№ /
.01.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря АННА ДИМИТРОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 3405 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на Р.Д.И. *** против Решение № 2004 от 07.11.2019 година, постановено по НАХД № 4079/2019 година по описа на Районен съд - Варна, V състав. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят е открит на 14.09.2018 година. Твърди, че след като наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността и за неизпълнение на задължението по чл. 96 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е отменено, не може да бъде ангажирана отговорността и по чл. 102, ал. 4 от същия закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката не изпраща представител. В писмено становище от 07.01.2020 година излага подробните си съображения.
Ответникът не изпраща представител. В писмено становище от 02.01.2020 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление №
455460-F496185 от 05.08.2019 година директорът на Дирекция „Контрол“ при
Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите е наложил на
Р.Д.И. *** административно наказание „глоба“ в размер на 8 431,82 лева, на
основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС затова, че за периода
12.06. – 03.07.2018
година е останала задължена с данък върху добавената стойност в размер на
8 431,82 лева върху реализираният оборот от продажби на недвижими имоти в
размер на 50 590,94 лева.
С Решение № 2004 от 07.11.2019 година, постановено по НАХД № 4079/2019 година, състав на Районен съд - Варна е потвърдил наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката е извършила разпоредителни сделки, обективирани в нотариални актове от 14.06.2018 година, в резултат от които по банковата и сметка е постъпила сумата от 188 741,87 лева. Приел е, че в резултат на извършена ревизия, органите по приходите са установили, че към 12.06.2018 година жалбоподателката е достигнала облагаем оборот в размер на 53 780 лева и не е подала заявление за регистрация по ЗДДС до 19.06.2018 година. Приел е, че заявлението по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е подадено на 21.06.2018 година. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС съдът е приел, че за периода от датата, на която е надвишен оборота – 12.06.2018 година до датата, на която органът е извършил регистрацията – 04.07.2018 година, жалбоподателката дължи данък върху добавената стойност в размер на 8 431,82 лева. Приел е, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като се е позовал на приключилото с ревизионен акт административно производство на 23.04.2019 година.
Между страните не е имало спор по фактите и същите правилно са установени от въззивния съд, въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства.
На 12.06.2018 година Р.Д.И. *** е достигнала облагаем оборот от 53 780 лева. На 21.06.2018 година същата е подала заявление за регистрация по ЗДДС. С Акт за регистрация № 030421801376715 от 03.07.2018 година жалбоподателката е регистрирана по ЗДДС. На 05.10.2018 година срещу жалбоподателката е започнало административно производство, приключило с ревизионен акт, издаден на 23.04.2019 година. С Наказателно постановление № 376004-F407472 от 13.11.2018 година на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 178 от ЗДДС затова, че на 19.06.2018 година не е подала заявление за регистрация по ЗДДС, след като е достигнала облагаем оборот от 53 780 лева на 12.06.2018 година. Наказателното постановление е отменено с Решение № 780/22.04.2019 година, постановено НАХД № 1047/2019 година на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1370/04.07.2019 година, постановено по КНАХД № 1341/2019 година по описа на Административен съд – Варна.
Първият въпрос, на който касационният съд дължи отговор е дали актът за установяване на административно нарушение е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години.
В мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Лозан Панов и Румен Петров е прието, че „давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.“.
В конкретния случай жалбоподателката е регистрирана по ЗДДС от 04.07.2018 година (Акт за регистрация № 030421801376715/03.07.2018 година), въз основа на подадено заявление за регистрация от 21.06.2018 година. На тази дата органите по приходите са узнали за реализирания оборот, тъй като със заявлението са приложени доказателства за получените суми, както и кога е достигнат този оборот. Тези факти са достатъчни за извеждане на извод за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Извършването на ревизия след подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС не е действие, вменено на органите по приходите по силата на закона. Ревизията е извършена по тяхна преценка, именно поради установяването на тези факти, с оглед проверка на данъчно задълженото лице.
Ревизионното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), завършва с ревизионен акт, арг. чл. 119 от ДОПК, който по своята правна същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение с изключение на случаите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и завършва с правораздавателен акт, който решава със силата на пресъдено нещо административнонаказателноправен спор и налага административно наказание/имуществена санкция. Започването на административнонаказателното производство не е обвързано с издаването на ревизионен акт и влизането му в сила, тъй като с него не възникват/не се определят данъчните задължения. С ревизионният акт се установяват възникнали данъчни задължения.
Двете производства не се намират и в съотношение на приюдициалност, тъй като с ревизионния акт не са установени нови факти от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Обратно. Въз основа на установените вече данни е започнало ревизионното производство.
В практиката се срещат случаи при които данните за извършено административно нарушение и неговия извършител се съдържат в ревизионен доклад, ревизионен акт, някакъв друг документ или дори доказателство, което няма характер на документ. От значение обаче е в кой момент длъжностните лица, компетентни да реализират административнонаказателната отговорност на нарушителя, са разполагали с този източник на данни. В конкретния случай данните за извършеното нарушение и неговия нарушител са били известни още към момента на подаване на заявление за регистрация по ЗДДС – 21.06.2018 година на органите на приходната администрация. С Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 година по н. д. № 48/81 година, ОСНК, ВС е прието, че „тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за първи път е открит нарушителят“. Органите по приходите, извършили регистрацията разполагат с правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения, поради което необосновано е било изчакано приключването на ревизионното производство.
В конкретния случай нарушението и нарушителя са установени на 21.06.2018 година, поради което срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е изтекъл на 21.09.2018 година. Съставеният на 28.06.2019 година акт е след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е съществено и води до отмяна на издаденото въз основа на съставения, след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение наказателно постановление.
Съдът не споделя разбирането на жалбоподателката, че след отмяна на наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността по чл. 178 от ЗДДС не може да бъде ангажирана отговорността и по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. С отмяната на наказателното постановление не се променя факта, че жалбоподателката е достигнала облагаем оборот от 53 780 лева на 12.07.2018 година, както и че е регистрирана по ЗДДС на 04.07.2018 година. Жалбоподателката дължи данък за облагаемите доставки, с които е надхвърлила облагаемия оборот от 50 000 лева, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирана по ЗДДС, арг. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Отговорността на жалбоподателката е ангажирана затова, че не е начислила данък, тъй като не е подала в срок заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Двете производства не са в условията на зависимост помежду си.
Въз основа на горното съдът намира, че обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени. Вместо него съдът следва да постанови заместващо решение, с което да отмени наказателното постановление, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от Административнопроцесуалния кодекс съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2004/07.11.2019 година, постановено по НАХД № 4079/2019 година
по описа на Районен съд - Варна, V-ти
състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 455460-F496185 от 05.08.2019 година на директора на Дирекция „ Контрол“ в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, с което на Р.Д.И., ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 8 431,82 лева, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.