебна фаза свидетеля детайлизира това си изявление, че  вложените продукти в суджука са били закупени от П.. Разпитът на свидетеля в ДП е изцяло в множествено число, което предопределя горния анализ.

Съдът акцентира върху обстоятелството, че непосредствените му впечатления от вербалните и интелектуалните способности на свидетеля водят до извод, че действителната ситуация е преразказана от свидетеля именно пред настоящия съдебен състав. Отразеното в протокола в досъдебната фаза на процеса с оглед сбития характер на описанието представлява единствено буквално записване на изявленията на свидетеля без да отразява в детайли фактическата обстановка, това и мотивира настоящия състав да кредитира дадените пред него показания от свидетеля в посочените по-горе части.

Свидетелят К.К. е разпитан в  съдебно заседание на 23.07.2019 година. Нeговите показания се явяват подкрепящи показанията на свидетеля  П. поради причини, че изясняват на първо място взаимоотношенията между тази група от лица, а именно К., Х., Ж.М. и П. и характера на техните взаимоотношения. Свидетелят разказва подробно за обстоятелството че е бил информиран от П. за оказан натиск за предоставяне на Ж.М. на суджук, филе Е. и пастърма като първоначално му е било споделени от П. за еднократно носене на суджук в офисите на Ж.М., а в последствие му е разказано, че сочените обстоятелства са се случили четири пъти. Свидетелят изяснява, че според разказите на П. суджука е бил произведен от него в собствените му два цеха като свидетелят коментира цеховете на В.и К. като изяснява и че не може да посочи кога точно са се случили въпросните събития, доколкото той е узнал за тях едва преди подаването на сигнала, предявен от съда в съдебно заседание. Видно е че сочения сигнал е  депозиран до главния прокурор на 13.04.2017 година. К. изтъква, че когато П. е разказвал сочената информация е бил притеснен като притеснението му е било мотивирано от твърдяните от него факти, че се притеснява по отношение на него да не бъде задействана цялата държавна машина. Свидетелят беше категоричен, че по сведения на П.М. не е заплатил така предоставения му суджук. Че  тези обстоятелства са били разказани на свидетеля от П., съдът не намери основание да не кредитира показанията на К..  Свидетелят прави подробен разказ и на това какви още вещи  и услуги са били искани от М. от свидетелят П., а именно ремонт на кожена гарнитура, предоставяне на  климатична система като в тази връзка макар сочените обстоятелства да са извън предмета на настоящото дело кореспондират със събраните доказателства по делото и с факта, че за сочените така повдигнати първоначални обвинения на М. материалите по делото са отделени.

Съдът е склонен да вярва на свидетеля поради няколко причини: На първо място К. не скри от съда, че с П. и Х. също е бил във влошени взаимоотношения като посочи и причината за това. На следващо място в дадените пред настоящия съдебен състав показания съдът не откри информация или желание у  К. да оневинява или изрично да злепоставя както подсъдимия така и пострадалия в случая А.П.. Напротив след присъединяването към материалите по делото на  част от протокола за разпит от досъдебното производство от 25.07 2017 година на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК  свидетелят посочи, че в действителност са провеждани подобни разговори между М.  и него,  в които разговори М. е твърдял че П. му дължи сума от 20 000 лв.  К. посочи начина на осъществяване на въпросните срещи както и че дори включително пред него М. е твърдял за това, че  на А.П.  ще бъдат образувани куп дела, ако сумата не бъде заплатена, както и че е направил организация да бъде задържан. Че лицата П. и М. са имали неуредени финансови взаимоотношения, които би могло да се предположи че произтичат от сключените договори за наем, както и че постъпки от страна на подсъдимия за задържане от органите на полицията по несъществуващи обвинения  на П. са правени, свидетелства и К.Х. по същото време действащ полицейски началник към ОД МВР Д., поради която причина съдът намира показанията на К. в тази им част за истинни. Изнесените твърдения от страна на свидетеля К. са емоционално заредени и  коментиращи в доста от случаите обстоятелства, които са извън предмета на доказване по делото, но са в кръга на интереса на въпросния свидетел. Те  се кредитират от съда  като достоверни  относно факта че свидетелят П. му е споделял за това че е бил заплашван с конкретни изрази от страна на Ж.М. да произведе въпросният суджук, да му го занесе и предостави и че се е чувствал видимо притеснен от тези искания на подсъдимият М., като уплахата му е била че ако не изпълни исканията му ще последват репресии по отношение на него самия, а именно да бъде задържан и да му се образуват наказателни производство,  както и че ще бъде подложен на непрекъснати и безпричинни проверки от страна на различни държавни институции които ще бъдат иницирани именно от подсъдимия М..Показанията в посочените им части са съответни и кореспондиращи с останалите гласни такива, поради което въпреки непосредственото впечатление за техния емоционален заряд и отчитайки развитието на многогодишните отношения между лицата съдът ги кредитира.

Свидетелят К.Х.  дава гласни  показания по въпроси, които очевидно допълват доказателствената съвкупност, касателно описваната от свидетелят П. обстановка. Свидетелят Х. твърди че през 2010г. в периода до ноември 2012г. е бил в непрекъсната контакт както с подсъдимия Ж.М. така и със свидетеля П.. Причината за това е било обстоятелството, че свидетеля е работил като Началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към ОД МВР град Д. и съответно се налагало да се занимава с оперативна работа, а П. е бил собственик на увеселителни заведения и хранителни магазини, което предполага голям брой лица, с които контактува. На следващо място Х. е посочил, че многократно е бил изпращан в офиса на Ж.М. като причината за това е било да се осъществява конкретно съдействие на М.  по поискани от него въпроси. Х.  изтъква, че бил изпращан по разпореждане на прекия си Началник в МВР и периода на това е било 2010г. до м.ноември 2012г. доколкото след това е бил Назначен като Директор на РПУ в град Б.. Свидетелят посочи, че пред него М. също е твърдял, че П. му дължи сума от 20 000 лв.,  а П. е декларирал че не дължи подобна сума.  В същото време свидетелят подробно изяснява, че неколкократно, именно в този период от време от П. му е било споделено, че Ж.М. желае от него да произведе и да му предостави  суджук.  Х.  разказа, че цехът на П. е бил работещ като същият е посочил че го е посещавал и е описал наличието на машини, персонал и работно облекло на служителите. Съдът няма основание да не се довери на свидетеля поради причина, че детайлността и неговия разказ на първо място кореспондира с обстоятелствата по делото, а на следващо място корелацията на неговите показания с показанията му останалите свидетели довежда до извод, че свидетелят в действителност е бил в близък контакт, както със свидетелят П. така и с подсъдимия Ж.М..

Х.  е изтъкнал, че още в периода 2010г.-2012г. от страна на М. са изисквани от него предприемане на действия по задържане на  А.П., като се искало от него той сам да измисли причината  за задържането. Доколкото свидетелят служебно е бил запознат с информацията, че по отношение на А.П. са налице преписки в Икономическа полиция същият пред състава на съда заяви, че М. пред него е твърдял че П. продава наркотични вещества, като именно тази  била причината, поради която е желаел той да бъде задържан. Обстоятелствата са били споделени от свидетеля с ръководството на МВР, като съответно след като не са били потвърдени подобни съмнения за личността на П. не са предприемани действия от страна на полицията. В същото време свидетелят обясни пред състава и за случка  от  2012г.,  при която от Ж.М. в негово присъствие са били напълнени торби със суджуци от помещение описано от свидетеля като „студио на масажистка“ находящо се до офиса на Ж.М.. Обстоятелството, че свидетелят е наясно с това кои лица са работили в офиса на М., броя и разположението на  помещенията в самия офис, какво е било тяхното състояние и описанието на множество случаи, за които са налице данни по делото, но материалите са отделени в други досъдебно производство карат  съда да смята,че свидетелят е имал непосредствен контакт за продължителен период от време с описваните от него лица и твърдяните от него факти в действителност са се случили.  

Показанията на С.С. и О.П. не отговарят на действителното фактическо положение доколкото звучи нелогично лице заемащо такова отговорно положение в ОД МВР гр.Д. Началник  ПКП да изисква от случайни лица да осигуряват консумативи в такива маломерни количества.  На следващо място свидетелят е изтъкнал че след като П. е споделял,  че е произвел и доставил на М. суджук  в този период от време е изглеждал видимо притеснен и впоследствие започнал да го упреква, че полицията не върши нищо по случая. Логично звучи обяснението на свидетеля, че причината за непредприемането от негова страна на каквито и да било действия насочени към поведението на Ж.М. е че полицията в този случай не би могла да се самосезира. Х. заяви, че е насочвал П. да пусне жалба пред полицията, но П. е отказвал. Професионалната биография на сочения свидетел, невербалното му поведение  в съдебната зала водят съда до извода, че показанията му са реалистични, описваната от него фактология е действително случила се. Към настоящия момент свидетелят е извън системата на МВР и описваните от него обстоятелства не спестяваха нито собствената му задръжка относно търсеното от него поведение нито резервите му към поведението, което е осъществявал самия подсъдим, както и взаимоотношенията му с П. от гледна точка на оперативната работа, която е извършвал.

Показанията на свидетеля П.М. очевидно описват близки взаимоотношения с подсъдимия Ж.М., със свидетеля А.П. за продължителен период от време, както и променливи взаимоотношения в годините между свидетеля и свидетелите К.К. и К.Х.. Свидетелят на първо място е посочил, че пред него А.П. е споделял, че дължи пари на фирмите на А.Р и Ж.М. като самия М. пред него подобни обстоятелства не бил споделял. От друга страна въпреки многословното изложение на свидетеля за сочените взаимоотношения от показанията му може да бъде извлечена значима информация единствено и само по отношение на фактите, че според свидетеля К.Х. многократно е посещавал офиса на Ж.М., служители в офиса са били С.С.-шофьор и О.П.-секретар.  М. описва и помещенията в офиса на Ж.М. като строителна площадка както и че многократно е преминавал пред съответния офис и там не е виждал да е сушен суджук. За тези обстоятелства съдът не намира основание да не се довери на М.. Документацията представена от свидетеля касаещи взаимоотношенията между фирмите В.ООД и Е. Х. ЕООД  изясняват времето на стопанисване  на съответния цех В.от страна на фирма Т.*ООД  и са съотносими към изясняване на фактическата обстановка по делото.

Представените от свидетеля документи договор за наем от 17.03.2011г. между К.К.К. и „Т.  2“  ЕООД за недвижим имот – преработвателно предприятие в гр. Д., бул. „*****“ * и нотариална покана до „Т.*“ ЕООД чрез нотариус П. М. от К.К.К. и Т.К.К. съдът намери за съотносими и поради тази причина ги е приел към материалите по делото. Оттук-насетне начина на снабдяване на свидетеля с въпросните документи и изводите, които той  си е направил  и е споделил пред съда въз основа на разговори с приятел кръстник на малкия му внук чийто племенник е работил като технолог в предприятието, съдът намира за непочиващи на необходимата реалистична основа.

От една страна свидетелят е посочил че А.П. е държал дискотека с имена Д.Д.и механа Д. Б., от друга страна свидетелят е заявил че не е посещавал вторият цех, в който А.П. е осъществявал съответната производствена дейност. Интереса на М., да се снабди със съответните документи е подозрителен, но доколкото сочените копия на документи са присъединени към материалите по делото съдът ще обсъди тяхната доказателствена стойност и изводите които прави въз основа на тях при обсъждането на писмените доказателства по делото.  От там насетне показанията на свидетеля касателно взаимоотношенията му и тези  на П. с лице с имена Недялко С., отношенията на свидетеля с К.К., Л. Я., П. Б., Й. К. са изцяло извън предмета на доказване по настоящото дело и съдът не вижда никакво основание да ги обсъжда.  Съдът се доверява на свидетеля относно дадените от него показания, че телефоните, с които той е комуникирал в периода са  за Ж.М. номер *********,  за А.П.  номер 0892  208 789, доколкото кореспондират и с други писмени и гласни доказателства в тази връзка.

 По отношение на показанията на свидетеля С.С. съдът посочва че кредитира същите в следните части, а именно: че свидетелят С.М.С. е изпълнявал различни длъжности във фирмите собственост и управлявани от подсъдимия Ж.М.. Съдът се доверява на свидетелят затова че първоначално е работил като общ работник във фирма Ж. Ж ЕООД в последствие през 2016г. е станал управител на същата. Съдът счита за достоверни показанията на свидетеля относно обстоятелството затова, че разрешенията за ползване на въпросната сграда в гр.Д. ул.“Г. К.“ ** са взимани на части, както и относно обстоятелството че в периода 2011г.-2013г. приземния етаж представляващ уж партерно помещение в действителност е бил на шпакловка и замазка. Отговарящи на обективната действителност  са и показанията на свидетеля за това от какъв телефон е комуникирал с Ж.М.. Тези показания са кореспондиращи с показанията на свидетелката О.П. и с приложените писмени доказателства по делото именно документация относно регистрацията и заличаванията на фирма Ж. Ж ООД, както и разрешенията за ползване на въпросния недвижим имот. Отговарящи на действителното положение са и показанията на свидетеля, че между А.П. и Ж.М. са съществували наемни взаимоотношения чрез фирмата представлявана  от подсъдимия В. ООД и А.И. ЕООД през 2009г. По този въпрос е приложен писмен договор в материалите от досъдебното производство между двете фирми касаеща наем на помещение в кино Р. в гр.Д..

От тук насетне показанията на този свидетел касаещи обстоятелствата за взаимоотношенията на Ж.М., А.П., К.Х., и К.К. съдът преценява за тях, че не отговарят на действителното фактическо положение, а представляват собствена интерпретация на преразказани събития на свидетеля от други лица.

Касателно взаимоотношенията между М. и П. съдът ще посочи че според показанията на  П. същият е посещавал офиса на Ж.М. веднъж. Нелогично звучи свидетелят С.С. който по същото време е работел като общ работник във фирмата да присъства на разговори провеждани от собственика на фирмата и негови контрахенти. Единствено С. твърди информация по делото, че по същото време П. е имал къща за продажба на автомобили каквито факти не се изнасят от абсолютно никой друг в делото. Дори свидетелката П., която е била на пълен работен ден във фирмата на М. не споделя подобни обстоятелства за свидетелят П..  Не отговаря       т на истината твърдените факти за свидетелят Х. от С., доколкото самия свидетел Х. изтъква, че е посещавал офиса по разпореждане на своя началник от една страна, а от друга причината за посещенията му е била множество искания от страна на самия подсъдим Ж.М.. В тази връзка звучи абсурдно Началникът на ПКП в гр.Д., многократно да прави кафе в чужд офис и  да търси консумативи, за които да бъде изпращан да ги закупува общия работник. Вътрешно противоречиви са показанията на свидетелят С.С. доколкото същият заявява, че не е имало случай М. да помага за някакви назначения някъде на някого и твърдението му че Х.  е знаел, че М. има много служители и познати затова е искал от него да намери възможност да се оправят нещата  с конкретна жалба от К. срещу Х.. Т.е от една страна свидетелят твърди че подсъдимият М. не се е занимавал с никакви назначения и ходатайства, а от друга страна разказва за случаи на свидетели, които са идвали в офиса на М., за да търсят именно помощ за съответни назначения, жалби и прочие ходатайства. Това е и в категорично противоречие с множество записи на разговори от страна на подсъдимия М.  при експлоатирането на СРС,  в които той изисква от определени лица предоставянето на документи за конкурси, тестове, осъществяването на контакт  с лица, като очевидно въпросните разговори са били предхождани от конкретни контакти на подсъдимия. Макар и експлоатирани след инкриминирания период същите са в достатъчна степен  съдържателни за маниера на поведение на подсъдимия и в тази връзка изявленията на С. не се ценят.  По същия начин стои въпросът и с показанията на С. за свидетеля К. за когото се изтъкват твърдения, че е искал ходатайства от М. за назначаването на негови близки в различни институции, като след като М. не му изпълнил желанията публично си срязал членската карта на Г.. Според съда  разказът на свидетеля в тази връзка е вътрешно противоречив, не води до изясняване на обстоятелствата по делото  и цели единствено дискредитацията на други свидетели, като се преразказват събития,  на които самия С. не е бил пряк свидетел.

Показанията на С.С., че същият не е транспортирал  с МПС ползвано като служебно от подсъдимия Ж.М. хранителни продукти е в противоречие с показанията на свидетеля П. доколкото именно П. посочва че С.С. е занесъл в цеха му въпросното еленско месо,  затова съдът не се доверява на това твърдение на С.. Въпреки факта, че свидетелят твърди, че е добре запознат с осъществяване на дейност от страна на П. по продажба на коли и по стопанисване на дискотеки заявява, че не знае и не е наясно дали П. е имал цех в която връзка свидетелстват Т., В., П., Д., а и са налични писмени доказателства по делото. Безспорни са близките взаимовръзки между С. и подсъдимия М. доколкото той самия заявява за себе си че е „дясната ръка на господин М.“ и именно като такъв многократно е транспортирал М. до определени обекти и съответно е станал собственик и управител впоследствие във фирми на М., което  следва да се отчита при преценката на достоверността на неговите изявления.

Съдът не се доверява на изявленията на свидетеля че не е редил, транспортирал и получавал указания как да се осъществява въпросната дейност от П. на суджуци в помещението на ул. Г. К.**, гр.Д. сградата собственост на Ж. Ж ЕООД поради причина, че сочените изявления на свидетеля са в пълно противоречие с показанията на свидетелите В., Т., П. и И.Р. като съдът ще вметне, че  при транспортирането на суджуците  са присъствали и четиримата свидетели и по показанията  на всички С.С. се намирал именно там. В този смисъл свидетеля цЕ.сочено спестява част от информацията, която му е известна, а в същото време преиначава информация която определено не е в негова изгода или в изгода на Ж.М.  и това бе извод на съда направен не само при съпоставката на гласните му показания с останалия доказателствен материал, но и от непосредственото впечатление от невербалното поведение на свидетеля в съдебната зала.

Дадените от свидетелката Ж.  Д. показания са значими от гледна точка оспорването от страна на защитата за това дали съответният цех на бул.“ ******“ №* цех К. е функционирал и кога.  Свидетелката е започнала своя разказ, че първоначално е работила в цеха на В.и през лятото на 2011г. е преместила работното си място именно в цеха К.. Според свидетелката Д. работила като технолог в предприятието цехът К. е бил добре оборудван, в него се осъществявало всякакво месно производство и е имало екип от специалисти в областта на месопроизводството. Свидетелката изтъква, че с пласмента на продукцията се е занимавал С.Т. като продукцията е била транспортирана чрез микробусчета, които тя е виждала. Съдът няма основание в тази част да не се довери на показанията на  Д.. Свидетелката е посочила и датата на напускане на предприятието което кореспондира с писмените доказателства по делото. Тя заяви, че е била освободена от А.П., като въпреки  демонстрираното съжаление от напускането, свидетелката  не демонстрира нито предубеденост, нито оценка на описваната от нея обстановка. 

Д. откровено посочи, че не е виждала дивечово месо в цеховете и съответно не е изпълнявала частна поръчка за конкретен човек както и, че не познава лица с имена Е.В., Ж.М., С.С. и че изискването е било към нея единствено да се произведе продукция, които и изявления нямат основание да бъдат игнорирани.

 Описваната обстановка от свидетелката в цеха демонстрира професионална компетентност, а детайлността на изброяването на наличната механизация и на стандартите за производство в цеха говорят за  работещо производство. В тази връзка съдът се доверява на показанията и.

 Д. посочи пред настоящия съдебен състав, че П. е проявил голямо желание да бъде обучен като технолог, поради които причини многократно и е звънял по телефона за да се допитва до нея за определени рецепти. Според приложената справка от НОИ за регистрирани трудови договори след напускането на свидетелката в предприятието Т.*ООД са останали да работят още девет души като очевидно  фирмата не е престанала да съществува и да осъществява дейност.

Свидетелката е посочила, че е била освободена като причина затова е било намаляване обема на производството и че въпреки своето напускане е запазила взаимоотношенията си с П.. Тя е разказала, че има технологични тетрадки, в които е било описано всеки ден какво се е произвеждало и че П. е ползвал сочените тетрадки за установяване дали се спазва рецептурника. Показанията на свидетелката, в които описва че са били налице кантари и споделените от нея рецепти за производство на суджуци се припокриват с показанията на П., както и с обстоятелството че в цеха е имало и машини на собствениците като свидетелката е посочила какви са били те. Тези обстоятелства за наличие на машини на собствениците на  цеха станаха известни на съдът след датата на провеждане на заседанието, в което е разпитана въпросната свидетелка, поради което съдът тълкува сочените и показания като позитив от гледна точка на достоверност на показанията и.

  От изявлението и, че в действителност П. е могъл да се справи и без нея, е логично да се направи извод, че П. е бил достатъчно компетентен, каквато технологични компетентност той демонстрира и пред настоящия съдебен състав, да произведе  суров суджук.

 Безспорно Д. даде добро описание на технологията и предпоставките за извършване на процеса по изсушаване на приготвен суджук като детайлизира показанията си с описание на наличната техника, необходимите влажност и температура и времетраене на процеса. Всички тези обстоятелства  доказват, че свидетелката е наясно с процеса по сушене на месни продукти. Направените от същата изявления, че е недопустимо да се суши суджук в помещение със стъклена фасада са категорично твърдение на специалист, но в случая се касае за суров суджук и в действителност дали същият впоследствие е бил консумиран  суров, сушен, замразяван и вследствие на това дали се е променил вкусово са въпроси извън полезрението на съда. По делото е установено, че помещението е било недовършено, като това  не води до извод, че е било лишено от възможност за естествена и изкуствена вентилация.

 

Свидетелката О.П. е заявила, че от 2011г. работи във фирмата Ж. Ж ООД като технически секретар като мястото на изпълнение на служебните и задължения е било в гр.Д., ул.Г. К.* и това се потвърждава от приложения трудов договор №*****  Свидетелката  също посочва, че през 2011г. приземното помещение е било недовършено, в него е имало строителни материали, но не е имало скелета и е било със стъклена фасада  която не се е отваряла, на която имало обява, че се отдава под наем.  Свидетелката сочи, че е показвала помещението  по време на огледи,  но не знае дали е имало ток и вода. Съдът  преценява, че показанията на свидетелката, че единственият вход за помещението е бил само през улицата не са съответни на показанията на свидетелите П., В., Т. и Р., както и на приложените архитектурни проекти на сградата. Според свидетелката Х. често е посещавал офиса и това се подкрепя от показанията на самия Х., но изявленията на свидетелката, че му са закупувани канцеларски материали по поръка на М., на състава както бе посочено по-горе се струва недостоверно.  П. посочи, че е запозната, че между М. и П. е имало неуредени финасови  отношения във връзка с наем на имот, което отговаря на фактическото положение, но и заяви че не е присъствала на разговори между двамата което е логично. Съотносими са показанията на свидетелката  и относно местонахождението на офиса на М. и масажното студио и неговото оборудване, доколкото са налице и гласни изявления в тази връзка на св.Х., че именно от там са вземани от М. съхранявани суджуци. Изявлението на свидетелката, че не е виждала в помещението суджуци по своята същност не означава, че такива не са съхранявани за определен период от време. Видно е че свидетелката  от собствените и показания в същото време е била и студентка и от наличните звукозаписи по делото  /макар и след инкриминирания период/ са налице разговори,  от които може да се предположи, че същата е ползвала отпуски, а и че лично е осъществявала съдействие в определени случаи за доставяне на продоволствия на определени лица.

 Свидетелката  Е.Г. дава показания, че на 17.03.2011г. между нейния син К.К.  и Т.*ООД  е бил сключен договор за наем на производствено предприятие находящо се в гр.Д., бул.“*****“ №* като бил съставен приемо-предавателен от 25.03.2011г.  протокол за наличните машини в обекта.  Ключовете за обекта били предадени на П., както и техническата документация и цеха и започнал да функционира. Тези и твърдения кореспондират, както с приложения договор за наем, така и с приемо предавателния протокол. Свидетелката е посочила, че отношенията с П. се влошили,  тъй като П.  не платил наемната цена и  постоянно я лъжел, че ще се издължи. На 22.11.2011г. била сигнализирана от своя близка, че цеха е отворен, при което отишли цялото семейство на място и видели, че част от машините се изнасят, на място се срещнала с П., които отново не направил плащане, казал на персонала от цеха да си тръгне и  сам си тръгнал. Според свидетелката на 22.11.2011г. се обърнали към охранителна фирма да изпрати мобилна група, затворили помещенията с подръчни средства и си тръгнали. На 23.11.2011г се обърнала към нотариус, който дошъл на място  и съставил констативен протокол, в който описал оставените от фирма Т.*ООД машини. На 25.11.2011г. била изготвена нотариална покана към Т.*ООД за разплащане на задълженията на фирмата и получаване на описаното имущество, но П.  не се явил като представител на фирмата и машините продължават да са в цеха. На 26.11.2011г. с Ф. –СОД бил сключен договор за охрана на обекта.  Според свидетелката след тази дата цеха не е функционирал, като тя издължила задълженията за ток и вода за обекта. Съдът  счита показанията на свидетелката за истинни. Те кореспондират както с приложените договор за наем,  приемо предавателан протокол, констативен протокол от 23.11.2011г. нотариална покана от 25.11.2011г., договор за №1211/1212 от 26.11.2011г., така и с приложените справка от продажби за Т.*ЕООД и справка от Е. П. Относно  показанията на свидетелката за технологията на производство на суджук и становището и за начина на сушене на такъв, макар очевидно свидетелката да притежава компетентност по въпроса, те са без обективно значение, доколкото  свидетелката е посещавала въпросния цех веднъж през цялото време на стопанисването му от Т.*ООД  и показанията на св. Д. са значително по-стойностни по въпроса,  какво и как е произвеждано в цеха, тъй като последната е работила в него реално.

 Показанията на св. К.Г. са допълващи показанията на св. Е.Г. относно инцидента на 22.11.2011г. и предприетото от  неговото семейство поведение  и съдът ги кредитира в цялост.

  Същественото в показанията на свидетеля К.К. е обстоятелството, че  същия е посочил, че той е подписал договора за наем на цеха К., че са информирали полицията при пристигането си пред цеха на бул.“***** „№“*, които им казали да звънят на СОТ, като след пристигането на патрул на СОТ той заедно с брат си  и патрула на СОТ  са останали на адреса. Според К. негов е и подписа на констативния протокол съставен на 23.11.2011г. съставен от нотариус П. М., както и след сключването на договора за охрана с Ф. –СОД цеха не е работил. Съдът кредитира показанията на свидетеля  доколкото  те съответстват на  писмените документи, с изключение на факта, че въпросния констативен протокол е подписан от Т.К., но понеже и двамата братя са били на място и изминалия период от случката е значителен  това разминаване не влияе съществено върху становището на съда за истиността на показанията на свидетеля.  Свидетелят  посочи и пред съда, че  се е запознал с Ж.М. именно когато е заверявал нотариално копието на направения констативен протокол и съда няма основание да не му вярва доколкото това е  и твърдението на св.Г..

Показанията на свидетеля Т.К. изцяло припокриват показанията на св.К.К. и Е.Г., като единствено свидетеля е посочил че той именно е правил справка за дължими задължения от страна на А.П. пред НАП което кореспондира с представената справка от св.Е.Г..  Съдът не се съгласява, единствено с констатацията на свидетеля, че по констативния протокол  от 23.11.2011г. описаните  машини са били тяхна, а не на Т.*ООД собственост защото това не кореспондира нито със съдържанието на самия констативен протокол, нито с показанията на Г. и К.К. в тази връзка. Отговаря на истината и споделеното от свидетеля, че нотариалната покана  отправена до Т.*ООД му е била връчена обратно доколкото според приложеното писмо от нотариус М.това се е случило на 30.01.2012г. Съдът ще посочи, че не счита за предубедени  или заинтересовани показанията на нито едно от лицата св.Т.К., св.К.К., св.Е.Г.  и св. К.Г..

 Свидетеля Т.К. е допуснат по искане на защитата. Очевидно е че инициативата за  прилагане по делото на съответните писмени доказателства е на подсъдимия  и същия  е бил  и е активната страна за събирането и запазването на приложените по делото писмени доказателства /предоставени от св.Г. /. Нито един от свидетелите не скри от съда нито как подсъдимия е осъществил контакт с него, нито понастоящем характера на взаимоотношенията си с подсъдимия, поради което съдът счита показанията им за достоверни  и не намира, че показанията на въпросните свидетели са инспирирани от друг интерес.

 Свидетеля Я.Д. бе разпитан от съда, като целта на съда бе да изясни дали по отношение на свидетеля П. е осъществявано каквото и да било давление при първоначалното му снемане на обяснение  при воденето на проверка н ТД НС  гр.Д., каквото твърдение беше изказано от същия при повторния му разпит. Очевидно от показанията на св. Д. каквото и да било давление върху свидетеля П. не е било осъществявано. Пред свидетеля П. е заявил, че е бил изнудван от М. за суджуци, месни изделия и колбаси , като пред него П. е говорил за период 2009г.-2015г.  Според свидетеля  той е запознал свидетеля с жалбата на К.К.  и след това П. е писал саморъчни обяснения. Свидетеля е отразил сочените обстоятелства и в  приложената в т.2 от ДП Справка рег.№****** Директор на ТД НС Д.. Съдът няма основание да не се довери на Д. доколкото по делото липсват каквито и да било основания за липса на обективност на неговите показания.

Абсолютно без каквато и да било стойност за предмета на делото и доказателствената съвкупност е защо свидетеля К. не е желаел Д. Д. да снема неговите обяснения в хода на проверката. В показанията на самия К. пред настоящия съдебен състав не се съдържа каквато и да било индиция за преднамереност на същите повлияни от подобен факт.

 

писмени

 Подкрепящи обвинителната теза и показанията на свидетелите П., К., Х.  и Д. се явяват: Сигнал от К.И.К./т.1 от ДП/, Справка рег.№********* Директор на ТД НС Д., обяснения от К.К., обяснения от Д. Николова, обяснения от К.Х., обяснения от А.П., обяснения от Д. Р., /т.2 от ДП/, Протокол от 03.08.2017г. за приемен ден от Директора на ОДМВР Д./т.3 от ДП л.45-л.45/,   и находящите се в т.12 от ДП- Сведение от К.К., /л.1-л.7/, сведение от А.П., /л.8-л.11/, сведение от Е.В., /л.12/, сведение от С.Т., /л.13/, сведение от И.Р. /л.14/,

Приложените в т.3 от ДП -Справка от АВ за служебен район С. /л.20-л.23/, Справка от АВ  за служебен район Д./л.24-л.31/,   в т.4от ДП Справка от АВ  за служебен район Д. с приложени копия на документи /л.1-л.27/, и Справки от АВ /т. 7 от ДП л.1-л.171/ изясняват  наличието на собственост на недвижими имоти от подсъдимия и от фирми с негово участие.

Приложената жалба от Т. А./ т.5 от ДП , л.20-л.24/ не съдържа  съотносима информация която да даде информация за изяснаване на обстоятелствата по делото. Приложените в същия том Справка от „БТК“ ЕАД, с изх. № ********* /л. 15/; Справка от „Теленор “ ЕАД, с изх. № ********** /л. 17/,  Справка от Мобилтел ЕАД с изх№******** /л.58/, Справка от „Теленор “ ЕАД, с изх. № *********. /л. 59/, Справка от БТК ЕАД с рег№********./л.60/, Справка от Мобилтел ЕАД с изх№********* /л.62/, Справка за извършена проверка за ползватели на мобилни номера–рег.№*********/л.66-л.86/,Справка Мобилтел ЕАД с изх.№**********. /л.87/.  изясняват абонатите на кореспондиращите номера, с които е провеждал разговори Ж.М.. В приложената Справка от НАП с изх.№********./л.26-л.27/ се коментират извършени ревизии и  издадените и отменени ревизионни актове  на Ж.М. и Ж.-Ж ЕООД, като са упоменати екипите извършващи ревизиите и резултатите от същите, като информацията е съпоставима  и кореспондира с информацията при експлоатиране на наличните звукозаписи по експлоатираните срс-та по делото

 Приложените в т. 6 от ДП  Писмо от Председател на НС с приложено заверено копие на Писмено съгласие с вх.№754-00-86/21.07.2017г. на Ж.И.М. за възбуждане на наказателно преследване спрямо него/л.36-л.37/ и в т.9  от ДП Писмо от НС с изх.№АД-********,/л.1/, Заверено копие на Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител/л.2/,заверени копия на клетвен лист от 19.04.2017г. и  27.10.2014г./л.3-л.4/, установяват възможността за възбуждане на наказателно преследване по отношение на подсъдимия Ж.М..

 Приложените  в /т.9 , л.7-л.22/ от ДП Справки от БНБ дават сведение за наличието на банкови сметки и сейфове  на подс.М. и ЮЛ с негово участие.  Справката за съдимост  на Ж.И.М.  е съотносима към съдебното му минало /т.9, л.55/.

Справките  от ТР за Т.*ООД включително отчет за приходи и разходи , отчет за собствен капитал, приложение към финансов отчет, баланс / т. 13 от ДП , л.82-л.103/, изясняват финансовото състояние на дружеството и служат за проверка на показанията на св.П..

             Приложените Копие на договор за наем от 01.03.2011г. и допълнителни споразумения от 15.03.2011г. и 30.11.2011г. между В.ООД и Е.Х.ЕООД/ т.13 от ДП, л.104-л.113/ и тези в съдебната част Копие на договор за наем между К.К.К. и Т.*ЕООД от **** / л.66-л.70/, предизвестие  от В.ООД до Т.*ООД  за прекратяване на договор за наем /л.186/, констативен протокол от 31.07.2012г. между В.ООД и Е.Х.ЕООД/л.187-л.188/, приемо-предавателен протокол от 17.04.2011г. между В.ООД и Е.Х.ЕООД/л.189-л.194/, копие на Нотариална покана до Т.*ЕООД чрез нотариус П. М. рег.№******* /л.199-л.200/, справка от НОИ за Т.*ООД изх№******** /л.247-л.249/, Справка от ОДХ Д. с изх.№******* с копия на осем броя удостоверения за регистрация,/л.250-л.258/, писмо от нотариус П. М. с вх.№****** и  копие от общия му регистър/л.272-л.273/, писма до Ж.М. с копие на Решение ******** за предоставяне на обществена информация от ОДХ Д. /л.307-л.310/, писмо до Д.Р.а по заявление за достъп до обществена информация  ведно с копие на решение №РЦУ******* на НАП/л.311-л.313/, писмо до Ж.М. с копие на решение за предоставяне на обществена информация от Община Д. /л.314/, Справка ******* от МВР – Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София касателно лицата Т.К.К. и К.К.К./л.357/; Справка с вх.№ ******* от ТД на НАП – В., офис Д. за издадени фактури от Т.*ООД към Р. 2010г.ООД за периода 01.01.2011г. до 31.12.2013г/л.361-л.371/,. Справка от „Ф.С. Б.- Д.“ -  ООД ведно с копие на сключен договор за охрана със СОТ на имот находящ се в гр. Д., бул.„********“ № */л.372-л.374/; Копие на приемо-предавателен протокол с отбелязана дата на приемане 25.03.2011г. и платежно нареждане/вносна бележка от 24.11.2011г., към „Агенция по вписванията“./л.429-л.432/, справка от Еенерго про с вх№ ****** ведно с извлечение от фактури  и плащания за период /л.449-452/, писмо от първо РУ-гр.Д. с вх.№**********. /л.463-л.465/, се преценяват от съда като писмени доказателства удостоверяващи  извършваната дейност от фирма Т.*ООД през инкриминирания период, мястото на осъществяване на дейността на месопреработвателните предприятия и периода на съществуването и упражняването на  производствена дейност в съответните предприятия от А.П. в качеството му на управител на Т.*ООД.

Приложените копие на присъда по НОХД№4018/2013г. /л.124-л.129/, копие на решение по н.д.№115/2013г. на ОС-Д. т. 13  от ДП /л.130-л.136/ и приложените в съдебната част Справка с вх. № 16635/20.12.2019г. от ТД на НАП – Варна, офис Д. касателно лицата Т.К.К. и К.К.К./л.360/, копие на трудов договор между О.П.  и Ж. –Ж ЕООД 11.04.2011г./л.229/, Справка с вх. № ********* от ТД на НАП – Варна относно декларирани доходи от наем от Т.К.К. и К.К.К../л.422/, Справка  с вх. № 48/03.01.2020г. от НОИ, Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ касателно лицето Е.В.В.;/л.420/ писмо от първо РУ-гр.Д. с вх.№********/л.463-л.465/ служат за проверка на показанията на свидетелите.

             Наличните в ДП –т.13 Копие на договор за наем между В. ООД и Р. *** ООД /л.113-л.116/, копие на договор за наем между В. ООД и А.ЕООД/л.117-л.119/, копие на договор за наем между С.Г.ООДи Р*ООД /л.120-л.123/  и в съдебната част копие на  договор за наем между*** АД и А.ЕООДот 01.12.2008г. /л.315-л.318/, договор за наем между *** АД и Д.ЕООД от 04.11.2010г. и прекратителен анекс /л.319-л.322/ изясняват взаимоотношенията между свидетелите П., Т.  и подс. М.  и развитието им в годините  във връзка с наем на недвижими имоти и финансови  ангажименти породени от тях.

Находящите се  в 1 част от НОХД копия на  6 бр. снимки от гугъл мапс за адрес Д., ул.Г. К.12 и Г. К.14 /л.276-л.281/, писмо от РДНСК с изх№ ДК*****, разрешение за ползване №ДК*******разрешение за ползване №ДК********/л.324/  и във 2 част от НОХД  Справка с вх. № ******** от РДНСК – гр. Д. с приложени копия на документи : Протокол обр.16 от ********.-8л.; протокол № 1 от заседание на ДПК, проведено на 24..03.2010г.-1л.;Окончателен доклад №Д-********., изготвен от „С. к.“ ЕООД гр.Д.-9л., Разрешение за строеж № **** издадено от гл.архитект на Община гр.Д.-1л:, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на стр.линия и ниво на строежа обр.2 от **** с констатации от извършени проверки при достигане на контролните проектни нива-7л.; Удостоверение изх*******., издадено от СГКК-Д.-1л.;Протокол обр.16 от 13.01.2014г.-5л; Окончателен доклад №*******., изготвен от „С. к.“ ЕООД гр.Д.-6л.;Заповед №***********. по чл.154 ал.5 от ЗУТ, издадена от гл.архитект на Община гр.Д., неразделна част от разрешение за строеж № ****** -1л.;/л.375-л.416/, Писмо с вх. № 41/03.01.2020г. от Община – гр. Д. с приложено към нея Разрешение за строеж № ********* с описани промени по чл. 154 от ЗУТ;/л.417-л.418/,  водят до генералния извод на съда, че към периода м.февруари 2011г.- ноември 2011г. включително приземния етаж на съответната сграда- находящ се на кота. +0.00 е бил недовършен отвътре, но остъклен отвън, доколкото същия е бил пуснат в експлоатация с разрешение за ползване №ДК********., като  това е бил втория етап за магазините, офисите и центъра за красота. Жилищната част е била пусната с разрешение за ползване №ДК********.  Имало е промяна по чл. 154 ал.2 от ЗУТ от 18.12.2013г. на кота +0.00, като съдът счита че съобразно приложената документация подходът към съответното приземно помещение е бил през ганг от задната страна и то именно кореспондира с показанията на четирима от разпитаните свидетели П., Р., Т. и В. .

Приложената  справка  в съдебната част от ДА НС ТД НС Д. с вх.№3675/17.03.2020г./л.485/ изяснява кое лице е  снемало обяснения на П. при първоначалното  започване на проверката.

Съдът намира приложените Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“от прилагане на СРС от 09.05.2013г.№RB ********, протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „ видеозапис “ от прилагане на СРС от 13.06.2013г.№RB ***********, по делото за отговарящи на изискванията на закона. Експлоатираните СРС съдът ги подложи на последващ контрол и прецени законността на исканията и разрешенията за експлоатацията им счете за законни, като прецени, че първо са отделени от едно производство и впоследствие са присъединени към настоящето  и съгласно чл.177 ал.3 НПК данните получени от тях могат да се ползват.

 По делото са назначени, прочетени и приети съдебно оценителна експертиза и допълнителна съдебно оценителна експертиза изготвени от вещото лице Й.П., като първата е назначена в досъдебната фаза, а втората в съдебната фаза. Сочените експертни заключения съдът счете, че изцяло отговарят на така поставените  въпроси на вещото лице поради което ги  кредитира в цялост.

              В първата съдебно- оценителна експертиза вещото лице е оценявало стойността на един тон суров суджук към месеците м. януари 2012 г., м.февруари 2012г., м.март 2012г.,  м.януари 2013г. Във втората допълнителна съдебно оценителна експертиза  вещото лице е посочило , че стойността  към м. ноември 2011г. на един тон суров суджук е 8.870 лева като в него са включени 60 % телешки шол, 20 % свински бут, 10 % еленско месо на стойност 1800 лева, адитиви 9 %  и подправки 1 % . Съдът няма основание да се усъмни в компетентността на вещото лице. Експерта е съобразил както свидетелските показания за рецептата на приготовление на въпросния суров суджук и цените на националния и регионалния пазар на вложените компоненти. В този смисъл съдът  е постановил  осъдителна присъда като е определил стойността на един тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди  осемстотин и седемдесет лева),  като размера на причинените на П. значителни имуществени вреди  е определен в размер на 7 070, 00 лева, доколкото еленското месо е извадено от общата стойност на произведеното количество.

Веществени доказателствени средства –един брой  компакт диск /CD/, с надпис: „Поверително“, с дата 05.04.2012г., с № RB *********, екз. № *, един  брой диск, с надпис „Поверително“, с № RB *********, които съдът изслуша в съдебно заседание и изгледа са изготвени съобразно НПК.

 

От правна страна:

От така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК, като  в  периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително, в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.П.П., с ЕГН: **********, чрез заплашване, изразяващо се в отправяне на закани „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“, ;„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“,  е принудил А.П.П., с ЕГН: **********, да извърши нещо противно на волята му - да му предостави 1 (един) тон суров суджук на стойност 8 870, 00 лева (осем хиляди  осемстотин и седемдесет лева), и с това причинил на П. през м. ноември 2011 г.; значителни имуществени вреди в размер на 7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) .

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението изнудване се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към определено поведение, т.е. принудата се осъществява в две форми - употреба на физическо насилие спрямо пострадалия или в заплашване, изразяващо се в психическо въздействие, което може да се изрази в застрашаване с бъдещо деяние, което излага на опасност живота, здравето, честта, имота или имотното състояние на лицето или на друго лице, на което той държи.

           В конкретния случай подсъдимият  М. е осъществил едната форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК. М. е принудил П. *** 2011г.- м. ноември 2011г. включително  чрез заплашване  като е употребил закани:  „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста“;„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на ръба.“;„Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.“, ;„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса, си свършил.“За така отправените закани, тяхното съдържание  и начинът им на възприемане от страна на пострадалия показанията му са непротиворечиви. Заканите са отправяни именно в град Д.. Индиция и допълващи доказателствената съвкупност са  описваните от свидетеля други действия от страна на подсъдимия, като показване на СМС, за които се твърдяло, че са от Б. Б.,  показанията на св.Т., който посочи, че в един от случаите е чул началото на исканията от страна на подсъдимия М., показанията на Х. и К. които заявиха, че самия П. им е разказал за така отправените му закани и  изявленията на Х., че М. е искал от него П. да бъде задържан по обвинение, че разпространява наркотични вещества. От друга страна всеки един от свидетелите В., Т., Р. е посочил, че П. след срещата в търговската зала на цеха К. е бил видимо изнервен и притеснен и е обяснил, че ако не се произведе въпросния суджук, ще бъде съсипан бизнеса му. В този смисъл тези показания на свидетелите са конкретно доказателство, че очевидно П. се е поддал на така упражнявания му психически тормоз от страна на М. и от съображения той да не продължи е предпочел да извърши имуществено разпореждане. Тези изявления той е направил и пред тримата свидетели, като се е опасявал от това че М. ще продължи със своя натиск и в крайна сметка, ще реализира заканите си. Съгласно показанията на св.Х.М. не веднъж е демонстрирал пред него обществено положение позволяващо му да осъществява натиск върху хора, работещи в определени държавни институции и това поведение е било демонстрирано и пред св. П.. Макар експлоатирането на СРС да е започнало  на 19.11.2012г. от съдържанието на същите подобни изводи за поведението на Ж.М. могат да бъдат сторени, а с оглед възрастта, образованието и социалния опит на подсъдимия съдът преценява, че  подобни навици М. не е придобил едва през 2012г.

Вследствие на тази така упражнена принуда П. е взел решение да произведе и предостави един тон суров суджук на подсъдимия М.. Че именно в цеха К. в гр.Д. са произведени въпросните суджуци, съдът счита че са налице достатъчно доказателства. Цехът е бил работещ и със съответните производствени мощности като е прекратил тази си дейност едва след ноември 2011г. , тъй като  тогава отново е било възстановено владението на семейството на св.Е.Г.. И четиримата свидетели са посочили, че са взели суджука от цеха К., като Р. е посочил и че след направено от него възражение като съдружник в Т.*ООД суровините за закупуването на  суджука са били осигурени от П.. Оттук следва да се посочи, че Т., Р., В. и П. последователно и непротиворечиво са описали именно въпросния случай, при който са участвали и четиримата по натоварването, транспорта и разтоварването на един тон суров суджук до приземния етаж в гр.Д., ул.“Г. К.“ **  под офиса на Ж.М., където е бил предоставен от св.П. на Ж.М.. Всяко от лицата участвали в товаренето и разтоварването е посочило, че това е станало в присъствието на Ж.М. и С.С., описало е подхода, придвижването, помещението и неговото състояние, като е посочило, че суджука не е бил заплатен от М. на П.. П. е заявил, че количеството, което е предоставил на М. е било премерено в цеха на наличните кантари и описваните около 40-50бр. касетки съвместяващи всяка около 20-25 кг. от свидетелите съответстват на количество от един тон суджук като възможност за пренасяне.

  Принуждаваният е имал правомощия по отношение на възможността за  производство и предоставяне на  въпросния суджук. П. е бил  управител на  фирмата стопанисвала цеха и видно от показанията на Р. именно той се е занимавал с производствената дейност.

 От съдържанието на така детайлизираните закани от страна на пострадалия може да се направи извод, че се касае за продължителни взаимоотношения.  Намеците които са се правели от страна на подсъдимия са били, че суджука е предназначен за Б. Б., както и че М. е бил запознат с качеството на продукта, както свидетелства и самия пострадал, доколкото е посочил, че нееднократно е давал на подсъдимия количества от около 30-40кг., които не са били проблем за неговата фирма, но очевидно количеството от един тон вече е било проблем.

Подсъдимият е действал със субективната цел да набави за себе си имотна облага. По делото не се събраха доказателства, друго лице да се е облагодетелствало  или дори да е знаело за предприетите действия от страна на подсъдимия. Съответният суров суджук е бил транспортиран в имот на подсъдимия, предоставен на подсъдимия, приет от подсъдимия, на когото е било обяснено как да бъде съхраняван. Дали видяните през 2012г. от св.Х. две торби суджуци, които подсъдимия е извадил  от хладилник на масажното студио до неговия офис са част от същите суджуци, по делото не е установено доколкото веществени доказателства по делото не са прилагани. Това обаче е индиция, за това  че  М. е съхранявал суджуци през 2012г. Според св.П. в суджуците е било вложено 10 процента еленско месо. Съдът  се доверява на свидетеля, че подобна съставка в посочения процент е била вложена при производството на суджука и ще посочи още освен изтъкнатите по-горе аргументи, че  подсъдимия е бил ловец като се е числял към ловната дружинка на с. Златия, което очевидно улеснява достъпа му до дивечово в случая еленско месо.  Имотната вреда настъпила за пострадалия  св.П. е била в размер на 7070лв. Действителната стойност на един тон от суровия суджук е била  8870лв. Същия е произведен с влагане на 10 % еленско месо, което е било донесено от подсъдимия Ж.М., което минимизира размера на имотната вреда с оглед стойността на еленското месо до 7070 лева.

В настоящия случай имаме квалифициран случай на  изнудване, като  имуществените вреди са значителни съгласно Решение №312/27.06.08г. на ВКС по н.д. №273/2008г. на III НО, поради причина, че соченото решение определя значителните имуществени вреди като 14 минимални работни заплати, като в съответния период минималната работна заплата е била 270 лв.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при което М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което е извършил, съзнавал е и общественоопасните последици, предвиждал е настъпването им и пряко ги е целял. В настоящия случай е налице и допълнителния субективен признак на състава, а именно специалната користна цел, т.е. подсъдимия е целял да набави за себе си имотна облага, която цел в случая е била не само  поставена, но и обективно  постигната.

          Съдът на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия за това да е принудил А.П.П. да предостави 30 килограма филе „Е.“ на стойност 230.40 лева и 30 килограма телешка пастърма на стойност 407,40 лева, за това значителните имуществени  вреди  да са над сумата от  7 070, 00 лева (седем хиляди и седемдесет лева) лв.  до размера от 36 047.80 лв./тридесет и шест хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, както и за това деянието да е осъществено от м.декември 2011г. до м. февруари 2012г. включително и да е извършено при условията на продължавано престъпление, както и за цифровата квалификация на чл.26 ал.1 от НК.

           Съдът при анализа на показанията на свидетеля П. е обосновал причините, поради които кредитира показанията му и в кои части. Съдът възприема становището, че кореспондиращи с останалите гласни доказателства са показанията на свидетеля, че в периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително са му отправяни закани от страна на Ж.М. ***. Заканите са започнали в цеха на В.преди инкриминирания период,  продължили са в инкриминирания период февруари 2011г. – ноември 2011г. включително пред офиса, пред Кино Р. и в търговската част на К.. При всяка от срещите подсъдимия е искал предоставянето на един тон суров суджук, като  при прочитането на показанията му от ДП  е посочил,че М. в неговия офис март 2012г.  в личния му офис в гр.Д., бул.България №1 му били потърсени 60 кг. филе Е. и телешка пастърма. След прочитането на показанията по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК свидетелят е посочил „Същото казвам и и за филето Е.. Аз съм купил  суровината за производството  на пастърмата и филето Е., но съм дал на Ж.М. продукта“.  При повторния му разпит свидетелят въобще не упомена да е принуждаван да предоставя  нито филе Е., нито телешка пастърма.  В показанията на част от свидетелите се сочи че П. им е разказвал  през 2013 г., че е бил изнудван да предоставя и филе Е. и телешка пастърма. Посочения от свидетеля период март 2012г. е извън инкриминирания от прокурора период в последното повдигнато обвинение  с период февруари 2011г.- февруари 2012г.включително. Други доказателства, че  М. е принуждавал П. да му предоставя филе Е. и телешка пастърма в инкриминирания последно от прокурора период няма, а преразказите на свидетелите от П., са осъществени през 2013г. поради които причини и съдът е оправдал подсъдимия за това да е принуждавал П. да му предостави 30 килограма филе „Е.“ на стойност 230.40 лева и 30 килограма телешка пастърма на стойност 407,40 лева.

Съдът е оправдал подсъдимия да е осъществил  инкриминираното деяние в периода м.декември 2011г. до м. февруари 2012г.  Основното съображение на съда е, че след м. ноември 2011г. очевидно цеха на К. е бил преустановил дейността си. Не е имало обективна възможност за производство  и предоставяне на суров суджук на подсъдимия. Очевидно е, че и разрешителните на Т.*ООД  за производство  на месни продукти също са изтекли, като съдът преценява, че изявленията на пострадалия, че е купувал от магазинната мрежа и така е продължил да дава на подсъдимия суджук  не се подкрепят нито от писмените, нито от гласните доказателства по делото. Налице са непротиворечиви гласни доказателства на четирима свидетели единствено за доставка на един тон суджук в помещение на приземния етаж на сградата собственост на Ж. Ж ЕООД собственост на подс. Ж.М.  и неговата стойност, като се изключи  десет процента еленско месо  е 7070.00лева  и това е причината съдът да е оправдал подсъдимия до размера от 36 047.80 лв./тридесет и шест хиляди четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, на имотната вреда посочена от прокурора.

 Съдът е оправдал подсъдимия и за това деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление. Според съдът М. е извършвал заплашване чрез закани по отношение на свидетеля П. през целия период, но реално деянието е довършено с транспортирането на един тон суров суджук на приземния етаж в сградата собственост на подсъдимия и предоставянето му от П. на М.. Не се касае за отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за едно престъпление извършено през съответния период м. февруари 2011г.-м. ноември 2011г.,  включително в гр.Д. доколкото заканите са осъществявани през целия период, но имотната вреда е настъпила веднъж и тогава се е довършило престъплението.

По вида и размера на наказанието:

          За престъплението  по  чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК,   е предвиден размер от пет до петнадесет години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и „ГЛОБА“ от 5000 до 10000 лева, като съдът може да постанови и „КОНФИСКАЦИЯ“  до една втора от имуществото на дееца.

За престъплението  по  чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК,   по отношение на подсъдимият Ж.И.М. съдът определи вида на наказанието съобразно посоченото  в наказателно правната норма, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а размера при  условията на  чл. 55 ал.3 вр. ал.1 т.1  от НК  поради следните съображения:

При индивидуализацията на наказанието  на подс.М. съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства безупречното процесуално поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, изминалия значителен период от време от осъществяване на престъплението- повече от осем години. Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не констатира. Поради тези причини съдът е наложил наказание в размер от ДВЕ години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„ под законоустановения минимум за престъплението по  чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а, ал.З, т.2, от НК при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

          В така определения размер съдът  е намерил че  наложеното наказание  ще бъде достатъчно както за  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М., така и за оказване на  предупредително въздействие  върху останалите членове на обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца и целите по чл.36 от НК. 

Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, наложено на подсъдимия Ж.М.. Наложеното наказание е с размер по-малко три години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. При евентуално ефективно наказание същото очевидно би надхвърлило целите, които се преследват с него, а именно за поправяне на извършителя. Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и общата превенция и с оглед личностовите особености на подсъдимия следва да бъде отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Ж.М. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ  години, който тече от влизане в законна сила на присъдата.

Съдът съобразявайки се с разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК не е наложил  по-леките наказания, които законът предвижда наред с наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а  именно „ГЛОБА“ от 5000 до 10000 лева, както и „КОНФИСКАЦИЯ“  до една втора от имуществото на дееца, поради факта, че самото деяние при сравнение с подобни от същия вид не го определя като такова с по-висока степен на обществена опасност, което да налага тяхното налагане.

 

По аргументите на страните :

 Съдът се съгласява с извода на прокурора, че употребените заплахи по отношение на П. са изводими от неговите показания, като частично се подкрепят и от показанията на свидетелите Т., Р., В. и К.. Не би могло да се сподели становището на прокурора, че противоречията относно времето на извършване на деянието  и мястото на производство на въпросните суджуци е намерило решение по делото посредством изменението на обвинението. Съдът е стигнал до извод за  това, че времето  на осъществяване на  изнудването е   в периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително и че един тон суджук е произведен в цех К. чрез съпоставка на гласните и писмените доказателства по делото, доколкото не твърдението на прокурора обезпечава  доказателствено посочените по-горе факти. Съдът намира искането на прокурора да се изключат от доказателствената маса изцяло показанията на  П. дадени през  2020г. на основание чл. 280 ал.6 от НПК и като противоречащи на  чл. 55 от Директива 2012/29/ЕС за неоснователно. П. не се явява нито малолетен свидетел, нито такъв със специфични нужди от защита, за да бъде приложима  въпросната разпоредба, както при първоначалния му разпит, така и при този извършен през 2020г. Същият е пълнолетен, в достатъчна степен образован, притежава собствен бизнес,  има повереник по делото. В нито един момент от проведеното до сега наказателно производство не е дал каквито и да било индикации, пред ръководно решаващия орган по делото, че в хода на процеса е попаднал в ситуация провокирана от развитието на  делото, която да го мотивира да сезира какъвто и да било компетентен орган за предприемане на мерки за неговата защита. В този смисъл съдът отхвърля  искането на прокурора показанията на свидетеля П. при повторния му разпит да не бъдат ценени.  Искането на прокурора  за налагане на наказание на подсъдимия „Лишаване от свобода„ в размер на десет години , наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лева  и „конфискация“ до ½ от имуществото на дееца  не е уважено от съда. По отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а доколкото самото престъпление не разкрива по- висока степен на обществена опасност от обикновените случаи от същия вид приложението на чл. 55 ал.3 от НК е необходимо, тъй като с оглед изтеклият период от време  от осъществяване на престъплението е минал период повече от осем години и налагането и на тези наказания очевидно би  надхвърлило целите по чл.36 от НК и самото наказание не би се явявало справедливо.

Според адвокат П. –повереник на П. показанията на К., Х., Т., В., Р. са в подкрепа на обвинителната теза като съдът счита, че това твърдение е донякъде вярно като в анализа на показанията на сочените свидетели е посочил в кои части е кредитирал и в кои не показанията на тези свидетели. Същото се отнася и за изявлението на повереника за показанията на С. и П., които според него не следва да бъдат кредитирани.   Според повереника приложената жалба от Т. А./ т.5 от ДП, л.20-л.24/  подкрепя  обвинителната теза. Според съда това не е така доколкото не съдържа информация за изяснаване на обстоятелствата по делото, а представлява  оплакване на определено лице до главния прокурор срещу Ж.М., който според жалбоподателя покровителствал две лица. Сочената жалба е пространна и съдържа множество твърдения срещу различни лица като няма никаква връзка с настоящето производство. Би могло да се сподели становището на повереника, че жалбата от К.К. до главния прокурор подкрепя обвинителната теза,  доколкото в нея са описани действия от страна на М. по отношение на П. и в този смисъл изявлението на  адв. П. е вярно. Според защитника в приложените СРС са налице разговори на М. с длъжностни лица потвърждаващи причините за даването на суджуците. Съдът ще посочи, че реално експлоатацията на СРС е започнала на 19.11.2012г. време значително след извършване на деянието. Във възприетата от състава фактология съдът е посочил на кого са били регистрирани посочените кореспондиращи номера, с които М. е провеждал въпросните разговори. С кои точно лица е разговарял обаче по делото не е установено. След седем годишен период от време не би могло да се установи, поради причина че регистрацията на определен мобилен номер към определен мобилен оператор  не означава, че той е ползван от същото физическо лице или в случая при регистрация на името на ЮЛ или ПП също е неясно на кого е предоставено ползването. Единствения извод, който би могъл да се направи от приложените СРС, както бе посочено по-горе е че М. е провеждал въпросните разговори, както  и за маниера му на общуване  и комуникация със съответните лица.

Съдът не се съгласява, с искането на повереника, че следва да уважи изцяло така предявения граждански иск, като причините за това ще изложи в аргументацията си по гражданския иск.

 Изявлението на адв. Б. за причините за отхвърляне на гражданския иск се споделят от състава напълно. Според съдът показанията на П. следва да бъдат кредитирани в отделни техни части, но не и игнорирани изцяло както иска защитника,  поради причина, че те кореспондират с показанията на Р., В., Т. в отделни техни части. Съдът при анализа на гласните доказателства е извършил сравнителна съпоставка на техните показания и е отговорил защо в едни части ги кредитира, а в други ги отхвърля като в случая не следва да се повтаря. От друга страна според състава не се извличат противоречия между показанията на свидетелката Д. и свидетеля В. доколкото същите свидетелстват за различни обстоятелства. Показанията на Х. и К. макар да дават действително информация за влошени взаимоотношения между лицата съдържат и информация за препредадена информация от страна на П. към тях, а и в тези на Х.  се изнасят лични впечатления за  съхранение в масажното студио до офиса на М. на суджуци след инкриминирания период. Тези лица К. и Х.  очевидно не са били в такава степен приближени на П.  както В., Р. и Т. и в този смисъл техните изявления са важни за проверка на твърдяната от П. информация. Съдът е възприел, че реално на подсъдимия са предоставени един тон суджук, а не четири. Основния въпрос по делото не е къде те са отишли, а дали са били получени от подсъдимия М., като очевидно от показанията на П., Т., Р. и В. са получени от него, като са предоставени от  П., който е бил заплашен. Дали подсъдимия се е разпоредил с въпросния един тон суджук, след като му е бил доставен няма абсолютно никакво значение .

Според адв. М. неговия клиент първоначално се е защитавал за период м.януари 2012г.- м.януари 2013г. , за който период от време е безспорно установено, че П. нито е можел да произведе, нито е можел да предаде четири тона суджук. Съдът се съгласява с този извод на защитата, доколкото е установил, че след ноември 2011г. цеха К. не е бил във владение на П., а по делото не е установено той да е имал производствени мощности на друго място и документирано предаване на суджук няма.

Съдът не се съгласява с извода на довереника, че показанията на Х. и К. са единствено преразказ на споделеното им от П., доколкото в показанията на тези свидетели, са налице и лични впечатления  от изявления  не само на П., но и на М.. От друга страна показанията на Т., Р., В. са кореспондиращи помежду си като съдът е обяснил защо не кредитира показанията им в частта, в която сочат кога е осъществено въпросната среща в цеха на К. и кога са носили суджук. Показанията на св. Д. от друга страна са съответни на писмените доказателства по делото, а именно датата и на освобождаване като технолог в  предприятието, поради която причина съдът е кредитирал именно нейните показания. Съдът намира, че са налице доказателства подкрепящи именно периода м.февруари 2011г.-м. ноември 2011г. включително и при анализа на престъплението от правна стръна е обосновал своето виждане.

Според подсъдимия М. свидетелите К. и Х. са приближени на П. и той им е давал пари.   Доказателства в тази връзка  не са събрани по делото. Действително в показанията на П. са налице известни противоречия, но съдът е обосновал на какво и защо се е доверил, както за тях така и за показанията на Р. и Т., поради която причина не споделя мнението на подсъдимия, че са налице основания за пълната им елиминация. Твърденията на св.Г. за производствените мощности на  цех К., които подсъдимия апелира съдът да възприеме, съдът преценява за изявления неподкрепени с лични възприятия от производствения процес в самия цех в периода, доколкото според твърденията на Г. тя е посещавала предприятието само веднъж. Поради тази причина съдът възприема,че съответния цех е имал производствена мощност и е бил работещ такъв до м. ноември 2011г. включително.

По предявения граждански иск:

Досъдебното производство е образувано на 27.07.2017г. С постановление от същата дата Ж.М. е бил привлечен в качеството на обвиняем. Съдебното производство е започнало на 29.01.2019г. с внасянето на обвинителен акт от СП срещу подс. Ж.И.М. за престъпление по чл. чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В разпоредително заседание от 27.02.2019г. на основание чл. 84 и чл. 85 от НПК, Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от А.П.П., с ЕГН ********** срещу подсъдимия Ж.И.М. с ЕГН ********** за сумата от 36 168.20 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от А.П.П. имуществени вреди от престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е бил внесен и обвинителният акт. Съдът е приел, че молбата е своевременно подадена съгласно чл. 85 ал.3 НПК  и отговаряща на изискванията на чл. 84 от НПК, както и че не би затруднила наказателното производство, предвид факта, че претендираната сума е еднаква по размер с тази по обвинителния акт. Съдът е оставил без уважение молбата в частта й относно исканите законна лихва и разноски по делото, тъй като в молбата не е бил конкретизиран моментът, от който се претендират същите.

С Присъда от 21.07.2020г., Съдът е признал подс. М. за виновен за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК, като е отхвърлил предявения гражданския иск като неоснователен.  Имаме виновно извършено противоправно деяние и причинен вредоносен резултат, както и непосредствена причинно-следствена връзка. В случая основанието на гражданския иск приет за съвмесно разглеждане е деянието предмет на обвинението, като деянието според съда е извършено виновно и с него са причинени имуществени вреди в размер н 7070 лева на А.П.П., но не са налице условията за търсене на гражданска отговорност поради изтекла давност .

Съдът намира, че попада в хипотезата на изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Този въпрос е по същество на делото и именно, поради това Съдът се е произнесъл по него с постановяването на присъдата си по настоящото НОХД, тъй като веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, искът трябва да получи произнасяне, освен ако съдебното производство не бъде прекратено. Относимата задължителна съдебна практика към въпроса за изтеклата погасителна давност по отношение на вземането за вреди от непозволено увреждане в наказателното производство е ТР №5/2005 г. по т.д.№5/2005 г.  на ВКС. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД и разясненията, дадени в ТР №5/2005 г. на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. В настояшия случай деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, ако момента на извършването на деянието и откриването на извършителя съвпадат, започването на теченето на давностния срок е един и същи. Този въпрос е фактически и се решава във всеки конкретен случай.

Предвид квалификацията на деянието и доказателствената съвкупност по делото, Съдът намира, че подс. М. е бил известен на пострадалия П. още към момента на извършване на деянието, а именно м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. включително. Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д № 5/2005г., на ВКС, ако давностния срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебна фаза, тъй като НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап на процеса – чл. 84 НПК, пострадалият е трябвало да предяви иска пред граждански съд по реда на ГПК.

В настоящия казус погасителната давност по гражданския иск за обезщетение на имуществени вреди е започнала да тече от момента на извършване на деликта -от м. февруари 2011г. до м. ноевмври 2011г. включително и към момента на предявяването на гражданския иск в разпоредително заседание от 27.02.2019г., същата вече е била изтекла. При приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателното производство петгодишната погасителната давност е била изтекла, но възражение не е било отправено /чл.120 ЗЗД/. Защитникът надлежно е релевирал възражение за изтекла погасителна давност, едва в пледоарията си при приключване на делото,  и съдът преценява, че искът действително е предявен след изтичането на давностния срок, затова и предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен от съда поради погасяването му по давност.

 

 

По разноските:

              Разноските по делото възлизат на сумата от 137.54 лв., за съдебно оценителна експертиза направени в хода на досъдебното производство и сумата от 598.80лева направени в хода на съдебното производство -възнаграждение на експерт за изслушване в съдебно заседание и разноски на свидетели, които подсъдимия е осъден да заплати с оглед изхода на делото.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                    Съдия: